8 – ОТ РОДИТЕЛСКИ КОНТРОЛ КЪМ САМОКОНТРОЛ

Докато детето навлиза в пубертета възпитанието и дисциплината постепенно трябва да променят своята основа от родителски контрол към отношения на доверие, което определя свободите и привилегиите. Когато детето е малко и не може само да контролира действията си, родителите носят пълната отговорност за неговото поведение. Но навлизайки в юношеството и вследствие на стремежа за независимост, то ще се опитва почти изцяло да контролира действията си и да взема самостоятелни решения. Родителите трябва да се постараят този преход да бъде възможно най-плавен и безболезнен.

За да осъществите това, първо трябва да приемете факта, че този стремеж за независимост е нормален. В крайна сметка, един ден вашето дете ще стане напълно независимо, без значение дали това ви харесва или не. Това, което трябва да сторите, е да контролирате този стремителен процес съобразно степента на съзряване на вашия тийнейджър. В случая най-добрият индикатор е доколко вие му се доверявате и доколко той може сам да определя поведението си.

Вероятно вашият тийнейджър ще изпробва както ограниченията, които поставяте, така и любовта ви към него. Затова, естествено, ви притеснява въпросът докъде да се простират тези ограничения. Трябва ли да бъдете отстъпчиви и либерални (и все пак разумни)? Или ще е по-добре да сте строги? Важно е да помните, че всеки нормален тийнейджър ще изпробва и даже ще нарушава ограниченията и правилата, независимо къде са поставени. Ако сте твърде взискателни, той със сигурност ще ви изпита и вероятно ще престъпи волята ви. Ако сте либерални, тийнейджърът отново ще намери начин да предизвика или наруши правилата ви. Следователно здравият разум предсказва, че, тъй като повечето тийнейджъри са склонни да изпробват и/или престъпват тези граници (независимо дали те са широки или не), най-разумно е първоначално правилата да бъдат съвсем строги и ограничителни. След време, когато подрастващото дете покаже, че може да му се има доверие, постепенно ще увеличавате привилегиите и ще намалявате родителския контрол. С други думи, привилегиите ще бъдат определяни в съответствие с демонстрираното послушание. Колкото повече изпълнителност показва той, толкова по-голямо доверие трябва да му оказвате. Ако поведението му е добро, увеличавате привилегиите. Но за да постигнете това, трябва да започнете с ограниченията.

Този подход има много предимства. Първо, разумно е да сте в позиция, когато можете да разрешавате повече, а не по-малко привилегии. Отношенията ви с вашия тийнейджър ще са по-добри, ако имате поле, за да показвате отстъпчивост. Много по-неудобно е, ако се налага да поставяте нови забрани. Когато вашето дете навлиза в пубертета и в обществения живот и вие започнете с повече ограничения, впоследствие ще можете да си позволите да му подарявате повече свободи и привилегии – тогава ще бъдете „добрият“. Ако обаче започнете с либерално и толерантно отношение, като му предоставите прекалено много самостоятелност и твърде малко забрани, след време ще ви се наложи все повече да увеличавате ограниченията – т.е. да бъдете „лошият“. Освен това, ако правилата ви са твърде либерални и снизходителни, с нарушаването им вашият тийнейджър ще навлече по-голяма вреда и срам на себе си и семейството ви.

Не мога да не подчертая колко важно е да наложите такива правила, които ще ви позволят да бъдете възможно по-отстъпчив. Започнете със строги ограничения, за да можете да отпускате повече привилегии. Ако още в началото осигурите всички свободи, какво ще правите по-нататък? Няма да можете да възнаграждавате вашия тийнейджър, когато започне да поема повече отговорности. И, което е по-лошо, няма да разполагате със средства, за да го научите да бъде изпълнителен и сериозен.

Поставяйки тези ограничения в самото начало, вие имате за цел да помогнете на вашия тийнейджър (когато достигне осемнадесет години) да постъпва като отговорен, независим и заслужаващ доверие възрастен.

