Съдържание Цялата книга на една страница

Част 3 Битката в небесни места – 15. Войната за реалност

Последната фронтова линия на битката е в небесните места. Област, която днес знаем като „духовна област”. Това е мястото, където ангели и демони воюват за нашите градове. Но нека читателят да има нещо предвид: тази област понастоящем е територия на врага. И само заради това, че сърцата ни са като сърцето на Христос, ние имаме авторитет в тези небесни места. И само Църквата, която е вселенска, установена от Христос, може да размести силите на тъмнината от тази духовни области. (Забележка: Ще бъде полезно за по-голяма яснота и точност по отношение на следващите няколко глави да прочетете краткия речник в края на тази книга).

Създаден по образа на Бог, на човека бяха дадени ограничени, но все пак доста отличителни и присъщи сили. В него беше посадена силата да мечтае, също така способността да определя и след това да установява реалността. И действайки в границите, предопределени от Бога, човекът прави това, за добро или лошо, в съответствие с избора на своята свободна воля. Когато разберем това, виждаме, че най-важното оръжие в духовната война е в този, който ще установи реалност: Словото на Бога или заблудите на сегашния свят.

С какво се съгласяваме?

Какво е реалност? Какъв според теб е животът? Речниците определят реалността като „това, което е реално, съществува нещо, ситуация или събитие”. Такава е реалността, която е обективно реализирана. Но реалността не е само обективна. Има също така субективна (лична) страна на реалността, която се корени в нашите чувства, отношения и убеждения. От тази гледна точка животът е „както си повярвал, така нека ти бъде” (Матей 8:13). В тази лична страна на реалността, това, което изглежда реално за един, много често е нереално за друг. Помислете за гледната точка на ескимосите за реалността – движещи се посредством кучешки впрягове и живеещи в иглу, и земята на северните сияния, и белите нощи. Сравнете това с един бизнесмен, който живее в Ню Йорк, и пътува в метрото и с автомобили, който живее в бетонния свят на небостъргачи и паркинги, със стреса на пиковите часове и напрегнатата работа в брокерска фирма.

Реалността и в двата случая, колкото и различна да е, по един и същи начин е субективно реална за всяка една личност. Нека да научим от този пример един много важен принцип: ако едно общество е съгласно за нещо и чрез съгласие установи определени неща, постоянното използване на тези неща, в крайна сметка ще ги превърне в реалност за тях. Разбирането на този принцип е много важно, защото, ако дойдем в съгласие с принципите и стандартите на Божието Царство, нашето пълно и цялостно определяне на обществото ще бъде променено. Такъв пример може да бъде видян в книгата Битие. „И каза Господ: Ето, едно хора са и всички говорят един език. И това, което са започнали да правят, няма да може да им се забрани каквото и да било нещо, което са намислили да направят” (Битие 11:6). Точно това е, което Господ каза за порочните вавилонци. Той заяви, че каквото и да намисли човечеството, то има потенциал да го изпълни. Ако се съмнявате в истинността на това твърдение, трябва да сте застанали сред тези присмиватели, които се присмиваха на хората, виждащи себе си, стъпили на Луната. Ще сте отрекли истината, че гласовете и образите могат да се предават по целия свят, посредством невидими честоти. Бихте се присмели на идеята, че оръжията могат да бъдат толкова мощни, че да са достатъчни, да се разруши целия живот на Земята. Все пак днес тези неща са част от нашия свят, заради способността на хората да установяват реалност. Ако един човешки ум може да измисли нещо и да накара другите да му повярват, духовете на тези хора могат да го осъществят. С много малки изключения нищо не би било невъзможно, даже и за такива малки групи от двама или трима, щом веднъж те повярват, че нещата могат да се случат. Точно това е нещото, върху което се е концентрирало днес воюването в църквата. Дяволът иска да ни накара да приемем християнството такова, каквото е сега: сякаш разделенията, греховете и духовната слабост са крайната реалност, която Бог е промислил за вярващите на земята. Сатана иска да се съгласим с това и така тази измама да владее над църквата. Има много обещания относно Божиите хора, които предстои да се изпълнят, и това са святи и благородни цели, които ще се разкрият в последните дни.

