Съдържание Цялата книга на една страница

5. Трите източника на крепости

Ако искате да различите скритите крепости във вашия живот, единственото, което трябва да направите, е да проследите намеренията на сърцето си. Всяка област във вашето мислене, която е изпълнена с вяра и надежда в Бога, е област, която е била освободена от Христос. Но във всяка една система на мислене, в която няма надежда и се чувствате безсилни, е крепост, която трябва да бъде съборена.

Първият източник на крепости – светът

Обикновено крепостите водят началото си от един от следващите три източника. Първият източник е светът, в който сме били родени. Постоянният поток на информация и преживявания, които непрекъснато са оформяли нашите детски възприятия, е най-големият източник на крепости в нас. Наличието на любов (или липсата на любов) в нашия дом, нашето културно обкръжение, ценностите и надмощията на нашите връстници, както и страхът от отхвърляне и излагане, даже нашата външност и интелигентност – всички, взети заедно, формират чувството ни за самоличност и разбирането ни за живота. Душите ни, изпълнени с несигурност, са много чувствителни към критиките и комплиментите на другите. В търсенето на своето „аз” в младите ни сърца различни думи са били излети като разтопена стомана, които като са изстивали, са образували природата ни. Много от днешните пораснали хора вярват, че са със слаби умствени способности, защото като деца са се възприемали така, поради безразсъдното критикуване на учители и родители. Тези начини на мислене и ограничения са построени в нас от детството ни и са се вградили в нашия модел на мислене, посредством думите и идеите на другите. Всъщност много от мненията ни за живота са наши просто, защото ние не знаем друг начин, по който можем да мислим. И сега защитаваме, браним идеите си и оправдаваме мненията си, като че ли са наше собствено творение!

Още един пример за това е астрологията. Множество вярващи са вързани подсъзнателно от характерните черти и слабостите на техния „зодиакален знак”. В търсене на своята идентичност, тази бъркотия от измамни факти и илюзии е обзела душите им и това стои там, дори и днес, и продължава да спъва Божията работа за собственото им обновление. Като християни трябва да знаем, че единствената истина, която е правилна за личността, е истината на Христос. Ако ние не осъзнаем това, ще бъдем само „като нашия учител” и никога няма да направим нещо повече от „делата на нашия баща” (Лука 6:40; Йоан 8:41). Нашите „бащи” и „учители” без съмнение са направили най-доброто, което са могли. Но целта ни не е просто да повторим делата на бащите си, а да извършим делата на Исус. Затова Библията ни съветва да помним и да преценяваме плода или пътя, по който хората са изживели живота си, преди да се подчиним на техните концепции (Евреи 13:7). В този смисъл е очевидно, че само една Личност – Господ Исус Христос знае тайните на живота и това беше доказано чрез Неговото възкресение. Чрез победата над смъртта Той разкри, че разбира живота. Въпреки че Исус ще използва хора, за да ни учи, ние не трябва да ставаме последователи просто на хора, особено, ако тези хора не са съобразени с Христос.

Нашата цел е да бъдем като Христос и само като Него. Не трябва да позволяваме да ни ръководи поучение, чиято крайна цел не е тази проста истина! В това дълго пътуване, през което душата търси себе си, ние трябва да предадем на Бога това, което сме били, защото когато изгубим нашия живот за Исус, ще го намерим. Вижте, когато дойдем при Исус, всичко това, което е естествено в нас – нашия характер, ще се промени. Библията казва, че Бог е приготвил за нас ново сърце, нов ум и нов дух, нов характер, в крайна сметка даже и ново име (Евреи 8:10; І Коринтяни 2:16; ІІ Коринтяни 5:16-17; Откровение 2:17). Помнете, че когато бяхте новородени, вие получихте Самия Дух на Бога и чрез Неговия Дух вие бяхте пренесени в един друг свят – Небесното Царство. Въпреки че вашите крака са все още на земята, чрез превозното средство на Святия Дух сте се присъединили към Личността на Исус Христос, който стои на Божия трон. И както вашите крайници са прикрепени към вашето тяло, така вашето сърце е прикрепено към силата на Бог. Никога не сте сами. Христос е винаги с вас! И вие никога няма да бъдете отново човекът, който бяхте преди спасението.

Божието обещание гласи: „Ако е някой в Христа, той е ново създание, старото премина и ето, всичко стана ново” (ІІ Коринтяни 5:17). Всичко! Даже и вашата интелигентност и външност се променят към по-добро. Старите провали, предразсъдъци и намерения са обречени да си отидат. Една нова вяра и надежда трябва да израства във вас всеки ден. Как получаваме такова чудесно ново начало? Ние приемаме в сърцата си Духа на Христос, Който ни вдъхновява, и ние изучаваме думите Му, които ни ръководят. И каквото намерим в нас, което не е като Христос, ние го разпъваме на кръст.

