Г Л А В А 3 – Нова етична и морална основа

Продължавайки разискването за последиците от културата без бащи, важно е да се отбележи, че поколението без бащи действа от една уникална морална перспектива. Моралните и духовните убеждения на това поколение обикновено не са повлияни от някое преобладаващо християнско виждане. Вместо това, те са склонни да се издигат от силни лични убеждения, които идват от областите на техните преживявания. Техните стандарти и изборите, които те отразяват обикновено са в опозиция на стандартите на по-старото поколение.

Едни от най-често срещаните точки на несъгласие между поколенията включват техните виждания за аборта и секса преди брака. Докато по-старото поколение може да счита аборта за отвратителен грях, по-младото поколение е склонно да го разглежда чисто и просто като въпрос на личен избор. И, докато, по-старото поколение би се възмущавало от изявленията за секс преди брака, по-младото поколение вероятно е имало много сексуални партньори преди брака.

Основната промяна между вижданията на поколенията е промяна от обществените стандарти свързани с преобладаващо мнение, в силно индивидуален стандарт. Този нов стандарт се прилага отвъд религиозния контекст в почти всяка форма на взаимодействие. Един пример за този сблъсък между културите се случи наскоро във връзка с музикалната индустрия. Случая Напстър повдигна въпроса дали личните морални убеждения трябва да отхвърлят съществуващия социален стандарт. Специфично, въпроса беше дали съществуващия социален стандарт за плащане за музика трябва да отстъпи пред виждането на следващото поколение, че музиката трябва да бъде безплатна.

През очите на по-младото поколение, свалянето на безплатна музика е право. Тези, които са въвлечени в „споделянето на музика“ спорят, че от времето когато те са били деца, търговците са ги примамвали да купуват продукти като са им давали подаръци. Те се позовават на примери за сътрудничеството между филмови студия, компании за безалкохолни напитки и вериги за хамбургери и за кампании предназначени както да доведат децата в кината така и да продават продукти, и всичко това като част от една единствена, обща търговска стратегия. Поколението спори, че компаниите обичайно са им давали джунджурийки, за да ги убедят да купят техните продукти. В замяна, те са купували голямо количество сродни стоки.

Тъй като това била културата, в която те са израснали, те очакват музикалните изпълнители и записващите компании да им доставят безплатна музика, докато очакват да си плащат за билети за концерти, където също ще бъдат примамвани да купуват всякакъв вид сродни стоки. Те се позовават на факта, че много известни изпълнители също така създават модни линии за облекла и допълнителни неща предназначени за печалба на публичния апел на изпълнителите.

По-старото поколение, от друга страна, твърди, че изпълнителите имат право да печелят от продажбите на песните и че да се вземат песните без да се плаща е престъпление. Въпреки че самият случай е разрешен в полза на поддържането на традиционното виждане, неговото въздействие осветява мисленето на едно цяло поколение. Освен това, този сблъсък има последствието от основна промяна на музикалната индустрия. Сега, на нищожно заплащане, потребителите могат да изберат да закупят само една песен, която си решат и много популярни изпълнители раздават своята музика свободно по Интернет докато правят големи приходи от продажби на билети за концерти на живо и са станали позната марка с широк кръг потребителски продукти.

Липсата на бащи в Църквата на тъмнокожите

Влиянието на културата без бащи върху църквите в Съединените щати е било различно в големите църкви на тъмнокожите или на белите, следвайки нуждите на културата без бащи уникални за всяко едно от тези общества. Това послание в по-големите църкви на тъмнокожите се е развило от дните на движението за гражданските права до днес. По време на движението за гражданските права, църквата на тъмнокожите е играла ключова роля в прехода на тъмнокожото общество от едно виртуално изключение в едно по-голямо включване в нацията. Тъмнокожите лидери от по-старото поколение са били и религиозни и политически лидери, които са се опитвали да играят бащинска роля отвътре от църквата.

Институционалната църква на тъмнокожите приела тези лидери и като религиозни и като политически, относно тяхното необикновено положение в тъмнокожото общество. Терминът „преподобен“ се прилагал толкова лесно за проповедник колкото и за политик. Основната работа на проповедника-политик била да преговаря с централното правителство в полза на тъмнокожото общество за широка сфера от социални въпроси и упълномощаващи начинания. Този модел се променил когато самото тъмнокожо общество изминало дългия път от простото оцеляване до президентството на Съединените американски щати.