Това не е лесно, защото са нужни смелост и решителност да накарате вашия тийнейджър да разбере, че има пряка връзка между привилегиите и неговото поведение. Ще ви е нужна сила, за да устоявате на натиска да правите незаслужени отстъпки, който идва не само от страна на вашия тийнейджър и неговите приятели, но и от други родители и даже от обществото.

Но забележете: рано или късно всеки тийнейджър разбира, че се нуждае от ръководството и помощта на своите родители. Той го желае. Чувал съм много младежи да се оплакват, че родителите им не ги обичат, защото не са достатъчно строги и непреклонни. Същевременно толкова много тийнейджъри изказват благодарност и любов към своите майки и бащи за това, че са показали загриженост и внимание посредством напътствията и контрола.

ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ПОВЕДЕНИЕТО

Освен това, за да може вашият тийнейджър да стане съвестен и да се научи да постъпва отговорно като възрастен, той трябва да опита последиците от своите действия – положителни за добро и старателно поведение и отрицателни за неприлично безотговорно поведение. Тези последици трябва да бъдат обосновани, справедливи и базирани на неговото държание (а не на вашите моментни чувства). Отново се връщаме към важността на родителския самоконтрол и способността да вземате точни и методични решения, без да се влияете от импулсивни чувства.

Как се постига това?

Всяко правило или решение изисква своя причина. Тийнейджърът има правото да знае защо. Родителите трябва да внимават причината да е основателна, а не само нравоучителна. Разбира се, правилото може да има за цел някакво поучение, но то трябва да има и реален повод. В ранния пубертет юношите непрекъснато изпробват правилата и ценностите на своите родители. И те винаги възприемат по-добре практичните, а не етичните правила. Една от причините толкова много тийнейджъри да обръщат гръб на духовните ценности са моралните правила и ограничения, които им се налагат. Затова през тези бунтовнически, предизвикателни и даже враждебни периоди родителите трябва мъдро да изтъкват видими основания за всяко свое решение. След като веднъж сте го обяснили обаче, не е необходимо да го защитавате, все едно че е докторска дисертация. Добре е да не спорите с тийнейджъра за правилността или законността на вашето основание. Ако причината е основателна, достатъчно е просто да я изложите. Ако започнете да се оправдавате, това обикновено ще доведе до още по-силно несъгласие и раздразнение.

Когато нашата 12-годишна Кери веднъж поиска да отиде на среща, ние й обяснихме, че няма да я пуснем, докато не бъде готова за това, което според нас щеше да стане след около четири години. Така си осигурихме широко поле за отстъпление. Помните ли: много по-добре е да имате възможност да намалите ограниченията, отколкото да се налага да ги увеличавате.

Кери запита: „Защо не?“ Обяснихме й, че на този свят е безкрайно важно да можеш да се справяш добре в група и че именно ранното юношество е възрастта, в която човек научава това. Има много възрастни, които на възраст дванадесет-четиринадесет години не са свикнали да работят в група и впоследствие живеят „сами като кукувици“. Тогава драматично подчертах: „А аз няма да позволя моята дъщеря да се превърне в „кукувица“!“ Казахме на Кери, че когато се научи да се справя добре в група, ще говорим и за други, по-големи свободи.

Това обяснение издържа около година. След това Кери дойде при нас с твърдението, че се е научила да работи в група. Казахме й, че наистина има напредък, но да се справяш добре в група не означава просто да се сприятелиш с останалите. Необходимо е да имаш положителен и конструктивен принос в групата. Не е достатъчно само да се влияеш от другите, трябва сам да имаш авторитет сред тях. Похвалихме я за чудесния напредък, но й намекнахме, че все още не е водеща фигура в групата. Другите деца имаха повече влияние върху нея, отколкото тя върху тях. Щастлив съм да кажа, че след този разговор Кери увеличи своите водачески способности и се научи да упражнява топло и меко, но силно и съзидателно влияние не само в църковната група, но и в училище и в другите организации, в които участваше.

