4 – СЪСРЕДОТОЧЕНОТО ВНИМАНИЕ

Съсредоточеното внимание, от което се нуждае вашият тийнейджър, означава много повече от зрителния и физическия контакт, които рядко изискват истинска жертва от страна на родителите (с тях ще се запознаем в 5 глава). Съсредоточеното внимание се нуждае от изключително много време. Това може да значи, че трябва да обърнете внимание на вашия тийнейджър в момент, когато бихте искали да правите нещо друго. Често се случва младежът отчаяно да се нуждае от нашето внимание именно тогава, когато нямаме никакво настроение (или време) за него.

Съсредоточеното внимание означава да изразите пред вашия тийнейджър недвусмислена заинтересованост, така че той да се почувства истински обичан. Така той ще знае, че вие цените мнението му и че той може да разчита на вашата загриженост, оценка и неизменно уважение. Съсредоточеното внимание кара вашия тийнейджър да чувства, че за вас, неговите родители, той е най-важната личност на света.

Писанията се отнасят с голямо уважение към децата. Цар Давид ги нарича наследство от Господа. Христос казва, че никой не трябва да пречи на малките да отидат при Него и предупреждава, че онези, които съблазняват тези малките, заслужават смърт. Той казва, че ако сами не станем като дечица пред Него, няма да влезем в Божието царство (вижте Псалм 127:3-5; Матей 18:1-10; Марк 10:13-16).

Тийнейджърите трябва да чувстват, че ги уважавате. Това се случва рядко, но – о! – когато разберат, че са ценени, те стават много по-различни. Само съсредоточеното внимание може да ги убеди в това. То е жизнено важно за изграждането на тяхното самоуважение и е определящо за способността им да обичат и да общуват с околните.

Смятам, че родителското внимание е най-голямата нужда на тийнейджъра. Повечето от нас много трудно осъзнават това, да не говорим за прилагането му. Има много причини за това. Например другите неща, които даваме на своите тийнейджъри (привилегии, подаръци и задоволяване на необичайни молби) изглежда заместват временно съсредоточеното внимание. Няма нищо лошо в това – грешката идва, когато използваме тези неща вместо истинското съсредоточено внимание. Като заместители те са изкушение за родителите, защото привилегиите и подаръците се дават много по-лесно и изискват много по-малко време. Но тийнейджърите няма да бъдат пълноценни в своите мисли, чувства и поведение, докато техните родители не им осигурят този скъпоценен стимул – съсредоточеното внимание.

ПРИОРИТЕТИТЕ

Невъзможно е да върша всичките си задължения и отговорности така, както бих искал. Просто нямам време. Тогава какво трябва да направя? Има само един отговор и той е доста труден: Трябва да определя своите приоритети, да поставя целите си и да планирам времето си така, че да ги осъществя. Трябва да разполагам с програмата си, така че най-важните неща да бъдат на първо място.

Кои са приоритетите във вашия живот? Къде се вместват децата ви? Дали заемат първото място? Или второто? А може би третото? Вие трябва сами да определите това. В противен случай децата ви ще възприемат поведението ви като пренебрежение. Никой не може да определи вместо вас кои са най-важните неща в живота ви.

Животът е толкова непредсказуем, че не можете да разчитате на неограничени възможности за възпитание на вашите деца. Затова трябва да се възползвате както от планираните, така и от неочакваните случаи. Тези възможности ще бъдат по-малко, отколкото очаквате. Вашите деца няма винаги да бъдат тийнейджъри…

НЕОБХОДИМОСТТА ОТ СЪСРЕДОТОЧЕНО ВНИМАНИЕ

Съсредоточеното внимание не е нещо, с което просто бихте могли да зарадвате детето си, ако времето позволява. То е жизненоважна нужда за всеки тийнейджър. Начинът, по който задоволявате тази нужда до голяма степен определя самочувствието на юношата и съответно и отношението на неговите връстници. Когато изгуби вниманието ви тийнейджърът изпитва нарастващо безпокойство, защото си мисли, че вие се интересувате от всичко друго, но не и от него. От това той става още по-несигурен, емоционалното и психологическото му развитие се разстройват.

Това състояние може да се познае доста лесно. Обикновено тийнейджърът е по-незрял и несигурен от своите приятели, чиито родители са отделили време и внимание за нуждите им. Този нещастен юноша често е затворен и трудно общува с връстниците си. Той е по-малко способен да се справя с проблемите и обикновено реагира неправилно при конфликт. Той е прекалено зависим от околните – и най-вече от съучениците си – и е по-податлив на техния натиск.

