Съдържание Цялата книга на една страница

ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА – ИСТОРИЯТА С РИБАТА

На половината обиколка на света приятелят ми Дон Стефанс и екипажът от 175 души заедно със студентите се опитваха да подготвят „Анастис“ за плаване. Дон ми се обади от Атина в началото на 1981 г. и накратко ми разказа как се трудят хората му:

„Теса герои. Всичко се прави почти на ръка – трият, мият, лъскат, боядисват, въпреки малкото пари, с които разполагаме.“

Успяхме да купим само генератор, за да си позволим няколко часа осветление. Храним се предимно с фъстъчено масло, ориз и фасул. Пристанищните власти в Атина не ни разрешиха да останем на кораба и се наложи да отседнем в стар хотел, доста повреден от земетресението.

Още на Хавай решихме да не чакаме само „инструмента“ (строежи, сгради и т.н.). за да започнем университета, а Дон и хората му в Атина бяха решили да не чакат техния „инструмент“ (кораба), за да се отзоват на Божия призив за милосърдно служение. При всяка възможност младежите помагаха на гърците пострадали от земетръса. Освен това всеки ден правеха митинги по улиците. Всичко това много ме развълнува.

Всички членове на YWAM започнаха финансово да подпомагат работата ни с кораба, но младежите от групата на Дон и Даяна се издържаха сами. Често им помагаха техните роднини, но пристигаха пари и насърчителни писма от съвсем непознати хора.

Колкото повече наближаваше пускането на вода на „Анастасис“ толкова повече Дон се връщаше към основната цел на бъдещата му работа. Защо тези младежи работеха толкова упорито на кораба? Защото бяха евангелисти, защото вече бяха молили Бог за обилна жътва, затова стотици хиляди хора да бъдат отведени В Божието царство, хиляди да се включат  в  милосърдното служение.  При  своята  духовна подготовка Дон беше заинтригуван от последователността: молитва, пост, водителство и добра жътва, където всичко беше взаимосвързано. Защото и Исус е започнал своето невероятно плодоносно служение след поста в пустинята. Може би, и екипажът на кораба ще направи същото!

И така Дон и Даяна и всички 175 души започнаха 40-дневен пост, който беше организиран с верижно продължение на молитвата и поста. По същия начин в Нова Зенландия бяха измолени първите работници за YWAM. 40-дневната верижна молитва в Атина вече беше към края си. Един ден телефонът позвъня. Беше Дон:

„Лоурън, готов ли си?“

„Готов?“ – можех да отгатна по гласа му, че новините са добри.

„Води си бележки, приятелю. Ще ти разкажа какво се случи докато постихме и се молихме за обилна жътва.“

Един от членовете на екипажа се разхождал по плажа близо до хотела, в който били настанени всички. Изведнъж забелязал 12 средно големи риби. които подскачали около скалите почти до краката му. Хванал ги и се затичал към хотела да ги покаже на останалите. Уловът бил достатъчен, за да се нахранят няколко души и да разнообразят ежедневния ориз с малко пържена риба. След няколко дни голяма туна изскочила на брега. Този път повече хора получили порция риба за вечеря.

И отново след няколко дни едно момче от Далас. Тексас, седяло в молитва на скала край морето. Изведнъж започнали да подскачат риби. Той се развикал. Наблизо имало няколко семейства гърци, които се завтекли да ловят риба. Всеки събрал по 210 риби, а гърците отнесли у дома си 2-3 пъти повече.

Една сутрин рибата отново започнала да скача и на 150 ярда по протежението на брега рибата сякаш сама излизала на сушата. Всеки грабнал по нещо – кофи, легени, чанти. И никой не можел да каже защо рибата постъпва така. Гръцките жители не били виждали подобно нещо, а само казвали:

„Бог е с тези хора!“

Когато празненството на младежите свършило, решили да изчислят приблизително колко риба им била дадена по този необикновен начин. Те били над 8301 броя, повече от 1 тон- насърчение, което показваше, че“Анастасис“ действително ще бъде нещо много, много специално.

А какво стана с университета? Най-после бяхме намерили постоянно финансиране, но въпреки това разходите около Тихоокеанския хотел бяха доста. Продължихме да вървим напред, защото знаехме, че видението на нашата приятелка за близнаците, показваше, че трябва да ги възприемаме като едно цяло. Защото когато се роди първият близнак, вторият много скоро след него трябва да се появи на бял свят. Затова се стремяхме непременно да видим втория близнак, PACV-университета.

Това ни насърчаваше да продължим да работим със или без сгради в студентско селище. Бяхме започнали да преподаваме постоянно няколко предмета психология: (основана на Библията), адвокатски съвети, пара медицинско обучение, обучение на детски учители за предучилищна възраст, научни технологии, ориентирани предимно за нуждите на Третия свят, мисионерство, изучаване на Библията, църковно служение. Тези своеобразни колежи в зачатък бяха пръснати по целия бряг Кона и се разполагаха в най-различни помещения.

Близнаците – двете служения си пробиваха път напред почти едновременно. Последните процедури около „Анастасис“ бяха свързани с регистрирането на кораба под Малтийски флаг. Това ни позволяваше да пътуваме с международен екипаж.  Най-накрая великият ден дойде.

„Анастасис“ вдигна котва и отплува от Гърция на 7 юли 1982 г. Случайност ли беше факта, че този ден беше и рожденият ден на близнаците Джими и Джени?