7 – ЮНОШЕСКИЯТ ГНЯВ

Много родители смятат, че юношеският гняв е нещо лошо и ненормално и не трябва да се допуска, а напротив – да се потиска. Това е опасна грешка. Писанието ни наставлява да „възпитаваме детето отрано в подходящия за него път“ (Притчи 22:6).

Само по себе си чувството на гняв не е нито добро, нито лошо. Нормално е да се дразним от някои неща и не познавам някой, който да прави изключение. Но проблемът не е в самия гняв, а в това как го проявяваме. Много хора срещат трудности точно тук. Смятам, че е наложително да разберем различните начини да се справяме с гнева и да изберем най-добрите.

ПАСИВНО-АГРЕСИВНО ПОВЕДЕНИЕ

Нека започнем с най-лошия (според мен) начин за изразяване на гнева – пасивно-агресивното поведение. Това е специализиран термин, който можете да прибавите към своя речник. Той обозначава точно обратното на открития, честен, директен и словесен израз на недоволството. Пасивно-агресивното (ПА) поведение „затваря“ гнева в човека. Едни от най-безобидните прояви на това са, когато например тийнейджърът се бави, отлага, упорства, недовършва или „забравя“ да изпълни поръчението ви. Подсъзнателната цел на пасивно-агресивното поведение на детето е да обърка родителите или настойниците си и да ги раздразни. То е израз на неговия (нейния) отказ да поеме отговорност за собственото си поведение.

Пасивно-агресивните техники за справяне с гнева са коварни, саморазрушителни и пагубни. За съжаление, те се мотивират подсъзнателно. Детето не си дава сметка, че причината да се държи непокорно и опърничаво е стремежът да облекчи своя гняв и да обезпокои родителите си.

Пасивно-агресивното поведение е източникът на много проблеми сред съвременните тийнейджъри – от слабите оценки до наркотиците и убийствата. Но тъй като тези неприятности имат други причини, важно е да можем ясно да разпознаваме сред тях пасивно-агресивното поведение. Обикновено то се проявява съвсем различно от другите видове юношеско непослушание.

Преди всичко, обърнете внимание на факта, че пасивно-агресивното поведение не подлежи на разумно обяснение. Показателен пример за това е един добър ученик, който има възможност да получава добри оценки, иска да постигне това, опитва се, но… не успява. Няма логика, нали?

Второ, можете да определите дадено поведение като ПА, когато всички стремежи и усилия на възпитателя се провалят. Причината е в подсъзнателния мотив, който цели да обърка родителя или наставника. Да се върнем на ученика, който трябва да получава добри оценки. Там няма да помогнат старанията на родителите и учителите. Безрезултатна ще бъде и смяната на учебната програма или дори на преподавателя. Истинският подсъзнателен мотив е объркване на учителя или родителя. Затова ученикът ще направи всичко възможно да няма никакви резултати, независимо от взетите мерки.

Важно е да разпознаваме пасивно-агресивното поведение навреме. Ученикът, който взехме за пример, без да си дава сметка, по този начин влияе на своето бъдеще. Трагичното е, че ако един тийнейджър не се научи разумно да се справя с гнева, когато е на 16-17 години и продължи да проявява ПА поведение, тази черта може да се затвърди и да се превърне в негов навик за цял живот. Той или тя ще се държи така с бъдещите си лектори, работодатели, партньори, деца и т.н. Това ще доведе до сериозни проблеми във всекидневието и ще причини безкрайна горчивина на всички негови (или нейни) близки.

Тъй като малко хора са били научени как правилно да се справят с гнева, повечето от нас го изразяват по същия начин, както са го правили и като тийнейджъри. Така, без да съзнаваме, ние страдаме от собствената си ПА склонност, която още ни тежи. Сега самите ние се нуждаем от помощ, нали? Поговорете за това с вашия съпруг(а) или с най-добрия си приятел.

Една от първите прояви на ПА поведение е подмокрянето, след като детето е било научено да ползва тоалетната. В много такива случаи се оказва, че родителите му забраняват да изразява гнева си, особено словесно. И ако те избухват или го наказват всеки път, когато то открито прояви яда си, какво друго му остава да направи с напрежението в себе си?

