Съдържание Цялата книга на една страница

14. Изгонване клеветникът на братята

Някой може да попита: „Как ще дойде Царството на Бога и какви хора ще го притежават?” Царството ще бъде видяно в хора, мотивирани от любов, които знаят мощта на молитвата. Защото, когато видят нужда, вместо дасе съдят един друг, те ще си ходатайстват взаимно, докато се изградят във всяко отношение в Него, Който е тяхна Глава.

Как идва Царството

Сега дойде спасението, силата и Царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос, защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети ден и нощ пред нашия Бог” (Откровение 12:10). Ще има точен момент от време, когато спасението, мощта и Божието царство, както и властта на Христос, ще бъдат изявени на земята. И докато търпеливо чакаме изпълнението на това славно събитие, Духът на тази вечна реалност може да бъде притежаван по всяко време, когато хората решат да бъдат свободни от критицизма и от търсенето на грешки и обърнат своите погледи към чистотата, любовта и взаимна молитва. Има определен ред от Бога за поправление в църквата. Тези поправления трябва да бъдат извършени чрез: „Вие духовните…, с кротък дух…, пазете себе си, да не би и вие да бъдете изкушени” (Галатяни 6:1). Вашият мотив трябва да бъде, да възстановите всеки един. Обвинения срещу презвитерите не трябва да бъдат приемани, освен ако не са потвърдени от двама или трима свидетели (І Тимотей 5:19). „Свидетелите”, за които се говори тук, са очевидци-свидетели на някой, който е взел участие в определен видим факт, а не така наречените „духовни свидетели”. Защото много често тези „представени” свидетели са изпратени от ада, за да разрушават хармонията в църквата с недомлъвки и клюки.

Когато духовният ред за възстановяване на ситуацията е пренебрегнат, това отваря врата на тези, които търсят грешките чрез плътски критицизъм и съдене, което доказва, че „клеветникът на братята” атакува църквата. Там, където тези грехове действат, движението на Святия Дух е ограничено, спасенията са малко, силата е минимална и духовната власт е осакатена. Такава църква е в сериозна опасност. За да бъде наистина помазан да донесе поправление от Христос в църквата, човек трябва да бъде помазан с мотивите на Христос. Писанието е категорично – Исус „вечно живее, за да ходатайства за светиите” (Римляни 8:34; Евреи 7:25). Бог не ни е призовал да се съдим един друг, а да се молим един за друг. Ако видим нужда в тялото Христово, трябва да ходатайстваме, а не да критикуваме. Нашият модел трябва да бъде, да следваме Христос в изграждането и възстановяването, а не да пригласяме на клеветника на братята, търсейки грешки.

Преди много години принадлежах към една национална християнска организация, която притежаваше истинско видение от Бога, въпреки че имаше някои сериозни проблеми. По това време бях пастир на една малка църква и почувствах, че ние може би ще трябва да напуснем тази група, заради това, което не беше наред. Заедно, църквата и аз, започнахме да търсим Господа в продължение на 40 дни, като постихме от време на време. Накрая написах един лист с оплаквания и ги представих пред Бога и се молих (малко себеправедно): „Господи, погледни грешките на тези хора. Води ни, Господи! Какво трябва да направим?” Незабавно Бог отговори: „Видял ли си тези неща?” Отговорих: „Да, Господи, аз видях техните грехове.” На това Той отговори: „Също и Аз ги видях, но Аз умрях за тях и ти трябва да направиш същото.” От този ден насам аз намерих благодат от Бога, да искам да бъда извор на живот и молитва, където и да Му служех.

Виждате ли, ние винаги ще служим в църкви, където има неправилни неща. Нашият отговор към това, което виждаме, ще показва до каква степен сме станали като Христос. Ако видим слабост в Христовото тяло, трябва да му дадем сила. Ако видим грях, нашият отговор трябва да бъде пример на добродетел. Когато открием страх, трябва да вдъхваме святостта. Там, където има от света, трябва да изявяваме святостта. Нашето призвание е да влезем в местата на ходатайство и да стоим там, докато Христовото тяло не бъде изградено в тази област.

Дяволът на Божия трон ли е

Ефесяни 2:6 ни казва, че ние сме били издигнати и поставени да седим „с Христос в небесни места”. Нека да разберем, че докато нашите тела и души са фиксирани тук, върху земята, духовете ни чрез действието на Святия Дух са изведени в директна връзка с Христос в Небето. От тази позиция ние смело можем да отидем пред Божия трон на благодатта. Можем да отидем чрез молитва и хваление в пресвятото място на Бог (Евреи 4:16; 10:19-20; Матей 5:8; Колосяни 3:1-4).

