Съдържание Цялата книга на една страница

18. Илия, Ииуй и войната срещу Езавел

Има война, много древна война между духа на Илия и духа на Езавел. В тази битка от векове Илия представя Небето; той е призивът на покаяние и връщане към Бога. Езавел, от друга страна, представя точно тези началства, чиято цел е да възпрепятстват и разрушат работата на покаянието.

Нашата нация принадлежи на Победителя

За да разберем конфликта между духа на Илия и духа на Езавел, трябва да разберем тези две противоположности, както са представени в Писанията. Всеки един е духовна противоположност на другия. Смел ли беше Илия? Езавел беше безсрамна и нагла. Биваше ли Илия твърд към злото? Езавел беше зла към праведността. Говореше ли Илия Божието Слово и воля? Езавел беше пълна с различни чародейства и думи на измама. Войната между Илия и Езавел продължава и днес.

Главните воини и от двете страни са пророците от двата лагера, но душата на нашата нация принадлежи на Победителя. По традиция, още от Самуил, Илия беше глава на училището за пророци. Под него бяха синовете на пророците, буквално стотици пророци и пророчески поети, прокламираха думите на Бог. В тази война обаче Езавел подло и систематично убиваше всичките Господни пророци, докато остана само Илия (ІІІ Царе 18:22). Тогава Илия като последен от пророците предизвика 450-те пророка на Ваал и 400-те пророка на Ашера, да покажат силата на техните богове срещу мощта на Господ. Тези 850 мъже бяха лъжепророци, сатанински свещеници, „които ядяха от трапезата на Езавел” (ІІІ Царе 18:19). Те бяха най-силните демонизирани личности, които тъмнината е могла да произведе. Цар Ахав, съпругът на Езавел, изпрати послание към „всички синове на Израел” и нацията, да дойдат и да бъдат свидетели на конфликта между Бога на Илия и боговете на Езавел. Условията на това предизвикателство бяха ясни. Всеки трябваше да постави теле на олтара. Тогава Илия каза: „Тогава вие призовете името на вашия бог и аз ще призова името на Господа, и оня бог, който отговори с огън, Той нека бъде Бог” (ст. 24).

Шест часа по-късно лъжепророците все още не можеха да предизвикат огън. Минаха 12 часа и Илия започна да им се подиграва: „Викайте по-високо, защото той е бог: или размишлява или има някаква работа, или е на път, а може би спи и трябва да се събуди” (ст. 27). И малко преди вечерта Илия се помоли върху своята жертва и „огън от Господа падна и изгори всеизгарянето, дърветата, камъните и пръстта и облиза водата, която бе в окопа. И всички хора, когато видяха това, паднаха на лицата си и казаха: Йехова, Той е Бог! Йехова, Той е Бог!” (ІІІ Царе 18:38-39). Незабавно след това славно свидетелство на Господ Илия накара евреите да хванат пророците на Ваал и всичките бяха убити. Ние бихме предположили, че в този момент Илия трябва да отиде в Израел и да помоли Бог да свърши с Езавел, но той не го направи. Всъщност, и това може да ви учуди, но Илия влезе в духовна война. Езавел със злоба и ярост освободи поток от чародейства и демонична сила срещу Илия и постави страх в сърцето му. Той избяга. Вие може би ще попитате: Как може такъв велик пророк да бяга? Отговорът не е прост. Всъщност ситуацията се влоши. Вече виждаме Илия, седящ под дървото, признавайки, че не е по-добър от бащите си, и всъщност молейки се да умре (ІІІ Царе 19:4). Какво напрежение обзе този велик мъж на Бога, та да стане жертва на страха и отчаянието? Това е духът на Езавел. И сега нека читателят да разбере: когато воювате срещу началника на Езавел, въпреки че устоявате срещу „нейните” похоти и чародейства, пазете се от големите демони на страх и отчаяние, защото „тя” ще ги изпрати срещу вас, за да ви отклони от духовната война и от победата ви.

Драмата продължава…

Има установен принцип в духовния свят, че човек чрез Святия Дух може да дава част от духа си на друг човек. Ние виждаме това, когато духът на Мойсей беше даден от Святия Дух на 70 старейшини (Числа 11:24-25). И разбира се, виждаме това в Духа на Христос, Който живее в нас. По този начин можем да разберем как духът на Илия беше изпратен, за да служи чрез душата на Йоан Кръстител. Но преди това духът на Илия беше поставен върху друг човек. Спомнете си за Елисей, пророкът, който наследи Илия и получи двоен дял от духа му (ІV Царе 2:9-10). Духът на Илия беше в служение, действаше, вдъхновяваше и създаваше в Йоан Кръстител същата сила, която живееше в Илия. Йоан трябваше да „дойде пред лицето Му в духа и силата на Илия” (Лука 1:15-17). Исус каза за Кръстителя: „Той самият е Илия, който имаше да дойде” (Матей 11:14; 17:11-13). Йоан дори изглеждаше като Илия. Той се беше върнал. Духът на Илия беше изпратен с поръчение за света. Както Илия, Йоан прокламираше нуждата от покаяние, където виждаше грях. Една такава област беше прелюбодейството на цар Ирод и жената на брат му Иродиада. И когато Йоан застана срещу тях, Иродиада го хвърли в затвора (Марк 6:17-18). Но кой беше този манипулиращ и контролиращ дух на тъмнината в Иродиада? Както духът на Илия служеше чрез Йоан, по същия начин Езавел се показва в света чрез Иродиада. Каквото направи Езавел на Илия в пустинята, същото направи и Иродиада на Йоан. Езавел всяваше и страх, което води до самосъжаление и объркване в слугите на Бога. Йоан Кръстител, който беше видял с очите си Духът да слиза като гълъб върху Христос и чу ясно гласа на Бога да свидетелства, че Исус е Синът на Бога, сега питаше дали наистина Исус е Месия или да търси друг (Матей 11:3). „И дойде стратегическият ден, когато Ирод даваше банкет” (Марк 6:21, NIV). „Стратегически” е идеална дума, за да се изрази времето на това събитие. Защото в тази война между духа на Илия и Езавел, Иродиада накара дъщеря си да танцува пред Ирод, примамвайки го да обещае да й даде, каквото тя поиска. По настояване на майка си или по-точно по настояване на Езавел, тя поиска главата на Кръстителя. И временно сблъсъкът между тези два духа, които са вечни врагове, утихна.