И точно затова трябва да се съгласим с Божия план за свята, неразделена, мощна църква, защото Той ни призова да установим Неговото Царство, а не сегашното положение! Ние трябва да работим сега в църквата такава, каквато е, но винаги да знаем, че това, което виждаме в християнството не е църквата, която ще бъде преди връщането на Христос. Всъщност нашето призвание е, да се съберем с Бога, за да родим съживлението и издигането на Христовото тяло. „За да я представи на Себе Си Църква славна, без петно или бръчка или друго такова нещо, но да бъде свята и непорочна” (Ефесяни 5:27). Преди Исус да се върне, Отец е обещал на Сина Си невяста без петно или бръчка. Тя ще бъде мощен свидетел за Самия Христос на земята.

Войната в небето: Принципът на изместването

И стана война на небето, излязоха Михаил и неговите ангели, да воюват против змея, и змеят воюваше заедно със своите ангели, обаче те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето” (Откровение 12:7-8). Обърнете внимание на фразата „нито се намери вече място за тях на небето”. Войната срещу началствата причинява изместване. Христос изпълва духовните територии, които преди време е държал сатана. Това събитие е трудно разбираемо за нас. Как ангелите и демоните, които не умират от рани, могат да водят война? С какво те водят битката? И как се побеждават едни други? Без да надхвърляме границите на знанието си, можем спокойно да кажем това: цялата духовнавойна се води върху един основен въпрос: Кой контролира реалността на земята: Небето или адът? Когато става въпрос за ангелска и демонична война, битката не се основава на физическо въоръжение, а на силата на съгласието между човечеството и духовния сват. В Ефесяни четем, че „началствата и властите” населяват „небесните места”. Но четем в Ефесяни 1:10, че Отец има ясна цел, да събере всички неща в Христос – „нещата на небето и нещата на земята”. Ефесяни 3:10 разкрива славния Божествен план, че „чрез църквата” Бог възнамерява да направи Неговата необхватна мъдрост „за небесните началства и власти в духовните места”. И така, когато Христовото тяло на земята се съгласи с Неговата Глава на Небето, Духът на Христос изхвърля силите на тъмнината в духовните места.

С други думи, когато църквата на земята е действена в своето съгласие с волята на Словото на Бог, тогава присъствието на Бог нараства в духовния свят и в пропорционална степен измества влиянието на ада на земята. Малко след това виждаме съживления, изцеления, чудеса да стават в света на хората. Но когато църквата е пасивна, незаинтересована или плътска, силите на ада увеличават своето господство върху човешките дела. Бракове се развалят, престъпността нараства, развратът става необуздан. Трябва да разберем, че нашите молитви, намерения и съгласия с Бог са важна и съставна част от установяване реалността на Божието царство на земята.

Дяволът е лъжец

Сатана е разкрит в Писанията като „лъжец и баща на лъжата” (Йоан 8:44). Областта, в която действа, е духовния свят, който непосредствено обикаля. Тази област е позната като „небесни места” (Ефесяни 6:12). От тази духовна област сатана работи, за да превземе и контролира умовете на хората, посредством заблуди, породени от плътските им желания и страхове. Но силата на лъжата не е просто в говоренето на измислици, нито пък в това, че този свят е илюзия. Лъжата на врага става най-силна, когато хората повярват, че този свят е единственият, в който можем да живеем. Истината разбира се, е тази, че Бог установява Своето Царство и в крайна сметка всяка друга реалност ще се подчини и ще бъде управлявана от Него (Евреи 12:26-28; Откровение 11:15). Оръжието, което Бог ни е дал, за да съборим и унищожим лъжите на врага, е Божието Слово, за което Писанието казва, че е „мечът на Духа” (Ефесяни 6:17). Исус каза, че Неговите думи са „Дух и живот” (Йоан 6:63), което означава, че в основната част смисълът на Христовите думи представлява истинската реалност: Живият Дух на Божието Царство. Трябва също да отбележим, че древните гърци, на чийто език е написан Новият Завет, са нямали дума за „реалност”. За тях истина и реалност са били една и съща дума. Ако се стремим да преживеем истинската работа на Святия Дух, трябва да осъзнаем, че Той е изпратен, за да установи една коренно различна реалност, в която Христовите последователи да живеят: това е Неговото царство.

