Предисловие

Двадесетото столетие задъхано отминава, повлякло след себе си добрите стари ценности на нашите майки и бащи. Семейството, приятелството, честността се превръщат в едва ли не смешна отживелица, която не си заслужава дори да бъде коментирана. Какви са последиците от това? Разбира се, отрицателни.

Обществото ни се обезверява и озверява, а това влияе най-вече на подрастващите. Човек живее така, както са го учили. И ако ние сме били научени на нещо по-добро, наша длъжност е да го предадем на тези след нас.

Всички знаем (на теория, поне), че семейството е най-малката, но определяща всичко друго единица в обществото. Съответно тя обуславя социалното развитие или нравствения упадък на една нация. Какво е положението у нас? Телевизията, киното, радиото и не на последно място литературата тласкат израстващото поколение да развива неморален и, бихме казали, ненормален светоглед. Резултатите са липса на доверие в брачната институция, изчезване на етичната мотивировка за обществено държание, поява на житейска неориентираност у преобладаващата част от съвременните младежи.

Къде е истината? Последните 40-50 години бяха наречени „много благоприятни“ за семейството. По свой начин достигнахме „далечния“ Запад, смело прекрачвайки петата и седмата Божия заповед. Юношеското поведение става все по-арогантно. Имитирайки „свободата“, която налага MTV, нашите тийнейджъри вече затъкнаха и пистолети под ризите си…

А на тези невръстни млади хора предстои да възпитават нашите внуци.

Книгата, която вече разгърнахте, съдържа ако не изчерпателни, то поне компетентни отговори на изброените въпроси. Авторът говори от позицията на баща на двама сина и две дъщери. Той работи като доцент в катедрите по педиатрия и психиатрия в Университета в Тенъси. Съветите му са ценни и за родителя, и за учителя. Преценете сами.

Преводачът и редакторът

следваща глава УВОД