В такава ситуация едно дете често използва пасивно-агресивно поведение, за да отмъсти на родителите си – и един от начините да ги обърка е като подмокри панталоните си (много ефикасен, но не и здравословен начин за изразяване на гнева). Знаете, че тогава родителите не могат да сторят почти нищо. Тъй като не са му разрешавали да изразява гнева си открито и прямо, детето е принудено да използва този заобиколен и вреден начин. Това поставя родителите в ъгъла. И колкото повече те наказват детския гняв, толкова по-често ще срещат този косвен отговор. Защо? Защото подсъзнателната цел на пасивно-агресивното поведение е да обърка родителите. Каква безизходица! В подобна ситуация и родителите, и детето са за съжаление.

При много от по-големите деца пасивно-агресивното изразяване на гнева води до слаби оценки в училище. Те се ръководят от максимата: „Можете да заведете коня при извора, но не можете да го накарате да пие. Можете да ме изпратите на училище, но не можете да ме принудите да получавам добри оценки.“ Детският гняв е в действие и родителите са напълно безпомощни. И колкото по-объркани са те (подсъзнателната цел на детето), толкова повече се влошава ситуацията.

Важно е да помним, че пасивно-агресивното дете не прави тези неща умишлено и целенасочено. Те са част от един подсъзнателен процес, който детето не разбира и който се дължи на собствените му родители.

Ако при малките деца пасивно-агресивното поведение е много опасно, при тийнейджърите то може да бъде катастрофално. Виждал съм толкова много от тях, чиято психика е разбита от този вреден начин на освобождаване на вътрешното напрежение – и това води до поправителни изпити, наркотици, забременяване, престъпления и дори опити за самоубийство. Разбира се, тези проблеми имат и други причини. Но склонността да прибягват към ПА защита е една от най-обезпокоителните тенденции сред съвременните младежи.

Познавам много тийнейджъри, които имат проблеми в училище заради липсата на общуване вкъщи, причинена или от невъздържаността на родителите, или от забраната да изразяват недоволство или неодобрение. Вечер те се прибират по-късно от позволеното, но това се дължи не на естествения им порив за независимост, а на стремежа да объркат родителите си и по този начин косвено да изразят гнева си. Познавам момичета, които забременяват в знак на протест срещу майките и бащите си, защото те не са им позволявали да изказват неприятните си чувства и особено яда. Познавам тийнейджъри, които за да изразят потиснатия гняв, са изградили антисоциално и дори антидържавно поведение.

Но това, от което младите хора най-вече страдат, е отразяването на премълчаните гневни чувства върху самите тях. Оттук идват повечето психофизиологични проблеми, като главоболие, язви, акне. И което е най-трагично, тези тийнейджъри свикват да подхождат с ПА защита към всичко, което ги притесни или разгневи. Колко е тъжно, че някои от тях не съумяват да намерят изход от напрежението и избират да сложат край на живота си!

Преди време се запознах с едно 16-годишно момиче, чиито родители погрешно смятаха, че я възпитават правилно. Те я караха да потиска всяко недоволство и чувство на гняв. Смятаха, че тя ще бъде щастлива, ако се научи да изразява само приятните си чувства. Вместо открито да насочва раздразнението си към онзи, който го е предизвикал, тя го премълчаваше и впоследствие реагираше така, че косвено да нарани този човек. Това бе станало такъв навик, че поведението й изглеждаше доста странно на всеки, който не знае, че тя се опитва по заобиколен начин да нарани някого. В крайна сметка шестият й опит за самоубийство я бе принудил да потърси помощ. Целта на всеки от тях бе да накара някой от близките й да се чувства виновен, обезпокоен и наранен. Първите пет опита не представляваха заплаха за живота й. Шестият обаче бе предизвикал кома и в продължение на няколко дни тя бе на границата със смъртта. Разговарях с нея, след като се бе възстановила и забелязах, че самата тя се измъчва не по-малко. Тя не съзнаваше, че поведението й следва един стар модел на изразяване на гнева по заобиколен, неправилен, нездравословен, себеразрушителен и дори пагубен начин.

Пасивно-агресивното поведение се среща често. Защо? Защото повечето от нас не разбират гнева и не знаят как да се справят с него. Те смятат, че проявяването му е нещо лошо и вредно и трябва да се изкорени от детето. Това е изключително погрешно схващане, тъй като гневът е нормално и естествено чувство у всеки човек още от Адам и Ева. Ако вашият тийнейджър се разгневи и вие му изкрещите да спре да говори така, защото му забранявате, какво може да направи той? Само две неща: да не ви послуша и продължи „да говори така“, или пък да се подчини и да „спре да говори така“. Ако предпочете второто и спре да проявява раздразнението си, гневът няма да изчезне. Просто ще бъде потиснат в подсъзнанието, в очакване да бъде изразен по-късно чрез ново избухване и/или чрез пасивно-агресивна проява.

