Г Л А В А 6 – Промяна от дух в душа

Бог създаде човека като изразяване на Себе Си, който беше замислен да живее в едно място различно от Неговото. Контекста за Божието решение да направи човека по Своя образ и подобие беше „за да могат да управляват над рибите в морето и птиците в небето, над добитъка и всички диви животни, и над всички създания, които пълзят по земята“.[1] Това е в съгласие с Божието намерение да се отнася към човека като син и Негов представител, но показва, че представянето на сина трябваше да се случва на земята. Затова, Бог създаде тяло на човека от пръстта и вдъхна дух от Собствената Си личност в тази създадена форма. Резултата беше, че човека стана „жива душа“.[2]

Основното намерение на Бог поставяйки Своя син на земята беше да направи така, че Той да бъде видян и разбран в естествения свят. За да постигне тази цел, Бог направи едно същество, състоящо се от три части: тяло, душа и дух. Тялото създадено от пръст, беше материално и съвместимо с физическия свят. Околната среда на земята не беше нито вредна нито враждебна на човешкото тяло, а съвършено съвместима и благоприятна за човешкото съществуване. Действително, Бог замисли физическия свят да бъде както полезен така и в хармония с физическото тяло на човека.

Духа в човека, произлизащ от Божията личност като дар от Смия Бог, беше естествен за Божия свят, този на духа и на небето. Този аспект от човешкото същество следователно е толкова у дома в невидимия свят на духовете, колкото и тялото му е у дома в естествения свят.

В човека, душата свързва празнината между естествения свят и този на духа. Целта на душата е да обясни областта на духа на естествената област. В своето упражняване на господство на земята, човешката душа управлява действията на неговото тяло. Душата, от своя страна, е предназначена да бъде информирана от и угодна на духа на човека. Докато, човешкия дух е частта от човешкото същество, която е в близко взаимоотношение и общение с Бог по всяко време.

Човешката душа, тогава, е предназначена да разяснява и представя Божията божествена природа и вечни намерения на естествения свят. Самата душа е огледален образ на човешкия дух, предназначена да функционира в тандем с духа. Подобно взаимоотношение съществува между Божия Дух и човешкия дух. Бог е вложил собствения Си Дух в човешкото същество. За да може духа на човека да функционира в съвършена хармония с Духа на Бога. Крайната работа на това подреждане е, че „от създаването на света Божиите невидими качества – вечната Му сила и божествена природа – са се виждали ясно, като са били разбирани от това, което е било направено“.[3] Създаден по Неговия образ и подобие, и замислен да представя невидимия Бог на сътворения свят, човека е, безспорно, Божият магнум опус – най-великото творение, което е възприемчиво за Бог.

Падението унищожи този елегантен баланс и освободи душата да действа независимо от духа. С тази загуба на хармонията между душата и духа, човека беше неспособен да влезе и да остане в Божията почивка. Спасяването на една душа, следователно, е връщането на душата под управлението на духа, така че човека да може отново да влезе в Божията почивка и да функционира на земята както Бог първоначално е възнамерявал за него. Тази велика задача е извършвана прогресивно във времето, бивайки „изработвана…със страх и трепет“.[4]

Дух, душа и тяло

Борбата между двете реалности съсредоточена в душата и духа продължава от падението на Адам до сега. Дори Исус не беше имунизиран срещу тази борба. Когато часът на смъртта Му наближаваше, конфликта между волята на душата Му и тази на духа Му се усили: „Душата Ми прелива от скръб дори до смърт“, „…Духа е наистина готов, но плътта е слаба“.[5] Това да заеме мястото на Своя предшественик, първия Адам, и всички паднали потомци на Адам, беше напълно отблъскващо за Неговата праведна душа, така че Той търсеше облекчение от срама от това. Духът Му, обаче, поддържаше непоколебимото си посвещение към Неговата съдба, която беше постановена „от основаването на света“.[6]

Яснотата от избора на Исус да подчини душата Си на управлението на духа Си, и по този начин да върне човека в едно непаднало състояние, беше изразена в Неговата молитва в Гетсиманската градина, в нощта, в която беше предаден от един от дванадесетте Си ученика. Той се моли: „Сега душата Ми е смутена, и какво да кажа? ‘Татко, избави ме от този час?’ Не, поради тази причина аз дойдох до този час. Татко, прослави името Си!“[7] В този момент, упадъка на човешката култура беше забавен; владението на душата над духа, което започна с Адам и продължаваше до тогава беше напълно забавено и променено.

