9 – ЮНОШЕСКАТА ДЕПРЕСИЯ

Юношеската депресия е сложен, коварен и опасен феномен. Сложен е поради множеството неясни причини и резултати. Коварен, защото почти винаги започва незабележимо, дори и за самите тийнейджъри, до момента на трагедията. Опасен, защото депресията може да предизвика най-лошото – от неуспехи в училище, до самоубийство.

За изтеклите години съм виждал много тийнейджъри, които са опитвали да си навредят или да се убият. Обикновено техните родители са изумени и шокирани, и не могат да повярват, че подобно нещо се случва. Тези объркани хора са смятали, че с техните тийнейджъри всичко е наред и никога не са предполагали, че децата им може да са толкова нещастни.

Юношеската депресия се разпознава трудно, защото симптомите й са различни от симптомите, които са при възрастните. Например при зараждаща се депресия тийнейджърът говори и постъпва нормално. Няма външни признаци за някакво напрежение. В началната си форма тя води до мрачно въображение, разсеяност и зачестяване на сънищата. Разпознава се единствено ако можете да узнаете начина и насоката на мислите на тийнейджъра. Малцина специалисти могат да уловят депресията в тази ранна фаза.

През следващия етап депресираният тийнейджър продължава да говори и постъпва нормално. Сега обаче е повлиян неговият говор, съсредоточен главно върху мрачни теми, като смърт, злокобни проблеми и безизходност. Тъй като днес много възрастни също изпитват песимистични настроения, умерената депресия на тийнейджъра може да остане незабелязана.

Преди няколко години една обща при възрастните умерената форма на депресия може в значителна степен да парализира личността. Възможно е да се появят проблеми със спането и храненето, както и неспособност за изпълняване на редица задължения – от възпитанието до професионалните отговорности. Може да предизвика сериозни последици и дори самоубийство.

При тийнейджърите умерената депресия може да е не по-малко сериозна и дълбока, отколкото при възрастните. В биохимично и неврологично отношение са идентични. Но виждате колко различни са проявленията или симптомите. Един умерено депресиран възрастен обикновено изглежда ужасно, чувства се зле и активността му е ограничена. А тийнейджърът? В повечето случаи само при тежка депресия тийнейджърът може наистина да изглежда нещастен. Когато казваме: „Колко е депресирано това момче!“, обикновено въпросният тийнейджър е дълбоко депресиран и вероятно дори мисли за самоубийство.

Разбира се, има и изключения. Юношеската депресия се разпознава трудно, защото тийнейджърите я „маскират“ добре. Те могат да я прикрият и да изглеждат добре, дори когато се чувстват ужасно. Това състояние често се нарича „усмихваща се депресия“. Става дума за маска, която тийнейджърите използват несъзнателно. Депресията се прикрива главно, когато наоколо има други хора. Когато са сами, депресираните младежи свалят или по някакъв начин отпускат маската.

Това е важно за родителите. Ако успеем да видим нашия тийнейджър в момент, когато той смята, че никой не го гледа, може би ще разпознаем депресията. Удивително е да наблюдаваш промяната на изражението. Когато са сами, депресираните младежи изглеждат ужасно тъжни и отчаяни. Веднага след като усетят, че някой ги наблюдава, на лицето им се появява маската с усмивка, сякаш всичко е наред. Това е един от начините, макар и не най-добрият, за разпознаване на юношеската депресия.

ОТКРИВАНЕ НА ДЕПРЕСИЯТА

Тогава, как можем да открием депресията в нашите тийнейджъри, така че да успеем да сторим нещо, преди тя да се е развила? Наложително е да я разпознаем отрано, тъй като днес съществуват стотици начини, по които депресията може да навреди на децата ни. Един депресиран тийнейджър е неимоверно податлив на нездравословния натиск на своите връстници, възможно е да стане жертва на наркотици, алкохол, престъпления, сексуални извращения и други антиобществени прояви, включително и самоубийство.

Най-добрият начин да разпознаем депресията у един тийнейджър е да знаем различните симптоми и тяхното развитие. Важно е да разбираме тези симптоми с подробности и в цялото им многообразие, защото една-две прояви не са достатъчни, за да разкрият истинската депресия. В същината си тя е биохимичен и неврологичен процес, който при тийнейджърите обикновено се развива в продължение на седмици или месеци.