Друга грешка, която родителите допускат по отношение изразяването на гнева, е неуместният хумор. Когато разговорът започне да става нервен и в очите на спорещите се появят светкавици, много от нас се опитват да успокоят напрежението с шега. Разбира се, хуморът е чудесно и ценно качество във всяко семейство. Но когато напрежението нееднократно се уталожва по този начин, тийнейджърът просто няма да научи как точно да се справя с гнева.

Веднъж гостувах на един дом, където бащата имаше необичайно чувство за хумор. Винаги, когато жена му или някое от децата започнеше да изразява някакво недоволство, той вметваше някоя весела фраза. Затова никой от тийнейджърите в това семейство не можеше да се справя с гнева и прибягваше до пасивно-агресивни средства, за да го изразява по заобиколен начин. Когато синът изпаднеше в стресова ситуация или в някакъв конфликт, той получаваше ужасно главоболие. Дъщерята косвено изразяваше гнева си, като помагаше в домакинството, но действията й бяха такива, че обикновено създаваше още повече работа на майката.

Пасивно-агресивното поведение лесно може да се превърне в затвърден навик, който да трае цял живот. Ако един тийнейджър не проявява гнева си честно и открито по подходящ начин, той ще усвои ПА отношение към всички свои познати. По-късно това може да повлияе на взаимоотношенията му със съпругата, децата, колегите и приятелите. Каква трагедия? А повечето от тези нещастни хора не съзнават напълно пагубния характер на собственото си поведение, както и проблемите, породени от неправилното проявление на гнева.

Така например, един от най-често срещаните и опасни видове ПА поведение се среща сред шофьорите. Забелязали ли сте, как някои хора увеличават скоростта, когато се опитате да ги изпреварите? Или пък шофьорът, който ви задминава на магистралата и след това забавя пред вас, за да ви принуди да натиснете спирачки, за да не връхлетите отгоре му? Това са крещящи примери на пасивно-агресивно поведение. Не е нужно да казвам, че е трудно да уважавате такъв човек.

Това ми напомня една 39-годишна жена на име Маргарет. Тя бе родена и възпитана в християнско семейство. За съжаление родителите й смятаха, че децата не трябва да изразяват своя гняв. Така тя никога не бе научила как правилно да се справя с раздразнението. Резултатът от това бе, че дори и сега тя несъзнателно се стремеше да обърква родителите си. Целият й живот се бе превърнал в своеобразна опозиция на всяко тяхно мнение. Коренът на това поведение бе несъзнателен и тя не бе наясно със себе си. Всъщност тя мислеше, че е добра християнка и искрено се стремеше да живее правилно. Въпреки това тя редовно имаше авантюри с женени мъже. Обвиняваха я в присвояване и измама. Маргарет бе загадка за самата себе си. До неотдавна тя изобщо не проумяваше защо навиците и поведението й са в пълен разрез с нейните основни вярвания. Животът й бе пропилян в самоподкопаване и самоунищожение, тъй като нейният главен стремеж бе да върши точно обратното на желанията на нейните родители. Колко трагично!

Пасивно-агресивното поведение е най-лошият начин за изразяване на гнева по няколко причини:

* Може лесно да се превърне в постоянен навик, който да остане за цял живот.

* Може да разруши човешката личност и да я превърне в труден събеседник.

* Може да повлияе на всички бъдещи взаимоотношения на тийнейджъра.

* То е такъв тип поведение, което най-трудно се изкоренява.

Писанията ни наставляват „да възпитаваме детето в подходящия за него път“. Да го принуждаваме да потиска гнева си, вместо да се справя с него, означава да го водим в път, който не е подходящ за него. Жизнено важно е да научим детето кой е правилният начин да побеждава гнева. Нашият тийнейджър трябва да може да разрешава гнева си, а не да го потиска.

СТЪЛБАТА НА ГНЕВА

Има много други начини за изразяване на гнева, освен пасивно-агресивното поведение. Колкото по-незрял е човек, толкова по-неразумно ще изразява гнева си, и обратно. Правилното овладяване на гнева е един от най-трудните уроци на съзряването, който много възрастни така и не научават.

Децата изливат гнева си неразумно, докато не бъдат обучени да постъпват по друг начин. Не можем да очакваме от един тийнейджър интуитивно да започне да изразява раздразнението си по най-благоразумния начин. Но нали точно това имат предвид родителите, когато заповядват на детето си да не им повишава тон. Наше задължение е постепенно, стъпка по стъпка да научим своя тийнейджър да овладява гнева си.

