Съдържание Цялата книга на една страница

16. Разобличаване духа на антихрист

Има определена йерархия на съществата, чийто железен юмрук управлява империята на ада. Техният облак от зло затъмнява почти всяка една част от живота на земята. За да съборим и разрушим това порочно царство и победоносно да превъзмогнем в нашето духовно воюване, трябва да разпознаем нашите врагове и да се борим срещу тези началници на тъмнината.

Повече от човек

Съществува владетел на тъмнината с изключително смъртоносна сила, който е бил търпян от вярващите толкова дълго време, че неговото влияние се счита почти за нормално в църквата. Това сатанинско същество е духът на антихрист. И този дух се проявява там, където истинското християнство се преследва открито. Това е демон, чиято същност е предимно религиозна. Този дух твърдо се противопоставя срещу започващото възстановяване на църквата Христова и каквото е името на този демон, такъв е и той. Той просто е „анти” или срещу Христос. Този началник използва силните демони на ревност, страх, непростителност и егоистични амбиции, за да спре местните и независими църкви да станат „въоръжени и опасни”, обединявайки се в тялото на Христос. Лесно е да ограничим нашето разбиране за антихрист само в определена личност, която ще се разкрие малко преди Христос да се върне. Всъщност много християни вярват, че такъв човек ще се появи в края на краищата. Този човек „ще се противи и превъзнася над всеки, който се нарича бог и на когото се отдава поклонение, защото той седи като бог в Божия храм и представя себе си за бог” (ІІ Солунци 2:4). Но ако това е антихрист в своята човешка форма и поява, също така обяснява природата и характера на духа на антихрист в неговата невидима форма.

Този дух на антихрист се е промъкнал в църквата още от 1-ви век. Всъщност апостол Йоан ясно изяви, че има „много антихристи” в този първи век. Той написа: „Дечица, последно време е, защото, както сте чули, че идва антихрист, и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време” (І Йоан 2:18). Когато сравним този стих с ІІ Солунци 2:4, виждаме, че нашето разбиране за понятието „антихрист” е било прекалено ограничено и стеснено, имайки предвид някой човек в бъдеще. Йоан каза: „Защото сега много антихристи са излезли”.

Много важно е да схванем, че Йоан всъщност говори за хора, които тогава са изглеждали, че са членове на обединеното християнско събрание. Апостолът казва, че „те излязоха от нас”. Той още каза: „Защото, ако биха били от нас, щяха да останат с нас” (І Йоан 2:19).

Какво е подтикнало тези излъгани души? По-късно в своето послание Йоан разкри, че това беше духът на антихрист. Той написа в 4 глава: „И всеки дух, който не изповядва Исус, не е от Бога. И това е духът на антихрист, за когото сте чули, че идва и сега вече е на света” (І Йоан 4:3). Тук Йоан точно обозначи духа на антихрист, който както той каза, вече е в света. Йоан определя този дух като такъв, който не изповядва Исус. За светията от първи век, да изповядаш Исус е означавало много повече от това, просто да споменеш Неговото име след молитва. Всъщност това е да говориш от позиция на пълнота и единство с Него, позволявайки на Неговия действителен Дух да се проявява (вижте Матей 10:32). Те изповядваха Личността Исус, не просто името Му. Самият Христос беше разкрит чрез тяхното отношение на любов, посвещение и саможертва.

В следващия стих Йоан обяснява природата на духа на антихрист: „По това разпознаваме духа на истината и духа на заблудата. Възлюбени, да се обичаме един друг, защото любовта е от Бога и всеки, който обича, е роден от Бога и познава Бога. Който не обича, не е познал Бога, защото Бог е любов” (І Йоан 4:6-8). Ние разпознаваме Духа на Истината от духа на заблудата, или по-точно Духа на Христос от духа на антихрист по мярката на Христовата любов, която се проявява в нас като индивидуалности или в църквата. Йоан казва, че „този, който не обича, не познава Бога”. Човек или църква, които си мислят,че Бог е доволен от тях, въпреки че те не ходят в любов, могат всъщност да служат на духа на антихрист. Християните трябва да бъдат познати чрез тяхната любов, не просто по тяхната теология (Йоан 13:35).

Йоан говори за нашата отвореност към духа на антихрист поради липсата на любов в църквата. В този смисъл ние трябва да внимаваме много и да преценяваме до колко силно сме прилепени към нашите идеи и критики. Защото ако мислите ни се възвишават над Божията способност да ни поправя, ние със сигурност ще станем мишени за духа на антихрист.

Запомнете: духът на антихрист може да използва ревността, страха, даже и цвета на банята в църквата като димна завеса, но главната причина за много разделения е просто това, че християните се отдават на някого или нещо, различно от Святия Дух и учението на Исус Христос. Вяска ситуация може да бъде превъзмогната чрез връщането към думите на Исус. Веднъж щом всичките части се съгласят и подчинят на Него, любовта и победата скоро ще последват.

Освобождаване на човека от духа на антихрист

Всеки от нас има мисли, представляващи крепости в нашия ум, формирани и поставени от духа на антихрист. Нека да не отстояваме тези мисли, които са против Христос. По-скоро нека ги изобличаваме като грях и да ги побеждаваме. Антихрист е с нас от дълго време. Неговият начин на мислене не може да изчезне изведнъж от нас. Но ако можем да разпознаем любящия глас на Христос от арогантния бунт на антихрист, можем да направим огромна стъпка в преобразяването на нашия живот в Христос.