Преди да обсъдим специфичните симптоми на юношеската депресия, трябва да уточним, че при тийнейджъра може да се проявят един или повече от класическите симптоми характерни за възрастните: усещане за безпомощност, безнадеждност, униние и отчаяние; проблеми със спането (прекалено много или твърде малко), с храненето (недохранване или преяждане, със съответната загуба на тегло или обратното); апатичност; чувство за малоценност, проблеми с овладяването на гнева.

Нека сега разгледаме по-специфичните симптоми на юношеската депресия:

1. Неустойчиво внимание. Първият симптом, очевиден в началната фаза на депресията, е намаляване на вниманието. Тийнейджърът не е в състояние да се концентрира продължително върху даден предмет. Умът му блуждае и той се отклонява от темата. Все по-често мечтае. Тази неустойчивост на съсредоточаването обикновено се забелязва, когато тийнейджърът се опита да напише домашната си работа. Той установява, че му е все по-трудно да се концентрира върху нея. Освен това изглежда, че колкото повече се старае, толкова по-малко успява. Разбира се, това води до объркване и тийнейджърът започва да се самообвинява, че е „глупав“ и „тъп“. Той стига до извода, че не разполага с интелектуални възможности да свърши работата. Представете си как това ще се отрази на самочувствието му.

2. Разсеяност. Неустойчивото внимание се проявява в клас. Първоначално тийнейджърът може би ще успява да се концентрира през повечето време. Докато обаче депресията се задълбочава и способността му за съсредоточаване намалява, юношата ще става все по-разсеян и невнимателен. При това положение учителят пръв може да определи депресията. За съжаление, разсеяността обикновено се тълкува като лентяйство или пренебрежителност към училищната работа. Освен това, само един-два симптома, като разсеяността и неустойчивото внимание, не дават основание да се заключи, че диагнозата е истинска депресия. Затова трябва да наблюдаваме постепенното развитие на всички симптоми.

3. Лоши оценки. когато тийнейджърът е с неустойчиво внимание и става все по-разсеян, естественият резултат е понижаване на оценките. За съжаление, обикновено спадът на успеваемостта е така постепенен, че трудно се забелязва. По тази причина той рядко се тълкува като депресия. Всъщност, тийнейджърът, родителите и учителят обикновено заключават, че училищната работа е твърде трудна или че други неща са по-интересни от учението. Би било по-добре, ако оценките отбележеха рязък спад. Това би предизвикало нужната загриженост. Но промяната обикновено не е очевидна и затова депресията рядко се забелязва.

4. Отегчение. Докато все по-лесно се разсейва, тийнейджърът постепенно изпада в състояние на отегчение. Отегчението е нормално за тийнейджърите, особено в ранния пубертет, но само за кратък период от време. Обикновено то продължава час или два, понякога цяла вечер или ден, а понякога по изключение и два дни. Но когато досадата не престава няколко дни, това вече не е нормално и трябва да послужи като предупреждение за нас, че нещо не е наред. В юношеството и особено в ранния пубертет малко неща ме обезпокояват така, както дълготрайното отегчение. Обикновено симптом за това е, когато тийнейджърът желае да остава сам в стаята си за дълги периоди от време. Той прекарва часове като просто лежи в леглото, мечтае или слуша музика. Освен това той губи интерес към неща, които преди това е харесвал, например спорт, дрехи, коли, хобита, срещи, клубове, църква, социални дейности.

5. Соматична (телесна) депресия. Докато отегчението все повече се задълбочава, юношата постепенно изпада в умерена депресия. Тук той започва да страда от това, което наричам „соматична депресия“. Използвам този термин, защото, макар депресията да е психологична и да има биохимично-неврологична база, в този случай симптомите започват да влияят на детето директно физически. Например при умерената депресия тийнейджърът започва да изпитва осезаема болка. Тя може да се прояви на много места, но най-често се чувства в областта на гърдите или като главоболие. Не са малко и тийнейджърите, които страдат от такива болки в резултат на развиваща се депресия.

