Съдържание Цялата книга на една страница

Кратък речник

Защото нашата борба не е срещу плът и кръв, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнина, срещу духовните сили на нечестието в небесни места” (Ефесяни 6:12, 3:10). Когато Писанията споменават „небе”, може би се говори за някое от трите места, които се подразбират в цитати. Първото небе е атмосферното небе (Псалм 19:1). Третото небе е най-познатата дефиниция за небе, най-високото ниво на слава, което огражда от най-високите небеса обиталището на Бог Отец (Матей 6:9).

Небето, което е единственият обект на изследване в тази книга, е духовното царство, което непосредствено огражда съзнанието на човечеството. Точно в тази област, често назовавана в Писанията като „небесни места”, е бойното поле на нашата духовна война. В тази област добрите и злите духове воюват в битката за човешки души. В крайна сметка, когато Господ Исус се върне и цялото зло изчезне, тогава това небе ще бъде изпълнено със славата на Бог.

Демони, дявол (от гръцкото „диамон” или „демон”). Английският превод на Библията „King James” неправилно превежда „демони” като „дяволи”. Има само един дявол – сатана, но има много демони. Демоните са били ангели, които „са паднали от своето положение” (Юда 6). Демоните са паднали ангели (Откровение 12:9; Матей 25:41). Има две различни думи, с които „дявол” е преведен в Новия Завет, всяка една от които разкрива духовната му същност.

Демоните се различават в степента си на нечестие (Матей 12:45). Всички, от най-малките демони като феите и горските духове, до началниците и властите, могат да бъдат определени като „демони”, когато понятието „демон” се използва общо. Обаче, когато „демон” се използва като термин, то обикновено се отнася към определени нечисти духове. Такива са например „глух и ням дух”, също и духове, които се маскират като човешки мисли. Демоните са земните воини на ада. Те са най-многобройни от всички зли духове и очевидно Бог им е дал легално право да заемат всяка територия, където има открито бунтарство срещу Неговата воля, което включва и човечеството. Юда 1:6 казва, че тези паднали ангели се държат във вечните вериги на тъмнината. Тъмнината не е просто район без светлина, а духовно място на морална поквара. Отговорността „да изгонва” демони принадлежи на вярващите (Марк 16:17). Гръцката дума „диаболос” означава „обвинител, клеветник” – едно от имената на сатана. От тази дума е произлязла английската „devil” (дявол) и трябва да бъде отнесена само към сатана (вижте „сатана” по-долу).

Началства (Ефесяни 6:12, 3:10 от гръцкото „арк”). Думата означава „започване, ръководене, управляване” и се използва, за да определи един клас духовни същества в сатанинската йерархия. Началниците управляват над „властите”, както и над другите подкатегории демони. Началниците влияят върху региони, държави, щати, градове и даже църкви. Това са правителствени духове в системата на ада и те са духовната противоположност на архангелите на Небето. Те ръководят директната война срещу църквата. Общо взето, те са ръководители на злото в определена област.

Средствата, чрез които църквата воюва успешно срещу началниците, са чрез духовната власт на Христос и на принципа на изместването. Началниците не могат да бъдат изхвърлени, защото те не живеят в хора, а в небесни места. Те биват изместени в духовната област чрез издигането на Исус в църквата и от църквата – в обществото.

Власти (Матей 24:29, Ефесяни 6:12; 3:10). Работят с началниците, но са подчинени на тях и Библията ги нарича „власти”. Енергията на властите се излъчва от самите тях и се разпръсква като радиовълни върху територията. Властите са главни демонични духове, чиято първа работа е да покрият дадена област с енергията на своето специфично зло. Те са наречени така, защото са всъщност власти на тъмнината. Те са духовната противоположност на определен клас от ангели и добродетели. Една църква може да има определена добродетел, например като радост или вяра, която да действа чрез тази църква. По същия начин властите на страх и депресия могат да действат чрез определен морално западнал район в града. Много хора всяка седмица се борят с един и същи проблем. Източникът на такава активност често е определена власт, която действа в района. Вместо да се занимавате поотделно с всеки човек, завържете директно властите над района, покрийте хората духовно с кръвта на Исус и това ще донесе победа в битката.