Стълбата на гнева има за цел да илюстрира различните нива на зрялост в изразяване на гнева, както и да помогне на родителите да разберат, че те трябва да научат тийнейджъра как да преминава от едно стъпало на следващото и да показва недоволството си все по-интелигентно.

1. Както вече споменахме, пасивно-агресивното поведение е най-лошият начин за изразяване на гнева. (Разбира се, едно отчаяно убийство, дори и със смекчаващи вината обстоятелства, е по-лошо. Но то е твърде рядка крайност в ранния пубертет, напълно ненормално и надхвърля темата на тази глава.)

2. Малко по-добър начин за изразяване на гнева е онзи, при който човек е изцяло извън контрол и в пристъп на гняв просто руши и/или се нахвърля върху другите. Колкото и невероятно да звучи, пасивно-агресивното поведение е по-лошо. Защо? Защото е много по-лесно да се справите с разгневен човек и да го коригирате, отколкото да промените пасивно-агресивното поведение.

3. Друг по-добър начин за изразяване на раздразнение е гневният пристъп, при който обаче човек се контролира, така че да не стига до рушене или насилие. Избухването е ограничено до крясъци, викове и обиди с или без повод. Гневът се излива не само върху неговия причинител, а и върху всеки срещнат. Колкото и лоши и незрели да са тези методи за изразяване на гнева, те са доста по-приемливи от пасивно-агресивното поведение и всички останали нападки, които не се ограничават до словесния израз.

4. Следващият по-добър начин за освобождаване на гнева е невъздържаната словесна атака, която обаче не наранява никого, както беше в случая с обидите и обвиненията. Гневът е насочен не само към неговия източник, но и към всички, които са наоколо. Колкото и примитивен и неприемлив да е този метод, той е по-добър от гореспоменатите.

5. Малко по-добър начин за справяне с гнева е грубостта, изразена може би чрез викове и крясъци, но и съсредоточена само върху източника на раздразнението и, ако е възможно, върху човека, който го е предизвикал. Разбира се, дали това е правилно или не, зависи от конкретната ситуация, която е ядосала тийнейджъра.

6. Най-добрият начин за проявяване на гнева е обясняването – възможно най-любезно и разумно – на човека, който го е предизвикал. Очакването е, че и той ще откликне по същия зрял начин, като се опита да разбере позицията на обидения, така че заедно да решат проблема. Това включва разумно и трезво обсъждане и от двете страни, разглеждане на отделните позиции и достигане до общо споразумение. Тук е необходима доста зрялост и от двете страни. Малко хора достигат до такава мъдрост в своя живот.

Установил съм, че различните нива на зрялост в изразяване на гнева са много сложни и трудни за разбиране. За да я направя достъпна и все пак ценна, реших да представя тази информация като „стълба на гнева“.

Тук ще намерите списък от петнадесет начина за израз на гнева, които са подредени в различни комбинации. Забележете, че повечето от тях са главно отрицателни. Само двете първи стъпала от стълбата са изцяло положителни.

15. ПА поведение

14. Физическо насилие

13. Емоционално разрушително държание

12. Словесни нападки

11. Рушене

10. Хвърляне на предмети

9. Отправяне на неоснователни обвинения

8. Насочване на гнева към други присъстващи

7. Обиждане

6. Неучтиво и шумно поведение

5. Трезво и конструктивно обмисляне

4. Придържане към основното оплакване

3. Фокусиране на гнева върху източника

2. Търсене на решение

1. Добро поведение

Всяко следващо стъпало представлява по-добър начин за израз на гнева. Предполагам, че искате вашият тийнейджър стъпка по стъпка да се изкачва нагоре. Как да стане това?

Като родители, вие трябва да давате пример, като проявявате гнева си правилно. Освен това, не трябва да се изненадвате, когато тийнейджърът ви се разгневява. Вместо да му забранявате да избухва, вие трябва да му помагате, като го учите как да се овладява. Например, да кажем, че тийнейджърът реагира според ниво 6 от „стълбата“. Той е недоволен, излива гнева си на неподходящи хора (например, на по-малкото братче, а не на онзи, който го е разгневил), но все пак се придържа към основното оплакване и е разумен и конструктивен (опитва се да подобри нещата, а не обратното).

След като прецените всичко това, вие определяте от каква помощ има нужда той. В този случай е необходимо да го научите да насочва гнева си към човека, който го е породил, а не към по-малкото си братче.

jСега трябва да издебнете момента, когато всички са се успокоили и атмосферата е подходяща. Използвайте случая, за да похвалите вашия тийнейджър за нещата, които е направил правилно. След това го насърчете да се поправи там, където не е постъпил добре (в конкретния случай да не излива гнева си върху по-малкото братче).

