Съдържание Цялата книга на една страница

ГЛАВА ПЪРВА – ВСИЧКО, КОЕТО БЛЕСТИ…

Изкачих широките стъпала на дома на леля Сандра на Палм бийч, построен на брега на Лейк Уърт. която тя и чичо Джордж бяха купили от един член на семейство Вандербилт. Нощта във Флорида беше осветена от светлините на прилива, провиращи се между тропическите листа и от златните оттенъци идващи от високите прозорци на къщата. Аз натиснах звънеца на двойната врата. Хокинс. студен и формален, както обикновено, дръпна резето и ме въведе в мраморното фоайе, украсено със статуи и гръцки урни.

„Добър вечер. Господин Лоурън“ – Хокинс ме наричаше Господарю Лоурън, въпреки че бях на 26 години! – Мисис Мийхан ще Ви направи компания в библиотеката.“

„Благодаря ти Хокинс. Изглеждаш добре.“

Хокинс се наведе леко, въведе ме в библиотеката и отиде да намери леля ми. От всичките 29 стаи в зимната къща на леля Сандра. най-много харесвах библиотеката, с нейните персийски килими и рафтове от пода до тавана в бледо кафяво и зелено. „Никога няма да принадлежиш на това място“- си мислех аз. хвърляйки поглед върху образа си в огледалото, зад единия от столовете с облегалка като крило. Светлината падаше върху мен под ъгъл. така че можех да видя сянката на акнето. останали от моите младежки години, отминали не отдавна. Ако бях останал да живея при леля Сандра,  както  тя  искаше,  щях да  посетя  скъпо платен дерматолог. Моята коса, чуплива и тъмно кестенява, нямаше избелелия вид на обикновените слънчеви запалянковци на Палм бийч. Аз бях модерно слаб и висок като леля Сандра, но страхувам се, че не по правилни причини; просто не ядох много на това околосветско пътуване. Очите ми паднаха върху огромен осветен глобус, който стоеше на любимия стол на чичо Джордж от тъмна кожа и за миг видях отново странното Видение, което ме преследваше вече шест години, откакто бях 20-годишен. Видението беше вълна върху вълна от млади хора, като мен. Мисионери на тийнейджърска възраст и в началото на двадесетте, вървейки по бреговете на всички континенти в света.. То ме измъчваше. Принуждаваше ме да мисля, че това беше предписание от Господа. Много вярващи хора получават „видения“. Можеше ли моето да бъде едно от тези специални случаи на небесно ръководство, които даваха начало на огромна работа за Бога! Ако се опитах да споделя това с леля Сандра. знаех, че ще я изплаша. Леля Сандра влезе, следвана от кучето Гейл.

„Добре дошъл отново, скъпи!“

Леля Сандра се плъзна по персийския килим с тиха грация и елегантност, контрастиращи на боксера, който директно се хвърли към мен. Леля Сара и баща ми бяха  отгледани в бедния дом на странстващ проповедник. От всичките прилагателни, които можете да използвате за тяхното детство, „елегантен“ подхождаше най-малко.

„Наистина е хубаво, че си тук. Джордж ще се върне в къщи по- късно“.

Знаех, че чичо Джордж ще е още в клуба си. Джордж Мийхън беше осъществил своя успех в текстила преди да навлезе в ритъма на летата в Лейк Пласид. зимите в Палм Бийч, а есените и зимите в Провидънс, остров Роуд. Най-яркият ми спомен за чичо Джордж беше как той практикуваше голф в летния замък, хвърляйки цяло ведро топки в езерото. Това беше чичо Джордж.

„Лорен,“ – каза леля Сандра – „Сигурно си изморен. Но първо, какво ще кажеш за леката закуска преди сън?“ Това беше шега за моята любов към деликатесите на тяхната кухня. Момичето внесе храната и докато аз лакомо ядях, а леля Сандра отхапваше, разказах и за моето изследователско пътешествие около света; опитвайки се да разбера значението на видението за младите мисионери. Леля Сандра не бе толкова заинтересована. Тя толкова се беше откъснала от християнството през нейното детство, че искаше да го остави в миналото си. Тя слушаше разсеяно моята история и когато направих пауза, тя бързо ме прекъсна.

