Съдържание Цялата книга на една страница

Част 1 Бойното поле в ума – 1. Господството на сатана: царството на мрака

Спомнете си, че мястото, където Исус беше разпънат, се нарича „Голгота”, което означава „място на черепа”. За да бъдем ефективни в духовната война, първото поле на конфликт, където трябва да се научим да воюваме, е бойното поле в нашия ум, тоест „мястото на черепа”. Защото територията на неразпънатия мисловен живот е основната цел за сатанински атаки в живота ни. За да победим дявола, трябва да бъдем обновени в духа на нашия ум.

Много християни се препират дали дяволът е на земята или в ада. Може ли той да живее в християни или е само в света? Но факт е, че дяволът е в тъмнината. Там, където има духовна тъмнина, там ще намерите и дявола.

Подготовка за духовна война

За мнозина терминът „духовна война” въвежда една нова, но не непременно желана област в техния християнски живот. Мисълта да застанем лице в лице със злите духове в битка е нещо непонятно, особено след като сме дошли при Исус като изгубени овце, а не като воини. В крайна сметка, някои от нас може би никога няма да предприемат духовна война, но трябва да бъдем наясно с факта, че дяволът вече я е започнал срещу нас. Затова е много важно за нашето стоене във вярата, да разпознаем областите в природата си, които са незащитени и отворени за сатанински атаки. Юда казва: „И ангели, които не опазиха своето достойнство, но напуснаха собственото си жилище, Той ги държи под мрак, във вечни връзки за съда на великия ден” (Юда 6).

Когато сатана се разбунтува против Бога, той беше поставен под вечно осъждение, което Библията нарича „бездна” или „вериги” на тъмнината. Дяволът и падналите ангели с него бяха изхвърлени да живеят в тъмнина. Тази тъмнина не означава просто област без светлина или област, където липсва видима светлина. Вечната тъмнина, за която говори Писанието тук, всъщност е морална тъмнина, която в крайна сметка се превръща в буквална. Обаче причината за това не е просто липсата на светлина, а отсъствието на Бога, Който е светлина.

Жизненоважно е да осъзнаем, че тази тъмнина, в която сатана е бил вързан, не се ограничава в области извън човечеството. За разлика от тези, които не познават Исус, ние сме освободени от господството и властта на тъмнината (Колосяни 1:13). Ние не сме в тъмнината, ако сме били родени от Светлината. Но, ако толерираме тъмнината чрез търпимост към греха, ние правим себе си уязвими  към сатанинските атаки. Защото там, където има съзнателно непокорство към Божието Слово, има духовна тъмнина и възможност за демонични прояви. Затова Исус предупреди: „Внимавай да не би светлината в тебе да е тъмнина” (Лука 11:35). Има светлина във вас: „Духът на човека е светило от Господа” (Притчи 20:27). Твоят дух, осветен от Духа на Христос, става „лампата” или „светилото” на Господа, чрез което Той издирва сърцето ти. Наистина има едно свято обкръжение около истински изпълнения с Духа християнин. Но когато ти приютяваш греха, тогава светлината,  която е в теб, е тъмнина. Сатана има официално разрешение, дадено му от Бог, да живее в места на тъмнина. Ние трябва да проумеем това. Дяволът може да се движи във всичките области на тъмнина, дори и в тъмнината, която все още съществува в християнското сърце.

Божието пресяване

Един пример за това, че сатана има достъп до плътската страна на човешката природа, можем да видим в отричането на Петър от Исус. Очевидно е, че Петър се провали. Това, което ние не можем да видим, е случилото се в невидимия свят на Духа. Исус много точно предсказа, че Петър ще се отрече три пъти от Него. Ако някой наблюдава действията на Петър през тази нощ, може да си помисли, че неговото отричане беше проява на страх. Но все пак Петър не беше страхлив по природа. Това е ученикът, който преди няколко часа извади нож срещу множеството, дошло да арестува Исус. Не, не човешки страх накара Петър да се отрече от Господ. Отричането му беше продиктувано от дявола. Исус беше предупредил апостола: „Симоне, Симоне, ето, сатана ви изиска всичките, за да ви пресее като жито, но Аз се молих за теб, да не отслабне твоята вяра и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си” (Лука 22:31-32). Всъщност сатана е поискал и е получил разрешение да пресее Петър. Дяволът имаше достъп до области на тъмнина в сърцето на Петър. Как успя сатана да накара Петър да падне? След изяждане на Пасхата, Исус заяви на Своите ученици, че един от тях ще Го предаде. Словото казва: „И те започнаха да се питат помежду си… кой от тях ще стори това” (Лука 22:23). Това беше много тъжно време, и даже в този ужасен момент ние четем: „И стана още и препиране помежду им, кой от тях се счита за по-голям” (ст. 24). Те преминаха от ситуацията на шок и ужас, към това да изтъкват аргументи кой между тях е най-големият. Очевидно Петър, „ходещият по водата”, който беше най-смелият и очевидно най-изявеният от апостолите, надделя. Ние може да си представим, че това високо положение на Петър между учениците го постави в състояние на превъзходство, което беше използвано от сатана, да го превърне в отношение на гордост и хвалене. Петър, който беше издигнат от гордостта, беше подготвен за падение. Писанието казва: „Гордостта предшества падането” (Притчи 16:18). Гордостта беше причина за падението на сатана. Гордостта беше същата тази тъмнина, която сатана използваше, за да накара Петър да падне. Луцифер от личен опит знаеше добре Божия съд срещу религиозната гордост и завистта. Сатана нямаше право безразборно да атакува и да унищожи Петър. Той трябваше да има разрешение от Господа, преди да може да застане срещу апостола. Но факт е, че дяволът изиска разрешение и го получи.

