Съдържание Цялата книга на една страница

19. Нашият опит с Езавел

Това, което ви представяме, е нашият опит. Ние не ви предлагаме теология или размишления. Това, което споделяме с вас, е проработило!

За да освобождаваме, самите ние трябва да бъдем освободени

Той дори ще освободи онзи, който не е невинен. Да, с чистотата на Твоите ръце ще бъде освободен” (Йов 22:30). Има разлика между това, да се покаем за греха и да съборим крепост в нас, която произвежда греха. Първото включва вяра в кръста на Исус, а второто изисква самите ние да бъдем разпънати. В този смисъл през 1971 година Господ започна основно да изчиства моето сърце от влиянието на духа на Езавел. Този период на покаяние продължи 40 дни. През това време, чрез Святия Дух, крепостта, която беше склонна към духа на Езавел, беше съборена.

Трябва да ви поясня, че аз не се покайвах отново за грехове, които преди това са били изчистени и простени. Както по-рано казах, моето покаяние не беше за грях, а за естеството, което предизвикваше греховете. Това е същността на събарянето на крепостите. Ние разрушаваме омърсената, насилствена система на мислене, която през годините е била изграждана в нашето естество. Моята цел беше просто да бъда обновен в духа на моя ум (Ефесяни 4:23).

Начинът, по който стана това, беше следният: Святият Дух ми припомни много грехове от моята младост, когато не бях спасен. Два или три пъти, всеки ден, на сън или докато работех, Господ привеждаше тези събития в моя ум. Когато Бог разкриваше тези случки, аз покривах всеки един спомен с кръвта на Исус. Всеки път, когато се молех, аз знаех, че чрез Духа още един „камък” е бил премахнат от крепостта в моя ум. Накрая Господ ми показа чрез сън, че крепостта е била премахната напълно. В съня разговаряха двама мъже, единият от които държеше бебе. Този, който държеше детето, изрече цинична дума в разговора. И внезапно, засрамен, заради детето, той побърза да се увери, че бебето беше невинно и не знаеше смисъла на тези думи. В съня осъзнах, че аз също не знам смисъла на тази дума и така милостта и благодатта на Бога бяха дали нова невинност в моето сърце, на което беше символ бебето в съня. По това време аз не знаех нищо за духа на Езавел. Въпреки това Господ изграждаше в мен здрав имунитет срещу него.

Първият сблъсък с Езавел

През 70-те години бях пастир в една организация, в която имаше доста хора, действащи в дарбите на откровение – слово на знание и слово на мъдрост. Имаше денонощна молитва, прекрасно хваление, посвещение и сила. И както Господ беше с Яков в Моавските полета, така беше и с нас, като рог на див бизон (Числа 22-25 гл.). Изглеждаше, че няма проклятие или зло, което да работи срещу нас. Бог беше ни дал Своите благословения – успехът изглеждаше неминуем. Но, както Валаам посъветва Валак да съблазни израилтяните с дъщерите на Моав, по същия начин духът на Езавел насочи своята атака срещу това дело на Бога. Ако врагът не може да те атакува директно, той ще се опита да те накара да влезеш в грях, за да бъдеш под Божия съд.

Когато духът на Езавел започна да се проявява и търпимостта към сексуалните грехове нарасна, аз отидох при основателя на движението. Срещнах се насаме с него, умолявах го доста загрижен, както син умолява баща си, но той ме отпрати. След три месеца отидох отново при него, обръщайки се този път към целия управителен съвет, който беше с него, предупреждавайки ги със сълзи, че съдът на Господа срещу тези, които толерират Езавел, е болест и смърт (Откровение 2:22-23). Но бях отпратен и този път. Няколко месеца по-късно бях свален от служение и после, в крайна сметка, бях изхвърлен от групата. Месеци след като напуснах, лидерът се разведе с жена си и след по-малко от година се ожени за секретарката си. След две години умря от рак на простатата.

