Съдържание Цялата книга на една страница

10. Дарбата „Разпознаване”

Святият Дух ще говори чрез сънища, видения, пророчески думи, но много от това, което ще бъде разкрито, със сигурност ще дойде посредством нашата възможност и способност да възприемаме правилно. Писанието казва, че Исус виждаше мислите на хората в Своя Дух. По същия начин е и с нас. Ако ние се движим в Божественото разпознаване, погледът ни върху живота трябва да бъде изчистен от човешки мисли и реакции.

Да разпознаеш, че ти не можеш да съдиш

Началото на истинското разпознаване няма да дойде, докато не разпънем естествената си склонност да съдим. Трябват много месеци, дори години, за изкореняване на цялата мисловна система, която не е била засадена в Божествената почва на вяра и любов към хората.

За да придобием разпознаването, което е в „ума на Христос” (І Коринтяни 2:16), първо трябва да намерим сърцето Му. Сърцето и любовта на Исус са събрани в собствените Му думи: „Аз не дойдох да съдя света, но да спася света” (Йоан 12:47). Духовното разпознаване е благодат да виждаш в невидимото. Това е дарба на Духа, за да видиш това, което е в Духа.

Целта на тази дарба е да вникне в характера на скритите неща. Но първото було, което трябва да се премахне, е булото върху сърцата ни. Ние трябва да видим себе си и мярката на нашата нужда. Защото способността да виждаме това, което е отвън, идва от Христос, разкривайки това, което е отвътре. Исус изисква ние да разбираме нашата собствена нужда от Неговата милост и така от тази благодат, която сме получили, да можем състрадателно да служим на другите.

В този процес ще открием покварата и егоизма на собствената си смъртна природа. Напълно ще разберем, че дарбата разпознаване не е способност на нашите умове. Винаги трябва да сме със съзнанието, че целта на Христос е да спасява, а не да съди. Призовани сме да следваме тясната и добре скрита пътека към истинската същност на човешките нужди. Ако ние истински ще помагаме на хората, трябва да помним, че следваме Агнето.

Тази основа трябва да бъде поставена правилно, защото, ако ще разпознавате, да можете и да реагирате. За да видите нещата на Духа, трябва да направите себе си слепи към това, което изглежда очевидно. Хората може да реагират срещу вас, но вие не бива да реагирате срещу тях. Винаги трябва да останете простителни в своята същност, защото демоните, които ще изгонвате, ще ви говорят с гласа на човека, преструвайки се, че те са човека. Поради тази причина Исус каза: „Който каже думи против Човешкия Син, ще му се прости” (Лука 12:10). Исус беше подготвен в сърцето Си да прости на хората, преди дори те въобще да са съгрешили против Него. Знаеше, че Неговата мисия е да умре за хората, а не да ги осъжда. Ние не само сме призовани в живота на Христос, но и в Неговата мисия. Исус каза: „Така, както Ти Ме изпрати в света, така Аз изпращам тях” (Йоан 17:18). Ние сме призовани да умрем за себе си, за да могат да живеят другите. Точно за това трябва да осъзнаем, че преди да развием тази наблюдателност и острота, трябва да развием своята любов, докато нормалното отношение в нас бъде простителност. Ако Бог ще ни показва сърцата на хората и ще ни употребява, за да ги освободим от робството, ние не можем да реагираме на това, което те казват. И колкото повече нашият поглед става като този на Христос и сърцата на хората са разкрити пред нас, ние не можем да реагираме даже и на това, което те мислят. Ако не се движим в Божествената простителност, ще ходим в измама и ще се преструваме, че имаме дарбата „разпознаване”, когато всъщност ще гледаме през булото на „критикарския дух”. Ние трябва да познаваме нашата слабост, защото ако сме слепи за греховете си, това, което считаме за „разпознаване” в хората, ще бъде просто отражение на нас самите. Всъщност, ако не се движим в любов, ние ще бъдем заплаха за Тялото Христово. Точно това е, което Исус учеше, когато каза: „Не съдете, за да не бдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва. И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не внимаваш на гредата в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от окото на брат си” (Матей 7:1-3, 5). Покаянието премахва „гредите” от вътрешното ни виждане.

Това е истинското начало на ясното виждане. Много хора мислят, че са получили дарбата „разпознаване” от Бог по отношение на едно или друго нещо. Може би те го имат за някои неща, само Бог знае. Но мнозина просто съдят другите и наричат това „разпознаване”. Исус ни заповяда да не съдим. Същата вечна ръка, която написа Закона върху камъни в Стария завет, днес пише Закона на Царството върху плочи от плът. Тази дума „не съдете” е точно толкова неотменима, колкото Неговите десет заповеди. Това е все още БОГ, Който говори.

Целта е да виждаме ясно

Настроеният да критикува плътски ум винаги вижда образа на самия себе си в другите. И без да осъзнае, че вижда себе си, той си въобразява, че вижда неща за другите. Исус се обърна към човека, който съдеше с „лицемер”. Господ не казва, че трябва напълно да престанем да мислим за хората. Той иска ние да бъдем способни да си помагаме един на друг. Но главното в заповедта на Исус „не съдете” е събрано в Неговата заключителна бележка: „Първо извади гредата от твоето око и ТОГАВА ще видиш ясно, за да извадиш съчицата в окото на брат си”. Начинът, по който помагаме, не е чрез съдене, а е чрез ясно виждане! Не можем да видим ясно, докато не сме били в дълбоко и пълно покаяние, и естествената склонност на плътта да осъжда, не е изкоренена! Виждаме, че Исус сравняваше говоренето на хората за греховете на другите с махането на съчки от техните очи. Окото е най-нежната и най-чувствителната част от човешкото тяло. Как изваждате съчка от нечие око? Много внимателно! Вие трябва да спечелите тяхното доверие. Това означава постоянно и непрекъснато проявление на добро отношение, което не осъжда инстинктивно. За да помогнем на хората, ние трябва да виждаме ясно.

Трябва да сме способни да виждаме къде човешкото видение е затруднено, да изграждаме доверие между нас и да премахваме техните „съчки”, без да ги осъждаме.

Ако копнеете да имате сърце, което да не осъжда, ако действително сте разпънали вашите истински и естествени желания да съдите, вие ще сте поставили реалната основа за дарбата разпознаване, защото тогава ще сте подготвили сърцето си да получите сънища, видения и вътрешни виждания от Бог. Вие ще бъдете чист от човешките пристрастия и поквара.