ПОЛОЖИТЕЛНИ АСПЕКТИ

1. ДОБРО ПОВЕДЕНИЕ * ТЪРСЕНЕ НА РЕШЕНИЕ * ФОКУСИРАНЕ НА ГНЕВА ВЪРХУ ИЗТОЧНИКА * ПРИДЪРЖАНЕ КЪМ ОСНОВНОТО ОПЛАКВАНЕ * ТРЕЗВО ОБМИСЛЯНЕ

2. ДОБРО ПОВЕДЕНИЕ * ФОКУСИРАНЕ НА ГНЕВА ВЪРХУ ИЗТОЧНИКА * ПРИДЪРЖАНЕ КЪМ ОСНОВНОТО ОПЛАКВАНЕ * ТРЕЗВО ОБМИСЛЯНЕ

ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ АСПЕКТИ

3. ФОКУСИРАНЕ НА ГНЕВА ВЪРХУ ИЗТОЧНИКА * ПРИДЪРЖАНЕ КЪМ ОСНОВНОТО ОПЛАКВАНЕ * ТРЕЗВО ОБМИСЛЯНЕ * неучтиво, шумно

4. ПРИДЪРЖАНЕ КЪМ ОСНОВНОТО ОПЛАКВАНЕ * ТРЕЗВО ОБМИСЛЯНЕ * неучтиво, шумно * насочване на гнева към други присъстващи

5. ФОКУСИРАНЕ НА ГНЕВА ВЪРХУ ИЗТОЧНИКА * ПРИДЪРЖАНЕ КЪМ ОСНОВНОТО ОПЛАКВАНЕ * ТРЕЗВО ОБМИСЛЯНЕ * неучтиво, шумно * словесни нападки

6 ТРЕЗВО ОБМИСЛЯНЕ * неучтиво, шумно * насочване на гнева към други присъстващи * отправяне на неоснователни обвинения

ПРЕДИМНО ОТРИЦАТЕЛНИ АСПЕКТИ

7 неучтиво, шумно * насочване на гнева към други присъстващи * отправяне на неоснователни обвинения * емоционално разрушително държание

8 неучтиво, шумно * насочване на гнева към други присъстващи * отправяне на неоснователни обвинения * словесни нападки * емоционално разрушително държание

9 неучтиво, шумно * обиждане * насочване на гнева към други присъстващи * отправяне на неоснователни обвинения * словесни нападки * емоционално разрушително държание

10. ФОКУСИРАНЕ НА ГНЕВА ВЪРХУ ИЗТОЧНИКА * неучтиво, шумно * обиждане * насочване на гнева към други присъстващи * хвърляне на предмети * емоционално разрушително държание

11. неучтиво, шумно * обиждане * насочване на гнева към други присъстващи * хвърляне на предмети * емоционално разрушително държание

ОТРИЦАТЕЛНИ АСПЕКТИ

12. ФОКУСИРАНЕ НА ГНЕВА ВЪРХУ ИЗТОЧНИКА * неучтиво, шумно * обиждане * рушене * словесни нападки * емоционално разрушително държание

13. неучтиво, шумно * обиждане * насочване на гнева към други присъстващи * рушене * словесни нападки * емоционално разрушително държане

14. неучтиво, шумно * обиждане * насочване на гнева към други присъстващи * рушене * словесни нападки * физическо насилие * емоционално разрушително държание

15. пасивно-агресивно поведение

Всеки родител трябва да си изгради свой собствен подход за обучение. Целта е нашите тийнейджъри разумно да се справят с гнева. Да обсъдим начините, които считам за най-добри. Когато някой от моите тийнейджъри изрази своя гняв и аз видя, че има нещо за коригиране, изчаквам първия удобен момент, когато и двамата сме се успокоили. Тогава внимателно обяснявам, че одобрявам словесното му изливане на гнева. Тийнейджърът не трябва да смята, че е извършил нещо нередно и аз го насърчавам да се чувства свободно и друг път да разкрива чувствата си. Казвам нещо такова: „Радвам се, че насочи гнева си към мене. Когато си щастлив, майка ти и аз искаме да го споделяш с нас. Когато си тъжен, това също ни интересува. И когато си ядосан, ние пак искаме да знаем.“

