Съдържание Цялата книга на една страница

11. Премахване на лъжливото разпознаване

Ако имате да казвате нещо много важно на някого, вие не бихте му позволили да продължава да работи, докато му говорите. Ще изисквате неговото пълно внимание. По същия начин Бог не ни говори, докато не намалим и не спрем, за да Му отдадем вниманието си. За да ходим в истинско разпознаване, нашите сърца трябва да бъдат тихи пред Бог. Ние трябва да се научим как да слушаме.

Спрете и познайте Бога

Бог иска да ни научи как да чакаме и да чуваме. Ние четем заповедта на Господ в Псалми: „Млъкнете и знайте, че Аз Съм Бог” (Псалм 46:10). Не можем да се включим в духовната война, докато първо не сме осъзнали Бог и чрез Него да разпознаем врага. Истинското разпознаване идва от сърцето, което е престанало да се напряга – сърце, което даже и в най-тежкото изпитание на своята лична борба знае, че Господ е Бог. Има едно „трудно положение”, което възпрепятства ефективността ни в разпознаването. Нашите мисли и реакции ни възпират да чуваме Бог. Докато моторът на плътския ум не се изключи, истинското разпознаване няма да ни принадлежи винаги. Трябва да умрем към себеосъждането, идеите и реакциите, които идват от егоистични амбиции.

Всъщност Исус каза: „Аз не мога да върша нищо от Себе Си. Съдя, както чуя” (Йоан 5:30). Той спря „вътрешната борба”. Ние също трябва да се научим да слушаме гласа на Святия Дух. Като спрем собствените си усилия, докато чуваме, тогава съдим и разпознаваме истински.

Изобилната любов води със себе си разпознаване

Моля се „любовта ви да бъде все повече и повече изобилно просветена и всячески проницателна” (Филипяни 1:9). Разпознаването идва от изобилната любов. Какво е изобилната любов? Това е любов, която се излива от нас към другите, мотивирана е от вечно посвещение, помазана е и е жертвоготовна. Има лъжливо разпознаване, което се основава на недоверието, подозрението и страха. Можете да определите лъжливото разпознаване по студенината около него. Лъжливото разпознаване може да бъде опаковано в любов, но не произлиза от любов, а от критикарството. Истинското разпознаване е вкоренено дълбоко в любовта.

Представете си един млад мъж с дълга коса. Неговите дрехи са развлечени и той има татуировки по раменете си. Нощ е и той идва срещу вас по една пуста улица. Лесно е да прецениш такъв човек по очевидното и външното. Сега погледнете този млад мъж по същия начин, но като негова майка. Все още можете да видите външността му, но когато го погледнете, имате виждане за неговия живот и надежда за бъдещето му. Тогава гледате едно малко момче, което израства без баща, дете, което е отхвърляно често от своите приятели. И имате към този човек дълбока отдаденост, чиято основа е любов, и която сте носили още, когато сте страдали в родилни болки за него. Божественото разпознаване идва от Божествени мотиви, а тези мотиви се коренят в Божията любов. По пободен начин нашата способност да разпознаем нуждите на църквата никога няма да надхвърли външното, ако не опознаем Божието сърце към Своя народ.

Лъжливото разпознаване вижда отвън личностите или ситуациите и претендира, че ги познава отвътре. Такова съдене е лъжливо, защото липсва отдаденост за изчистването в църквата, нито пък има желание да се работи за нея в родилни болки. Божественото разпознаване идва от това, да имаш Божествени мотиви. А Божествените мотиви са вкоренени в отдаващата се любов.

Исус каза: „Не съдете по изглед, но съдете справедливо” (Йоан 7:24). Справедливото съдене е директен резултат от любовта. Ако ти не можеш да се молиш от любов за човек или за църква, не си въобразявай, че имаш истинско разпознаване.Любовта предшества мира, а мирът предшества виждането. Без любов и мир в твоето сърце, съденето ти ще бъде прекалено грубо. И независимо от усмивката на твоето лице, в сърцето ти ще има прекалено много гняв. Лъжливото разпознаване винаги е бавно да слуша, но бързо да говори и бързо да се гневи.

Мирът трябва да управлява нашите сърца

Има едно напрежение, което е характерно за лъжливото разпознаване. Безпокойство, което притиска ума да отсъди. Истинското разпознаване произлиза от спокойно и чисто сърце, което е почти изненадано от мъдростта и благодатта в гласа на Бог. Запомнете, че нашите мисли ще бъдат винаги оцветени съобразно отношението на нашите сърца. Исус заяви: „Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата” (Матей 12:34). Той каза и: „От сърцето на човека произлизат зли помисли” (Марк 7:21). И отново: „Чистите по сърце ще видят Бога” (Матей 5:8). От сърцето устата говори, очите виждат и умът мисли. Притчи 4:23 казва: „От сърцето извират изворите на живота”. Животът – такъв, какъвто го знаем, е основан върху състоянието на сърцето ни. Това е много важно, защото дарбите на Духа трябва да преминат първо през нашите сърца, преди да бъдат представени в света около нас. С други думи, ако сърцата ни не са в правилно състояние, дарбите също няма да бъдат правилни. Когато в сърцето има безпокойство, то не може да чува от Бог. Точно затова трябва да се научим да не се доверяваме на нашето осъждане, когато сърцето ни е огорчено, ядосано или дава подслон на някаква егоистична амбиция или борба, независимо поради каква причина. Посланието ни казва, да позволим мирът на Христос да управлява нашите сърца (Колосяни 3:15). За да чуваме ясно от Бог, ние първо трябва да имаме мир.

Соломон писа: „По-добре е една пълна шепа със спокойствие, отколкото две пълни шепи с труд и гонене на вятъра” (Еклисиаст 4:6). Прекалено много работа мъчи умовете ни, прекалено много гонене на вятър. Ако искаме разпознаването, трябва да станем спокойни в действията си. Това не е пасивно състояние, а съсредоточен и готов да служи на Бога ум.

Разпознаването идва от нашата чувствителност към Христос в областта на Духа. То идва от любовта като наш мотив, от мира в нашите сърца и посвещението ни към Бог. Дарбата „разпознаване” се разкрива чрез живот, който е подготвен по този начин за Бога.