„Радвам се за теб. Лоурън – каза, тя ставайки – Хубаво е младите хора да изведат тези неща от тяхната система. Имаме да говорим за много неща, но ти си пропътувал днес дълъг път. Можем да продължим сутринта“.

Качвайки се към широката спалня, която беше станала моя. знаех много добре, че леля Сандра искаше да разговаряме за великодушното предложение на чичо Джордж. Странно, аз изобщо не мислех за него. Мушнах се във внимателно отметнатите копринени чаршафи и легнах там с тревога, докато сините сенки на луната се движеха из стаята. Утре трябваше да кажа на леля, че Господ ми беше говорил.

Поставих ръцете си под главата и се вторачих в тъмния таван. Как ще обясните на някого, който вече е бил наранен от такива изказвания, че сте чули гласът на Бога? Преди да кажа на леля си, трябваше да се уверя, че изглеждам почтено, наистина почтено в това което бях получил от Бога. включително и тези неща които някога бяха изключили леля Сандра от активното християнство.

Чуването и послушанието на Божия глас не веднъж беше водело мен и моето семейство до превратности, които променяха изцяло живота ни. Бащата на моя баща притежавал успяваща пералня в Ювейлд. Тексас и живеел комфортно, когато получил това, което наричаше „призвание“ да проповядва. Той обявил бизнеса си за продажба. „Направо ти казвам, че си глупак!“-казал братът на дядо ми, на което дядо ми отговорил: „Щях да бъда глупак, ако не се подчиня на Божията воля“.

Заинтригува ме това, което се случило после. Първоначално дядо ми се подчинил на призванието, като започнал работа на непълен работен ден в редица градове в Тексас, проповядвайки в уикендите. Тогава се случила трагедията. Той живеел със семейството си в Сан Антонио през 1916 г.. когато избила страшната епидемия от едра шарка. Жена му и двамата му сина (имал две момчета и три по-големи момичета в семейството) били засегнати от ужасната болест. Дядо ми отишъл да живее в изолационното отделение на болницата с жена си и малките си синове.

Две седмици дядо ми бдял край леглата на жена си и синовете си. Накрая изглеждало, че болестта отслабва. Дядо ми наредил на трите си момичета да вкарат всичко в ред. защото те се завръщат в къщи. Но тогава с ужасяваща бързина състоянието на жена му се променило. Всички стояли безпомощно, докато тя страдала и отслабвала и издъхнала. Властите настоявали баба ми да бъде погребана, веднага от болницата. Няколко часа по-късно, зашеметени и плачещи дядо и двете момчета били откарани в къщи със същата линейка, която трябвало да откара баба. Трите момичета радостни изтичали навън.

„Къде е мама?“ – попитали те. Когато дядо им казал, най-голямата Арнет. Изпищяла и изтичала в къщата. По-малките момичета Гертруд и Сандра се прегърнали и заплакали. Но травмата още не била преминала. Същия ден здравните власти дошли в дядовия дом и заявили, че дюшеците и дрехите трябва да бъдат изхвърлени на двора и запалени. За един ден дядо и семейството му изгубили всичко освен себе си. И в известен смисъл изгубили един друг поради това, което се случило после.

Невероятно, но не след дълго, дядо обявил, че възнамерява да проповядва изцяло. И тази част от историята на дядо създала на леля Сандра толкова много проблеми. Не е толкова трудно да чуеш Бога. Ако познаваме Господа, вече сме чули гласът му – в края на краищата, това е вътрешното чувство, което на първо място ни води при Него. Но ние можем да чуем Неговия глас и след това да пропуснем най-доброто от Него, ако не продължим да го слушаме. След като дойде призванието за „какво“ идва „кога“ и „как“. Дядо ми се подчинил на „какво“ – то да проповядва Евангелието, но се провалил при следването на Божия път – как Бог е искал той да извърши това. Ако беше по-внимателен, последвалите конфликти щяха да бъдат далеч по-безболезнени.