По пътя, тъмнокожото общество претърпяло дълбоки и необратими промени. Обществото останало без бащи, дори в своето развитие. Ролите на проповедниците и на политиците били до голяма степен разделени в резултат на цялостната промяна в тъмнокожото общество. От проповедника повече не се изисквало да бъде политик, а културата на сирака променила посланието на проповедника от политическо освобождаване във финансово упълномощаване, като тъмнокожата църква била доставчик на посланието. В неделя сутрин в големите църкви на тъмнокожите, посланието от амвона е точно толкова за финансово преуспяване колкото и за вяра. Ученията на Исус са типично понижени до изявления, които могат да бъдат използвани да мотивират публиката за финансова печалба.

Обаче, отвъд желанието за финансово упълномощаване, има един надигащ се копнеж за свързване с вечни истини в тъмнокожото общество. Една солидна средна класа се е надигнала, и тя води по пътя към едно сериозно изследване на духовната истина и практики. Много гласове сега задават въпроси от дълбока духовна дълбочина, за които няма очевидни отговори. Това изследване ще продължи отвъд границите на самото тъмнокожо общество. С продължаването на тези промени, по-младото поколение от тъмнокожите хора ще продължава да предизвиква стандартите, по който са живели техните предци.

По-старото поколение от тъмнокожите хора остава ограничено от въпросите свързани с расата, образованието и финансите. По-младите тъмнокожи хора захвърлят тези ограничения и търсят отговори отвъд тях. Това действие води до огромен потенциал за промяна, не само в тъмнокожата църква, но също и в тъмнокожото общество като цяло.

Липсата на бащи в белите мегацъркви

В контраст на тъмнокожото общество, което е с култура без бащи, поради това, че повечето деца са родени от самотни родители, децата в бялото общество стават сираци главно в резултат на развод. Въпреки че нуждата от финансово упълномощаване е голяма сред белите сираци, тя е по-голяма в тъмнокожото общество, а белите сираци са склонни да имат по-голям успех в побеждаването на пречки за финансово преуспяване от сираците, които са тъмнокожи. Обаче, поради изоставянето и пренебрегването, което белите сираци преживяват чрез разпадането на техните семейства, тяхната социална подготовка е често недостатъчна. Разпространени са различни решения, за да се направи опит и да се поправи тази недостатъчност.

Много бели евангелски или харизматични християни ходят на църква в неделя, за да бъдат обучавани на добри обноски и социални качества. Телевизионни програми социални сайтове предлагат съвет за всичко, от срещи и готвене до отглеждане на деца. Един от източниците, който снабдява  тази форма на лечебна информация е бялата мегацърква. За разлика от тъмнокожата църква, която концентрира своето послание на финансово упълномощаване, бялото съответствие предлага информация от по-широк обсег от теми.

Преживяването в неделя сутрин е опит да се компенсира загубата на бащи, което води до загубата на култура. Църквите, следователно, дават възможности за социални, финансови и политически мрежи. Проблема, обаче, е, че това е събиране на сираци, които тогава са учени от сираци. Въпреки че на тази промяна й липсва обективността, която иначе може да я направи полезна, тя се усеща като полезна поради простия факт, че информацията се позовава на нуждите от снабдяване и защита, във форма, която е важна за събранието.

Липсата на бащи като религиозни постмодерналисти

Друга промяна на културата без бащи, която се е издигнала от религиозния контекст са религиозните постмодерналисти, които имат тяхната различна гледна точка. Те напълно са отхвърлили наблягането на финансовото упълномощаване и социалните обноски като част от тяхното цялостно отхвърляне на църковната система. Техните вярвания са формулирани в съвременното главно виждане за провала на системите на съвременното общество, което се поддържа от постмодерналистите. Подобно на своите светски постмодерни братовчеди, те отхвърлят законността на всичко класифицирано като модернистко и имат пребъдваща вяра в „изплуващата църква“.

Посочвайки към очевидните провали на църковните движения като цяло, религиозните постмодерналисти си присвояват правото да решават формите на всички религиозни неща, включително предефинирането на Бог. Те са се справили с това да оформят едни бог според собствения си вкус. Произлезлият бог няма никоя от характеристиките на бащите, които те презират и показва поведения, които са социално приемливи и незаплашителни. Такъв бог никога не дисциплинира, нито пък изисква отговорност. Този бог вярва в наследствената доброта на човека и винаги тълкува поведението на човека през лещите на алтруизма.