Въпреки че исканията за снабдяване и защита щяха да продължават да управляват голяма част от човешките същества, и културата на сирака щеше да продължава докато стигне до апогея си, Исус направи първоначалната култура на човека напълно на разположение на земята като ясна и различна алтернатива. Това не беше, в същност, една нова култура, а беше свързване наново, и продължаване на първоначалната култура на Божиите синове. От тогава нататък, тази култура щеше да напредва по паралелната линия на падналата култура, и накрая също щеше да достигне своето типично изразяване.

Тъй като двете култури продължават своето развитие, тяхното разклонение е въплътено в две различни изразявания. Културата оформена от виждането на реалността от гледната точка на душата ще продължава по пътя на ревността, злобата и борбата, докато тези, които й се доверяват се стремят да намерят благополучие чрез преследването на снабдяване и защита. Културата на духа ще се развие в едно общо изразяване на пълната природа на Бог. Тези, които изберат последната като своя начин на живот ще показват Божията любов. Едно жизненоважно условие за правенето на избора да се живее в културата на душата или в тази на духа е да се разбере каква е всяка една от тях, и как те функционират.

Душата и духа

И душата и духа са подобни по своите съставни части. И двете имат три компонента, ум, воля и сърце. Тези компоненти служат за подобни функции както в душата така и в духа.

Ума служи като основата за информацията, върху която духа или душата основават своето виждане на реалността. Волята събира ресурсите, които са на разположение на духа или на душата за взаимодействие с творението и да се актуализира тази реалност. Сърцето доставя мотивацията за преследването на реалността.

Отвъд приликите на тялото, функционирането на тези три компонента от духа и душата произвеждат коренно различни резултати.

Защото кой сред хората знае мислите на човека, освен духа на човека, който е в него? По същия начин, никой не знае Божиите мисли, освен Божия Дух. Ние не сме получили духа на света, а Духа, който е от Бога, за да можем да разберем това, което Бог ни е дал безплатно. Това е, което говорим, не с думите научени от човешка мъдрост, а с думи научени чрез Духа, изразявайки духовните истини с духовни думи. Човека без Духа не приема нещата, които идват от Божия Дух, защото те са глупост за него, и той не може да ги разбере, защото те се разпознават духовно.[8]

Умът на душата получава своята информация от три източника: света, плътта и дявола. „Тази мъдрост не слиза отгоре, а е земна, плътска, дяволска“.[9] Света, плътта и демоничното въздействат директно на човешката душа и идват от източници, които са под контрола на врага. Ева видя, че плода на дървото беше приятен за очите, и тя имаше желанието да притежава мъдростта, която той обещаваше. Информацията относно възможността за скритата мъдрост беше снабдена от дявола, чиято мотивация беше да отклони човека от упование в реалността снабдявана от Божията мъдрост. Тези три източника на информация бяха света, плътта и дявола.

Когато душата управлява, личността е привлечена към тези източници на информация относно реалността. Тези влияния са изопачени. Следователно, информацията събирана от ума на душата е изопачена, и произтичащите заключения относно реалността отразяват покварата на това изопачаване.

Това е едно ненадеждно виждане на реалността. Доверяването на информацията събрана от ума на душата измами човека да мисли, че той беше плът, и гол, подтиквайки го да се облече. В своето усилие, той използва уменията, които имаше и ресурсите, които му бяха на разположение, като упражнение на своята воля във възприемане на реалността, която той сега беше прегърнал за себе си. В допълнение на това, че се облече, в своето ново виждане на реалността, той се почувства изложен на опасност, и така и беше.

Когато човека се скри от Бог, сърцето снабди нужната емоция, която го мотивира да предприеме тези действия – страх. Той призна, че се страхува.[10] Исторически, човека е вярвал, че сърцето е центъра на човешкото същество, и въпреки че Писанията не споменават термина „емоция“, сърцето винаги е считано за седалището на всичките емоции. Всяко решение, което човек взема е основано на емоция. Обаче, обичайна практика е да се оправдават решенията пред други хора чрез използването на разума. По този начин, сърцето на душата често тласка обосновката за нечии решения или действия, откъсната от истината за обстоятелствата.

