Съдържание Цялата книга на една страница

6. Крепостта на Христовото подобие

Победата започва с името на Исус върху нашите устни, но тя е напълно завършена, когато характерът на Исус е изграден в нашите сърца.

Най-висшата цел на Бога

Много християни влизат в духовната война единствено с надеждата до облекчат сегашната си мъка или да имат едно „нормално” съществуване. Но целта на всички аспекти в духовния свят, включително и на духовната война, е, да ни доведе до образа на Христос. Нищо – нито поклонението, нито духовната война, нито любовта, нито пък освобождението са наистина достижими, ако пропуснем най-важното нещо на нашата вяра – да бъдем като Христос.

Нека да припомним, че Господ освободи древните евреи от Египет, така че да може да ги заведе в Обещаната земя. По същия начин ние сме освободени от греха не, за да живеем за себе си, но за да можем да дойдем в образа на Христос. Нашите цели трябва да се слеят с Божествените, защото, ако нашият характер и природа не се променят, ние неминуемо ще намерим себе си заплетени отново в същите проблеми, които и преди са ни причинявали неприятности.

Въпреки че може да не ни се иска да чуваме това, но много от нашите духовни конфликти просто няма да спрат, докато характерът на Господ Исус не се формира в нашите сърца. Целта на Отец при нашето освобождение е нещо повече от това, да отмахне товарите и демоните от гърбовете ни. Всъщност точната цел, на която Бог е подчинил цялата своя работа в живота ни, е нашето преобразуване в „образа на Неговия Син”. Целта на Отец в спасението ни беше, Исус да бъде „Първородният между много братя” (Римляни 8:28-29). С други думи начинът, по който можем да осъществим Божествената крайна победа, е, да достигнем Неговата крайна цел, която е пълното ни преобразуване в образа на Христос. Има такова сливане в Духа между Бог и нас, където нашите духове са напълно пропити от живото присъствие на Господ Исус и Неговата слава изпълва до толкова нашия живот, че няма „тъмна част в него” (Лука 11:36). Тази близост с присъствието на Господа произвежда такава неразрушима защитна крепост, в която сме скрити от злото. Чрез Него влизаме в съвършенството на Неговите пътища и го прилагаме в нашите взаимоотношения както с Отец, така и един към друг, и имаме имунитет срещу безбройните сатанински атаки. Всъщност, когато Неговата пълнота нараства в нас, тогава това, което е писано, се изпълнява: „Както е Той, така сме и ние в този свят” и „Онзи, който се е родил от Бога, пази себе си и лукавият не се докосва до него” (І Йоан 4:17; І Йоан 5:18).

Трябва да осъзнаем, че не сатана ни побеждава, но нашата отвореност към него. За да победим напълно дявола, трябва да ходим „под покрива на Всевишния” (Псалм 91:1). Сатана е търпян само с една единствена цел – духовната война между дявола и Божиите светии ни заздравява в образа на Христос, където природата на Христос става нашето единствено място за почивка и сигурност. Бог позволява духовната война да подпомогне Неговия вечен план, който е, да направи човека според Своя образ и подобие (Битие 1:26).

Когато разберем, че целта на Отец е да преобрази нашия живот в този на Христос, ние ще виждаме непрестанно, че Бог има един отговор за духовното воюване – достигането характера на Неговия Син! Тормозени ли сте от демони на страх и съмнение? Подчинете тези области на Бог, покайте се за вашето неверие и се изпълнете с вярата на Христос във вас. Тормозени ли сте от духове на страст или срам? Представете точно тези области на грях на Бог, покайте се за вашата стара природа, уповавайки на Христовата простителност и чистотата на Неговото сърце.

Отец е много повече заинтересован Неговият Син да бъде изобразен в нашия живот, отколкото побеждаването на сатана. Кой е този дявол, който може да въстава срещу Живия Бог? Всъщност най-великата истина е тази, че когато дяволът разбере, че неговите ожесточени атаки срещу вашия живот не ви отдалечават от Бога, но ви приближават към Него и че неговите изкушения всъщност ви карат да придобиете добродетелите на Христос, той ще се оттегли.

Целта не е духовно воюване, а да бъдем като Христос

Има време, за което ние ще говорим по-късно в тази книга, когато Господ ще ни призове да съборим крепостите на ада, изградени около нашите църкви и събрания. Но също така има едно друго време, когато, ако ти навлезеш в духовната война, ще бъде всъщност отстъпление от подчинението ти към Бог. Исус победи сатана в Гетсимания и на кръста не, като директно се конфронтираше с него, а чрез изпълняване на съдбата, за която Той беше призован на Голгота.