Има много места в Писанията, които показват истината за личното ни стоене с Христос. Важно е за нас да разберем това, защото сега ще разгледаме една доктрина, която е била извор на объркване за много светии. Сатана също ли е на Небето? Той всъщност пред Божия трон ли стои?

Изучавайки книгата Откровение и описанието на Божия трон, ще видим, че там няма дявол (4 глава). Претърсвайки Евреи 12 глава и разглеждайки Небесния Ерусалим, още веднъж ще видите, че дяволът го няма на Небето! И за да подкрепя още повече това, ще ви кажа, че по време на едно събрание в Торонто, Канада, когато бяхме в дълбоко поклонение пред господа, в различна степен Святият Дух ни даде да погледнем на Небесния Ерусалим. Ние видяхме област, където нямаше тъмнина, нито смърт. Всяко едно нещо беше кръстено в живота и славата на Бог. Там просто нямаше нужда от слънце, нито от друга светлина, защото всичко беше живо и навсякъде беше животворната светлина на Бог. Видяхме много неща, но нямаше никаква тъмнина, нито дявол.

Тогава къде е сатана? Юда казва, че дяволът и неговите ангели са затворени, духовно оковани във „вечни вериги” в „тъмнина, запазени за съда” (Юда 6). Сатана е затворен в тъмнина! Мисълта, че Небесният Отец, „в Когото няма никаква тъмнина” (І Йоан 1:5), ще допусне дяволът да се вмъкне във вечното хваление и да обвинява църквата, за която е умрял Неговият Син, е немислима. Как тогава ще обясним Писанията, които намекват, че дяволът е на Небето?

Признавайки свободно, че не знаем всичките начини, по които сатана обвинява хората пред Бога, ние все пак предлагаме едно разрешение. Първо, има три области, които познаваме като „небе” в Библията. Най-често споменаваното като такова, това е вечното Божие царство, ангелите и изкупените. Следващата дума „небе” е използвана, за да обясни небето, т. е. „небето говори за славата на Бога” (Псалм 19:1). Но когато Библията казва, че сатана е на „небето” или в „небесни места” (Ефесяни 6:12; Откровение 12:11; Лука 10:18), вярваме, че това се отнася към духовната област. Това „небе” е „духовната територия”, от която сатана се стреми да контролира света. Ще бъде глупаво да претендираме, че знаем повече, отколкото всъщност знаем за тази територия. Но ние знаем това: от тук е мястото, от където сатана започва своята война срещу Църквата.

Ако е истина, че дяволът не се намира на най-високото небе, тогава как той клевети светиите пред трона на Бога? Ние започнахме този разговор, като обяснихме, че Христос постави нашите духове в Него пред Божия трон. И докато нашите духове са свързани с Бога, телата и душите ни са на земята. И въпреки, че дяволът няма непосредствена връзка и достъп до Бога, той има досег до нашите мисли и думи. Когато изпадаме в критикуване и в клюкарство, всъщност даваме на сатана възможност да използва устните ни, да клевети светиите пред Бога! И погрешно смятаме, че тези въздишки, казани в тъмнина, остават скрити даже за Бога. Трябва да осъзнаем, че „всичко е голо и разкрито пред очите на Този, пред Когото имаме да отговаряме” (Евреи 4:13). Не е ли писано: „Каквото кажеш в тъмнина, ще бъде чуто в светлина” (Лука 12:3). Бог, Който е Светлината, всъщност чува гласа на клеветника, даже и в най-доверения разговор между съпрузи.

Внимавай какво говориш!

Много от нещата, с които Отец снабдява Тялото Христово, идват чрез нашата изповед. И това не са просто предварително обмислените ни изповеди, изразени в молитва. Това включва всичко, което излиза от нашите устни. Не каза ли и Самият Христос, че хората ще бъдат съдени „за всяка празна дума, която те са изговорили” (Матей 12:36)? Нашите думи произлизат от състоянието на сърцата ни. Христос като „Първосвещеник, когото ние изповядваме” (Евреи 3:1), взима думите ни, във вяра или неверие, и ни връща обратно вечен живот в съответствие с тях. Когато нашият език е необуздан, Яков казва, че нашата негативна изповед „запалва колелото на живота ни и сам той се запалва от ада” (Яков 3:6). Ако си помагаме един на друг, ако се обичаме, защитаваме, ние израстваме в много по-голяма безопасност. Ако обаче търсим грешки, критикуваме и сплетничим, гласът на клеветника се проявява и ние се осъждаме за нашите празни и зли думи. Бог вижда това, което казваме, и ни дава реалност според него.