За разлика от душата, чиито компоненти функционират независимо от Бог, компонентите на духа са замислени да функционират единствено в хармония с Божия Дух. Човешкия дух остава потопен и неактивен докато Божия Дух не  го активира. Писанието описва това явление като да бъдеш новороден от Духа.[11] Това действие на новораждане от Божия Дух събужда човешкия дух и започва да реформира човешкото същество като възстановява влиянието на човешкия дух над душата му.[12]

Душата сравнена с духа

Тъй като влиянието на душата е било дълго, подкрепяно от наследена култура за дълъг период от време, възстановяването на културата на духа е прогресивно, а не мигновено. То започва с това ума на духа да бъде инструктиран от Божия Дух.

Източника на информация, на който човешкия дух се обляга за своето виждане на реалността е Божия Дух. Когато Божията мъдрост информира човешкото виждане за реалността, човека започва да вижда и да разбира всичко по същия начин, по който Бог вижда реалността. Човека се е върнал към небесната гледна точка. Както ще видим, убеждението на Святия Дух е по-силно от това на душата, и когато човека се предаде на виждането на своя дух, той започва да взема ума на Христос. Продължителното предаване на тази различна реалност, с времето ефективно ще обнови ума на душата.

Волята, която се употребява в подпомагане на небесното виждане на реалността също така трябва да бъде снабдявана от Бог, който желае и върши това, което Му харесва. Святия Дух снабдява силата, която дава възможност на човека да функционира в небесно виждане на реалността под формата на „Дарбите на Духа“.[13]

Преобладаващото изразяване, което се надига от сърцето, което лежи в духа, и е мотивацията за всички действия отразяващи дейностите на духа, е любовта. Любовта е единствената емоция по-силна от страха.[14] Когато Бог е проектирал човека, Той поставил най-силната емоция, на която Той е способен в човешкия дух, по този начин уверявайки, че духа винаги в края на краищата е способен да управлява човешкото същество. Понеже е истина, че който обича е роден от Бог, винаги е възможно за всяко човешко същество, без значение колко е покварено, да избере да бъде новородено от Божия Дух. Божията любов демонстрирана към дори най-закоравелите човешки същества има присъщата способност да активира емоцията на любов, която лежи спяща в духа на техните духове. По тази причина, Божията доброта е, която привлича хората към покаяние.[15]



[1] Битие 1:26.

[2] Битие 2:7 KJV (NIV „живо същество“).

[3] Римляни 1:20.

[4] Филипяни 2:12.

[5] Марк 14:34; Марк 14:38 KJV.

[6] Откровение 13:8 KJV.

[7] Йоан 12:27-28 NIV (2010).

[8] 1 Коринтяни 2:11-14.

[9] Яков 3:15 KJV Също 1 Йоан 2:15-16 KJV: „Не обичайте света или нещо в света. Ако някой обича света, любовта на Татко не е в него. Защото всичко в света – страстните желания на грешния човек, похотта на очите му и гордостта на това, което е и което има – не идва от Татко, а от света“.

[10] Вижте Битие 3:10.

[11] Вижте Йоан 3:7-8.

[12] Филипяни 2:5 KJV: „Нека този ум да бъде във вас, който беше и в Христос Исус“. Римляни 12:2 NIV (2010): „Не се съобразявайте с модела на този свят, но се преобразявайте чрез обновяването на вашия ум. Тогава ще можете да опитате и да одобрите каква е Божията воля – Неговата добра, привлекателна и съвършена воля“.

[13] Вижте, например, 1 Коринтяни 12:1.

[14] 1 Йоан 4:18: „Няма страх в любовта. Но съвършената любов изгонва страха, защото страха е свързан с наказание. Този, който се страхува не е усъвършенстван в любов“.

[15] Римляни 2:4 NIV (2010): „Или показвате ли презрение към богатствата на Неговата доброта, снизхождение и търпение, без да осъзнавате, че Божията доброта е предназначена да ви води към покаяние?“