Г Л А В А 16 – Свята нация

Взаимоотношението между Бог и човека е най-обширното и най-сложното взаимоотношение, което някой може да преживее. Уникалните аспекти на взаимоотношението изтъкват този факт: Бог е Дух, докато човека е дух облечен в плът; небето е престола на Божието управление, докато земята е обиталището на човека; Бог обича човека и го е създал за специфична съдба; човека има свободна воля и може да избира между Божията цел за него и собствения си път; и Бог и човека имат общ враг, който се противопоставя на Бог като отчуждава човека от Бог; и, Бог взе формата на човек, за да примири човека с Бог.

За да покаже напълно всички различни аспекти на взаимоотношението, Бог е структурирал човешките взаимоотношения да действат като образи и сенки на Неговото взаимоотношение с човека. Следователно, всички форми на човешки взаимоотношения, които Бог е установил са прикрити изобразявания на Неговото взаимоотношение с човека. Метафорите за човешките взаимоотношения са тайни разкрити напълно в определеното им време. Примери за общи човешки взаимоотношения, които са „дълбоки тайн[и]“ са взаимоотношението баща и син и взаимоотношението съпруг и съпруга.[1] Тези две взаимоотношения по-специално са използвани, за да покажат, че точното представяне на другия е възможно само чрез идентичност на съществото.

Едно различно същество ще изтъкне различията в съществата чрез тяхното представяне. Един слуга не може да представя характера на господаря си, понеже не е запознат нито с характера нито с позицията на господаря си. Обаче, това умение му позволява да изпълни поверената му задача. Един син, в контраст, може да представя характера на своя баща, понеже той произлиза от съществото на своя баща. Той притежава необходимата идентичност на съществото, и е наследника на баща си, така че той седи в позицията на баща си, когато представя баща си на другите. Ето защо сина може да каже: „Който е видял Мен, видял е Татко“,[2] и „Аз и Татко сме едно“.[3] Това че на ангелите им липсва необходимата идентичност на съществото е също причината защо те са неспособни точно да представят Бог.[4]

Брака изтъква принципа на отъждествяването и на точното представяне, когато се гледа от небесна перспектива. Адам произлезе от Бог и по този начин беше син, който беше способен да представлява Бог, своя Баща. Ева произлезе от Адам по плът и от Бог по дух, така че тя беше и син на Адам и син на Бог. Тя беше направена, за да може да представя точно и двамата. Като представител и на Бог и на съпруга си, на съпругата й е дадено право на протекция от тези два източника на власт.

Царя и неговото взаимоотношение с неговото царство помага да се разкрият божествените намерения относно властта и представянето. Разбирането на царя като суверен помага да се определи произхода и функцията на власт. Подобно, структурата на едно царство помага да се очертаят отговорностите и ползите свързани с това да бъдеш под власт. В случая с Божието Царство, Христос, Царя, е източника на власт определящ и ползите и отговорностите свързани с Царството.

Един дом, като този, който Бог е установил, изобразява божествения принцип на продължителност на целта. Дом, състоящ се от едно семейство от много поколения, показва продължителната връзка на семейството с плана на бащата. Самият дом контролира прогреса на развиване и на изпълнение на този план през дългите периоди от време. Редът на подредбата на дома е важна, за да се поддържа продължителност на целта, за която цел може да бъде отбелязана историята на семейството чрез поддържането на точен родословен запис. Тези записи служат за един вид самостоятелно доказване, потвърждаващо претенциите на синовете във всяко поколение, за обещанията издигащи се от завещанията на техните бащи. Този ред отразява същия, в който дойде Исус, в изпълнението на времето, като Божия Син, за да завърши задачата на изкупление на Божия Дом съгласно изискванията на най-древния завет.

Накрая, една нация съществува, за да разкрива тайната на Божия характер. От началото, Бог е замислил Неговия Дом да показва славата на Неговия ред на света. Той е наредил вкусването на небесния ред в среда на пълно човешко разнообразие, изпълнено с всички конфликти присъщи за човешките същества. Поради крайната сложност на взаимоотношението между Бог и човека, никоя отделна метафора не може достатъчно да обхване всичките му аспекти.

Следователно, Бог е използвал разнообразие от взаимоотношения, предназначени да подчертаят структурните аспекти на пълното взаимоотношение. Тези метафори описват това взаимоотношение от неговите най-интимни форми до най-широките му корпоративни изразявания – от баща и син до свята нация. Всеки родствен модел носи същността на основното взаимоотношение, това на баща и син, чрез по-широкия контекст, това, в което цяла нация показва природата на Бог Бащата във взаимоотношението с Исус Христос Сина. Нарастващия резултат е широко показване на взаимоотношението сред народите по света, но с дълбочина на честността, която е фокусирана на най-основното функционално взаимоотношение.

Бог винаги е възнамерявал Неговия Дом да съществува на земята като нация сред нациите. Реда на неговото управление е предназначен да даде на човечеството прозрения за природата на Самия Бог, тъй като всички управления неизбежно показват природата на своите суверени. Небето е твърдо посветено на формирането на тази реалност на земята.

Славата на Агнето

Апостол Йоан беше стар човек, когато беше заточен на Патмос, един остров на брега на Ефес в Егейско море. Това би изглеждало жестока съдба за някой, който е служил на Бога през по-голямата част от живота си. Но, Бог го заведе там, за да му даде най-великото откровение за Исус, което той щеше да има, а с него и вникване в приоритета на небето, който щеше да оформи курса на историята за всички останали човешки векове. От там беше, където Йоан, последния от дванадесетте първи апостола, беше поканен на небето, за да бъде свидетел на официалните укази, които щяха да създадат една свята нация на земята.