Следователно трябва да разберем, че всяка една от нашите мисли, дори и най-интимните ни разговори с хората, са молитви, които ние предлагаме и представяме пред Отец, който вижда всичките неща постоянно – както откритите, така и тайните. Тези „неадресирани молитви” са точно такава част от нашата изповед, както са и молитвите „Скъпи Господи”, и са също толкова деятелни. Нашите думи един за друг и един към друг трябва да носят същото чувство на почит, както когато говорим с Бога, защото Той наистина ни слуша.

Други езици или огнени езици

Много е показателно това, че когато Исая видя Господа (Исая 6), не само че нямаше дявол на Небето, но вината, която той почувства, се вижда в собствените му думи. Той каза: „Горко ми, защото загинах, понеже съм човек с нечисти устни и живея между хора с нечисти устни” (Исая 6:5). Истината е, че нашето критикарство един към друг всъщност е гласът на сатана, който обвинява светиите пред Бога. Устните на Исая бяха изчистени, когато бяха докоснати от горящ въглен, взет от Божия олтар. Колкото повече се приближаваме до Бога, толкова повече вина ще изпитваме, поради нечистите си думи. Когато Святият Дух слезе върху Исус, Той беше със символичната форма на гълъб. Но когато Духът беше разкрит на Петдесятница, Той дойде като запалени огнени езици. Някои части в християнството смятат, че говоренето на „други езици” е знак за изпълване със Святия Дух, но за нас важното ще бъде не говоренето на непознати езици, а на огнени езици – езици, които са били пречистени чрез огъня на Бога от Неговия олтар, езици, които са изчистени от клевети и критикарство!

Изгонване на клеветника

И те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелство, защото не обичаха живота си до толкова, че да бягат от смърт” (Откровение 12:11). Вместо да говорим за човешките грехове и недостатъци, трябва да молим Бога за благодат да видим нашите собствени нужди снабдени. Инстинктивно трябва да влезем в ходатайството на Христос и със състрадание да ходатайстваме за тези, за които умря Исус. А в Откровение 12 глава виждаме как те побеждават клеветника на братята. Нека да погледнем поотделно всяка част от тази победа.

1. Кръвта на Агнето. Една духовна кръв тече чрез нас и буквално ни прави едно тяло, като споделяме един извор на очистване и един извор на живот. Една кръв ни прави семейство: кръвно изкупени и кръвни роднини. Тя плаща нашето изкупление и обезоръжава обвиненията и атаките на клеветника. Кръвта ни установява в положение на смирение вместо на себеправедност. Защото проливането на кръвта говори за нашата обща нужда от Исус.

2. Словото на тяхното свидетелство. Това включва да кажем на другите какво Бог е направил за нас, но и нещо повече. „Защото духът на пророчеството е да свидетелстваме за Исус” (Откровение 19:10). За да победим истински врага, ние трябва да живеем и мислим пророчески. Това означава, че трябва да се виждаме един друг, както Бог ни вижда, като „виждаме отначало до край”, изпълнени с живот и видения, изповядвайки вярата си за другия. Като знаем и говорим живото Слово на Бога, това ни дава сили да победим и разгромим илюзиите, идващи от врага.

3. Да не обичаме нашия собствен живот толкова, че да бягаме от смърт. Ние не можем да побеждаваме сатана и едновременно с това да приютяваме самосъжаление и съчувствие към това, което трябва да бъде разпънато в нас. Нашата победа се определя от желанието ни да отидем даже на смърт, отколкото да предадем увереността си в истината. Павел каза: „Но не се скъпя за живота сикато че ли ми се свиди за него в сравнение с товада изкарам пътя си и служението си” (Деяния 20:24). Тези, които установяват Царството, са безкомпромисни със своите собствени „болки”. Те може да боледуват, но не падат. Те живеят чрез вяра. Клеветникът трябва да бъде изгонен първо от нашите умове. Ние не можем да толерираме критикуване и обвинения. Трябва да проявяваме сърцето на Бога в отношението си към братята. Божието царство и авторитетът на Христос ще бъдат видени в хората, които са напълно отдадени на молитва, мотивирана от любов. Защото като видят нужда, вместо да стават критици, те изгонват клеветника на братята и се молят!