Има и такива младежи, особено момичета, които, лишени от вниманието на бащите си, като че ли реагират точно по обратния начин. Те стават твърде словоохотливи, влиятелни, театрални и често съблазнителни. Понякога се смята, че са преждевременно развити и много по-зрели от другите деца. Но с годините това поведение не става по-зряло и постепенно се оказва все по-неприемливо. Към края на гимназията те вече са неприятни както за връстниците си, така и за възрастните. Но дори и тогава вниманието най-вече на техните бащи може да ограничи това противно поведение, да намали колебанията им и да им помогне отново да поемат пътя към зрелостта.

КАК ДА ОТДАВАТЕ СЪСРЕДОТОЧЕНО ВНИМАНИЕ

Установил съм, че най-добрият начин да отделим съсредоточено внимание на един тийнейджър е да прекарваме насаме с него част от времето си. Може би вече сте открили колко трудно е това. Имате право. Спокойното време, прекарано насаме с тийнейджъра, е най-трудният етап от възпитанието. Истината е, че отглеждането на деца поглъща голяма част от ежедневието ни. Не е лесно да намериш време в нашето свръхактивно общество, особено когато младежите имат други интереси, с които родителите трябва да се съревновават. Но това още повече подчертава колко съществено е съсредоточеното внимание. Днес повече от всякога тийнейджърите растат под влиянието на авторитети извън семейството.

Необходими са огромни усилия, за да изтръгнете време от претоварената си програма. Но когато го сторите, удовлетворението е голямо. Чудесно е да видите своя тийнейджър щастлив, сигурен, харесван от връстници и възрастни, пълноценен в учението и поведението си. Но това удовлетворение не се появява автоматически. Като родители вие трябва да платите определена цена. Трябва да намерите време, което да прекарвате насаме с всяко от децата си.

Времето се контролира трудно. Докато моите деца растяха, аз се стараех да им отделям възможно повече време. Например, когато дъщеря ми Кери взимаше уроци по музика близо до моя офис в понеделник следобяд, аз така подреждах ангажиментите си, че да мога да я взема. След това спирахме в някой ресторант и вечеряхме заедно. В тези моменти, без външен натиск и други ангажименти, аз можех да й отдам цялото си внимание и да изслушам всичко, което имаше да ми каже.

Само по този начин, когато са насаме и необезпокоявани, родителите и децата могат да изградят интимна и трайна връзка. А тя е изключително необходима за юношата, който трябва да се изправи пред житейските реалности. Детето съхранява тези моменти и си спомня за тях, когато животът му стане труден и той попадне във водовъртежите на бурното юношество.

Използвайте времето, прекарано насаме с вашия тийнейджър, за да му предоставите зрителен и физически контакт. Именно тези мигове на съсредоточено внимание оказват най-голямо въздействие и означават най-много за него.

Важно е да се възползвате и от неочакваните възможности да прекарвате допълнително време с вашия тийнейджър. Например, представете си, че сте останали сами с него вкъщи. Трябва да използвате тази възможност, за да напълните емоционалния му резервоар и да предотвратите проблемите, които могат да се появят, ако той е пресъхнал. Тогава съсредоточеното ви внимание може да е съвсем кратко – но дори един-два мига могат да извършат чудеса.

Всяка минута е от значение, защото залогът е висок. Има ли нещо по-тъжно за един родител от своеволния син или дъщеря? И има ли нещо по-радостно от отглеждането на уравновесен тийнейджър?

Да, съсредоточеното внимание изисква време, трудно се практикува и често е непосилно бреме за вече изтощените родители. Но от друга страна то е най-мощното средство за поддържането на емоционалния резерв на тийнейджъра и неоценима инвестиция за неговото бъдеще.

С времето отделянето на съсредоточено внимание трябва да става все по-продължително. Тийнейджърите се отпускат по-трудно и затова се нуждаят от време, за да свалят бронята на недоверието и да се почувстват свободни да споделят най-съкровените си мисли и тревоги.

