Съдържание Цялата книга на една страница

9. Внимавайте с крепостта на охладняващата любов

Вашата любов става ли по-мека, по-ярка, по-дръзновена и по-видима или става по-дистанцираща се, пресметлива, по-малко уязвима и въобще я има по-малко? Това е много важен въпрос, защото вашето християнство е толкова истинско, колкото е любовта ви. Значителното намаляване на способността ви да обичате, говори за наличие на крепост на охладняваща любов, която се развива във вас.

Пазете се от непростителността

Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее” (Матей 24:12). Особено важна област на духовната война, която идва срещу църквата, е сферата на църковните взаимоотношения. Ние може да се радваме на временни благословения и пробиви, но за да спечелим война за един град, Исус изгражда една единна църква в града. Отличителният белег на тази обединена, нарастваща църква, ще бъде отдаването й на любовта. Но заради нарастващото беззаконие в края на века, истинската християнска любов ще бъде жестоко атакувана. Няма духовно единство и от там, няма постоянна победа, без любов. Любовта е желание за единство. Горчивината, от друга страна, се характеризира със забележителна липса на любов. Тази охладняла любов е демонична крепост. В нашето поколение тази любов застрашително започва да става масово явление. Тя блокира силата на молитвата и прави невъзможно изцелението и докосването. Всъщност там, където има постоянна и закоравяла непростителност в личност или църква, демоничният свят (който е познат в Матей 18:34 като мъчителите) има свободен достъп.

Писанията предупреждават, че даже и най-малкият корен на огорчение в живота на човек може да излезе и да зарази мнозина (Евреи 12:15). Горчивината е неосъществено отмъщение. Безсмислието и жестокостта на някой може да ни е наранило дълбоко. Неизбежно е в този свят на нарастваща жестокост и бруталност да не бъдете наранени понякога. Но ако не реагирате с любов и простителност, ако задържите в духа си дълговете, които този, който ви е обидил, има към вас, тази обида ще ограби сърцето ви и способността ви да обичате. Неусетно ще станете част от тези християни в края на века, чиято любов е „охладняла”. Огорчението е класическият симптом на крепостта на охладнялата любов. За да се справите с това, трябва да се покаете за отношението си и да простите на този, който ви е наранил. Това болезнено изживяване е позволено от Бога, за да ви научи как да обичате своите врагове. Ако все още имате непростителност към някого, който ви е наранил, вие сте се провалили на този тест. За щастие, това беше само тест, а не последният изпит. Вие всъщност имате нужда да благодарите на Бог за възможността да израствате в Божествената любов. Благодарете Му, че целия ви живот не е бил залят от горчивина и презрение. Милиони души потъват във вечно осъждение всеки ден, без никаква надежда да избягат от това огорчение, но на вас ви е бил даден Божия отговор за тази болка. Бог ви е дал изходен път и това е любовта! Като прегърнете и приемете Божията любов, и започнете да ходите в простителност, вие всъщност разрушавате крепостта на огорчение и проявата на охладняла любов в живота си. И точно заради това преживяване вие най-вероятно ще имате много повече любов, отколкото някога сте имали. Наистина имате нужда да благодарите на Бога!

Любов без посвещение не е любов

По това време мнозина ще се съблазнят, и един друг ще се предадат и един друг ще се намразят. И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина. И понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее” (Матей 24:10-12). Искам това да стане абсолютно ясно: няма такова нещо, като любов без посвещение. Мярката на вашата любов може да се намери в дълбочината на вашето посвещение. Колко често съм чувал хора да ми казват: „Е, аз обичах едно време, но бях наранен.” Или: „Аз бях отдаден в служба на Христос, но те ме използваха.” Хората се отдръпват от това да бъдат посветени, като никога не разбират, че тяхната любов е охладняла. Това може би не изглежда така. Те все още ходят на църква, четат Библията, дават десятък, пеят и изглеждат като християни, но отвътре те са се отдръпнали от хората и са направили пропаст между себе си и тях. Те са отпаднали от любовта към Бога.

Исус каза: „Неизбежно е да дойдат съблазните” (Матей 18:7). Във вашия път ще дойдат времена, когато даже и добрите хора ще имат лоши дни. Докато живеете на земята, никога няма да има време, когато тези „съблазнители” ще спрат да излизат на вашия път. Хората не се препъват в големите камъни, но в тези камъни, които са по-малки – в малките неща. Да се препънеш означава да спреш да вървиш и да паднеш. Препъвали ли сте се наскоро в нечия слабост или грях? Връщали ли сте се назад или сте продължавали да обичате, както преди? Това падане накарало ли ви е да изоставите някои неща от ходенето ви в любов? За да запазите тази любов в сърцето си, трябва да простите на тези, които са ви препънали! Всеки път, когато отказвате да простите или да пренебрегнете слабостите на другите, вашето сърце се закоравява не само към тях, но и към Бог. Не трябва да си изграждате негативно мнение към някого (въпреки че може той да го заслужава) и да позволите на това мнение да се превърне в отношение. Защото всеки път, когато го направите част от вашето сърце, то ще става хладко към Бог. Може все още да мислите, че сте отворени към Бог, но Писанието казва ясно: „Този, който не обича брат си, когото вижда, не може да обича Бога, Когото не вижда” (І Йоан 4:20). Може да не харесвате нещо, което някой е направил, но това не бива да ви спира да го обичате. Любовта е избор.

