Съдържание Цялата книга на една страница

4. Къща, направена от мисли

Има сатанински крепости върху страни и общности. Има крепости, които влияят върху църкви и личности. Където и да съществува крепост, това е демонично вкаран модел на мислене. Всъщност, това е „къща, направена от мисли”, която е станала място на сатанинска дейност.

Предупреждение преди освобождението

Когато нечестивият дух излезе от човека, той минава през безводни места да търси покой, но не намира. Тогава казва: „Ще се върна в къщата си, откъдето съм излязъл” (Матей 12:43-44). Въпреки че естеството на нечистия дух по същност е духовно, а не физическо, той все пак търси място за живеене – „къща”, където да може да „почине”. Исус разкри, че има области в човешката природа, които всъщност могат да приютяват злия дух и да му осигуряват почивка. Ако това е така, нека да разкрием природата на човека и да открием тази страна в нас, която може да стане „градивен материал”, където духът да обитава.

Първо, нека да осъзнаем, че демонът не може да живее в истински християнски дух. Чрез новорождението човешкият дух става място за живеене на Святия Дух. И понеже Святият Дух е в нас, можем да разпознаем атаките на врага. Тази част на човешката природа, която е изключително подобна на природата на дявола, е нашият плътски мисловен живот, което е част от душата или личността на човека. И точно в нашите неразпънати мисли и неосветени намерения, нечистите духове, маскирайки себе си като наши мисли, и криейки се в нашите намерения, имат достъп до живота ни. Исус продължи: „И, когато дойде, намира я празна, пометена и наредена. Тогава отива и взима със себе си седем други духове, по-зли от него, и като влязат, живеят там и последното състояние на този човек става по-лошо от първото” (Матей 12:44-45).

Ако искате да бъдете успешни в духовната битка, вашата духовна война трябва да се провежда в съгласие със Словото. Защото, ако вие сте невежи по отношение на необходимостта да доведете Христос в освободената душа, има опасност последното състояние на този човек „да стане по-лошо от първото” (Матей 12:45; ІІ Петрово 2:20). Христос трябва да влезе и да Му бъде позволено да изгради Своята къща на праведност в областите, където сатана е живял. С изключение на случаите с физическо увреждане, освобождението не трябва да бъде предлагано на никой, който няма желание да покори своя мисловен живот на Исус Христос!

Ограбване оръжията на сатана

Когато силният въоръжен човек пази двора си, имотът му е в безопасност. Но, когато един по-силен от него нападне и му надвие, взема му всичкото оръжие, на което се е надявал, и разпределя това, което е грабнал от него” (Лука 11:21-22). Преди да бъдем спасени, ти и аз бяхме „неразпределеният имот” на дявола. Сатана беше като напълно въоръжен „силен мъж”, който пазеше домовете на нашите души. В деня на нашето спасение, един славен и „по-силен” – Господ Исус Христос, атакува и победи сатана, и ограби неговото въоръжение. Нашето новорождение като преживяване може да бъде много различно в естествения свят, но в духовния свят една единствена борба се е провела за спечелването на всеки един от нас. Ако бихме могли да надникнем в невидимия свят, щяхме да видим Святия Дух, работещ с ангелите на Бога, за унищожаването на първата линия на защита на врага – неговото „въоръжение”. Но какво всъщност беше това въоръжение, което защитаваше дявола и ни възпираше от спасението? Въоръжението, на което демоните разчитат, включва: мисли, отношения и мнения, които са в съгласие със злото.

Това, което Исус разкри като „въоръжение”, апостол Павел го нарича „крепости” (ІІ Коринтяни 10:1-4). Много е важно да отбележим, че говорейки за крепости, апостол Павел се обърна към църквата. Глупаво е да считаме, че спасението ни е елиминирало всичките грешни представи и намерения, всичките крепости, които все още влияят върху нашите възприятия и поведение. Да, старите неща преминаха и наистина нови дойдоха, но докато не започнем да ходим в пълнотата на Христос, не трябва да считаме, че процесът на промяната е завършил. Ние ще назовем някои крепости по-късно в тази глава. Засега нека кажем, че на ниво човек, основата на продължителния ни успех в духовната война, идва от подчинението ни към Господа. Когато Той разкрива тези крепости, ние се съгласяваме с Него и чрез покаяние ги събаряме.