ПАЗЕТЕ ВАШИЯ ТИЙНЕЙДЖЪР

Родителите, които имат тийнейджъри, трябва да поддържат добра връзка с другите родители – поне като добри познати – и най-вече с онези от тях, с чиито деца техните тийнейджъри са най-близки. Безценно предимство е да можете да споделяте вашата загриженост или информация с други майки и бащи и заедно да напътствате и контролирате младите.

Мога да си спомня много случаи, когато Кери е била канена на места, за които не знаем нищо. С какво успокоение се обаждахме тогава на други родители, които бяха еднакво загрижени и също искаха да проверят дали събирането е безопасно.

Как можем да разберем дали едно мероприятие е безопасно или не? Родителите не трябва да се колебаят да вдигнат телефона и да зададат своите въпроси, независимо кой организира събирането. Със съжаление ще кажа, че днес много родители не само търпят неморалните и пагубни влияния върху младежите, но и активно ги насърчават.

Не трябва да се притеснявате да позвъните на родителя (или домакина, който организира), за да се осведомите за планираните дейности. Как иначе бихте контролирали и предпазили уязвимия тийнейджър? Когато се обадите, внимателно се вслушайте в гласа и тона на човека, с когото говорите, защото това обикновено изразява много повече неща, отколкото самите думи. Например, ако родителят (или организаторът), на когото звъните, изрази своето задоволство и даже благодарност за това, че се тревожите за вашия тийнейджър, това е добър знак. Чудесно е да чуеш как някой изразява признателност за загрижеността на родителя за детето му и желанието да знае как стоят нещата. Когато чуя това, аз благодаря на Бога, че на този свят все още има разбрани, любящи и принципни родители.

За съжаление обаче отговорът може да е различен. Спомням си как позвъних на една майка, която устройваше събиране, на което бе поканена и 15-годишната Кери. Тази майка се отнесе враждебно към моите запитвания. Тя каза: „Това е частен дом. Дъщеря ви е поканена и може сама да прецени дали да дойде или не. Това си е нейна работа, а аз решавам какво да правя в собствения си дом!“ Този отговор беше достатъчен да разбера, че такъв дом е неподходящо място за моя тийнейджър.

Все пак аз настоях за повече информация. Казах: „Разбирам. Но съм загрижен за дъщеря си и ще ви бъда признателен, ако ме осведомите за подробностите около това събиране.“ Жената беше нервирана, но с настоятелни въпроси успях да разбера, че вечерта ще се сервира вино и коктейли в предизвикателно чувствена атмосфера.

Днес това е нещо естествено. Не можете да си стоите настрана и да си въобразявате, че вашият тийнейджър е в безопасност, само защото мероприятията, в които участва, са „надзиравани“. Трябва да си сътрудничите с другите родители, така че да пресявате само безобидните събирания, като се информирате взаимно за онова, което става с децата ви. Никой няма да стори това вместо вас. Днес съществуват толкова много влияния, които определено не бихте желали да достигнат до децата ви.

ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ И ДОВЕРИЕ

Докато контролирате и напътствате вашия тийнейджър, не трябва да забравяте две неща. Първо, отпускайте привилегии, основани на доверие. Второ, преди да му разрешите да отиде, се уверете дали вашият тийнейджър ще може да се справи в конкретната ситуация.

Макар да звучат противоречиво, тези две твърдения се допълват. Твърде много родители не са наясно по този въпрос. Те отпускат привилегията на основа на взаимното доверие, но пропускат да разучат дали ситуацията и обстоятелствата около нея са подходящи за детето им. Това, че проверявате уместността на обстановката, не означава, че нямате доверие на вашия тийнейджър. Дори когато той заслужава доверие, държи се порядъчно и има добри намерения, все пак ще има ситуации, с които не е в състояние да се справи поради липса на зрялост. В такива случаи вие трябва да предпазвате вашия тийнейджър.