След това се старая да затвърдя правилните аспекти на начина, по който децата са проявили раздразнението си и ги хваля за това. Запомнете, когато един тийнейджър словесно показва гнева си, той вече е на прав път в много отношения. Тогава бих казал нещо подобно: „Горд съм от начина, по който се справи с гнева си. Не го изля върху по-малкия си брат или върху кучето, не хвърляше предмети и не преувеличаваше фактите. Просто ми каза какво е мнението ти за този проблем. Това е добре.“

Сега вече съм готов да помогна на своя тийнейджър да прекрачи следващото стъпало на „стълбата“. Моля, запомнете, че за това изкачване са необходими поне пет-шест години. Тийнейджърът може да се предвижва само стъпка по стъпка. Мое задължение е да определям кое е следващото стъпало и да го помоля (а не да му кажа) да го изкачи. Например бих продължил така: „Единственото нещо, сине, в което сгреши, беше, че ме нарече по този начин. Моля те, когато си гневен, просто да ми казваш „татко“.“ Родители, това е съществено! Не бих могъл да очаквам, че още следващия път когато избухне, моят тийнейджър ще изкачи това стъпало. Може би ще са нужни няколко конфликта. Запомнете, съзряването е бавно, постепенно, трудно и често пъти болезнено. Но в крайна сметка вашият тийнейджър ще се превърне (да се надяваме, когато е на 16-17 години) в отговорна, колегиална и зряла личност. „Без болка няма победа.“

Това ми напомня на една сентенция от Марк Твен, ако мога да я перифразирам така: „Когато бях на петнадесет, баща ми беше най-невежата личност, която познавах. Невероятно е колко много неща научи той през следващите пет години.“ Приятели, това е юношеството!

Нека изясня евентуалното недоразумение. Трябва да учите вашия тийнейджър да изразява гнева си словесно, за да може да се владее по-добре. Това обаче не важи за поведението. Бъдете твърди и не позволявайте той да се държи разпуснато. Ограниченията в поведението трябва да бъдат принципни и постоянни. Разграничаването между словесния и агресивния израз на гнева е изключително важно.

ДЕЙВИД

Както повечето хора и аз съм имал моменти, когато съм имал проблеми с гнева, който е в мен и гнева у другите. Ето обаче един случай, когато мисля, че се справих правилно. И, което е най-доброто, тогава успях да вникна в същината на детския гняв. През този ден нашият 13-годишен син Дейвид беше претрупан с домашни. След няколко дни трябваше да представи доклад по някаква книга. Следобед той се прибра към 15.30 ч. и, като изключим десетте минути вечеря, продължи със заниманията си. В 23.30 ч. му казах:

– Дейвид, не ме интересува колко още домашни имаш, сега трябва да спиш и затова веднага те искам в леглото.

Той отговори:

– Моля те, тате, още пет минути. Почти свърших.

– Добре – казах, – още пет минути и край.

След това се върнах в спалнята при жена си. След няколко минути Дейвид влезе в стаята с една книга, пристъпи към майка си и каза:

– Мамо, мисля да използвам тази книга за доклада.

Майка му погледна книгата и отговори:

– Не, Дейвид, не можеш да използваш тази книга, защото е същата, която разработва минала година.

Дейвид каза:

– Зная, но мога да съчиня друг доклад върху нея и няма да трябва да чета нова книга.

– Съжалявам, Дейвид – отговори майка му, – това не е редно. Ще трябва да прочетеш друга книга.

Дейвид се разгневи и грубо отвърна:

– Добре де, ще прочета друга книга. Само ми покажи коя и ще я прочета. Добре, ще прочета друга!“

Първата ми реакция бе възмущение от това, че синът ми бе проявил раздразнението си по неприятен и дързък начин. Почувствах как гневът се надига вътре в мен. Първата ми мисъл беше: Как се осмелява да говори така на майка си! Ще му покажа, че не може да държи такъв тон! За щастие, тогава си припомних една неотдавнашна случка. Три дена по-рано така се бях ядосал на един човек (и то в църквата, представете си!), че го нарекох лъжец. Е, кой се справяше по-добре с гнева? Дейвид или аз? Наистина, Дейвид се бе овладял много по-добре от мен. Той се намираше на 3-тото стъпало от „стълбата“. Аз бях около 5-тото. Той насочи гнева си към неговия източник – майка му. Не го изля върху по-малкия си брат, не ритна кучето, не рушеше, не обиди майка си с неприлични думи, нито пък използва пасивно-агресивно поведение. Не засегна други теми, нито припомни предишни свои недоволства. Просто заяви, че ще прочете друга книга. Какво повече можехме да искаме? Единственото нещо, в което Дейвид сгреши, бе високият тон, с който се обърна към майка си. Не са много хората (включително и сред възрастните), които могат да се справят толкова добре.

