3 – БЕЗУСЛОВНАТА ЛЮБОВ

Безусловната любов стои в основата на здравата връзка с вашия тийнейджър. Само тя може да предотврати меланхолията, вината, страха или несигурността от чувството, че си нежелан. Надеждността на възпитанието зависи от това, дали взаимоотношенията с вашия тийнейджър са изградени на безусловната любов. Без тази основа е невъзможно истински да разберете неговото състояние и няма да знаете как да го направлявате или да се справяте с поведението му.

Без безусловната любов родителството е угнетително и мъчително бреме. Тя е като пътеводна светлина, която ви показва къде сте в отношенията с вашия тийнейджър и как да продължите по-нататък. Започвайки с безусловната любов, вие всекидневно ще натрупвате познания и опит как да възпитавате децата си и да задоволявате техните нужди. Освен това вие ще знаете къде бъркате и къде се справяте като родител.

Всеки родител мечтае за удовлетворение от възпитанието. Много хора се питат дали това е възможно. Нека ви уверя, че определено можете не само да бъдете, но и да чувствате, че сте добър родител.

КАКВО Е БЕЗУСЛОВНА ЛЮБОВ?

Безусловна любов означава да обичаме тийнейджъра въпреки всичко.

* Независимо как изглежда.

* Независимо какви са неговите предимства, наклонности и недостатъци.

* Независимо как постъпва.

Това не означава винаги да одобрявате поведението му. Безусловната любов ви помага да обичате вашия тийнейджър, дори когато ненавиждате държанието му.

Безусловната любов е идеал. Не е възможно да обичате един тийнейджър (или който и да е друг) във всеки миг от денонощието. Но колкото повече се приближавате до целта, толкова по-удовлетворен и уверен ще се чувствате и толкова по-жизнерадостен и доволен ще бъде вашият тийнейджър.

Спомням си, че когато децата ми бяха тийнейджъри, често не съм се чувствал любящ баща. Но имах пред себе си прекрасната цел да ги обичам безусловно, като се стараех да не забравям някои важни принципи. Надявам се, че ще ви бъдат от полза във взаимоотношенията ви с вашите тийнейджъри:

* Тийнейджърите са деца.

* Обикновено тийнейджърите постъпват като тийнейджъри.

* В повечето случаи поведението им е неприятно.

* Ако харесвате тийнейджърите само когато ви слушат (условна любов) и изразявате любовта си само в тези моменти, те няма да чувстват, че искрено ги обичате. Напротив, това ще ги направи несигурни, ще навреди на представата им за себе си и всъщност ще им попречи да развият по-зряло поведение. Затова родителите са изключително отговорни за поведенческото развитие на своя тийнейджър.

* Ако обичате тийнейджъра безусловно, той ще се чувства добре и ще расте спокойно. Ще може да контролира колебанията си и – когато започне да се оформя като зряла личност – поведението си.

* Ако обичате тийнейджъра само когато изпълнява изискванията и очакванията ви, той ще се чувства непълноценен. Ще изгуби желание да се старае, тъй като усилията му винаги ще се оказват недостатъчни. Ще бъде измъчван от несигурност, колебания и комплекси. Непрестанно ще се сблъсква с трудности да развива емоционалността и поведението си. Отново виждаме как цялостното израстване на тийнейджъра зависи най-вече от отговорността на неговите родители.

Докато с Пат се опитвахме да следваме тези насоки, ние се молехме любовта ни към нашите тийнейджъри да бъде максимално безусловна. Съзнавахме, че бъдещето на децата ни зависи от прилагането на тази библейска основа.

ОБИЧАТЕ ЛИ МЕ?

Знаете ли кой е най-важният въпрос в ума на вашия тийнейджър? Без дори да съзнава, той постоянно пита: „Обичате ли ме?“ Той/ тя прави това предимно чрез своето поведение, а не с думи.

„Обичате ли ме?“ – отговорът, който вие давате на този въпрос с поведението си, е изключително важен. Ако той е „не“, вашият тийнейджър няма да бъде пълноценен в своите мисли и действия. Би трябвало да отговорите положително, но малцина родители го правят. Не искам да кажа, че много от нас не обичат своите тийнейджъри. Проблемът е в това, че повечето родители не знаят как да отговорят с „да“. Те не умеят да изразяват любовта си към своите тийнейджъри.

Ако обичате безусловно вашия тийнейджър, той ще разбере, че отговорът е „да“. Ако го обичате условно, той ще бъде напрегнат и неспокоен. Отговорът ви на неизреченото: „Обичате ли ме?“ ще определи отношението на вашия тийнейджър към живота. Не забравяйте това!

