Съдържание Цялата книга на една страница

2. Крепост, изградена от Бога: Смирение

Сатана се страхува от добродетелта. Той се ужасява от смирението – той го мрази. Когато види смирен човек, ледени тръпки го побиват по гърба. Косата му се изправя, когато християните коленичат, защото смирението е предаване на душата на Господа. Дяволът трепери и се огъва пред меките сърца, защото в същите области, където той е имал някога достъп, сега стои Господ, а сатана се ужасява от Исус Христос.

Срещу кого наистина воювате?

Спомнете си, че при падението на човека в Едемската градина, съдът на Бога срещу дявола беше той да „яде пръст”. Спомнете си също, че Бог каза на човека: „Ти си пръст” (Битие 3:14-19). Същността на нашата плътска природа, и на всичко, което е в природата, е плътско – пръст. Ние трябва да видим тази връзка тук. Сатана се храни със земната ни, плътска природа, която е „пръст”. Той използва и се храни с това, което ние крием от Бога. Точно затова трябва да осъзнаем, че непосредственият източник на много от нашите проблеми и угнетения не е демоничен, а плътски по произход. Трябва да се примирим с факта, че един аспект в нашия живот – нашата плътска природа, винаги ще бъде цел за дявола. Тези плътски области дават на сатана зелен светофар и достъп да подкопава нашите молитви и да неутрализира и спъва ходенето ни с Бога. Точно преувеличеното ни чувство за себеправедност ни пречи да погледнем честно и откровено себе си.

Ние знаем Кой е в нас. Но също трябва да разпознаем и какво има в нас, ако искаме да бъдем успешни в нашата война срещу дявола. Така че, бъдете прецизни, когато предавате себе си на Бог. Размишлявайте върху вашите грехове и падения.Жертвата на Исус Христос е идеалният покрив на благодатта, който дава възможност на всички хора да погледнат честно и откровено на своите нужди. Така че, бъдете честни с Бог. Той няма да се ужаси или шокира от вашите грехове. Бог ви възлюби безусловно дори, когато грехът беше вкоренен дълбоко във вас. Колко повече ще продължи да ви обича, когато търсите Неговата милост и благодат, за да бъдете свободни от беззаконието? Преди да се впуснем в настъпателна духовна война, трябва да разберем, че много от нашите битки са просто следствие от нашите действия. За да воюваме ефективно, трябва да отделим това, което е от плътта, от това, което е от дявола. Позволете ми да дам един пример.

Жена ми и аз живеехме в едно много красиво място, където една червена чинка (вид птица – бел. пр.) си правеше гнездо. Чинките обитават определени територии и се бият с другите чинки, ако те се опитват да влязат в тяхната територия. По това време имахме фургон, който беше с голямо огледало и броня, покрита с хром. От време на време чинката атакуваше бронята или огледалото, мислейки си, че нейното отражение е друга птица. Веднъж, наблюдавайки атаката на чинката срещу огледалото, си помислих: „Какво глупаво същество. Неговият враг всъщност е неговото отражение”. Незабавно Господ проговори на сърцето ми: „По същия начин много от вашите врагове са отражение на вас самите”.

Преди да имаме каквато и да било стратегия за атака срещу сатана, ние трябва да се уверим, че истинският враг не е нашата собствена плътска природа. Трябва да се запитаме дали нещата, които ни потискат днес, не са жътвата на това, което сме посели вчера.

Съгласете се с вашия неприятел

Спомнете си, че Исус поучаваше: „Съгласи се с противника си по-скоро, докато си по пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на служителя и да бъдеш хвърлен в тъмница. Истина ти казвам, никак няма да излезеш от там, докато не изплатиш и последния кодрант.” (Матей 5:25-26).