По този начин, като станем едно с Духа на истината и напълно приемем Словото на Истината, ние се озоваваме в реалността на Самия Бог. Тази мисъл е много важна: във войната за контрол върху човешкия свят единственото оръжие, което Бог е дал на църквата, е Неговото Боговдъхновено Слово. Живите Думи на Духа са Истината. Павел учеше, че духовната война се отнася за „събаряне на крепости”. Но какви са тези крепости? Това са лъжи, които дяволът е засял в нашия мисловен процес, които като ги приемем и повярваме в тях, стават реалност за нас.

Проблемът не е толкова, че изпадаме в грях, колкото, че сме съблазнявани от него. Всеки грях е облечен в някаква степен с измама. Но, когато тези лъжи се открият и разрушат и нашите мисловни процеси се освободят от измамите, ние ще открием непорочността, съвършенството и истината на Христос в нас – надеждата на Славата (Колосяни 1:27).

Стоящи върху Словото на Бог

За да имаме успех в битката, ние трябва да познаваме Божието Слово. Ако имате нужда от освобождение или пък сте използвани в служение да освобождавате, следващите стихове ще бъдат полезни в установяването на победата. Не е мъдро да влизаме в какъвто и да било вид духовна война, без да знаем много добре тези стихове: „Защото нашите оръжия не са плътски, но пред Бог са силни за събаряне на крепости, защото събаряме помисли и всичко, което сеиздига високо против познаването на Бог и пленяваме всеки разум да се подчинява на Христос” (ІІ Коринтяни 10:4). „Не участвайте в безплодните дела на тъмнината, но по-добре ги изобличавайте” (Ефесяни 5:11). Когато изобличите и признаете своите грехове, те вече не са „скрити” в тъмнина.

Когато светлината светва в тъмна стая, тъмнината става светлина. По същия начин, когато извадиш греховете си от тъмнината и ги сложиш на светло, те изчезват в Божията простителност. Те стават светлина. „Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от ВСИЧКАТА неправда” (І Йоан 1:9). И пак изповядайте вашите грехове. Бог е верен и праведен да прости и да ви изчисти от всичката неправедност.

Благодарение Богу, който винаги ни води в победително шествие в Христа и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него” (ІІ Коринтяни 2:14). Има победа тук, точно сега, защото Христос е в теб! „Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладеене” (ІІ Тимотей 1:7). Не се страхувайте от заплахите на сатана. Винаги помнете, че дяволът е лъжец и истината не е в него. „Взе участие в същото, за даунищожи чрез смъртта този, който имаше власт над смъртта, тоест дявола, и да избави всички онези, които поради страх от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство” (Евреи 2:14-15). Сатана може да се опита да ви накара да повярвате, че той има власт над вас, но Исус каза, че сатана е бил оставен без власт в нашия живот. Използвайте името на Исус и Словото на Бог, за да разчупите силата на сатанинските лъжи. „Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бог, които са призовани според Неговото намерение” (Римляни 8:28). Ако Бог прави всичко да съдейства за добро, тъй като Го обичате, тогава в крайна сметка, нищо лошо не може да ви се случи. Бог е предопределил да бъдете преобразени в образа на Неговия Син.

Ето, давам ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага и нищо няма да ви повреди” (Лука 10:19). Исус ни е дал власт над всичката сила на сатана. Ние имаме Неговата власт и обещанието Му, че нищо няма да ни повреди! „Затова се яви Божият Син, за да съсипе делата на дявола” (Йоан 3:8). Вие сте освободени не, защото се чувствате свободни, а защото имате вяра. Всеки път, когато говорите от вашата вяра, установявате вашата свобода като истинска реалност. Вашата убеденост е в това, че когато се молите, ангелско множество на Бог, което превъзхожда демоните най-малко два пъти, се съюзява с вас срещу злото. С Исус не можете да се провалите! (Ефесяни 6:18; Яков 4:7; Исая 42:13; 53:11-17; Римляни 10:8-9).