Много е важно да осъзнаем, че когато говорим за крепости, ние не говорим за случайни мисли или грехове. Всъщност крепостите, които най-много ни въздействат, са тези, които са така скрити в нашия мисловен живот, че ние не разпознаваме и не ги класифицираме като зло. Да се върнем към споменатия по-горе текст. Исус разкри, че нечистите духове търсят „почивка, покой”. Смисълът на почивката, която те търсят, всъщност е да бъдат в хармония с тяхната околна среда. С други думи, когато нашият мисловен живот е в съгласие с неверието, страха или повтарящи се грехове, врагът има почивка. Не е случаен фактът, че процесът на освобождение често включва период на вътрешни конфликти и безпокойство. Това едобър знак, който показва желанието на човешката воля да бъде свободна. Трябва да очакваме времето, когато ще използваме нашата власт в Христос, като се „противим” на дявола (І Петрово 5:9). Павел говори за „борбата” на църквата срещу началствата и властите. Ще има период на битка, който се включва в процеса на събаряне на крепостите, защото ти скъсваш своя договор с врага, който ще се бори да остане в твоя живот.

Да пленим всяка мисъл за Христос

Въпреки че ние се успокояваме, когато станем християни, да бъдем християни не ни прави идеални. Има все още много крепости в нас. Затова нека да определим някои от тези крепости в нас. Рядко ще бъде намерен християнин, който не е ограничен поне от една от следните крепости: неверие, охладняла любов, страх, гордост, непростителност, страст, алчност или комбинации от тези, както и евентуална възможност за много други. Поради това, че ние с готовност изявяваме себе си, е трудно да разпознаем областите на угнетение в нашия живот. В края на краищата, това са нашите мисли, нашето отношение, нашите възприятия. Ние защитаваме мислите си със същата енергичност, с която защитаваме и оправдаваме самите себе си. Писано е: „Защото каквито са мислите в душата му, такъв е и той” (Притчи 23:7). С други думи, същността на това, което сме, е в нашия мисловен живот. Така или иначе, преди да може да бъде осъществено каквото и да е освобождение, ние трябва честно да осъзнаем и да изповядаме нуждата си. Трябва да спрем да се преструваме, че „всичко е наред”, да смирим себе си и да потърсим помощ. Всъщност, както по-рано споменахме, първата крепост, която Бог трябва да премахне, е гордостта. Защото, докато някой не е готов да признае, че има нужда от освобождение, той никога няма да бъде свободен от тези крепости. За да разберем какво не е правилно в нас, ние трябва да видим Божия стандарт за праведност. Давид – на върха на славата, Йов – на дъното на мизерията, както и всички ние между тези двамата, сме си задавали един и същи въпрос: „Какво е човекът?” Авторът на Послание към евреите задава същия въпрос, но тогава отговаря под вдъхновението на Духа: „Но виждаме Исуса” (Евреи 2:9). Исус Христос е моделът, който Бог има предвид за новосъздадения човек (Ефесяни 4:23-24). Той не е просто нашият Спасител – Той е живеещият в нас, Който ни преобразява в Своя образ, Първородният в семейството на славните синове (Евреи 2:10; Римляни 8:28-29).

Нека също да разберем, че само Исус може да бъде като Исус. Когато ние Му се отдаваме, като все повече се покоряваме, пребъдваме в Него и Словото Му пребъдва в нас, тогава Той ни дава живот, който не е просто „като” Неговия Собствен, но това е точно Неговият живот! Самият Исус Христос, който живее в нас, изпълнява Божията вечна цел, която е, да направи човека по Своя образ. В нас присъствието на Господ Исус прави оръжията на нашата духовна война мощни, вдъхновява нашите думи с власт, когато ние събаряме крепости. Затова вие трябва да се научите да гледате обективно на каквито и да било мисли или намерения, които ви възпрепятстват да се изобразите спрямо учението на Христос. Тези мисли трябва да бъдат пленени и неправилните намерения – разпънати. Трябва да направим път в нас за идването на Господа. Също да позволим на Неговото влияние да нараства и да се разширява до тогава, докато не се потопим в Духа Му така, че не просто да вярваме в Него, но да вярваме като Него. Неговата любов, мисли и желание да извират от нашите вътрешности.

