Съдържание Цялата книга на една страница

20. Стратегия срещу духа на Езавел

Вие не можете да победите врага само с молитва. За да съборим империята на сатана, трябва да бъдем преобразени в образа на Христос.

Нашата война срещу Езавел

Църквата, която успешно воюва срещу Езавел, ще бъде църква, наследила славната „Утринна звезда”, което ще бъде видима външна слава, символ на скритата вътрешна чистота. Това ще бъде църква, която има „власт над народите”, защото е победила духа на Езавел, който търси да ограби властта и авторитета на Божиите слуги. Това ще бъде църква, в която дарбата на изцеление ще бъде съставна част от нейното тяло и служение (Откровение 2:26-28). Има големи награди за тези, които спечелят войната срещу Езавел. И, въпреки че в основата на всяка победа стои молитва, наградите от Бога няма да се получат само посредством ходатайство. Както вече казахме, победата започва с името на Исус върху нашите устни, но тя не е завършена, докато характера на Исус не бъде изграден в нашите сърца. Затова по отношение на войната ни срещу Езавел трябва да позволим на Святия Дух да ни изобличи там, където се примиряваме и толерираме нейните пътища. Ние не можем да бъдем успешни във войната в духовни места, ако не бъдем победители в битката в нашите умове. Има само една област на крайната победа срещу врага. И това е да бъдем като Христос. Исус е този, „който издирва сърцата и умовете” (Откровение 2:23).

Победата ни във всяка битка започва в нашите умове и сърца. Следователно не можем да търпим мисленето на Езавел в която и да било област. Нашата представа за църквата трябва да стане начин на живот, който практикуваме навсякъде. След като сме църква, нека да осъзнаем, че сме все още в църквата, когато сме си вкъщи. Когато включваме телевизора на някаква неморална програма, ние все още сме в църквата и то толерирайки духа на Езавел.

Ако един съпруг се страхува от своята властна жена или е неспособен да служи като глава на семейството си, въпреки че не се намира в сградата за хваление, той все още е в църквата, толерирайки Езавел. Нашето време, прекарано в служба на хваление, е необходимо, но това е една много малка част от църковния ни живот. Точно в рутинните неща на всекидневния живот трябва да воюваме и да разрушим крепостите на Езавел.

Ти си Ахав, ако толерираш Езавел

Има дух, който работи с Езавел. Резултатът от този демон е, че сърцето на мъжа се изпълва със слабост и страх. Името му е Ахав. Характерът му е такъв, че „дава властта си на Езавел”.

Духът на Ахав заема областите на мекушавост в ума на мъжа. Той се чувства почти упоен в битката си срещу Езавел. И за да спечелим срещу Езавел, трябва да победим природата на Ахав.

Мъж, който е женен за доминираща жена, ще има един от следните два типа реакции: той или ще бъде страхлив в другите си взаимоотношения или ще има склонност да презира всички жени като цяло. Ако е работодател, ще бъде крайно груб, деспотичен по отношение на жените и бързо ще ги поставя на „мястото им”. Това е проявление на презрението му към своята жена.

Основното за Ахав е това, че той има етикета „съпруг” и позиция на глава, но няма никаква реална власт. Когато Ахав беше цар, Езавел управляваше. Ако един мъж не е способен да управлява своя дом в Божествена любов и грижа, той няма да може да упражни духовна власт и авторитет никъде. Такъв мъж ма нужда да се покае за своите страхове и твърдо, с нежност, да установи реда в своя дом. Но нека да обясним по-подробно авторитета. Авторитетът е просто делегирана отговорност. Това не означава да бъдеш шеф, а да бъдеш отговорен. Божественият авторитет идва на основата на Божествена любов. Да ръководиш дома си означава с любов да приемеш отговорност за положението на своето семейство. Нито един мъж няма да има мир в своя дом, ако разглежда авторитета просто като доминиране над жена си. Бог би искал двамата да вземат решенията заедно, като всеки се обляга на мъдростта на другия, да се радват на своето приятелство в отворени и любящи взаимоотношения. Божественият отговор за борба с Езавел не е да се промени формата на угнетяване от страна на Езавел към друга – от страна на мъжа.