Какво щеше да стане, ако се бях нахвърлил върху Дейвид и го накажех? Ето какво. Тъй като се намираше на стъпало •3 от „стълбата“, следващият път, когато се ядосаше, той щеше да бъде принуден да изрази гнева си по-неразумно и на по-високо стъпало.

Тогава какво трябваше да направя? В случая най-доброто, което можех да сторя, бе да не реагирам. Да не отвърнеш, не означава да пренебрегнеш. Един поглед към мене и майка му бе достатъчен за Дейвид, за да разбере, че не одобряваме постъпката му. Нашето мълчание означаваше: „Не ни харесва онова, което правиш, но ако предпочиташ така, продължавай! Не те спираме, но не го харесваме.“

След като всички се успокоихме, Дейвид трябваше да си легне. По време на обичайния вечерен ритуал (ето един добър пример как вечерните ритуали могат да се окажат полезни) и след като се помолихме заедно, аз казах на Дейвид: „Гордея се с теб заради начина, по който изрази гнева си тази вечер. Не го изля върху брат си или върху кучето. Не се цупеше и не хвърляше предмети, нито пък каза нещо лошо. Обърна се направо към майка ти, без да се опитваш да я нараниш с обидни думи или критики. Просто каза, че ще прочетеш друга книга. Това е чудесно. Единственото, което сгреши, бе, че се развика на майка ти.“ Резултатът беше невероятен. Дейвид се успокои, че не му се сърдя, но и се почувства много виновен за това, че е повишил тон на майка си. На следващия ден той й се извини.

ВЪЗПИТАВАЙТЕ ВАШИЯ ТИЙНЕЙДЖЪР

Когато вашият тийнейджър директно изразява гнева на глас, можете да сте доволни. Колкото повече използва словесния начин, толкова по-добре. Сега определете на кое ниво от „стълбата“ се вместват действията му. Преценете кои аспекти на неговото избухване са правилни и кои – не.

Лесно е да объркате словесното изливане на гнева с неуважение. Това представлява спънка за много родители. За да откриете кое от двете, се запитайте: „Как се държи детето към мен през по-голямата част от времето? Уважава ли ме или не?“ При повечето тийнейджъри отговорът е „да“. Като цяло младежите уважават своите родители. Ако и вашият случай е такъв, моля, успокойте се и си спомнете това, когато вашият тийнейджър излее гнева си словесно – особено ако има конкретен повод. Нали към това се стремите! Сега е моментът да помогнете на вашият тийнейджър да узрее в тази област и правилно да овладява гнева си. Но ако неговото държание към вас е предимно непочтително, нещата стоят по различен начин. Това означава, че има сериозен проблем в отношенията ви и ви съветвам възможно най-бързо да потърсите професионална помощ.

Друг начин да установите това е като наблюдавате тийнейджъра, който по някаква причина не може да изразява гнева си словесно. Това прави възпитаването трудно, а понякога и невъзможно. Една от първите задачи в този случай е да подтикнете тийнейджъра словесно да проявява яда си. Това е изключително трудно. Така вие виждате, скъпи родители, защо трябва да сте доволни, когато детето ви умее да излива гнева си на глас. Само тогава можем да го научим да се справя по-добре.

Целта ви е да възпитате своя тийнейджър в подходящия за него път. Първо, похвалете го за правилните начини, по които изразява гнева си. След това поговорете за онова, което не ви харесва (например, обидните думи) и го помолете да ги коригира. Трябва да подберете възможно най-подходящия момент, за да наблегнете на нежелания елемент от поведението на тийнейджъра и да обсъдите как това може да се поправи. Не избързвайте – вие помагате на вашето дете да слиза по „стълбата на гнева“ стъпало по стъпало.

В ранното юношество е нормално ограничено проявяване на пасивно-агресивно поведение – дотолкова, доколкото то не вреди на някого, включително на самия тийнейджър и на останалите членове на семейството. Обикновено то започва да се появява около единадесетата година. Запомнете, че целта ви е когато вашият тийнейджър стане на шестнадесет-седемнадесет, вече да е загърбил тези пасивно-агресивни прояви. Следователно, разбирате, че това не е краткосрочен проект. Говорим за период от поне пет-шест години. Важно е да осъзнаем това, защото трябва да бъдем търпеливи и да очакваме бавно, постепенно подобрение – три напред, две назад. Причината е в това, че овладяването на гнева е въпрос на зрялост, а ние съзряваме много бавно. И така, моля ви, не бъдете припрени за напредъка на вашия тийнейджър, защото може от притеснение несъзнателно да провалите целия процес. Бъдете търпеливи!