По отношение на партито, където Кери беше поканена, тя напълно заслужаваше нашето доверие и искрено желаеше да постъпи правилно. Но за момента беше твърде млада и незряла, за да може да се справи с подобна тежка ситуация.

Когато казах на Кери, че не може да отиде на тази среща, естествената й реакция беше: „Защо не?“ Тя внимателно изтъкна, че досегашното й поведение е било добро, че знае как да се държи, че при всички случаи ще запази приличие и мога да й се доверя. Отговорих й, че е напълно права. Наистина се гордеех с нея и знаех, че мога да й имам доверие. Чувствах обаче, че все още не е готова и способна да се справи в подобна сериозна и трудна обстановка. Подчертах, че макар собственото ми поведение да е прилично и да заслужавам доверие, аз също съм най-обикновен човек, който може да бъде изкушен. Вероятно бих се справил с повечето житейски ситуации. Доказателство за това е времето, когато в казармата трябваше да надзиравам поверения ми взвод моряци, докато се отморяват в баровете със стрийптийз. Обясних на Кери, че дори и там аз трябваше да се съобразявам с известни ограничения, като военноморската ми офицерска униформа и пълната отговорност за моите войници.

Макар да имам зад гърба си такива трудни изпитания на характера, аз (както и всеки друг човек) мога да падна в изкушение, ако не контролирам внимателно живота си. Но защо да поемам риска да срина своя авторитет, характер, брак, духовно общение, бъдещето на децата си и собствения си живот? Обясних на Кери, че това е една от причините да не посещавам барове и дискотеки. Имам си доверие, но няма абсолютна гаранция, че мога да се справя с всяко изкушение. Разказах й за един известен проповедник, който е чувствал призвание да работи сред посетителите на баровете. Логично животът му претърпял промяна, опозорила служението и брака му.

Казах на Кери, че й се доверявам напълно заради доброто й поведение досега, но че все още има ситуации, в които не ще може да се справи и места, които всеки благоразумен човек би трябвало да избягва.

ОТЛАГАЙТЕ

Да кажем, че сте осигурили известни привилегии на вашия тийнейджър на основа на доверието помежду ви и съобразени със съответната обстановка. Вашите деца знаят критериите ви за всяко решение и разбират, че не се опитвате просто да бъдете деспотични. Това обаче съвсем не е всичко. Често пъти тези решения се вземат доста трудно.

Спомням си, че веднъж, когато беше на петнадесет, Кери бе поканена да прекара един ден на някаква платноходка. Следобед трябваше да плуват, а вечерта на борда се устройваше парти. Дневните забавления ни се струваха нормални. Но мисълта за нощното забавление ни обезпокои, въпреки че знаехме, че родителите, които устройват събирането, са разумни хора.

Нека тук да вмъкна няколко добри съвета. Ако някога попаднете в ситуация като тази и чувствате, че дадено мероприятие не е подходящо за вашия тийнейджър, а не можете да изтъкнете причина да откажете, най-добре е да отложите отговора.

Обикновено казвам така: „О, трудна работа, скъпа. Нека си помисля.“ В света на тийнейджърите събитията и ситуациите се менят толкова бързо, че обикновено подобни проблеми се разрешават от само себе си. Мога да си спомня само един или два случая, когато това не е било така. Друго предимство на отлагането е времето, през което вашият тийнейджър ще премисли сам въпроса и ще вземе зряло решение. В случая с вечерното корабно парти аз казах на Кери: „Нека си помисля.“ А тя отговори: „Добре, но побързай. Трябва да зная до четвъртък.“ За нещастие, когато четвъртък дойде, проблемът не се бе разрешил от само себе си. Въпросното събитие предстоеше, прогнозата за времето беше чудесна, а Кери стоеше пред мен с раздразнение в гласа: „Какъв е твоят отговор, татко? Грег трябва да знае тази вечер.“