Навлизайки в юношеството децата се нуждаят от повече време със семейството си, а не обратното. Колко лесно се подвеждаме, че след като тийнейджърите стават все по-независими и привидно се нуждаят от повече време извън семейството, ние трябва да прекарваме по-малко време с тях. Това е една от най-пагубните грешки, които допускат съвременните родители. Докато децата им навлизат и минават през юношеството, много майки и бащи използват свободното си време, за да задоволяват собствените си нужди. Всеки тийнейджър, когото познавам, би сметнал това за отхвърляне, уверен, че родителите му се интересуват от него все по-малко и по-малко.

Юношите ни сега се нуждаят от нашето време и внимание както никога по-рано. Те всекидневно се изправят пред силни влияния, много от които за съжаление са нездравословни, нежелани и даже пагубни. Ако искате вашият тийнейджър да устоява в съвременния свят, трябва да отделяте време за разговор с него – особено когато той преминава през юношеските вълнения. Ако хвърляте сили, за да задоволявате тези нужди, вашият тийнейджър ще придобие увереност и самостоятелно ще осмисли онези ценности, които ще ръководят живота му. Той ще бъде силен да се противопоставя на различните влияния от страна на хора, които не се интересуват от самия него, а просто искат да го използват.

Това изглежда трудно осъществимо, особено когато детето ви е затворено и необщително, което често се среща в ранното и по-късното юношество. Трябва да не забравяте, че потиснатият тийнейджър изгражда здрава психологическа защита и му е нужно известно време да се отпусне и да сподели искрено с вас мислите си. Схванахте ли ключовата дума? ВРЕМЕ.

Помня, когато нашата скъпа Кери беше 14-годишна. Каква година! Тя преживяваше типичните преходи на ранното юношество и се изразяваше най-вече с „а-хъ“, „ъ-хъ“ или „а?“.

През този период направих две прекрасни открития. Първо, в такъв момент е безполезно и дори вредно да се опитвам да я насилвам да говори откровено. Макар да бе истинско изкушение да я обсипвам с въпроси, аз разбрах, че това е грешка и всъщност я отблъсква. Второ, ако прекарвах поне двадесет-тридесет минути с Кери в непринуден разговор, без да я карам да говори, нейната съпротива постепенно намаляваше, докато накрая не започнехме взаимно да споделяме личните си мисли и чувства.

Един от най-резултатните начини да постигна това бе да я заведа на ресторант. Подбирах заведение, където обслужваха най-бавно и се стараех да пристигнем там в най-оживеното време, така че да чакаме по-дълго. По няколко пъти връщах сервитьорката, защото все не бяхме „готови да поръчаме“. Хранех се без да бързам, после си избирах десерта (което рядко ми се случва), след което бавно изпивах чаша кафе.

Виждате ли, че целта на всичко това бе да предоставя на Кери достатъчно време, за да общуваме без да я подлагам на натиск и за да може тя да се чувства свободно в мое присъствие. Такава възможност се появява, когато се налага да чакате на дълга опашка на някое обществено място. Бих ви предложил също: лов, риболов, екскурзии, пътувания (къси и дълги), игри, гледане на представления, ходене на концерти… Когато тийнейджърът е със своята майка или баща без да е подложен на натиск, а „просто са заедно“, защитата му постепенно отслабва и той или тя започва да разговаря – първоначално на повърхностни теми, а впоследствие – доста по-задълбочено.

Към края на вечерята Кери вече се чувстваше сравнително свободно и разговаряхме на различни теми: спорт, учители, училище, без обаче да навлизаме в подробности. След това аз плащах сметката и отивахме в колата.

Нека тук вметна една интересна информация. Когато сте в колата заедно с вашия тийнейджър, но с вас има и други младежи, вие някак си изгубвате своята идентичност и ставате като част от колата – нещо като продължение на волана. Съпругата ми и аз се удивляваме на тази невероятна способност на тийнейджърите да се държат непринудено и да общуват в присъствието на един възрастен. Удивително е също колко много неща научава човек в такива моменти!

Както и да е, да се върнем към нас с Кери. Ние сядахме в колата и обикновено по време на последния километър преди да пристигнем в къщи Кери започваше да говори за нещата, които я вълнуваха. Това бяха взаимоотношенията между младежите, семейните проблеми, наркоманията сред връстниците й… Разбира се, при пристигането ни вкъщи, разговорът не беше приключен (типично за тийнейджърите). Причината е в това, че тийнейджърите искат да имат „задна вратичка,“ когато започнат да споделят важна информация. Те трябва да чувстват, че могат да прекратят разговора, ако родителите не откликнат правилно на съкровените им чувства. Те се страхуват не толкова от несъгласието, колкото от гнева, иронията, неодобрението или отхвърлянето без основание. Те трябва да се чувстват достатъчно свободни, за да могат да се оттеглят, ако им стане твърде неудобно.