Следователно, когато се стремим да разпознаваме и да унищожаваме демоничните крепости, втората крепост, която трябва да бъде напълно съборена, е крепостта на неверието. Това е този начин на мислене, който ни казва, че да бъдем като Христос е невъзможно, и задържа цялото ни по-нататъшно духовно израстване. Тази лъжа и веригите, които тя слага върху сърцата ни, трябва да бъдат премахнати от нашия живот. Така че, нека в този момент да започнете да се молите във вашия дух. Нека Святият Дух да влезе и да изпълни сърцето ви. Ако страдате от крепост, която казва, че никога няма да бъдете като Христос, то тази крепост може да бъде съборена точно сега.

Нека да се молим: Господи Исусе, аз се подчинявам на Теб. Заявявам съгласно Словото Ти, че поради Твоята сила да подчиниш всички неща на Теб, оръжията на моето духовно воюване са силни да събарят крепости. Покайвам се за използването на лъжата, че никога няма да бъда като Исус, като извинение за грях и компромиси с моите убеждения. В името на Исус, аз се отказвам от моята грешна стара природа и чрез благодатта на Бога и силата на Твоя Дух събарям крепостта на неверие, която съществува в ума ми. Заради съвършената жертва на Исус Христос, аз съм ново създание и вярвам, че ще вървя от слава в слава, като постоянно се преобразявам в Христа, ходейки с Бога. Амин.

Унищожете крепостта на провала

Нека разгледаме и други крепости, които може да съществуват във вашия живот, да видим техния произход и още по-важно, да видим как могат да бъдат премахнати. Първо, запомнете, че крепостта е къща, направена от мисли. Затова по отношение на този вид духовна война Павел обяснява, че нашият успех се основава върху това „да пленим всяка мисъл в подчинение на Христа” (ІІ Коринтяни 10:5). След като целта ни е, да позволим на Христовия Дух, да има пълен достъп в душите ни, ние трябва пленим нашите мисли и да ги правим роби на Христос.

За да се справим с крепостта на провала, трябва да направим покаянието наш начин на живот. Запомнете, че покаянието означава промяна, а не просто угризение на съвестта. Нашето мислене трябва да се промени. Има „стада от неправилни мисли, които блуждаят в ума ни и се хранят с всяко едно стърнище на неверие и провал. Мисли като: „Аз винаги ще бъда неудачник”,  „Аз съм просто един грешник” или „Аз се опитах да ходя в Духа, но нищо не се получи”, се срещат и образуват стени, под и таван, т. е. „градивния материал” на крепостта на провала. За да си осигурите победа, вие трябва да плените тези неправилни мисли.

Пленете мисълта „Аз съм неудачник”. Покайте се за нея и помолете Бог да ви прости вашето неверие. Нека вашият ум да бъде обновен чрез Словото на Бог, което казва: „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява” (Филипяни 4:13). Въпреки че сте се проваляли и вероятно ще се провалите пак в бъдеще, сега заради това, че Бог е във вашия живот, вие можете уверено да кажете: „Въпреки, че бях неудачник, моята увереност идва от Бога, а не от мен самия. Аз съм напълно способен да направя всичко чрез Христос, Който ме подкрепя.”

Арестувайте мисълта „Аз съм просто грешник”. Заместете я с признанието за вашата вяра, което казва: „Въпреки, че бях грешник, сега аз съм възлюбено дете на Бога и, въпреки че понякога още греша, кръвта на Исус ме очистя от всичката моя неправедност” (І Йоан 1:9).