6. Уединяване (затваряне в себе си). В това отчаяно състояние тийнейджърът често се оттегля от своите връстници. И което е още по-лошо, той не само ги избягва, но и прави това с такава враждебност, войнственост и грубост, че и те започват да го отбягват. В резултат на това тийнейджърът става още по-самотен. И тъй като е отблъснал своите добри приятели, той скоро попада в доста по-неприятна компания, където се научава да използва наркотици или се забърква във всякакви неприятности. Ситуацията става застрашителна.

След като е налице продължително отегчение, могат да се случат много неща. Психическата и физическата болка може да станат изключително остри и понякога непоносими. Тийнейджърът не е способен безкрайно дълго да понася подобно страдание. В крайна сметка той толкова се отчайва, че решава да направи нещо. Най-удивителното е, че дори в този Когато един тийнейджър е преминал първите две фази на депресията и повече не може да издържа, той ще направи опит да облекчи страданията и отчаянието си. Действията, които той предприема за това, се наричат „изразяване[1] на депресията“. Има много начини, по които един тийнейджър може да изрази депресията си.

Обикновено момчетата са по-буйни от момичетата. Те могат да опитат да проявят депресивните си симптоми чрез кражби, лъжи, сбивания, скоростно шофиране или други антисоциални постъпки. Днес една от най-често срещаните криминални прояви сред момчетата са грабежите с взлом. Изглежда подобни вълнуващи и опасни действия донякъде облекчават болката от депресията. Разбиването на домове и нахлуването в тях осигурява тази атмосфера и затова депресираните момчета често прибягват до нея.

Разбира се, има и други причини момчетата да разбиват домове. Затова, когато някой тийнейджър бъде изпратен при мен заради такова поведение (като чупене и нахлуване), аз преди всичко се опитвам да установя доколко то е повлияно от състояние на депресия. Това е особено важно, защото депресираният юноша обикновено не откликва добре на помощта ви, ако не подходите внимателно към неговия проблем. Смятам, че е израз на пълна безотговорност да пренебрегваме състоянието на тези млади хора. За съжаление, повечето организации, занимаващи се с младежи, се опитват да изправят поведението им, без да отчитат ролята на депресията в детския проблем.

Момичетата обикновено изразяват своята депресия по-сдържано. Но поради непристойната бруталност, пропагандирана от медиите, тази тенденция вече се променя. Момичетата все по-често изразяват своята депресия посредством сексуална разпуснатост. Болката като че ли се облекчава по време на интимната физическа връзка. Но когато контактът приключи, тези злочести момичета се чувстват още по-нещастни от преди поради ощетеното им мнение за себе си. Почти винаги тази безразборност при момичетата е резултат от депресия и ниско самочувствие. Удивително е колко много можем да помогнем на момиче с такъв проблем, ако най-напред поработим с нейното самосъзнание. И колко безполезни ще й бъдем, ако пренебрегнем депресията й.

Един депресиран тийнейджър може да изрази своето състояние и чрез вземане на наркотици. Марихуаната и депресията са много опасна комбинация, защото този наркотик всъщност кара отчаяния младеж да се чувства по-добре. Марихуаната не е антидепресант. Тя по-скоро блокира болката от депресията. За съжаление тийнейджърът се чувства по-добре просто защото го боли по-малко. Разбира се, когато действието на марихуаната престане, депресивната болка се завръща. Тогава, за да постигне същото облекчение, той трябва да използва по-голяма доза. Това е обичайният начин, по който тийнейджърите стават зависими от марихуаната и се превръщат в „риби“. Другите наркотици могат да повлияят на депресирания тийнейджър по същия начин. И така, става ясно, че когато се опитваме да помогнем на младеж, който взима наркотици, първо трябва да определим каква е ролята на депресията в конкретната ситуация. Искрено съм обезпокоен от това колко много професионалисти и агенции, занимаващи се с млади наркомани, омаловажават или напълно пренебрегват депресията.