Ето защо Кери изчакваше да наближим до дома, преди да сподели с мен онова, което наистина я вълнуваше. И така, най-добрите ми разговори с Кери се провеждаха именно в тези моменти. Понякога тя прикриваше собствените си проблеми, като говореше или питаше за някоя своя приятелка, която случайно била в подобно затруднение. Това е любимият начин на много тийнейджъри да разговарят върху теми, които иначе са неудобни и трудни и ги карат да се червят.

Понякога синът (или дъщерята) се нуждае да поговори с родителя си за даден проблем, но му е трудно за започне разговора. В такива моменти той (тя) обикновено изпраща сигнали, които могат да имат различна форма. Един тийнейджър, който иска да разговаря, но не знае как, може да подхвърли нещо много по-маловажно от онова, което всъщност го вълнува. Например може да започне разговора като пита за някое домашно. Или може би ще се поинтересува как родителят е прекарал деня. Или ще каже нещо, което на него му се е случило.

Родителите трябва да бъдат нащрек за подобни „спонтанни“, понякога странни прояви. Обикновено те изразяват колебанието на тийнейджъра да поиска време и внимание. Той „опипва почвата“, проверява настроението и благоразположението ни, за да види дали е безопасно да подхване неудобния за него разговор.

Друг път тийнейджърът може да изпита нашата реакция, за да провери дали сме в добро настроение, като ни подхвърля т.нар. „червена херинга“.[1] Това са забележки, които имат за цел да ни смутят или раздразнят – съвършен способ децата ни да разберат дали могат да ни се доверят за нещо, което наистина ги вълнува. Ако реагираме остро, гневно или с неодобрение, нашият тийнейджър ще заключи, че по същия начин ще откликнем и на неговия важен въпрос. Затова колкото по-голямо търпение и спокойствие демонстрираме, толкова по-смело и откровено ще разговаря с нас детето ни.

Тези възможности са безценни. Ако ги пропуснем и затворим вратата пред нашия тийнейджър, той ще се почувства отхвърлен. Ако сме бдителни и успеем да уловим тези тайни сигнали, ние ще можем да откликнем правилно, като помогнем на нашия тийнейджър и му покажем недвусмислено, че го обичаме и разбираме нуждите му.

Спомням си много подобни случаи, когато Кери беше в началото на пубертета. Тя избираше най-вече онези моменти, когато знаеше, че има най-малка вероятност някой да ни прекъсне. Можете да предположите кога – точно преди да угасим лампата и си пожелаем лека нощ. По-малките й братя заспиваха бързо, така че тя нямаше съперници. Първо, виждахме как вратата леко се отваря и Кери влизаше с въпроса дали може да вземе нещо от банята. След това, точно преди да затвори вратата, Кери се обръщаше и подхвърляше: „А, между другото“ или нещо подобно. Знаете ли какво всъщност наистина иска да каже вашият тийнейджър в този момент? Преводът звучи горе-долу така: „Действителната причина да дойда е желанието ми да споделя нещо, което наистина ме вълнува. Но първо искам да зная дали сте в добро настроение да разговаряте. Мога ли да ви се доверя за нещо лично? Ще се опитате ли да ми помогнете или ще го използвате против мен? Мога ли да ви имам доверие?“

Ако в такъв момент не му отделим нужното внимание, тийнейджърът ще сметне, че отговорът е „не“. Но ако съсредоточим вниманието си върху него и го изслушаме внимателно и спокойно, давайки му възможност да контролира разговора, той ще се възползва от възможността и ще разкрие проблема си. Между другото, бъдете готови за тези познати три думички веднага след подхвърлянето на „червена херинга“. Помня, че съм правил гафове, заръчвайки на Кери да загаси лампите. Тогава усещах лек ритник под завивката, тъй като съпругата ми бе разбрала че Кери иска да ни каже нещо и в момента се нуждае от нашето съсредоточено внимание. Винаги когато наостряхме уши, Кери поемаше инициативата, като постепенно насочваше разговора от общите теми към онова, което наистина я вълнува. След малко тя сядаше на края на леглото ни. След още няколко минути вече се бе излегнала в краката ни, продължавайки да стеснява темата. Накрая тя стигаше до въпроса, който я занимава. Спомням си една такава вечер, когато тя обобщи: „Не зная дали Джим все още ме харесва. Станал е толкова различен.“ Колко трудно й е било да изрече това! И тя го сподели, едва след като се бе убедила, че обстановката е безопасна. Преди окончателно да разкрие проблема си, тя трябваше да ни изпита със своите „червени херинги“.