Заради кръвта Му, жертвата на Христос прави всеки един от нас толкова чист, колкото е Той Самият. Вие събаряте крепостта на поражението, която някога ви е сковала, и на нейно място започвате да поставяте крепостта на вярата, изградена върху Божието Слово. Чрез изобличаването на тези стари крепости и събарянето на този пораженски начин на мислене, вие ще унищожите крепостта на провалите във вашия живот. Ако продължавате да се обновявате в духа на своя ум чрез Божието Слово, ще започнете да се движите в невероятна сила и мир. И ще влезете в Божествената крепост на вярата. Нека в намеренията ви бъде установена целта, че смисълът на вашето спасение е, да бъдете уподобени на Христос. Не е ли писано: „Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя” (Римляни 8:29)? Същият Господ, който победи дявола и освободи твоето сърце, все още работи, за да обнови ума ти. Както е вярно, че Той е нашата обещана земя, така също е вярно, че ние сме Неговата обещана земя. Великаните в нашите сърца, въпреки че са ни се съпротивлявали и са ни унижавали, не могат да устоят срещу Него. Той е вечният Исус – Святият, Който не познава поражението! Щом като осъзнаем, че нашето спасение е една продължителна трансформация и че се променяме „от слава към слава” (ІІ Коринтяни 3:18) в образа на Христос, няма да се обезкуражаваме от крепостите, които откриваме, нито пък временните неуспехи ще ни парализират. След като видим нуждата си, трябва да се радваме, защото знаем, че е само въпрос на време, преди още един великан да бъде премахнат!

Разрушете крепостта на страха

Друга крепост, която сковава хората, е страхът. Вашият опит ви подсказва, че ако опитате нещо ново и го направите пред хора, вие може да бъдете притеснени или отхвърлени. Против вас ще изникват серия от възможни реакции и вие отстъпвате, когато трябва да нападате, и мълчите, когато трябва да говорите. Това тихо, страхливо оттегляне навътре във вас, е направило къща от мисли, в която живее духът на страх. Бог не иска да живеете във вериги. Затова нека да погледнем на някои мисли и преживявания, които може да са направили структури на демонични крепости.

Може би като малко дете, когато сте опитвали нещо ново, реакцията на вашето семейство или приятели е била, да ви се присмиват. Техните безсмислени думи толкова дълбоко са влезли във вас и са ви причинили такава ужасна болка, че вие неволно оставате в тази „болезнена” или „отстъпническа” позиция. От тогава вие отказвате да бъдете на място, което ви прави уязвим за критика. Вие може би вече не си спомняте конкретния случай, но и до днес не сте престанал да отстъпвате с болка пред тези неща. Запомнете, Исус каза, че Бог ще ни прости, ако ние простим на другите. Колкото и несправедливо да ви изглежда, вашата реакция към това, което ви наранява, е толкова далеч от волята на Бог, колкото и действията на тези, които ви нараняват. На практика вашата реакция е станала част от същността ви. Вие можете да бъдете освободени от тези вериги върху вашата душа, като се освободите и простите на тези, които са ви наранили. В степента, в която истински забравите случилото се и простите на този, който ви е обидил, в същата степен Бог ще възстанови душата ви в едно балансирано и здраво отношение към хората. И когато вие напреднете в този процес на простителност, ще израснете в любов. Писанието казва: „В любовта няма страх, но съвършената любов изгонва страха” (І Йоан 4:18). Крепостта на страх ще бъде изместена от крепостта на любов. Винаги помнете: Победата започва с името на Исус на нашите устни, но не е напълно завършена, докато характерът на Исус не бъде изграден в нашите сърца. Не е достатъчно да имате „къща пометена и поставена в ред” (Матей 12:44). Мисловния ви живот трябва да бъде превзет от Личността на Христос и докато постоянствате в предаването си на Христа, Той ще премахне оръжията на сатана от ума ви. Той ще ви покаже какво имате нужда да съборите и ще видите, че оръжията ви са мощни за събаряне на крепости.