Съдържание Цялата книга на една страница

13. Божията армия от поклонници

Когато Писанията говорят за „небесното множество”, ние обикновено мислим за „ангелски хорове”, но думата „множество” в Библията означава армия (Лука 2:13). И нека да видим сега, че множеството на Небето са армия от поклонници. Наистина нито един, който не е поклонник на Бога, не може да бъде в духовната война.

Най-важното нещо в скръбта – поклонението

Не е нужно много да се задълбочаваме в Откровението на Йоан, за да открием, че както Бог, така и дяволът търсят поклонници (Откровение 14:7; 7:11; 13:4; 14:11). Постоянно съществува разделение между тези, които се „покланят на звяра и неговия образ” и „тези, които се покланят на Бога”. Нека да осъзнаем първо, че в последната битка преди Исус да се върне, всеки един човешки живот ще бъде претеглен според хвалението. В разгара на духовната война и битките, на кого се покланяме – на Бога или на сатана? И докато тази духовна война достигне връхната си точка, а именно – установяването на Божието царство на земята (Откровение 11:15), ние трябва да осъзнаем, че главното в тази битка заема и централно място в духовната война днес. Ще хвалим ли с вярност Бога по време на сатанинските атаки и изкушения? Истинското хваление трябва да извира сега в живота ни всеки ден, защото никой, който се оплаква от обикновените престрелки днес, няма да се покланя на Бога във великата битка утре. Спомнете си, че призванието на Господа към израилтяните беше да Му се покланят и да Му служат в пустинята (Изход 4:31).

Когато Мойсей за първи път говори за Божията промисъл, изпълнен с любов, четем, че евреите „се поклониха и Го хвалеха” (Изход 4:31). Но когато дойдоха изпитанията и тежестите, те бързо започнаха да мърморят и се разбунтуваха. Тяхното поклонение беше изкуствено, формално, без покланящо се сърце. Същото положение на плитко поклонение преобладава в много християни днес. Ако е предадено послание, което говори за огромната загриженост на Бог към Неговите хора, с нетърпение се покланяме ниско и величаем Бог. Но когато дойде натоварването в нашия всекидневен живот и се появят изкушения, колко бързо ние заставаме в бунт против Бога и Неговите дела. Врагът лесно достига душата, която не е защитена в истинското поклонение към Бог! Божията цел в пустинята бе, да изгради истинското поклонение, което е основано върху реалността на Бог, а не на обстоятелствата. Господ знае, че сърцето, което ще Му се поклони в пустинята на изпитанията, ще продължава да Му се покланя и в обещаната земя на изобилието.

Без истинското поклонение към Бога не може да има победа в духовната война. Защото това, което излиза от нас,когато сме ударени и наранени от сатанинска атака или от различни обстоятелства, е истинската мярка на нашето поклонение. Вие виждате какво излиза от сърцата ни по време на изпитание, което е скрито по времето на мира. Ако вие сте истински поклонник, вашият дух ще излъчва поклонение към Бога, без значение в каква битка воювате. В духовното воюване, поклонението е стена около душата.

Защитавайте своето сърце чрез поклонение

Мнозина от нас разбират основните принципи в човешката душа. Правилно сме били учени, че душата е комбинация от „нашите ум, воля и емоции”. Казано общо, когато врагът идва срещу църквата, той се цели в някоя от тези три области. Трябва да видим, че защитата на тези области е от жизненоважно значение във войната ни срещу сатана. И за да осветим по-пълно естеството на тази битка, нека прибавим още нещо към определението за душата. Общо казано, същността на това, което сме, се формира от събитията и от начина, по който отговаряме на тези събития. Това, което сме днес, е сбор от това, което сме преживели в живота и нашите последвали от това реакции. Обвиненията и несгодите ни притискат по един начин. Окуражаването и похвалата ни издигат по друг. Нашата реакция към всяко едно събитие, независимо от това, дали е позитивно или негативно, се излива в творческата същност на индивидуалността ни, където то се отпечатва върху нашия характер. Това, което ние наричаме „памет”, всъщност е нашият дух, който се взира в нещата на душата ни. С някои изключения, тези събития, които помним най-добре, са ни променили най-много. Причината, поради която естествените ни умове не могат да забравят определени събития, е, че тези преживявания са станали буквално част от нашата природа!