След като чувствителната тема е вече засегната, за родителите е истинско изкушение да дадат нехаен и пренебрежителен съвет, сякаш проблемът е съвсем прост и тривиален. Ние сме длъжни да изслушваме нашите тийнейджъри, сериозно и внимателно да обсъждаме затруднението им и да им помагаме да дойдат до логични и разумни решения. По този начин не само ще ги подкрепим в проблемите им, но, което е по-важно, ще заздравим любовта в нашето семейство.

От друга страна, докато им помагаме да разрешават своите проблеми, ние можем да ги учим да мислят логично, разумно и последователно. Тийнейджърът, който умее да разсъждава трезво, ще може да развие способността да различава доброто от злото и с годините ще изгради здрава ценностна система.

ВИНАТА И ЗАВИСТТА

За да открием корена на повечето юношески проблеми, трябва да разберем младежкото общество. То е като кокошките на двора – тийнейджърите, и кокошките си имат своя собствена „йерархия“. Младежкото общество е доста сложно, но се гради главно на популярността и одобрението. Трябва да знаете къде стои вашето дете в тази мрежа от взаимоотношения. Това е важно, защото най-болезнените проблеми на тийнейджъра произлизат именно от неговата среда и включват поне едно от следните чувства: завист, вина, гняв или депресия. По-нататък ще се спрем на гнева и депресията, по-подробно, а сега нека помислим върху завистта и вината.

В отношенията с връстниците си тийнейджърите често се сблъскват с проблеми, които предизвикват у тях чувство на вина или завист. За съжаление, повечето от тях не успяват да разпознаят тези чувства вътре в себе си и в резултат на това ги изживяват като болка (страдание) и/или смущение.

Ако тийнейджърът има проблем с някой свой връстник, който стои по-ниско в стълбата на йерархията, той вероятно ще изпита вина. Но ако сблъсъкът е с някой, който стои над него, чувството обикновено е завист. Когато възникне конфликт, засягащ интересите или положението в йерархията, онзи, който е по-долу, подклаждан от завист, ще се опита да накара по-горният да изпита вина.

Важно е родителите да открият каква е позицията на техния тийнейджър в конфликта и да разберат какво го измъчва. Когато му обясните произхода на чувствата му, това ще му помогне в няколко отношения:

* Той ще бъде в състояние да разбере какво точно става и защо.

* Той ще може да определи дали е извършил нещо нередно.

* Той ще знае как да се справи с тази ситуация и с подобните на нея.

Например, ако вашият тийнейджър се чувства виновен, изясняването на случая обикновено ще покаже, че основания за това няма, а истинският проблем идва от завистта на негов връстник.

Ако вашият тийнейджър чувства завист, за него ще бъде от полза да погледне трезво на това свое усещане и да проумее причината за него. Тогава вие ще можете да му помогнете да се справи с проблема като му покажете, че няма реално основание за ревност (ако наистина няма) или като го научите как да я преодолее (ако основание има).

Когато Кери спечели конкурса „Мис Карнавал“, почти всички нейни връстници искрено се радваха и се гордееха с нея. Но една вечер скоро след бала Кери се прибра угрижена. Някаква завистлива съученичка я бе накарала да се чувства виновна, че е спечелила състезанието. Обвинението било горе-долу следното: „Вижте я великата звезда! Сигурно си мисли, че е голяма работа!“

Логично бе Кери да се почувства потисната след това и да не знае как да избяга от вината. Тогава майка й обясни, че не е направила нищо нередно и че няма основание да се чувства виновна. Преживяването на Кери илюстрира разпространението на завистта и вината в света на тийнейджърите. Жизнено важно за емоционалното развитие на нашите деца е да им помогнем да разпознават и асимилират завистта и вината у себе си. Те трябва да знаят как да се справят с тези чувства. Защото ако не могат да правят това, те лесно ще бъдат изнудвани от околните.