Нашата цел е да премахнем Езавелското разбиране за сигурност, чрез сигурността, която жената получава, когато е обичана нежно от своя съпруг. По този начин мъжът печели във войната срещу Езавел, като се уподоби на Христос. Жената превъзмогва превъзнасянето на Езавел, като търси смирението на Христос. Тя търси „кротък и тих дух” (І Петрово 2:23; 3:4), което е естествено за характера на Христос. Тя трябва да види Божията мъдрост в Божествения ред в семейството и да почита съпруга си като своя глава. Ако е неомъжена, тя трябва да се подчинява като към Бога на реда, който Бог е установил в нейната църква. Смирението и мирът й в служението на другите е белег за разрушаването на характера на Езавел (Филипяни 1:28).

Жената се справя със сладострастната страна на Езавел, отказвайки се от своите женски чаровности, които са „измамливи” (Притчи 31:30), и от многобройните си придумки (Притчи 7:21), които са „изкусителни”. Тя се отказва от сладострастните погледи на очите си и съблазнителната мекота на гласа си. Ако тя е омъжена, нейната красота е дадена на съпруга й. Ако не е, тя украсява вътрешния си човек с духовни качества на плодовете на Духа, знаейки, че ако прави компромиси със стандарта на Бог, неминуемо ще има мъж, който ще прави компромиси със своя стандарт към нея. Истинският мъж, който Бог има за нея, е богобоязлив и търси добродетелна жена. Нейната победа започва с молитва, но завършва чрез промяна. Това, което сме в Христос като Негови хора, трябва да бъде точно обратното на духа на Езавел. Тя бунтарка ли е? Ние трябва да бъдем покорни. Горда и високомерна ли е? Ние трябва да бъдем смирени и малки в своите сърца. Тя контролиращ демон ли е? Ние трябва да бъдем нежни и готови към отдаденост. Изпраща ли Езавел чародейства, безнравственост, страх и обезкуражение? Ние трябва да живеем живот на кръста, в чистотата на Христос, пълен с любов и вяра за нашите видения. И още един път – Христос в нас е Този, който установява нашата победа срещу духа на Езавел.

Всеобща война срещу силите на сатана

И те издигнаха гласа си към Бога в единство” (Деяния 4:24). Колкото е важно да победим във войната срещу Езавел в своя дом, така също трябва да се съберем заедно в обща молитва и духовна битка. Общата молитва е обединено ходатайство на църквата срещу силите на тъмнината. Този вид духовна война може да бъде осъществен по най-различни начини и с минимум изисквания. Въпреки това тези изисквания са основни и важни за ефективната духовна битка.

1. Поклонението трябва да бъде част от духовната война.

В своето разнообразие, поклонението и хвалението трябва да бъдат вплетени заедно в духовната война. По време на духовното воюване много водачи спонтанно ще ни водят с подходящи хвалебни песни. Дръжте очите си върху Исус и благодарете.

2. Ходатайството трябва да бъде водено от Духа.

То е нещо повече от това „да се молим на езици”. Това изисква да се научим да слушаме. Всъщност, често пъти общите молитви са възпрепятствани от някой, който се налага в групата със своя висок и безчувствен „език”. Когато се молите заедно, има един общ „фонтан”, от който тези, които се молят, трябва да черпят. Той изисква да бъдем чувствителни към най-незабележимите промени в Духа, като воденето на групата става в творческо съгласие. Когато се молим поотделно, нека молитвите ни да са кратки – от две до пет минути. Да казваме нуждите една по една, като оставяме вратата отворена за другите, които да се молят в съгласие.

3. Гледайте да спазвате времето, определено за молитва.

Това може би ще прозвучи така, като че ли искаме да контролираме Святия Дух, но ако предварително сме определили времето, повече хора ще могат да предадат себе си на обща молитва. Имайте обаче готовност да се присъедините към всяко едно допълнително ходатайство, ако Бог го изисква.

4. Не ставайте надменни.

Всъщност, ако някой директно се обръща към дявола и го призовава на война, кажете му, че нещо не е наред. В молитвата използвайте Словото, Духа и името на Исус. Всяко нещо, което е повече от това, е плътско.

5. Сведете говоренето до минимум.

Говорете само най-важното. Всички други разговори оставете за след молитва.

6. Тези, които са включени в духовно воюване, трябва да бъдат обучени и одобрени от църковното лидерство.

Всяка църква трябва да има „група за духовно воюване”, също и „група за поддръжка”, които се молят за тези, които са на фронтовата линия. Групата за подкрепа трябва да се състои от тези, които са обучени или от тези, които чувстват, че тяхното призвание е само молитвата.