Илия идва

Преди 2000 години Исус заяви, че служението на Илия не е завършено. Той обеща: „Илия дойде и ще възстанови всичко” (Матей 17:11). Пророк Малахия също писа: „Ето, Аз ще пратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден на Господа.” (Малахия 4:5). Илия идва, за да воюва и да възстанови. Той дойде преди великия ден и ще се върне преди страшния ден на Господ.

Запомнете принципа, който споменахме по-горе: човек може да даде от мярката на своя дух, без пълнотата на неговия дух да намалява. Защото днес, както Господ направи с Илия, Елисей и Йоан Кръстител, Той издига група пророци като Илия, изпълнени с Духа мъже и жени, изпратени, да подготвят пътя за връщането на Христос!

Нека също да бъде ясно, че ако Илия идва, преди Исус да се върне, същото прави и Езавел. Всъщност, не я ли виждате в нашата земя, изобилваща с окултисти, магьосници и развратници? Не чувате ли безсрамния й глас, който отрича Божествената власт и възвишава себе си с бунтарството на феминизма? Не сте ли я забелязали, че кара дори „Божиите слуги” да „блудстват” (Откровение 2:20)? След като виждаме духа на Езавел толкова нахално да се проявява, това ни показва, че духът на Илия също е тук и води до покаяние и издига воюващи пророци по цялата земя!

Всъщност, ако ще служите на Бога през период, в който царува Езавел, самата духовна битка ще ви вкара в пророческото помазание, за да можете да оцелеете. Ние видяхме как в Стария Завет Бог унищожи Езавел. Ииуй – новопомазаният цар на Израел, беше изпратен от Словото на Бог чрез наследника на Илия – Елисей, да изпълни Божието обещание. И когато Ииуй и неговите хора ожесточено караха своите колесници към града, царете на Израел и Юда излязоха да го посрещнат: „С мир ли идваш, Ииуй? – попитаха те. И той отговори: Какъв мир, докато са толкова много блудствата и чародействата на майка ти Езавел?” (ІV Царе 9:21-26). И Ииуй уби двамата царе. След това незабавно потегли към Израел, за да се опълчи срещу Езавел. Словото казва, че когато го видя, тя гримира очите си и украси главата си и, поглеждайки от горния прозорец, извика към него: „С мир ли идваш ти, Зимриевце, убийцо на господаря си? А той повдигна лицето си към прозореца и каза: Кой е от към мен? Кой? И към него погледнаха двама, трима скопци и той каза: Хвърлете я долу! И те я хвърлиха долу и пръсна от кръвта й по стената и по конете и той я прегази” (ІV Царе 9:30-33 NAS/KJV). Имаше нещо от духа на Ииуй, което ние трябва да притежаваме днес в битката ни срещу Езавел. Докато трябва да бъдем състрадателни към тези, които са сграбчени от Езавел, Ииуй нямаше милост, нямаше вяра за промяна, нямаше компромис или съжаление към този демоничен дух! Ииуй „я сгази под краката си”. Докато тя лежеше близо до смъртта, той я смаза под краката на своя кон!

По същия начин ние не трябва да имаме никаква търпимост към този дух! Не можем да имаме мир и успокояване под нашата „смокиня”, докато Езавел не е смазана. Ние трябва да престанем да живеем в търсене на удобства, докато нейните блудства и чародейства са толкова много в нашата земя! Трябва да откажем да стоим в лъжлив мир, основан на компромиси и страх, особено, когато Духът на Бога ни призовава за „война”. Показателно е, че скопците я хвърлиха долу. Някои от вас, които сега четете това, сте били направени „скопци”, роби на този зъл дух.

Днес, точно сега, Бог ви дава привилегията да участвате във вечния съд срещу Езавел. Хвърлете я долу! Застанете на страната на Бога и нека съдът на Бога да дойде! Време е пророците да се обединят срещу този дух! Под помазанието на Илия, с мощта на Святия Дух, нека израснем в гнева на Ииуй и да изхвърлим Езавел долу! И сега също измиваме себе си в скъпоценната кръв и бидейки изчистени от всяка мърсотия на греха, връзваме и събаряме крепостите на Езавел!

Молете се с нас: Дух на Езавел, в силата и властта на Исус Христос, която Той ни даде като Негови слуги, ние освобождаваме твоите пленници! Заповядваме на „скопците”: Съборете вашите крепости на симпатия към Езавел, изхвърлете нейното дяволско въображение от вашите умове! В силата на Името на Исус, освобождаваме ви от душевните окови. В силата на живия Христос, ние обявяваме свещена война срещу духа на Езавел! Амин.

следваща глава 19. Нашият опит с Езавел