Друг начин, по който депресираният тийнейджър може да изрази депресията си, е опитът за самоубийство. Понякога опитът е само жест, чрез който тийнейджърът желае внимание, а не смъртта си. Друг път той наистина иска да умре. Момичетата правят много повече опити, докато момчетата много по-често успяват да сложат край на живота си. Момичетата използват предимно умерени средства, например таблетки. Момчетата от друга страна си служат с по-груби методи. Разбира се, това означава, че е по-лесно да се спасяват момичетата. Ала самият аз съм виждал много момичета да достигат или прекрачват прага на смъртта. Каква трагедия!

ЛЕК ЗА СЛАБА ДЕПРЕСИЯ

Какво можем да направим, за да помогнем на нашите депресирани тийнейджъри? Преди всичко, трябва навреме да разпознаем депресията, за да предотвратим трагичния изход. Това означава, че трябва да познаваме симптомите на юношеската депресия. Хората, които имат най-голяма нужда от тази информация, са родителите, както и всички, които работят с деца като учители, училищни съветници и младежки ръководители. Колкото по-слабо изразена е депресията, толкова по-лесно е да се прекъсне скритото й развитие и действието й да бъде сведено до минимум.

Макар че повечето случаи на юношеска депресия имат твърде различни скрити причини, често пъти се появява такъв специфичен фактор или случка, който в крайна сметка независимо от детето привежда в действие всички симптоми. Например това може да включва смъртен случай или заболяване, отсъствие на някоя важна за тийнейджъра личност, разочарование от скорошен развод или конфликт между родителите или преместване на нежелано място. В такива ситуации юношата се чувства самотен, отхвърлен и необичан. Преди всичко, трябва да му покажем, че го обичаме и ценим. Ще постигнем това, като прекарваме достатъчно време с него, за да отслабим психологическата му съпротива и да го предразположим да общува с нас смислено. Изключително важно е точно тук да му дадем нашата обич изразена в зрителен контакт, физически контакт и съсредоточено внимание. Ако проблемът е конфликт в семейството, например развод, тийнейджърът се нуждае от помощ, за да се справи със собствените си чувства на раздвоение. Особено е важно да осъзнае, че разводът не е по негова вина и той не би могъл да стори нищо, за да го предотврати.

Тийнейджърите са изключително чувствителни към проблемите между родителите. За съжаление, повечето от нас изглежда смятат, че щом техният тийнейджър завърши училище и напусне дома, той повече не се влияе от онова, което става между родителите му. Това е напълно погрешно.

Спомням си първия път, когато посетихме Кери, след като бе отишла в колежа. Излязохме с около двадесет от нейните приятели да хапнем навън. Всички бяха първокурсници, за първи път сами и далеч от дома. Всички твърдяха колко много обичат училището, новите си приятели и живота в колежа и същевременно бяха смутени от липсата на контакт със своите родители. Няколкото телефонни обаждания, писма или посещения бяха недостатъчни.

Повечето родители просто не осъзнават колко травматичен е този период за младите хора и колко важно е да продължат да им осигуряват солидна и стабилна „семейна база“. Може би най-лошият момент за развод е периодът, когато юношата напуска дома. Отделянето от вкъщи, особено когато е за първи път, е едно от най-неприятните, тревожни и несигурни преживявания в човешкия живот. В този период сигурността на младежа зависи най-вече от родителите и семейството. Един развод по това време изцяло съсипва източниците на неговата стабилност. Удивително е колко наивни могат да бъдат някои хора и колко много родители се развеждат веднага след като детето им е напуснало дома, за отиде в колеж. Това оставя дълбок отпечатък върху ценностната система на младежа и подкопава вярата му в святостта на брака. Това го прави почти неспособен да се справя със стреса, гнева, безпокойството, горчивината и страха по отношение на родителите, преди самият той да е помислил за брак. Част от този нерешен вътрешен конфликт може да повлияе на бъдещия му семеен живот и да предизвика проблеми с неговия партньор.

УМЕРЕНА И ОСТРА ДЕПРЕСИЯ

Докато депресията се задълбочава, у тийнейджъра се развива сериозно усложнение. Мисловният му процес започва да се променя. В напреднала и остра депресия тийнейджърът постепенно губи способността си да мисли ясно, логично и последователно. Съжденията му стават все по-мрачни, той загубва способността да преценява правилно и обръща все по-голямо внимание на болезнени и тягостни подробности. Изопачават се възприятията му за реалността и особено за отношението на другите хора към него. Той все повече си внушава, че нищо не си струва и че животът е блудкав и безсмислен.