Изпитвах ужасно усещане под лъжичката, защото не можех да измисля нито една основателна причина, за да кажа „не“. Поведението на Кери беше образцово. Тъкмо щях да й разреша да отиде, когато тя каза: „Тате, между другото (помните ли тази ключова фраза?), Грег не може да вземе тяхната кола. Трябва да отидем с неговото буги, нали знаеш, онова без предпазните колани. И ще трябва да прекосим моста при натоварения трафик в 5 часа.“

Искрено се радвам, че слушах внимателно в онзи момент. Отговорът ми последва незабавно: „Съжалявам, но не можеш да отидеш на партито.“

Без дори да запита защо, Кери директно се запъти към телефона, обади се на Грег и каза: „Съжалявам, не мога да дойда на партито. Баща ми не ме пуска.“

Много пъти, когато желае отрицателен отговор за някой свой въпрос или искане, тийнейджърът сам ще ви подскаже това. Трябва внимателно да го изслушвате, защото така той ви сигнализира, че търси изход от някакво затруднение. Когато може да ви използва като защита или алиби в подобна ситуация, вие печелите едно чудесно усещане за приятелство помежду ви. Позволявайте му да ви експлоатира по този начин. (И същевременно внимавайте да не си служите с лъжа, както и да не допускате тийнейджърът ви да злоупотребява с вас).

Както можете да се убедите и от случая с Кери, тя някак си е чувствала, че няма да се справи на това корабно парти и се е нуждаела от изход. Може би се е страхувала да не ме притесни. Не зная. Но във всеки случай съм много благодарен, че Кери се възползва от нашия родителски авторитет и се измъкна от това явно съмнително забавление.

ГЛЕДАЙТЕ НАПРЕД

Има още една стратегия, която смятам за безценна по отношение на юношеския стремеж за независимост и претенциите за повече свободи и привилегии. Родителското отношение към проявите на отговорност и независимост до голяма степен ще определи и начинът, по който тийнейджърът реагира на контрола и авторитета.

Ако карате тийнейджъра да се чувства зависим от вас, поддържате у него страхово отношение и се опитвате да потискате неговия стремеж към самостоятелност, той ще реагира с униние. И ако се приспособи към този вид взаимоотношения, той трудно ще стане отговорен след време и най-вероятно ще се превърне в пасивна и зависима личност. Ако пък той отхвърли вашето прекалено настойническо отношение, естествено е отношенията ви да се влошат и да се стигне до конфликт.

И така, какъв да бъде вашият подход? Най-здравословното отношение е онова, при което вие активно помагате на вашия тийнейджър да расте като отговорна и независима личност, докато навлезе в пълнолетието. Ако ясно му обясните, че наистина искате да бъде независим за даден период от време, и сами го поощрявате към това, той ще почувства, че вие сте с него, а не против него.

От време на време трябва да напомняте на тийнейджъра за това сътрудничество, особено когато поиска да отиде на място, където според вас не е подходящо за него. Например, да кажем, че вашият тийнейджър е поканен на събиране, което вие сте проверили и смятате за рисковано. Да приемем, че сте били на разположение и емоционалният му резервоар е пълен. Освен това, вече сте демонстрирали своето доверие и сте определили привилегиите. Приложили сте и метода с отлагането, но без резултат. Налага се в момента да кажете „не“. Но сте сигурни, че вашият тийнейджър няма да приеме този отговор.

Това е добра възможност да използвате стратегията, за която споменах. Установил съм, че е много резултатна и помага на тийнейджъра да си изгради добра перспектива, като осъзнае, че родителите му са на негова страна и не се опитват да го лишат от така желаната независимост. От личен опит мога да кажа, че тези трудни моменти са най-чести, когато детето ви е на шестнадесет. Той изпитва силен копнеж за нови преживявания. Разбира се, конкретното прилагане на тази стратегия зависи от специфичната ситуация.

Помня как съветвах родителите на едно 16-годишно момче на име Ранди, който беше твърдо решен да отиде на някакъв очевидно безнравствен концерт. До този момент майката и бащата бяха успявали да контролират поведението и израстването му посредством методите на доверието и отлагането. Но този случай беше различен. Родителите почти бяха готови да му разрешат да отиде. Разбира се, това щеше да бъде грешка. Не забравяйте, че тийнейджърът трябва да бъде контролиран по всяко време. Може да променяте мнението си заради някоя основателна причина, но не и да не се поддавате на настойчивостта на детето си.