Една от основните причини повечето от нас да не знаят как да изразяват любовта си към тийнейджърите е, че те – както и по-малките ни деца – се ориентират по поведението ни, докато ние, възрастните, предпочитаме да общуваме най-вече словесно.

Един мъж, който е на дълго пътуване извън дома, ще зарадва много жена си, ако й се обади по телефона и каже: „Скъпа, обичам те.“ Това ще я накара да се почувства на седмото небе. Ако обаче той потърси по телефона 14-годишния си син и му каже: „Искам да ти кажа, че те обичам“, тийнейджърът ще повдигне вежди и ще запита: „Да, тате, а защо се обаждаш?“

Виждате ли разликата? Тийнейджърите се ориентират по поведението, докато възрастните общуват словесно.

Ако сърцата ви таят топли чувства на обич към вашия тийнейджър, това е чудесно, но не е достатъчно! Да кажеш на един тийнейджър: „Обичам те“ е чудесно и необходимо. Но не е достатъчно. За да може тийнейджърът да знае и чувства, че го обичате, вие трябва да изразявате любовта си чрез вашето поведение, защото той се ориентира главно по този начин. Само тогава той ще почувства, че вие отговаряте утвърдително на най-важния въпрос: „Обичате ли ме?“ Вашият тийнейджър вижда любовта ви от онова, което казвате и вършите. Но действията ви имат много по-голяма тежест. Те ще му повлияят много повече, отколкото вашите думи.

Освен това важно е да помните, че вашият тийнейджър има „емоционален резервоар.“ Разбира се, този резервоар не е материален, а психически. Вашият тийнейджър има определени емоционални нужди и в зависимост от това, дали те са задоволени (чрез любов, разбиране, възпитание и т.н.) или не, се определят и неговите чувства – спокойствие или депресия, гняв или радост. Това силно влияе и на неговото поведение – дали е послушен или не, капризен или благодарен, жизнерадостен или необщителен. Обикновено колкото по-пълен е резервоарът, толкова по-полезни са чувствата и по-добро поведението.

Моля ви да спрете за момент и да обмислите едно от най-важните твърдения в тази книга: ТИЙНЕЙДЖЪРЪТ ЩЕ БЪДЕ ПЪЛНОЦЕНЕН В СВОИТЕ МИСЛИ И ПОВЕДЕНИЕ САМО АКО ЕМОЦИОНАЛНИЯТ МУ РЕЗЕРВОАР Е ПЪЛЕН. Като родител вие сте отговорен да правите всичко възможно вашият тийнейджър да бъде емоционално задоволен.

ОГЛЕДАЛА НА ЛЮБОВТА

Тийнейджърите са като огледала. Те предимно отразяват любовта и рядко я излъчват сами. Ако получават любов, те ще отвърнат по същия начин. Ако не – те нямат нищо в замяна. Безусловната любов се отразява безусловно, а условната – условно.

Като пример за една огледална любов нека се върнем при Деби, с която се запознахме в 1 глава. Любовта между нея и родителите й е пример на условна връзка. За съжаление, родителите й са чувствали, че трябва постоянно да я подтикват да се държи добре, като я лишават от поощрения, топлота и любов (с изключение на случаите, когато с особено доброто си поведение ги карала да се гордеят с нея). С други думи, те не й показвали любов, защото смятали, че с прекалено одобрение и нежност ще я разглезят и тя ще престане да се старае. С времето Деби все по-силно усещала, че родителите й не я обичат и ценят истински заради самата нея, а са загрижени най-вече за успешното й възпитание.

Когато станала тийнейджър, Деби вече добре знаела от своите родители как да обича условно. Тя угаждала на родителите си само тогава, когато те правели нещо специално за нея. Разбира се, при това положение никой не показвал любов, защото всеки чакал другият да започне пръв.

Това е един типичен резултат от условната любов. Обичта не се изразява, докато другият не направи нещо специално, с което да я заслужи. Всеки в семейството се чувства все по-разочарован, объркан и смутен. Накрая се появяват депресията, гневът и негодуванието. В случая със семейство Батън това ги бе принудило да потърсят помощ.

