Съдържание Цялата книга на една страница

3. Събаряне на крепости

Това, което хората наричат „спасение”, е просто първата стъпка от Божия план за нашия живот, който всъщност е да ни направи съобразни с характера и силата на образа на Исус Христос. Ако не успеем да видим нашите взаимоотношения с Бог като такива, ние ще позволим на прекалено много области в нас да останат непроменени. Събарянето на крепостите е разрушаването и премахването на тези стари начини на мислене, така че истинското присъствие на Исус Христос да може да бъде изявено чрез нас.

Какво е крепост?

Защото, ако и а живеем в плът, по плът не воюваме, защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости” (ІІ Коринтяни 10:3-5).

Всяко успешно освобождение трябва да започне първо чрез премахване на това, което защитава врага. Говорейки за духовна война, апостол Павел въведе думата „крепост”, за да определи духовните крепости, където сатана и неговите легиони се крият и са защитени. Тези крепости съществуват в моделите на мислене и идеите, които ръководят отделните църкви и хора, както и събранията и нациите. Преди да бъде спечелена победа, тези крепости трябва да бъдат съборени и въоръжението на сатана отнето. Тогава мощните оръжия на Словото и Духа ще могат ефективно да ограбят къщата на сатана. Но какво е библейското значение на думата „крепост”? В Стария Завет крепостта беше безопасно място за живеене, използвано за защита от враговете. Ние виждаме, че Давид се криеше от цар Саул в пустинните крепости (І Царе 23:14-19). Това бяха материални структури, обикновено пещери, високо в планините, които бяха много трудни за атакуване. Това са имали предвид вдъхновените писатели на Библията, пригаждайки думата „крепост”, за да определят силните и здраво защитени духовни реалности.

Крепостта може да послужи като защита от дявола, както е в случая, когато Господ е наша крепост (Псалм 18:2). Или точно обратното – крепостта може да бъде място за защита на дявола, където демонична или пък грешна дейност всъщност е защитена вътре в нас чрез нашите мисли на оправдание на злото. Крепостите, които първо ще изясним, са тези погрешни схващания, защитаващи стария себичен живот и които много често остават „защитени места за живеене” на демонично подтисничество в човешкия живот. Апостол Павел определя крепостта като: „Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бог” (ІІ Коринтяни 10:5). Демоничната крепост е всеки тип мислене, което възвишава себе си над познаването на Бога. По този начин то дава на дявола сигурно място за влияние в мисловния живот на човека. В повечето случаи ние не говорим за „духовно обладаване”. Авторът не вярва, че християнинът може да бъде обладан, защото когато един човек е „обладан” от демон, този демон изпълва неговия дух по същия начин, както Святия Дух изпълва духа на християнина. Но така или иначе, християните могат да бъдат угнетявани от демони, които са в състояние да окупират и населяват необновените мисловни системи, особено ако тези мисли са защитени от самоизмама или лъжливи доктрини.

Мисълта „не мога да имам демон, защото съм християнин”, просто е неправилна. Демонът не може да те има във вечно притежание, но ти можеш да имаш демон, ако отказваш да се покаеш за своето оправдание на злото. Твоят бунт срещу Бог създава място за дявола в живота ти. Много християни са тормозени от различни страхове. Те са били съветвани и хора са се молили за тях, но с много малък успех. Те се нуждаят от нещо повече от молитва. Те се нуждаят от освобождение. Но освобождението вероятно ще бъде далеч от тях, докато духът на страх не бъде вързан и крепостите на страх не бъдат съборени. Много вярващи са били учени, че щом имат Святия Дух, те не могат да бъдат излъгани. Това също е неправилно. Причината, поради която Духът на Истината беше изпратен, е тази, че ние много лесно изпадаме в самозаблуда. Всъщност, самата мисъл, че християнинът не може да бъде излъган, е сама по себе си измама! Когато точно тази лъжа навлезе веднъж в ума на вярващия, неговите идеи и мнения престават да се развиват и той остава завинаги в духовното положение, в което е. И всякакъв вид духове ще атакуват душата, като знаят, че са защитени чрез мислите и доктрините в ума на този човек.

Доста трудно е да се разчупи силата на религиозната самоизмама, защото самата същност на вярата е да не дава място на съмнението. Когато един път човекът е измамен, той не разпознава, че е измамен именно, защото е измамен! За всичко, което мислим, че знаем, ние трябва да знаем също и това, че можем да сгрешим. Ако откажем да приемем тази истина, как ще бъдем коригирани от нашите грешки? Всяка област на сърцето и ума ни, която не е предадена на Исус Христос, е област, уязвима за сатанинска атака. И точно тук, в неразпънатия мисловен живот на вярващия, е най-важно да бъдат съборени крепостите. Поради тази причина ние трябва да приемем това, което Писанието нарича „смиряване на ума”, преди да бъде възможно истинското освобождение. Когато открием бунт срещу Бог в нас, не трябва да се защитаваме и да извиняваме себе си. По-скоро трябва да смирим своите сърца и да се покаем, като позволим вярата ни в Бог да ни промени.