Как разпознавате дали липсата на любов към другите църкви, е от плътта ви или е крепост на духа на антихрист? Покайте се за бунтарството. След това се молете на глас срещу духа на антихрист. И незабавно ще откриете, че се отдалечавате от врага и се приближавате при Господа.

Християнство без влиянието на антихрист

Има много начини, по които духът на антихрист се стреми да изяви себе си като бог. Например движението Ню Ейдж, комунизмът, хуманизмът и т. н. Но уникалният начин, по който той се прикрива като бог в църквата, е този: има едно естествено религиозно почитание на хората към смъртта. Антихрист използва това, като кара цели църкви да приемат тържествеността на смъртта, като че ли това е истинска почит и благоговение към Бог. Всемогъщият не е Бог на смъртта, а на живота! Истинска почит е това, което се съпътства от радост и благоговение. Вие можете да разпознаете антихрист в църквата, която почита своята смъртност. Атмосферата не е пълна със святост, а със стенания. Тя е същата като в празен погребален дом. Антихрист стои върху хора, които излъчват студенина, буквално изпълваща църковните сгради.

Когато Святият Дух започна за първи път да се разкрива пред нас, ние видяхме как Той разруши нашите основни схващания за християнството. Всъщност крепостите, които антихрист е поставил в мисленето ни, са станали нещо приемливо в църквата. Този дух така си е прокарал път в „Божия храм” (обединената, но все пак разделена църква), че на много църкви и вярващи той „представя себе си за бог” (ІІ Солунци 2:4). За нас е очевидно, че тези началства търсят „да се издигнат над всяко нещо, което се нарича Бог”. Когато се стараехме да учим хората, думите на нашето послание падаха на земята, посрещнати от огромно съпротивление, сякаш ги покриваше одеало. Потърсихме Господ и няколко дни по-късно, когато се събудихме, Святият Дух ни разкри разпознаването, което ни е липсвало. Той освети първите думи на ІІ Солунци 2:4 „той се противи…”.

Духът на антихрист буквално се противи на истината и особено срещу новата истина, която разкрива неговия характер. Той се съпротивява на всяко движение в Тялото Христово, което води към живот. В църкви, където той управлява, когато някой каже „Амин” в подкрепа на проповядването, този дух го гледа чрез лицата на тези, чиито умове са негови крепости.

Когато разбрахме по-добре духа на антихрист, ние можахме успешно да се борим срещу него. Нашите ходатаи започнаха да се молят срещу влиянието на този дух в целия окръг. След по-малко от седмица пет други пастири и аз, както и някои други служения, се събрахме заедно и решихме да се срещаме на седмични ходатайствени молитви във всяка от църквите. Три месеца по-късно числото се удвои и от тогава нараства все повече. Как възникна това? Ходатаите разпознаха и вързаха духа на антихрист и внезапно Божественото желание да се срещаме и молим с други пастири започна да надделява.

Разбиране за обединената църква в града

Господ гледа на събирането на църквата като едно тяло, обединена от огъня на Христовата любов. Той иска да се молим заедно, да работим, да изграждаме църквите си в Духа на Неговото Царство. Никой по-добре от местните пастири не познава местната битка. Исус говореше на църквите в Откровение на Йоан, като на индивидуални църкви с битки, отнасящи се до техните отделни райони. Той не каза: „Тази и тази църква, чието ръководство е в Лондон.” Не. Имаше местни хора, които знаеха нуждите на хората и Исус им говореше точно така. Пастирите бяха обединени на един фронт срещу врага. Те бяха отговорни както пред Бога, така и един пред друг, истинско многообразие в ръководството на всяко събрание. Обединената църква в града, както Бог я вижда, ще бъде свободна от ревност, „крадене на овце” и лични амбиции. Това наистина ще бъде едно тяло. Превръщането на духа на антихрист в типичното християнско мислене става така силно, че неговите лъжи се проповядват от амвона и се приемат от събранието. Точно затова вие трябва да пазите, заради Христос, вашето събрание. Нека вярата ви да бъде огромна, но вашите плътски амбиции – малки. Личната амбиция е мотив, идващ от антихрист. Това е крепост, която ни е разделила. Вие не трябва да отивате при хората от лични амбиции, а за да им служите. Ако сте призован в лидерска позиция, другите ще разпознаят това призвание по вашата смиреност и добър плод. Вашето служение ще се развие естествено, без напъване. Помнете заповедта на Исус: „Не се наричайте нито наставници, защото Един е вашият Наставник, Христос” (Матей 23:10).

Истината е, че Бог не издига лидери. Той обучава слуги, последователи, мъже и жени, които ще се молят заедно за водителството на Христос. Затова, когато се срещате с християни от други църкви, идвайте като техни слуги и гледайте да ги благословите. Ако вие сте пастир, разберете нуждите на другия пастир и се молете за него. Може би някой има нужда от пианист. Ако вие имате двама, изпратете му (Лука 3:11). Повечето пастири се борят със своите страхове и несигурност. Но, ако ти дойдеш в Божията любов, ще премахнеш страховете им. Духът на антихрист управлява света (Ефесяни 6:12). Той не може да бъде изгонен, както по-малките демони.

Окончателната победа срещу такива началници се осъществява чрез изместване, където насърчението и любовта на Христос изпълват мисловния живот на местното християнско събрание. Като ставаме противоположното на антихрист, ние ще видим Тялото на Христос изцелено и духът на антихрист – стъпкан под нашите крака.