Посъветвах тези чудесни родители нежно, но твърдо да обяснят на Ранди, че желаят да бъде независим и сам да взема решения, но че той още не е готов за това. Той беше на шестнадесет и половина и те разполагат само с осемнадесет месеца (представяйте го в месеци, за да изглежда по-скоро), за да помогнат на Ранди да стане напълно самостоятелен. Само след осемнадесет месеца той по закон ще бъде възрастен и тогава ще може (забележете: „ще може“, а не „ще трябва“ – не се поставяйте на тясно) сам да решава своите неща, да уреди живота си, да си намери самостоятелно място за живеене, да се пере, да си готви и т.н.

Ако тези факти не са достатъчни, за да се вразуми вашият тийнейджър (а в повечето случаи резултати има) и той продължи да се противи, можете да отидете по-нататък, заявявайки, че след като той навърши осемнадесет, вие повече по закон няма да носите отговорност за него. През следващите осемнадесет месеца обаче възнамерявате да направите всичко, което е по силите ви, за да го подготвите за самостоятелен живот, защото все още законната отговорност е върху вас. Отново, внимателно вметнете „законна“, за да не съжалявате по-късно за думите си, защото несъмнено родителите имат отговорности по отношение на детето си, дори и след като навърши осемнадесет.

Този подход е доста суров за тийнейджърите и трябва да се използва само като последна възможност. Младите хора обаче трябва да са наясно, че намерението на родителите им преди всичко е наистина да ги подготвят за отговорната самостоятелност и пълнолетието, а не да ги дърпат назад. Можете да подсилвате това знание по различни начини. Например, подсигурете на вашият тийнейджър собствена банкова сметка, където всеки месец да влага депозит и го учете как да бъде отговорен за разходите си. Това е чудесен начин за заздравяване на приятелските ви отношения и крачка към неговата независимост. Първоначално нека той да купува само дребни неща. Когато се научи да приема по-голяма отговорност, можете да му възлагате и други, по-сериозни задължения. Целта ви е когато той навлезе в пълнолетието, да може напълно самостоятелно да се грижи за финансиите си.

Друг начин да подхраните и подпомогнете стремежа на вашия тийнейджър да постигне самостоятелност е в личен разговор да обсъждате неговото бъдеще, къде желае да отиде след училище, какво смята за свое призвание, дали ще е добре да постъпи в университет – и ако да, в кой. Обмяната на мисли за отделните ВУЗ-ове е чудесно средство за подхранване на вашето сътрудничество. Същият резултат можете да постигнете и като предложите на вашия тийнейджър някакво ново преживяване – нов спорт или хоби.

ПОСТАВЯЙТЕ ОГРАНИЧЕНИЯ

Родителите често повдигат въпроса колко голямо трябва да бъде ограничението, наложено за непослушание. Подобно на децата, тийнейджърите имат изострено чувство за справедливост. Те знаят кога родителите са снизходителни и кога са твърде строги или постъпват неоснователно. Виждал съм родители от двата края на спектъра. Някои се затрудняват изключително много да поставят постоянни ограничения и децата им лесно ги манипулират. Други заемат противоположната позиция и се държат прекалено строго. Познавам една девойка, която беше наказана да не излиза от къщи в продължение на повече от година за това, че е отишла на бар. Благоразумието трябва да надделява! Помнете, че наказанието трябва да съответства на престъплението. Когато непослушанието е по-незначително – като петнадесетминутно закъснение след среща, – санкцията не трябва да надхвърля седмица. Ако това се повтори, тогава наказанието може да се удължи. Ограничения за повече от две седмици рядко са за препоръчване, а едномесечното наказание е съвсем крайна мярка. Ако твърде често ви се налага да санкционирате тийнейджъра (особено за периоди от повече от една седмица), нещо не е наред – вероятно в собствените ви очаквания, отношенията ви с децата или други възможности, които ще дискутираме по-късно.