Какво разбирам под любов ли? Първо, аз нямам предвид „груба любов”. Говоря за нежна, привързана, чувствителна, отворена, настоятелна любов. Бог ще бъде твърд, когато трябва да бъде.

И ние ще бъдем твърди, когато Той ни каже да бъдем. Но под нашата твърдост трябва да има подпочвена река от любов, която чака да се задейства. Под „любов” разбирам състрадание, което е вдъхновено от вяра и молитва, за да може Божието най-добро да дойде върху този, когото обичаме. Когато имам любов към някого, аз предварително съм решил, че ще стоя с този човек, независимо от това, какво преживява той. Ние всички се нуждаем от хора, посветени на нас като личности. Хора, които знаят, че не сме идеални, но, така или иначе, ни обичат.

Проявлението на Божието Царство няма да дойде, преди хората да са посветени един на друг, за да се достигне Божествената пълнота. Тук не говорим за спасение, а за израстване в това спасение, докато обичаме и сме посветени един на друг с любовта на Исус.

Много хора се спъват от малките грешки и от човешката слабост. Тези малки неща бързо са вкарани от врага в големи проблеми. О, колко са плитки извиненията, които хората използват, за да оправдаят своето отдръпване от другите! Всъщност тези проблеми, често в църквата или пастира, са димна завеса, прикриваща липсата на любов в личността. Ние имаме нужда да преодолеем задръжките си по отношение на отдаването, защото нито един няма да има пълнотата на Божиите цели на земята, без да бъде посветен на несъвършените хора по време на своя път.

„Ами, добре, в момента, в който намеря църква, която да вярва като мен, аз ще се посветя на нея.” Това е опасно извинение, защото, когато решиш, че не искаш да простиш или Бог започне да работи в качеството на твоята любов, ти ще обвиниш и ще кажеш, че твоето отстъпване е на базата на доктринални различия. Царството на Бог не се основава просто на доктрини – то е основано върху взаимоотношения. Взаимоотношения с Бог и поради Бог, както и взаимоотношения един с друг. Доктрините само спомагат за определяне и установяване на тези взаимоотношения. Ние не сме „антидоктринални”, но сме против празните доктрини, които изглеждат като добродетели, а са просто извинения, оправдаващи охладнялата любов.

Най-великите заповеди

Един експерт по Закона веднъж попита Исус коя е най-великата заповед. Неговият отговор беше чудесен. Той каза: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И втората такава заповед е, да възлюбиш ближния си, като себе си” (Марк 12:30-31). Тогава Исус каза, че втората заповед е като първата. Когато ти обичаш Бог, твоята любов към другите ще бъде като любовта ти към Бог – втората е като първата. Колкото по-безусловно обичаш Бог, толкова по-безусловно ще обичаш другите.

На тези, чието отношение се изчерпва с разбирането „само аз и Исус”, мога да кажа: „Чудесно е, че си намерил Исус, но ти не можеш истински да имаш Исус, докато в същото време не правиш това, което Той казва. Израстването на любовта и вярата в Христос е да имаш любовта и вярата на Христос, което означава, че ние сме посветени по същия начин на Неговите хора, както е и Той.” Вижте, Царството на бог най-съвършено се разкрива във взаимоотношенията ни един с друг. Ние сме съвършени в единство (Йоан 17). За да имаме Царството на Бог, трябва да бъдем отдадени един на друг като личности и като църкви. Ако Христос ни приема, докато все още сме несъвършени, то и ние трябва да се приемаме едни други.

Хората, които притежават Божието Царство в Неговата реалност, са хора, които превъзмогват пречки, породени от нашите взаимни грешки. Тези грешки спомагат всеки да стане това, което Бог го е призовал да бъде – живо тяло на Исус Христос. Запомнете, че целта ни е, като съборим крепостта на охладнялата любов, да видим единството на Христовото тяло. Вие ще бъдете предизвикани в това, но ако постоянствате, ще откриете височината и дълбочината, ширината и дължината на Христовата любов и ще бъдете тяло, преизпълнено със Самия Бог.