Най-великата битка, която някога е била спечелена, беше постигната с очевидната смърт на Победителя, без Той да изрече нито една дума на смъмряне срещу врага! Князът на този свят бе осъден и началствата и властите бяха обезоръжени не чрез конфронтация в духовна война, но чрез предаването на Исус Христос на кръста. Има случаи, в които вашата битка срещу дявола е всъщност би била едно отстъпление от по-висшата Божия цел, която Той има за вас.

Ходатаите и капитаните в духовната война отбелязват: „Има демон, чиято цел е да отвлече човешкия ум към ада и неговото име е „неправилен фокус”. Ако вие продължително време виждате демонични духове в хора или в материалния свят около вас, вие може би воювате с такъв дух. Крайната цел на този демон е, да създаде умствена нестабилност в светиите, за да не се движат в свобода. Слушайте много внимателно: ние не сме призовани да се фокусираме върху битката или върху дявола, освен когато тази битка премахва пречките за нашето моментално и бързо преобразяване в Христос. Нашето призвание е да се фокусираме върху Исус. Работата на дявола обаче е, да отмести погледа ни от Исус. Първото оръжие на сатана винаги е да ни съблазни да не гледаме на Исус. Обърнете се към Исус и почти веднага битката изчезва.

Познавах един човек, който притежаваше компания за касети. Освен, че управляваше бизнеса, той често прекарваше време в слушане на касета-майка, от която излизаха всички останали касети. С годините неговите уши привикнаха да улавят всяко най-малко пращене или пукане, всеки един недостатък, който трябваше да се елиминира в касетата-майка. Един ден отбелязах, че сигурно е чудесно и радостно да се работи с музика. Неговият отговор просветли ума ми. Той каза: „Знаеш ли, аз не съм слушал музика от години. Когато вкъщи включа моята модерна домашна стерео уредба, без значение какво се свири, единственото, което чувам, са пращене и шум.”

По същия начин както неговите мисли са били обърнати към музикалните дефекти, така неправилният фокус ще се стреми да обърне вашите мисли единствено към врага. И в един момент всичко, което виждате, ще бъдат демоните. Истинската дарба, наречена „разпознаване на духовете”, е балансирана дарба, която ви дава възможност да разпознаете колкото ангелските духове, толкова и злите. Правилното използване на тази дарба има много повече положително влияние, отколкото това, което обикновено се представя за разпознаване.

Един пример за добро балансиране на разпознаването можем да видим в ІV Книга на Царете. Сирийската армия беше обиколила един град в Израел за огромен ужас на слугата на пророк Елисей. За да успокои неговия страх, Елисей се помоли очите на слугата му да се отворят. Тогава той го окуражи, казвайки: „Не се страхувай, защото тези, които са с нас, са повече от ония, които са с тях” (ІV Царе 6:16). След като Господ отвори очите на слугата, той видя това, което Елисей виждаше: „Хълмът беше пълен с огнени коне и колесници около Елисей” (ст. 17).

В духовното воюване битката никога не е представяна като човешкото „ние срещу тях”. Тя винаги включва „тези с нас” срещу „тези с тях”. Истинското разпознаване е пълното осъзнаване за огромното множество ангели, верни на Бога, и също така пълната яснота за действията на демоничния свят. Трябва да знаем, че ангелските сили на наша страна са както по-силни, така и по-многобройни от врага. Запомнете, че ако престанете да чувате „музиката” във време на вашата духовна война, вашето разпознаване в най-добрия случай е непълно. Трябва да научим, че от човешка гледна точка много по-добре е да развиваме Божествени добродетели, отколкото да прекарваме целия ден, молейки се срещу дявола. Точно радостта в Господа изгонва духовете на депресия. Точно нашата жива вяра унищожава духовете на неверие и действената ни любов изгонва страха. Като с постоянство чрез вяра предаваме себе си на Христос и на Неговата същност и Слово, буквално изграждаме непревземаеми крепости и стени от присъствието Му около нас. Пътят към крепостта на Всемогъщия е прост.Победата започва с името на Исус на нашите устни, но тя е напълно завършена, когато характерът на Исус е изобразен в нашите сърца.