Над всичко, запомнете, че обичаните юноши се възпитават и контролират много по-лесно от онези, които не са обичани. Трябва винаги да поддържаме пълни емоционалните им резервоари.

РОДИТЕЛСКАТА ВЕЖЛИВОСТ

Нека да се спрем и на огромното значение на любезността и уважението към връстниците на нашите тийнейджъри. Родителите трябва да се държат приветливо, независимо от проявяваните към тях чувства. Много излишни проблеми възникват в резултат на враждебното отношение, което проявяваме към връстниците на своите юноши. Запомнете: родителите имат авторитет. Повечето тийнейджъри се солидаризират и застават на страната на онзи от тях, който независимо дали основателно или не е бил онеправдан от своите родители.

Един от най-тъжните примери за това бе семейство Демпси. Момчето, с което Джейн излизаше, не се харесваше на родителите й. Той бе няколко години по-голям от нея. Участваше в сделки с наркотици. Освен това се отнасяше с неуважение и грубост към всеки авторитет.

В следствие на редица фактори (един от които крайно враждебното отношение на майката и бащата към момчето) Джейн започна все по-често да се среща с него. Разбира се, това съкруши родителите й.

Любезността към връстниците на децата ни определено си струва. Преди всичко вашият тийнейджър ще оцени това и спокойно ще продължи да кани вкъщи свои приятели. Второ, някои юноши често имат проблеми в общуването със своите родители. Така те много пъти търсят други възрастни, към които да се обърнат. Чудесна привилегия е да се сприятелите с връстниците на вашия тийнейджър. С това не само ще спечелите доверието им, но и ще заздравите връзката си със собственото си дете.

Трето, когато се отнасяте учтиво към „недобрите“ връстници на детето си, това ще го предпази да не се привърже към тях, както стана в случая с Джейн и семейство Демпси.

Всъщност, най-вероятно самият тийнейджър ще се обърне към вас относно връстниците си. Ще поиска да знае мнението ви за неговите приятели. И внимателно ще го изслуша. Ако сте враждебно настроени към тях, той ще започне за избягвтелите не могат да разрешат сами. Един от тях е депресията, която в периода на юношеството може да бъде по-комплексна и коварна. Друго изпитание, което все по-често се изпречва пред нас, са смущенията в мисловния процес на детето. Още един проблем, който изисква професионална помощ, е неврологичното разстройство, придружено от емоционална превъзбуденост.

Възможните вътрешни смущения своевременно трябва да бъдат споделяни със специалист. Симптом за подобно разстройство е например неспособността на тийнейджъра правилно да изразява гнева си. От друга страна, поведението на един тийнейджър може да се окаже неконтролируемо поради затормозени семейни взаимоотношения. Комбинирането на тези два фактора също може да предизвика проблеми или да ги усложни. Тъй като тези юношески проблеми стават все по-чести и сложни, разумният родител ще потърси помощ навреме, преди да са станали наистина сериозни. С помощта на родителите повечето от тях могат да бъдат разрешени от компетентни и добре обучени терапевти.

През последните години професионалистите в областта на образованието, медицината и психологията постигнаха напредък в изучаването на сложния проблем, познат като „смущение поради недостиг на внимание“ (СНВ) или „свръхсмущение поради липса на концентрация“ (СЛК). Тук ще имаме възможност да разгледаме само някои по-съществени аспекти.

Болно ми е, че тези нещастни деца се считат за душевно болни. Виждал съм стотици от тях и определено мога да кажа, че те не са ненормални. Почти всяко притежава уникална дарба, но рядко я открива поради проблеми с училището, комплекси, депресия и/или пасивно-агресивно поведение. Тези деца се раждат с два основни „проблема“. Единият е „хиперактивността“ – те просто не умеят да се концентрират за дълго време. Вниманието им трудно се задържа върху задача, която иначе е в рамките на техния потенциал.