Покорете се на Бога

Примката, която сатана използва, за да накара Петър да падне, бе собственият му грях на гордост. Нека преди да влезем в духовна война, да разпознаем и да осъзнаем, че точно тези области, които ние крием в тъмнина, са бъдещите области на нашия провал. Често битките, в които се изправяме, няма да престанат, докато не разкрием и не се покаем за тъмнината в нас. Ако искаме да бъдем ефективни в духовната война, трябва да разпознаваме собствените си сърца. Ние трябва смирено да ходим с нашия Бог. Основният ни, първи мотив за действие трябва да бъде „Покорявайте се на Бога” и след това „противете се на дявола и той ще бяга” (Яков 4:7).

Добрата новина за Петър и нас самите е тази, че на сатана никога няма да му бъде дадено разрешение да унищожава светиите. Всъщност той е ограничен до там, да ги „пресява като жито”. Има жито във всеки от нас. Крайният резултат от този тип сатанинска атака, разрешена от Бога, е да изчисти душата от гордост и да произведе по-голяма смиреност и прозрачност в нашия живот. Може да изглежда ужасно, но Бог го прави за наше добро. Нашата греховна природа, подобно на обвивка, трябва да умре и да подпомогне раждането и укрепването на новия човек. Плявата и обвивката ни бяха необходими, защото те ни осигуриха защита от бурите на този свят. Но преди Бог да може истински да ни употреби, по един или друг начин, Той ще ни накара да преминем през време на „вършитба”, на разделяне на житото от плявата. В старата си обвивка Петър беше самомнителен и горд. Неговите първоначални успехи го бяха направили амбициозен и егоистичен. Бог никога не може да повери Своето Царство на някой, чиято гордост не е пречупена, защото гордостта е оръжието на самата тъмнина. И затова, когато сатана поиска разрешение да атакува Петър, Исус каза: „ти можеш да го пресееш, но не можеш да го унищожиш”. Духовната война срещу Петър беше опустошителна, но под контрол. Тя послужи за Божията цел.

Петър беше невеж по отношение на областите на тъмнина в него и неговото невежество го направи отворен за атака. Но Господ ще попита всеки от нас: „Ти знаеш ли областите, където си уязвим за сатанинските атаки?” Исус иска ние да не бъдем невежи по отношение на нашите нужди и слабости. Всъщност, когато Той разкрива греха в нашите сърца, това е, за да може да разруши делата на дявола. Трябва да осъзнаем, че най-голямата и сигурна защита, която можем да имаме срещу дявола, е, да имаме честно сърце пред Бога. Когато Святият Дух ни покаже област която се нуждае от покаяние, ние трябва да превъзмогнем инстинкта да защитаваме себе си. Трябва да накараме този малък адвокат, който излиза от тъмните места в нашия ум и пледира: „Клиентът ми не е толкова лош”, да млъкне. Вашият „защитаващ адвокат” ще ви защитава до деня, в който вие умрете и ако го слушате, вие никога няма да разберете какво е неправилно във вас, нито пък ще застанете лице в лице с това, което има нужда да се промени. Но за да можете да успеете в духовната война, вашите инстинкти за самосъхранение трябва да бъдат покорени на Господ Исус, защото Христос е Единственият истински ваш Адвокат. Ние не можем да влезем в духовната битка, без да сме приели това знание. Всъщност Яков казва: „Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат” (Яков 4:6). Бог се противи на горделивите – това е много важен стих. Ако Бог се противи на горделивите, а ние сме прекалено горди, за да смирим себе си и да приемем, че грешим, тогава Бог се противи на нас! Яков продължава: „Покорявайте се на Бога, но се противете на дявола и той ще бяга от вас” (ст. 7). Когато разглеждаме този стих, обикновено виждаме, че това е основен камък на духовната война. Така ние откриваме, че сатана бяга от нас само в покаянието, смирението и притежаването на чисто сърце!

Ние трябва да излезем от това мъгливо подчинение към Бог, трябва да Му подчиним точни области в нашата лична битка. Когато дойдем срещу силата на дявола, трябва да бъдем със сърца, подчинени на Исус. Има едно повтарящо се предписание в тази книга. Жизнено важно е да знаете, да разбирате и да прилагате този принцип за вашия бъдещ успех в духовната битка. Този принцип е следният: Победата започва с името на Исус на вашите устни, но тя е напълно завършена, когато характерът на Исус е изграден във вашето сърце. Това правило приляга на всеки аспект в духовната война. Всъщност, на сатана ще му бъде разрешено да дойде срещу вас в областите на немощта ви, докато не осъзнаете, че единственият отговор на Бог е, да бъдем като Христос. Когато вие приемете не само името на Исус, но също и Неговия характер, тогава врагът ще се оттегли. Сатана няма да продължи да ви атакува, ако обстоятелствата, които той измисля, за да ви унищожи, сега работят, за да ви усъвършенстват!

Резултатът от преживяването на Петър беше това, че след Петдесятница, когато Бог го използва, за да изцели куция мъж, един нов смирен Петър говореше на събралата се тълпа: „Защо се взирате в нас, като че ли с наша сила или благочестие сме направили този човек да ходи?” (Деяния 3:12). Победата на Петър срещу гордостта и дявола започна с името на Исус върху неговите устни и беше завършена чрез характера на Исус в неговото сърце. Тъмнината в Петър беше изместена от светлина и гордостта в него – от Христос.