Дядо виждал себе си като пътуващ учител. Той не можел да вземе на пътя пет деца със себе си, за това ги оставил в различни домове – първо при роднини, по-късно при приятели фермери заради дребната работа която можели да вършат. В тези дни ако едно дете имало покрив над главата си и храна три пъти на ден. се казвало, че е дете за което се полагат грижи. Петте дядови деца реагирали на неговото решение съвсем индивидуално. Две от тях имали малко или много неутрални отговори с минаването на годините. Моите лели. Сандра и Арнет. проклинаха своето трудно и изпълнено със сълзи детство поради това. че видяха призванието на дядо като глупаво. Те решиха, че няма да имат нищо общо с такъв вид християнство. Когато станаха достатъчно големи, те се насочиха към самостоятелност и влязоха в бизнеса, решавайки се да правят пари. колкото е възможно за тях. Това бе тяхното решение като компенсация за загубата на майката и дома. Те също успяха. Но леля Сандра имаше очебиещ успех, живеейки, в края на краищата в три големи и хубави къщи.

А моят баща Том, по-големия от двете момчета? Невероятно, след трудното израстване в девет различни дома за сираци, татко никога не проклинаше дядо за подчинението му на призванието да проповядва. В същност, когато бил на 17 г.. татко знаел, че също имал призвание от Бога. Започнал да пътува с дядо. осъществявайки съживителни събрания на югозапад.

Неговото решение било последвано, както може би винаги се случва в подобни истории – от предизвикателство. Татко получил писмо (което рядко се случваше) от най-старата си сестра Арнет. която живееше в Маями.

Той отворил плика, издърпвайки страница, изпълнена с недодялания ръкопис на Арнет. Тя пишела, че ако той иска да завърши висше образование, тя ще поеме издръжката му за обучение в колеж, така че да получи инженерна степен. Това била най-голямата възможност.

Но татко също знаел, че това ще го отведе далеч от неговото призвание. Той благодарил на Арнет, но и казал, че не може да приеме. Реакцията на Арнет била прибързана и брутална.

„Ако възнамеряваш да вървиш в живота, живеейки от благодеяния с религията като извинение – написала тя – нямам нищо общо с теб!“

Думите го ужилили защото както изглежда, те отговаряли на действителността, когато той започнал да подпомага дядо в срещите. Дядо никога не достигнал по-добри места. Той искал да подпомага борещите се малки групи от хора и много често единственото нещо, което можели да дадат били консерви или пресни продукти, или евентуално пиле. На едно място, дядо и татко яли задушени ябълки три пъти на ден без захар или подправки цели две седмици.

След три години слаба и изтощителна храна, татко бил уморен от всичко. Той бил на 19 г. и въпреки, че все още се смятал за призван да проповядва, той решил да почака малко. Напуснал дядо и си намерил добра работа в Оклахома сити (конструкторска група на върха на новия хотел Билтмор).

Един ден, когато бил кацнал на широката 6 инча напречна носеща греда на 24-я етаж, той наблюдавал огромния кран, който носел дървен строителен материал. Изведнъж товарът се обърнал точно към него. Той се вкопчил, когато товарът го ударил и в следващия миг висял във въздуха, държейки се отчаяно докато другият работник крещял. Когато бил спуснат, татко вече бил взел решение за едно нещо: той дал двуседмично предизвестие на работодателя си, намерил дядо и го придружил в служението по пътя. Той никога не забравил близката среща със смъртта. Даден му бил втори шанс, и този път той определил да се подчини на Божия глас сега, а не в друг момент в бъдещето, който би му се струвал по-подходящ.