ИЗНУДВАНЕ ЧРЕЗ ЧУВСТВО ЗА ВИНА

Това е голям проблем за днешните юноши. Колкото по-чувствителен е един тийнейджър, толкова по-лесно може да бъде изнудван чрез вина. От друга страна, колкото по-нечувствителен е той (тя), толкова повече той ще знае как да изнудва другите.

Маневрата е доста проста. Изнудващият намира начини да накара изнудвания да изпитва вина, ако последният откаже да изпълни някое негово желание. Разбира се, класическият (и най-фаталният) пример за това е момчето, което се опитва да накара някое момиче да се съгласи на сексуален контакт с него, подхвърляйки забележки като тази: „Ако наистина ме обичаш, ще го направиш.“

Родителят на чувствителния тийнейджър има чудесната възможност да обясни на детето си, че това е порочен похват. Тийнейджърът трябва да разбере три неща:

* Как да разпознава изнудването чрез вина.

* Че този похват е порочен, неправилен и неморален.

* Че нормалната и оправдана реакция на изнудването е гневът.

В историята за сблъсъка между Исус и търговците в храма според мен една от причините за Неговия гняв е изнудването. Хората идват в храма, за да принесат жертва според религиозното си задължение. Те се чувстват виновни, докато не пожертват някое животно. И там, в този двор, който Исус нарича разбойнически вертеп, има изнудване чрез вина. Нима можем да се учудваме, че Исус се разгневи? (вижте Матей 21 гл.; Марк 11 гл.; Лука 19 гл.; Йоан 2 гл.).

Спомням си, че съветвах едно красиво 16-годишно момиче на име Клаудия. Тя беше изключително чувствителна и бе изпаднала в дълбока депресия. В процеса на нашия разговор разбрах, че приятелят й често я е изнудвал. И както се случва с повечето тийнейджъри, Клаудия не беше съвсем наясно със своята чувствителност и състоянието си на депресия и изобщо не предполагаше, че я използват. Най-напред й обясних колко лесно е да се нарани и провокира вина у толкова чувствителен човек като нея. След това й описах как други хора, и особено нейният приятел, могат да я контролират, като я карат да се чувства виновна, ако не изпълнява исканията им.

В началото Клаудия не разбираше какво се опитвам да й обясня, затова й дадох пример от собствения си живот: „Клаудия, аз също съм чувствителен човек и допреди няколко години като теб не предполагах, че някой може да ме изнудва, като ме кара да се чувствам виновен. Когато завърших медицинското училище, реших да продам къщата си. Беше ми трудно да го направя сам, затова се обърнах към една агенция за недвижими имоти. След няколко дни един мой състудент, който щеше да остава в същия град, ми предложи определена цена за къщата, но искаше да не съобщавам на агенцията, за да спестим разходите. Казах му, че не мога да го сторя и трябва да се обърне към агенцията. По-късно през същия ден брокерът дойде с предложение на друг клиент и аз приех. Когато моят състудент разбра, че съм продал къщата, беше вбесен и се опита да ме накара да променя решението си и да я прехвърля на него. Аргументите му бяха, че все пак сме състуденти, че сега аз ще изкарвам повече пари от него и че в къщата е живяно пет години и не струва сумата, за която бе продадена.

Виждаш ли, Клаудия как този човек се опита да ме изнуди да му продам къщата си, като ме караше да се чувствам виновен?“ Очите на Клаудия светнаха. Тя разбра откъде идваха проблемите й.

Следващият път, когато я видях, депресията й бе отминала и очите й блестяха. Беше се научила самостоятелно да мисли и да определя поведението си и да не се поддава на изнудване чрез вина.

Родителите също трябва да внимават да не изнудват своите тийнейджъри по този начин. Изкушението тук е изключително силно, особено ако децата им са по-чувствителни. Един тийнейджър, който е бил изнудван чрез вина от собствените си родители, много лесно ще бъде използван по този начин и от други хора.

Кой е най-добрият начин да предпазим децата си от подобно изнудване? Като им даваме безусловна любов и съсредоточено внимание. Така нашите тийнейджъри ще разпознават опитите за изнудване у другите и ще стоят надалеч от техния капан.



[1] Red herring (англ.) – лъжлива следа. Метафората идва от практиката на бегълците да отклоняват хрътките, като създават втора, лъжлива следа, влачейки пушена херинга по земята. Б.р.