Ние сме това, което миналото е направило с нас. Но ние имаме заповед „да не гледаме назад” и „да забравим тези неща, които са зад нас” (Филипяни 3:13; Лука 9:62; Евреи 11:15). С Бог не е невъзможно и въпреки че събитията в нашия живот са невъзвратими, реакциите ни към тях могат да бъдат променени. И ако нашите реакции се променят, променяме се и ние. С други думи, въпреки че не можем да върнем миналото, ние можем да поставим нашето минало на олтара, като акт на поклонение. Истински покланящото се сърце оставя Бог да възстанови душата.

Всеки от нас е видял както добро, така и зло в този свят. Но за да може животът да бъде по-добър, Бог – Този, който е начинателят на живота, трябва да докосне нашите преживявания и да ни освободи от негативните реакции. Каналът, по който Господ преминава даже и в нашето минало, е любовта ни и поклонението към Него. „Но знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога” (Римляни 8:28). Ключът за изпълнение на този стих е, да станем хора, обичащи Бога в нашия дух. Когато сме отдадени в любов към Него, всичко, през което сме преминали в живота, е измито в тази любов. То е освободено и става добро в нас. Затова е много важно, както за спасението на душите ни, така и за защитата ни в духовната война, да бъдем поклонници, защото Ноевият ковчег, който ни носи в безопасност през изпитанията, е поклонението. Хвалейки Бога, Псалм 84 показва какъв чудесен ефект има поклонението върху душата. „Блажени онези, чиято сила е в Тебе, в чието сърце са пътищата към Твоя дом. Минаващи през долината на плача, те я преобръщат на място на извори и есенният дъжд я покрива с благословения” (Псалм 84:5-6).

Ако вие сте хора, всякога покланящи се на Бога (стих 4), това поклонение ще преобърне негативните атаки на врага, в извор на сладки води, които ще ви освежават. Няма значение какво се стоварва върху човека, който се покланя, защото „долината на плача” винаги става извор на благословения. Вие не можете успешно да влезете в духовната война, нито пък да преминете безопасно през пустинята на този живот, без преди това да сте станали поклонник на Бога.

Поклонението – целта на сътворението

Ние бяхме създадени за удоволствие на Бога и не сме били създадени да живеем за самите нас, а за Него. Бог желае да се радваме на Неговите дарби и на Неговите хора, но да знаем, че първо сме били създадени за Негово удоволствие. В тези последни времена, Господ ще има народ, чиято цел в живота ще бъде, да угодят на Него със своя живот. В тях Бог намира Своята награда за сътворението на човека. Те са Неговите поклонници. Те са на земята единствено, за да бъдат удоволствие за Бога. И когато Той е доволен, те също са доволни. И Бог ги превежда през повече болка и борби, отколкото другите хора. Отвън те често изглеждат „поразени от Бог и наскърбени” (Исая 53:4), но за Бог те са Неговите възлюбени. Когато са смачквани като цвете, те изливат поклонение – благоухание, което е толкова прекрасно и скъпо, че ангелите притаяват дъх в тихо страхопочитание пред тяхното посвещение. Те са Божествената цел на сътворението. Някои може би си мислят, че Бог ще ги пази по такъв начин, че те няма да бъдат огорчени. Вместо това, те са натъжени повече от другите хора, всъщност дори изглежда, като че ли Бог е доволен да ги съкрушава и да ги поставя в скърби. Защото в средата на тяхната физическа и емоционална болка, лоялността и привързаността им към Христос нараства в чистота и съвършенство, и пред лицето на гонението тяхната любов и поклонение към Бог стават всепобеждаващи.

Може ли всичките слуги на Христос да бъдат толкова съвършено посветени? Все пак Бог намира удоволствие във всички нас. Но колкото повече дните на Царството приближават и духовната война нараства в края на века, толкова тези, които са били създадени за поклонение към Бога, ще застанат начело на силата и славата на Неговия Син. С велико хваление към Бога в устата им, те ще изпълнят написания съд срещу Неговите врагове (Псалм 149). Те ще водят като генерали армията от Божии поклонници.