ЕМОЦИОНАЛНИТЕ РЕЗЕРВОАРИ

Както споменахме, в емоционално отношение тийнейджърите са деца. За да илюстрираме това, нека сравним един тийнейджър с двегодишно дете. И двамата се стремят към независимост и имат емоционални резервоари. Докато търси тази независимост, всеки ще черпи енергия от собствения си резервоар. Когато той пресъхне и тийнейджърът, и двегодишното дете ще направят едно и също нещо – ще отидат при родителя, за да го напълни отново. Само така те ще „заредят“ стремежа си за независимост.

Например, да предположим, че една майка е довела двегодишното си дете на ново място – да речем на родителска среща. Първоначално детето се притиска до майка си, търсейки емоционална подкрепа. С напълнен емоционален резервоар то ще започне да проявява своята независимост като проучва обстановката. Най-напред може би ще застане близо до майка си и ще наблюдава наоколо. След като емоционалният му резервоар се изпразни, детето отново ще потърси майка си, за да го напълни посредством зрителния и физическия контакт с нея и вниманието й. Сега детето отново е готово да изпробва своята независимост. Този път емоционалното гориво може да стигне до края на редицата. Или пък смелостта му ще стигне да привлече вниманието и на някой от седящите наблизо. Но не за дълго.

Забелязвате ли модела? Детето трябва периодично да търси родителя за напълване на емоционалния си резервоар, така че отново да продължи с търсенето на независимост. Същото се случва и с тийнейджъра, особено докато е по-малък. Той може да използва различни средства, за да изрази своя стремеж към независимост (и понякога това е твърде неприятно и неочаквано). Но за това той се нуждае от енергията на емоционалния си резервоар. А от къде се зарежда той? Правилно! От родителите. Тийнейджърът се стреми към независимост по типични за младите начини: като се опитва да бъде самостоятелен, като отива на различни места без родителите си, като подлага техните правила на проверка. Но накрая той винаги изразходва емоционалното си гориво и се връща вкъщи за поредното зареждане. Като родители на тийнейджъри ние желаем точно това: да може детето ни да идва при нас за емоционална подкрепа всеки път, когато тя му е нужна.

Има няколко причини защо тази среща е толкова важна:

* За да бъдат пълноценни и за да растат нормално, тийнейджърите трябва да са емоционално задоволени.

* Те отчаяно се нуждаят от пълни резервоари, за да се чувстват сигурни и самоуверени въпреки натиска от страна на връстниците им и другите изисквания на младежкото общество. Без тази увереност тийнейджърите често се поддават на влиянието на връстниците си и изживяват трудности в отстояването на моралните ценности.

* Емоционалното зареждане е необходимо, защото подпомага общуването между родителите и тийнейджърите. Когато резервоарът на юношата е празен и той търси родителската обич, взаимоотношенията между тях са много по-непосредствени.

Повечето родители не осъзнават колко важно е техният тийнейджър да може да дойде при тях, за да презареди емоционалния си резервоар. Докато се стреми към независимост, той може дотолкова да ги обезпокои, че те да реагират по-грубо, отколкото е необходимо. И ако тази емоционална реакция е твърде невъздържана или се повтаря често, тя се превръща в изключително трудно (и понякога – непреодолимо) препятствие пред тийнейджъра, който търси подкрепа вкъщи. Тогава, ако взаимоотношението родител-дете е прекъснато, той може да потърси емоционална подкрепа у своите връстници. Колко опасна и често пъти гибелна е тази ситуация. Точно тогава тийнейджърът е най-податлив на натиска на съучениците си. На влиянието на религиозни култове и на безскрупулни хора, които използват неукрепналите младежи.

Когато вашият тийнейджър ви изпитва, като се стреми чрез неправилно поведение да бъде независим, трябва да внимавате да не реагирате твърде остро. Това не означава да пренебрегвате непослушанието. Трябва да изразявате чувствата си честно, но разумно, т.е., без излишен гняв, викане, обидни думи, словесни атаки към детето или загуба на самообладание по какъвто и да е начин. Разгледайте нещата в тази светлина: ако някой ваш познат реагира остро и гневно към вас, как това ще повлияе на отношението ви към него? Вероятно уважението ви ще намалее, особено ако той губи самообладание често.

Колкото повече родителят избухва в присъствието на тийнейджъра, толкова по-малко ще бъде ответното уважение. Трябва да положите всяко старание, за да запазите самоконтрол, независимо от това как вашият тийнейджър изразява стремежа си към независимост. Трябва да държите отворен пътя, по който той ще се връща при вас, за да напълвате отново емоционалния му резервоар. Това е особено съществено, ако искате той да навлезе в зрялата възраст като самостоятелна личност.