Той вече страда от смущения в мисловния процес. Тъй като тийнейджърът постепенно губи способността си да разсъждава и общува по ясен и разумен начин, само по себе си съветването става все по-малко ефективно. Това положение е ужасно. Как да му помогнете със съвети, ако не можете дори да разговаряте с него? Когато се стигне до такова състояние, медицинската помощ е задължителна. Защото когато тийнейджърът губи своята способност да се държи разумно, последователно и логично, нормално е да се очаква, че ще изрази депресията си по пагубен за него начин.

Юношеската депресия не е просто период, който скоро ще премине. Ако не бъде разкрита своевременно и не се вземат мерки, с годините тя ще става все по-силна и коварна.

ДЕПРЕСИЯТА И НАРКОТИЦИТЕ

Както вече споменахме, депресираният тийнейджър е твърде склонен да употребява наркотици, тъй като много от тях (особено марихуаната) блокират (или притъпяват) болката от депресията. Освен това, удивително е колко много юноши и възрастни действително смятат, че марихуаната е безвредна. Всекидневно наблюдаваме резултата от действието на тази коварна и опасна дрога.

Спомням си едно 15-годишно момче, което бе прието в болница заради употреба на наркотици, остра депресия и проблеми с поведението. Разбира се, първоначалната ни преценка включваше лекарските прегледи и кръвните тестове. Детето изглеждаше рядко анемично. Тялото му постепенно губеше способността да произвежда кръв поради злоупотребата с наркотици. Преди да се занимая с психологическите проблеми на този тийнейджър, трябваше да го закарам в университетския медицински център за трансплантация на костен мозък и преливане на кръв. Диагнозата му беше много лоша.

Всичко това ни връща към родителския контрол върху свободата на тийнейджъра. Отпусканите привилегии и права трябва да бъдат основани на взаимно доверие и съобразявани с това дали съответното мероприятие е подходящо. Ако вашият тийнейджър наистина чувства, че го обичате и цените, той вероятно ще ви слуша и ще се съобразява със съветите ви относно неговата сигурност. Затова трябва да поддържате пълен емоционалния му резервоар. Тогава ще можете да помогнете на детето си да избегне пагубните последствия от изкушението да използва наркотици. Трябва непрекъснато да му напомняте да бъде внимателен и да не вкусва храна или напитка, в които някой може да е сложил наркотик. На всяко съмнително парти е благоразумно човек да избягва да си сипва от общия пунш, както и да приема храна или питие от някого, когото не познава добре. Това може да звучи прекалено мнително, но аз лично съм виждал как само една единствена доза наркотик може да навреди на развиващия се ум на тийнейджъра.

Най-страшният ефект от наркотиците е начинът, по който те влияят на мисловния процес на юношата. Познавам много тийнейджъри, които не могат да разсъждават последователно и логично дори след една доза. Смущението на мисловния процес често е толкова коварно, че никой на го забелязва. Резултатите обаче са опустошителни. Влошава се способността на тийнейджъра да се държи прилично на обществено място. Той получава погрешни и изкривени представи за хора, ценности, власт, общество и самия себе си. Погрешно тълкува мотивите на околните. Най-лошото, е, че губейки способността да има собствено мнение, тийнейджърът лесно може да бъде подведен от различни групи, култове и хора, които ще го използват за свои цели.

Какво по-страшно от човек, който не може да мисли правилно и има изопачени идеи, странни схващания и изкривени ценности? Искате ли да бъдете сигурни, че вашият тийнейджър ще премине през юношеството, без това да разруши или навреди на неговите интелектуални, социални и психологически качества? Ако е така, вие ще го обичате и постоянно ще бъдете загрижени, за да го предпазите навреме. Това е трудна работа, но наградата си заслужава цената. Една от най-големите житейски награди е да видите как вашият тийнейджър се превръща в зрял, благоразумен, независим, последователен и ценен за околните възрастен.



[1] Acting (англ.) – някои психолози предпочитат термина „отключване“. Б.р.