Второ, тези деца (и тийнейджъри) имат проблеми с „възприемането“. Това не означава, че не са наред със зрението или слуха си. Информацията се възприема от мозъка, но в процеса на обработка бива изопачена. Когато достигне до детското съзнание, тя вече не е онова, което детето е видяло или чуло (изопачаването е различно при всяко дете).

Тук нямаме достатъчно време и място в дълбочина да разгледаме причините за това, но е важно да знаем, че изопачените възприятия карат тези деца да се чувстват необичани и нежелани. Децата и тийнейджърите с проблеми на възприятието възприемат погрешно чувствата на другите, така както изопачават и останалата информация. За съжаление, те схващат нашето отношение като отрицателно. Именно затова е трудно да накараш едно такова дете да се чувства истински обичано. На свой ред това предизвиква нарастваща депресия и отчуждение с годините. В крайна сметка напрежението и гневът (които се изразяват главно посредством ПА поведение) стават толкова силни, че се превръщат в най-големия проблем за децата (и за родителите). Те могат да се проявят във всяка възраст, но обикновено депресията е най-сериозна около десетата година, а пасивно-агресивното поведение се засилва и става проблем за детето, когато то навлезе в пубертета. По това време нормалното юношеско ПА поведение съвпада с пасивно-агресивното поведение, произтичащо от СНВ. Така тези деца преживяват кошмарен пубертет. Нека Бог да помогне на тях и на техните родители!

Надявам се, че от споменатото можете да видите колко е важно да осъзнаете, че децата със СНВ са съвсем нормални, но все пак склонни към специфични проблеми, като депресия и пасивно-агресивно поведение, които са далеч по-сериозни от свръхактивността и проблемите в заучаването. За съжаление повечето от тези деца получават помощ единствено чрез специално обучение и медикаменти. Правилно и внимателно проведени, тези подходи може да са от полза, но те пренебрегват далеч по-важната и потенциално пагубна депресия и ПА поведение. Драги родители на деца с такива смущения, бъдете сигурни, че ако нуждите на вашия тийнейджър бъдат задоволявани, прогнозата е много добра, че детето ви в крайна сметка ще се подобри. Помнете, че този процес ще е дълъг, защото изисква развитие на ума. Всекидневно задоволявайте нуждите на вашия тийнейджър. Като цяло, ето какво трябва да правите:

1. Проучете, узнайте и разберете всичко възможно за СНВ.

2. Осъзнайте, че вашето дете не е ненормално, а склонно към някои проблеми. Помнете, няма съвършени деца.

3. Моля, прочетете и препрочетете – дори наизустете! – 9 гл. върху юношеската депресия. В противен случай, има вероятност да я пропуснете, ако (когато) вашето дете изпадне в депресия и има нужда от помощ. Ако депресията се задълбочи, възможно най-бързо потърсете професионална помощ.

4. Това може да прозвучи крайно, но моля ви в продължение на една седмица четете глави 6 и 7 преди да заспите. По мое мнение овладяването на юношеския гняв е най-трудният етап от възпитанието на детето. Ако прочетете 6 и 7 глава само веднъж, вероятно ще се справяте добре с гнева на тийнейджъра в продължение на няколко дни, но постепенно ще започнете да реагирате неправилно, както преди. Затова ви моля да четете тези глави всяка вечер с намерението през следващите двадесет и четири часа да запазите нужното отношение. Трябва да бъдете последователни.

5. Запомнете, доста трудно е да накараш едно дете с разстроено внимание да се чувства наистина обичано. Трябва да проявяваме истинска и усърдна любов (зрителен и физически контакт, съсредоточено внимание и любящо възпитание). Освен това не забравяйте, че телесното наказание може лесно да се изтълкува погрешно като насилие и детето или тийнейджъра да използва това като оправдание за собственото си грубо поведение.

следваща глава 9 - ЮНОШЕСКАТА ДЕПРЕСИЯ