Исус говори за нещо повече от това, да избягваме съдебните процеси. Всъщност Той каза, че независимо от типа съд, ние ще загубим делото и ще влезем в затвора. Тази притча обяснява Божията гледна точка за човешката праведност. В действителност врагът е дяволът, а Съдията е Бог. Сатана е нашият противник, който стои като клеветник на братята пред Бог – Съдията на всички. Истината, която Христос иска да видим, е тази, че когато отиваме при Бог въз основа на нашата собствена праведност, врагът винаги ще има законно право да ни „хвърли в затвора”, защото нашата праведност е като „омърсена дреха” (Исая 64:6). Когато Исус каза: „Съгласи се бързо със своя противник”, Той нямаше предвид „подчини се на дявола”. Той казва, че когато сатана те обвинява за някой грях или проблем, за твое добро е да се съгласиш с него по отношение на твоята неправедност. Ако те обвинява, че си нечист или не обичаш и не се молиш достатъчно, той е прав. Ключът не е да спориш с дявола относно твоята собствена праведност, защото пред Бог твоята праведност е неприемлива. Няма значение колко време се защитаваш или оправдаваш себе си, ти знаеш вътрешно в себе си, че често обвиненията на дявола имат частица истина в себе си.

Нашето спасение не е основано на това, което ние правим, а на това, което Исус стана за нас. Самият Христос е нашата праведност. Ние бяхме оправдани чрез вяра. Нашият мир с Бог идва чрез Господ Исус Христос (Римляни 5:1). Когато сатана идва срещу теб, той се опитва да те измами, като те кара да фокусираш вниманието си върху твоята собствена праведност. И колкото повече разпознаваме, че Исус е нашата праведност, толкова по-малко противникът ще може да ни атакува на арената на нашите провали. Когато обвинителят дойде да те осъди, че нямаш достатъчно любов, нека твоят отговор да бъде: „Истина е, че аз нямам достатъчно любов, но Синът на Бог умря за всички мои грехове, дори за греха на несъвършената любов.” Излезте от сянката на сатанинската атака, и застанете в ярката светлина на любовта на Отец. Покорете се на Бог и помолете любовта на Христос и Неговата простителност да изместят вашата слаба любов. Когато сатана иска да ви осъди за нетърпение, още веднъж вашият отговор трябва да бъде: „Да, в моята плът аз съм много нетърпелив. Но тъй като съм новороден, Исус е моята праведност и чрез Неговата кръв върху мен, ми е простено и съм изчистен.” Обърнете се още един път към Бог. Използвайте обвинението като напомняне за това, че вие не стоите пред Трона на Съдията, а пред Трона на благодатта, което ви дава свободен и дръзновен достъп до Бог за помощ (Евреи 4:16).

Жизнено важният ключ за превъзмогване над дявола е смирението. Да смириш себе си означава, да откажеш да защитаваш своя образ. Ти си покварен и пълен с грехове в своята стара природа. Но ние имаме нова природа, която е създадена по образа на Христос (Ефесяни 4:24), така че можем да се съгласим с врага по отношение на нашата плът! Но не ограничавайте този принцип на смиряване само, когато става дума за духовната война. Тази заповед е приложима и в други ситуации. Силата на смирението е в това, че то изгражда духовна защита около душата ви и спира борбите, надпреварите и много други неща, които крадат вашия мир.

Едно чудесно място да практикувате това, е във вашите семейни взаимоотношения. Вашата съпруга може да ви критикува, че вие сте нечувствителен съпруг. Плътският отговор може лесно да превърне разговора в конфликт. Другата възможност е просто да смирите себе си и да се съгласите със съпругата си. Вие вероятно сте нечувствителен. Тогава помолете заедно Бог за повече нежна любов. Може би вашият съпруг ви обвинява като негова съпруга, че не разбирате напрежението, което има в своята работа. Твърде вероятно е, той да е прав. Вие не знаете нещата, с които той трябва да се справя. Вместо и вие да отговаряте на свой ред с обвинение, смирете себе си и се съгласете с него. Молете се заедно и поискайте от Бог да ви даде разбиращо сърце.

Ако ние останем смирени по сърце, ще получим изобилна благодат от Бог и сатана ще бъде обезоръжен на много фронтове. Запомнете: сатана се страхува от добродетелта, той се ужасява от смирението, той го мрази, защото смирението е предаване душата на Господа, а дяволът се ужасява от Исус Христос.

следваща глава 3. Събаряне на крепости