Повечето родители очакват децата им от само себе си да стигнат върха на „стълбата“. Това е все едно още при първия урок да кажеш на някой начинаещ тенисист: „Смятам, че след днешните занимания ще си готов за Уимбълдън.“

В някои случаи е невъзможно да се справиш с гнева, особено ако човекът, който го е предизвикал, е извън обсега ти. В такива моменти тийнейджърът трябва да разполага с други начини за изливане на яда си – упражнения, разговор с по-зрял приятел, развлечения или усамотяване с цел отпускане.

Друг начин да научите тийнейджъра да контролира гнева си е като му покажете как предвидливо да избягва някои видове раздразнения. Това включва активизиране на умствения процес с цел овладяване на гнева. Например, забелязах чудесна промяна в способността на Дейвид да контролира гнева си още в ранното юношество. Вместо да реагира емоционално, той се научи да използва предимно мисловния си апарат.

В ранния пубертет Дейвид често избухваше, когато по време на бейзболен мач някой направеше нещо непозволено или пък му причинеше физическа болка. Но една лятна вечер забелязах известен напредък. В среща от Детската лига Дейвид тичаше към финалната база, когато хващачът пое удара извън полето. Той беше готов да докосне Дейвид, когато, за негова изненада, Дейвид внезапно прескочи ръкавицата му. По този начин обаче той подмина и базата и се приземи по корем от другата й страна. Докато Дейвид се опитваше да я докосне, хващачът, ядосан, че е изигран, го удари с топката по лицето. Уплаших се, че Дейвид като по-голям ще отвърне на удара. За мое голямо учудване и облекчение обаче той просто се изтупа и спокойно се запъти към изхода. Дейвид се бе научил разумно да потиска надигащия се гняв, съзнавайки, че другият играч има затруднения със собственото си раздразнение и му е трудно да го овладее. Накратко, Дейвид знаеше, че хващачът не изпитва нищо лично против него и е постъпил така поради собственото си неумение да се контролира.

Повечето възрастни не знаят как да изразят гнева си. Те може да изгубят контрол над себе си и да излеят гнева си върху първия срещнат. Може по заобиколен начин да наранят хората, които са ги разгневили, използвайки ПА поведение. Защо? Защото никой не ги е научил как да се справят с гнева. Кой носи отговорността за това? Техните родители.

Тук обаче трябва да признаем, че някои деца по-трудно се справят с гнева от други – независимо как са възпитавани. В по-ранна възраст или при наличието на неврологични проблеми например, те са склонни да проявяват раздразнението си по пасивно-агресивни начини. Това е характерна и специфична реакция при наличието на проблеми с възприемането и заучаването. Такива деца и тийнейджъри (и по-късно възрастни) са много по-податливи на ПА поведение и стрес.

Примитивните начини за изразяване на гнева са навсякъде около нас. Съпруг и съпруга викат, крещят и се ругаят. И всеки от тях си отмъщава с авантюри зад гърба на партньора си. Работници вършат работата си зле, за да подронят интересите на шефа си. Директор пренебрегва учител, а той от своя страна подкопава неговия авторитет. Хората дори се организират на групи, за да навредят материално на други хора. Първичните средства за изливане на гнева се срещат навсякъде. Днес това е един от най-големите проблеми в бизнес отношенията и от това страдат контактите между работодател и работници. Шестдесет до осемдесет процента от разногласията във всяка организация са на лична основа, защото много малко хора умеят правилно да се владеят при конфликт. В повечето случаи те майсторски прикриват гнева си, докато са с други хора. Но по-късно той се проявява по доста неприятни начини.

Едно от най-важните неща, които трябва да знаем за гнева, независимо дали говорим за работници, организации, политици или тийнейджъри, е, че той ще се прояви. Може да бъде предизвикан от всяко човешко действие. Освен това, трябва да помним, че гневът ще става все по-трудно контролируем и дори взривоопасен, ако не се справим с него навреме. Колкото по-трудно го овладяваме, толкова по-разрушителен ще става. Затова трябва да намерим начини да го убиваме в зародиш (ако не е основателен) или бавно да го овладяваме и изразяваме (ако е оправдан). Подобен контрол не се удава току-така. Зрелостта в правилното овладяване на гнева се постига с много време и практика.