Властите имат „юрисдикция” обикновено над цели страни, при все че могат да спохождат и ума на даден човек или да изграждат определено негативно отношение в дадена църква. По-главните власти също така оказват определено влияние върху духовния свят на цели райони в отделни страни. Различните власти работят заедно под контрола на началниците, но обикновено един или двама са по-влиятелни, като могат дори да окажат ефект върху маниерите и говоренето в дадена област (сравнете твърдия говор на щатите около Ню Йорк с мекия, провлечен език на юг).

Световни сили на нечестието (Ефесяни 6:12, 3:10). Когато Библията говори за „световните сили на нечестието”, тя има предвид определен клас началници, духовни същества, които на национално ниво ръководят началниците, както и властите под тях.

Обхватът на световните сили се простира върху целия свят. В книгата на пророк Даниил един такъв началник беше назован като „князът на Персия”. Този световен началник се бореше срещу ангела, който беше изпратен да отговори на молитвата на пророка. В естествения свят имаше цар над Персия, но в духовната област имаше също друг управител. Спомнете си, че ходатайството на Даниил беше инструмент да се накара цар Кир да даде позволение на евреите да се върнат и да изградят отново Ерусалим. В духовния свят обаче световният управник беше против. Най-накрая Михаил, който е архангел над Израел (аналогичен, от същата класа управител в света), се присъедини към ангела, който беше изпратен към Даниил, и победи врага (Данаил 10:12-13). Влиянието на световните сили, както и на началниците и властите, може да бъде наблюдавано в различните темпераменти и култури в европейските нации.

Сатана (от гръцкото „сатанас” или противник, който се съпротивява). Това е принципното име на дявола. Сатана е клеветник на хората пред Бога и на Бога пред хората. Неговите атаки срещу човечеството са с цел да накара хората да сгрешат и така да предизвика Божия съд върху човечеството. Нашето воюване срещу сатана е успешно, когато останем чисти и предизвикаме Божия съд върху дявола. Едно от служенията на Святия Дух е да донесе Божия съд върху дявола (Йоан 16:11). Сатана е върховният източник на измами и лъжи, както и на насилие.

Исус каза за сатана, че той е крадец, който идва да „открадне, да заколи и да погуби”, а също, че е „лъжец и на лъжата баща”. Сатана е изкусител. Той също е обвинител на братята. Писанията го наричат също „княз на този свят” и „бог на този век”. Авторът на тази книга вярва, че сатана не се появява директно да атакува хората. Но той насочва атаките си срещу богопомазаните (Йов, Христос, Петър). От Библейска гледна точка сатана бе смъмрен, но не беше изхвърлен по начина, по който се справяме с демоните. Църквата успешно се бори срещу сатана, като се подчинява на Бог, живее, говори и се придържа близо до Божието Слово, знаейки мощта на изкупителната кръв на Христос и живеейки живот, разпънат на кръста (Откровение 12:10-12).

Царството на Бог (Марк 1:14; Матей 5:3, 10; 6:33). Според Библията тази фраза винаги се свързва с вечната духовна реалност, където започва Божието управление чрез Христос. Мащабите на Небесното Царство имат две основни проявления – Небето във вечността и благоуханието на Небето в нашия свят и време, което е разкрито чрез Христос. Когато се говори за „установяването на Царството”, това е в контекста на второто определение. Не смятаме, че целият свят трябва да бъде подчинен и покорен на Христос, преди Той да се върне. Ние по-скоро говорим за Царството на Бог като тази част от вечния живот, която изкупените наследяват посредством духовно новораждане, и която покорните откриват в значението на Христовите думи.