Крепостта на нашите преживявания

Още един начин, по който могат да се изградят крепости в нас, е чрез преживяванията ни и изводите, които сме си направили от тях. Тези преживявания, за лошо или добро, са това, което ние наричаме реалност. Нека да осъзнаем, че животът, който притежаваме, е базиран върху една сложна мрежа от мисли и мнения, на които ние постоянно позволяваме да управляват душата ни. От друга страна, Бог определя реалността като „истина”, която може да се намери в Неговото Слово. За да можем да преминем от нашия свят в реалността на Бога, ние трябва да възприемем думите на Исус като врати, през които можем да минем и да влезем във вечното Царство на Бог. Във всичко, което Исус поучаваше, ние виждаме реалността на Божието Царство. Победата идва тогава, когато настроим себе си към реалността на Божия живот. За да съборим крепостта на нашия опит, трябва да признаем „Бог за верен, а всеки човек лъжлив” (Римляни 3:4).

Единственият, който има право да формира нашия живот, е Исус Христос. Трябва да решим да не позволяваме на нищо и никой да ни формира, да не го позволяваме и на собствените си лични преживявания, освен ако те не отговарят на Божиите обещания.

Нека да погледнем истината. Кой ръководи нашия живот? Бог или опитът? Ако нашите преживявания не се съгласуват с Божието Слово, те ще ни учат измамно, че Бог не е Този, който казва, че е. Трябва да пазим сърцата си от мнения, които формираме за живота, защото, докато събитията в нашия живот не станат напълно съобразни с Христос, те са непълни. С други думи, въпреки че не сте изцелени, не трябва да си правите заключението, че „изцелението на е за днес”. Това, което Бог е осигурил, е вечно. Това означава, че докато небето и земята не преминат, Той е осигурил изцеление. По същия начин е за греха. Въпреки че може да продължите да се препъвате, вие трябва да продължите да вярвате в благодатта на Бога, за да преодолеете това. Трябва да си дадете възможност да израснете в нови хоризонти. Никога не трябва да оставяте своята вяра в Божието Слово. Преживяванията могат да изглеждат полезни, но ако те ви карат да мислите, че Исус не е същият днес, както е бил и по време на Евангелията, тогава сте си направили погрешно заключение. Това е крепост, която трябва да бъде съборена.

Крепост от неправилни доктрини

Третият източник на крепости идва от лъжливите доктрини и учения в църквата. Исус ни предупреди: „Внимавайте да не ви заблуди някой” (Матей 24:4). Ние можем да бъдем ръководени от друг човек, но наша е отговорността, ако бъдем излъгани от този човек. Трябва самите ние да изучаваме и да знаем Библията заради самите нас. И ако не го правим, как можем да разберем, че ни учат погрешно? Колкото и да обичаме даден пастир, колкото и често той да ни е укрепявал, ние трябва смирено да поискаме Бог да потвърди спорните доктрини. Нито един учител не е толкова истинен, нито един пророк не е толкова чист, че да можем сляпо да позволим да ни водят.

Хората могат да ни ръководят, но нашите очи трябва да са отворени и нашите уши да са чувствителни за потвърждението от Исус. Както е писано: „Всяка дума ще бъде потвърдена от устата на двама или трима свидетели” (ІІ Коринтяни 13:1). Дори и истинските учители могат, без да искат, да проповядват лъжливи доктрини. Няма значение колко са искрени нашите библейски учители. Ако това, което ни учат, не ни води към любовта на Христос, към Неговата святост и Неговата мощ, ако не сме били подготвени така за Исус и чрез Него за другите хора, тази доктрина е крепост, която ни ограничава и подтиска. Най-сигурният начин да се убедим, че някой не ни мами, е да се погрижим ние самите да не се заблудим. Трябва да сме честни към Бога и да бъдем чувствителни за Неговата любов и Словото Му. Планът на сатана е да ни накара да приемем, независимо дали чрез нашето възпитание, преживяване или чрез някоя догма в църквата, че някои части от живота на Христос не са истинни и не се отнасят до нас.

Всяка битка, която имаме в живота си, опира до Словото и до това, дали можем или не да изградим своя живот върху верността и честността на Бога. Ако се придържаме здраво за нещата, в които сме сигурни, Бог ще бъде верен да ни освободи от тези крепости и да ни доведе в пълнотата на Царството Си.