Последствията от тази случка бяха разрушителни, но имаха и просветляващ ефект. Въпреки че аз лично преминах през период на голямо обезкуражаване и вътрешни съмнения, научих доста за Езавел и греха на гордост. Видях, че когато хората смятат, че Бог няма да ги съди, само въпрос на време е, изкусителят да ги съсипе. Много показателно е, че Исус, който имаше дух на мъдрост и разбиране, съвет, сила и знание, Неговата сила бе „в страхът от Господа” (Исая 11:2-3). Грехът на самопревъзнасянето е противоположен на страха от Бога и е предвестник на бъдещо поражение.

Освобождавайте душите чрез молитва

Това беше първият ми опит с духа на Езавел, въпреки че не беше последен. През 1985 г. по време на едно съветване, разпознахме, че този дух има контролиращо влияние и направлява по-малките демони на мъжки и женски хомосексуализъм. Господ ни инструктира да воюваме срещу Езавел и след около месец трима човека бяха освободени от тези перверзии! Следващият месец местната кабелна мрежа премахна канала на „Плейбой”. Хората започнаха да се обаждат за помощ относно тези сексуални проблеми и имаха нужда да се освободят от фантазиите си. Даже пастори и техните съпруги без да знаят, че воюваме, идваха и признаваха греховете си и получаваха освобождение. Когато фокусирахме нашата война срещу Езавел много хора, които бяха сграбчени от нея, биваха освобождавани! По същото време войната се задълбочи както срещу моето семейство, така и срещу църквата. Един демон, наречен „клевета” (който ние разпознахме месеци по-късно), донесе разделение и конфликти в църквата. Някои хора, които ние дълбоко обичахме, внезапно застанаха срещу нас с необяснима омраза. Подозрението влезе в църквата. Независимо от това, продължихме да се борим срещу този дух, убедени, че духовното ни воюване е ефективно.

Една нощ духът на Езавел се появи точно пред нашето легло. Почувствах се парализиран, неспособен да извикам дори за помощ. Този дух, който беше разделил даже най-близки приятели, стоеше пред мен, неограничаван от човешко тяло. Целият ми естествен живот сякаш буквално бе изсмукан от моето тяло. Усещах, че само животът на Христос в мен ме крепеше. Не бяха изречени никакви явни думи на глас, но по някакъв начин този началник сложи следните думи в моя ум: „Продължавай да се молиш така и аз ще убия теб и членовете на твоята църква.”

Духът изчезна, но даже след като беше очевидно, че го нямаше, аз едва можех да се помръдна. Моят ум беше затънал в блато на отчаяние: „Защо трябва да се моля за тези хора? Защо да страдам, след като не знам кой ще застане срещу мен на следващия ден?” Накрая Святият Дух се намеси и угнетяването се разчупи. Но смъртната заплаха на Езавел не беше просто думи. След по-малко от седмица една жена от църквата се обади с молба за помощ. Нейният съпруг взимаше наркотици и тормозеше нея и децата й. Направихме необходимото и тя и нейните деца избягаха. В един часа същата нощ по телефона ми се обади разяреният й съпруг. Този човек, същински нацист, притежател на 34 пистолета, искаше да му кажа къде е неговата жена. Той каза: „Ако не ми кажеш къде е жена ми, ще убия теб и членовете на твоята църква!”

Това бяха същите тези думи, които духът на Езавел бе използвал до моето легло седмица по-рано. Беше очевидно, че духът на Езавел е намерил и издигнал човек, за да осъществи своята смъртоносна заплаха от предишната седмица. Не е нормално за пастири да се молят за снежна буря в събота през нощта, но ние се молихме тази нощ и тихият сняг, който падаше навън, скоро се превърна в буря, която натрупа сняг около църквата до неделя сутринта. Някои от нас в църквата се помолиха отново и вързаха духа на Езавел в този човек, който ни заплашваше.

Накрая за Божия Слава, този човек прие Исус за свой Спасител и Господ.

Това беше разказ за нашия опит с духа на Езавел. Ако потвърждавате реалността на нашето послание, тогава се молете за вашето стоене в битката срещу този началник. Това, което написахме, не се основава на теории или предположения, а на опит. Нашето свидетелство в тази духовна война е просто това: Господ Исус Христос ни е дал Своята власт „над цялата сила на врага”. Вярно е Неговото обещание: „И нищо няма да ви повреди” (Лука 10:19).