Както виждате, сатана се храни чрез греха. Там, където в живота на вярващия има навик да се съгрешава, очаквайте да намерите демонично действие в тази област. Навикът да се съгрешава често става място за живеене на духове, които крадат от вярващия неговата мощ и радост и този навик е крепост. Вие може да не се съгласите с идеята, че злите духове биха споходили и заели умовете на вярващите, но със сигурност трябва да се съгласите, че всеки от нас има плътски ум, който е източник на празни въображения, мисли, възвишаващи себе си над Бог (ІІ Коринтяни 10:3-5). С дявола се справяме, като се справяме с плътските мисловни системи, с крепостите, които защитават врага. Нямаше крепости, нито неправилно отношение, нито пък лъжливо мислене в ума на Христос. Точно преди Исус да отиде на смърт, Той каза: „Защото идва князът на този свят; той няма нищо в Мен” (Йоан 14:30). Сатана нямаше нищо в Исус! Ние също искаме да можем да кажем, че сатана няма тайни места в нас – никакви „механизми за изкушение”, които той натиска и които отварят вратата на нашата душа към злото. Когато крепостите в умовете ни са съборени, въпреки че можем от време на време също да съгрешим, ние ще ходим във великата победа и ще бъдем употребени за помагане на другите в тяхното освобождение.

Покаянието предшества освобождението

Събарянето на крепостите започва с покаяние. Когато Исус изпрати учениците Си, „те излязоха и проповядваха, чехората трябва да се покаят, изгонваха много демони и изцеляваха” (Марк 6:12-13). Наблюдавайки освобождението от духовете, които са обременявали умовете, забелязваме, че покаянието предшества освобождението и освобождението често води до изцеление в други области. Ако си християнин, независимо от колко време, ти вече имаш много съборени крепости в твоя живот. Те бяха съборени, когато се покая и дойде при Исус. Освобождението често е много просто, когато душата го иска. Все пак, без известно покаяние, освобождението почти винаги е невъзможно и въпреки че на духа може да му е заповядано да напусне, ако начина  на мислене на човека не се е променил, неговото неправилно отношение към греха ще накара духа да се върне. Един от аспектите на служението на Христос е това: „да се открият помислите на много сърца” (Лука 2:35). Ако ти наистина ходиш с Исус, много области на твоя мисловен процес ще бъдат разкрити. Но ще има благодат и сила от Бог, която ще ти даде възможност да се покаеш, да повярваш в Бог и да приемеш Неговите добродетели в своя живот.

Ти ще видиш да падат крепости и да идва победата. Но аз трябва да те предупредя: ще има натиск от страна на твоята плът, а също така и от демоничния свят, да сведеш до минимум и да игнорираш това, което Бог изисква от теб. Ти може да бъдеш изкушен да предадеш някакъв мним грях или малка грешка, докато всъщност позволяваш на твоите големи проблеми да останат недокоснати и добре скрити. Нека да осъзнаем, че средствата, които използваме, за да запазим нашите грехове в тайна, са всъщност истинските материали на една крепост. Демонът, с когото воювате, използва вашите мисли, за да защити своя достъп до живота ви.

Нека да се молим: Небесни Татко, има области в моя живот (на глас назовете името на греховете, които вършите),които не съм предал напълно на моя Господ Исус Христос. Господи, прости ми за компромиса. Аз също Те моля за сила да достигна до събарянето на крепостите, без нежелание или съзнателна измама в моето сърце. Чрез мощта на Святия Дух и в името на Исус, аз връзвам всяко сатанинско влияние, което поражда компромисите и греха в мен.

Покорявам себе си на светлината на духа на Истината, да изгори крепостите на греха в мен. Чрез мощните оръжия на Духа и Словото, аз изповядвам, че всяка крепост в моя живот е съборена. Моята цел е чрез милостта и благодатта на Бог да имам само една крепост в мен – крепостта на присъствието Христово. Аз Ти благодаря, Господи, за това, че ми прощаваш и ме изчистваш от всичките ми грехове. И чрез благодатта на Бог се задължавам да продължавам в тази област, докато дори най-малките остатъци от тези крепости не са премахнати от моя ум. Благодаря Ти, Татко. В името на Исус. Амин.