Чрез тази леща, човека, който е отхвърлил всички злини на модернизма, като расизма, икономическия колониализъм, и експлоатацията на природата и се труди, за да създаде общество основано на честна търговия, зелена технология и нулеви въглеродни отпечатъци, е този, който притежава всички качества на един развит човек. Религиозния постмодерналист е човек, който няма нужда да бъде отговорен. Всичко, което този човек прави е мотивирано от най-висшите човешки идеали и ще създаде един свят по начина, по който Бог е възнамерявал в началото.

Една съществена характеристика на религиозните постмодерналисти като група е, че те са заменили образа на бащата с този на групата. Групата се характеризира с липса на конфронтация и постоянно търсене на консенсус. Те могат да приемат фигурата на бащата като „наставник“. Обаче, влагането на наставника е ограничено до предложения, които те са свободни да приемат или да отхвърлят. Наставника винаги е на изпитание, и неговите действия са разглеждани и сравнявани с бащите, които са провалили това поколение.

Обсега на влияние на религиозните постмодерналисти върху културата на църквата от тяхното поколение ще се появи с по-голяма яснота с течение на времето.

Възникнала е една обединена глобална култура

Въпреки че културата без бащи е просмукала човешкото общество, тя в голяма степен остава незабелязана. Тя се формира в един глобален ред, чиито последици са навсякъде. Все пак основната причина остава незабелязана и неопределена. Това поколение типично получава своята информация от глобални източници и разбира как по-големите системи, от които зависи човешкия живот безпроблемно се интегрират в един общ глобален ред. Те виждат националните интереси според това как те влияят на глобалния ред, и тяхната преданост се премества от националната грижа към едно глобално схващане.

Съответно, формира се една глобална култура. Тя понастоящем е свързана със създаването, събирането и разпределянето на информация. Достъпа до Интернет е позволил на това поколение да надникне в едни от най-дълбоките тайни на световните политически и финансови империи. Понеже това поколение на хора без бащи е прехвърлило своето чувство за отговорност на едно глобално общество, те не са склонни да съблюдават въздържане в разпределянето на информацията, която събират за световната публика.

Както споменах преди, културата на сирака на това поколение е задвижвана от двете нужди на търсене на снабдяване и защита. Сирака не разчита на никой друг освен на себе си, и вярва, че бъдещето му зависи от самия него. Той не е получил никакво ценно наследство от предишните поколения и не чувства никакво задължение да завещае нещо на бъдещите поколения. В своята самостоятелност, сирака никога не се доверява истински на някой друг човек, и е посветен на собственото си благополучие като свои пръв приоритет. Той е управляван от страха от това, че няма достатъчно, за да снабди всичките си нужди и че никога не е достатъчно добър, за да посрещне очакванията на другите. Сирака, следователно винаги е несигурен относно чувствата на другите. Съдбата му се определя от уменията му, и той не вижда целта на живота си като една развиваща се реалност. Неговата съдба може да се пресметне единствено според увеличаване на способността му да снабдява това, от което се нуждае, а успеха му се измерва според постиженията му.

Сирака няма усещане за божествен призив определящ съдбата му. Винаги когато си мисли за свето взаимоотношение с Бог, той автоматично подразбира стандарт на изпълнение. Той иска да знае каква цена трябва да плати, за да спечели Божието благоволение, и дори когато прегърне теология на благодат, той все още функционира от един манталитет на дела. Неговата религиозна вяра изглежда, че няма никакво въздействие върху тези основни наематели на неговата култура. Той живее между естествения свят и духовния свят и гледа да поддържа психичното си здраве като държи тези два свята напълно разделени.

Възникването на тази култура, нейната способност за разпространение и нейната неумолима движеща сила повдига много въпроси относно човека, неговото съществуване и съдбата му. Откъде произлиза културата на сирака, и как е станала толкова напълно проникваща? Човечеството винаги ли е било такова? Дали тази култура е неизбежния резултат от еволюирането на човека от първичните състояния, за да стане доминиращия страховит хищник?

Вероятно по-притискащи са въпросите за по-добрия начин. Има ли начин за по-благородно съществуване? Ако има, имало ли е някога виждане, което да е определяло съществуването и целта на човека? И, може ли той да намери пътя си към дома – вероятно дори до дома на Баща си?