До тогава, беше минало едно поколение откакто евангелието беше проповядвано за първи път на деня на Петдесятница. Петър и всички свидетели, които присъстваха през този ден бяха мъртви. Дори Павел вече беше мъртъв. Само Йоан беше останал. Реда на юдаизма беше съборен с разрушаването на храма в Ерусалим. Самия Йоан беше живял много години в Ефес, и сега той беше един много стар човек. Той беше най-видимата преходна връзка между първото поколение на ранната църква и следващото поколение.

Често, Бог ще въведе новия ред на нещата от небето в едно поколение и ще придвижи тяхното изпълнение в следващото поколение. Например, Той освободи древните евреи от робството в Египет в едно поколение, а ги заведе в Обещаната земя в следващото. Дори поколение, което вижда поразителните дела на Бог може да стане като стар мех, що се отнася до по-нататъшния напредък на нещата, които са били въведени в техни дни. Първото поколение вярващи се счепка с влиянието на юдаизма и също и с достъпа на езичниците във вярата. Победите, които бяха направени в това поколение можеха лесно да станат новите традиции, въпреки че бяха далеч от пълното намерение на небето.

За да подготви поколение, което да приеме пълното откровение за това, което беше освободено на земята, Бог чакаше докато се издигне ново поколение с нов начин на мислене. Той също премахна препятствието на юдаизма, като позволи разрушаването на храма и свързаната с него религиозна култура. Чрез Йоан, Той инсталира следващото голямо нарастване на разгръщащата се картина в меха на едно ново поколение.

Исус се яви на Йоан на остров Патмос във видение, в което Исус държеше седем звезди в дясната Си ръка докато ходеше сред седем светилника.[5] В срещата, Исус разкри двете тайни на седемте звезди и на седемте светилника: седемте светилника бяха вярващите в седем града в римската провинция Мала Азия, днешна Турция; а седемте звезди бяха седем посланика до вярващите в седемте града. На всеки посланик му беше дадено характерно послание за групата, до която беше пратен. Посланията бяха спешни и навременни, но уникални за съществуващите обстоятелства и характеристики на специфичния град. Посланията бяха за неща, които щяха да се случат скоро, както и за обстоятелства сред вярващите, които бяха с неотложна нужда да се адресират.[6]

След като Исус даде на Йоан посланията, Той внезапно изчезна. След това Йоан видя една отворена врата на небето, и един глас го покани да мине през вратата в тази област, за да бъде свидетел на отварянето на седемте печата на свитъка в ръката на Всемогъщия Бог.[7] Когато Агнето, което е „Лъвът от юдовото племе“, се намери достойно да отвори печатите,[8] небето избухна в песен на хвала. Тази песен никога преди не е била пята, нито дори на небето:

Достоен Си да вземеш свитъка и да отвориш печатите му, защото беше заклан и с кръвта Си изкупи хора за Бог от всяко племе, език, хора и народ. Ти Си ги направил да бъдат царство и свещеници, за да служат на нашия Бог, и те ще царуват на земята.[9]

Небето почиташе Агнето Исус, като декларираше, че Той беше извършил Божията воля на земята. След като Йоан стана свидетел на тези събития в небесната област, постиженията на Христос бяха освободени на земята като бяха декларирани и празнувани на небето.

Бъдещото нареждане за земята беше, че небето ще роди една свята нация извлечена от всяка етнос, пол и социален клас. Включените в тази нация ще говорят различни езици и ще идват от изцяло различни културни среди, но въпреки това ще бъдат обединени под суверенитета на Христос, като нация от царски свещеници. Както целта на Авраамовата нация беше да донесе човека Исус в света, така тази свята нация от царски свещеници ще покаже всички характеристики намиращи се в Христос. Всеки участник в нея ще представя този уникален аспект на Христос, който е бил създаден да показва. Но пълното разкриване на Христос ще бъде чрез корпоративната личност, святата нация, чиято цел ще бъде да

…екипира Неговите хора за делата на служението, така че тялото на Христос да може да бъде изградено, докато всички ние достигнем единство във вярата и в познаването на Божия Син и станем зрели, достигайки до цялата мярка на пълнотата на Христос.

Тогава повече няма да бъдем деца, подхвърляни напред-назад от вълните, и отвявани насам-натам от всеки вятър на учение и чрез лукавството и хитростта на хора в техните измамни планове. Вместо това, говорейки истината в любов, ние ще растем във всичко в Него, Който е главата, която е Христос. От Него цялото тяло, свързвано и поддържано от подкрепата на всяка връзка, расте и се изгражда в любов, докато всяка част върши своята работа.[10]

Първото поколение на ранната църква не притежаваше необходимата култура, за да получи пълнотата на откровението за святата нация, състояща се от хора с такива различни произходи. За второто поколение, обаче, беше нормално да мисли, че вярващите от целия до тогава познат свят съставляваха Тялото на Христос. Тази промяна беше необходима, за да се подслони пълното постижение на Христос на земята, в съгласие с декларациите, за които Йоан беше призован да бъде свидетел в небето. Това щеше да бъде крайното изпълнение на завета преди сътворението.

Практическото значение на една свята нация

Бог изпрати Исус в света, за да разкрие Своята любов към всички човешки създания. Той е сигурен, че когато човечеството разбере истинската природа на Неговата любов, всички онези, които копнеят да бъдат примирени с Него ще дойдат у дома при Него.

От времето на отделянето на Адам от Бог, културата на човечеството е продължила да деградира до сегашното й състояние. Всички форми на реда, който Бог беше наредил за ползата на човека бяха замърсени без да се разбира, от продължаващите последици от падението. Редът за съпруга и съпругата е бил пренасочен от точното представяне и управление за ползата на този, който е под власт, до недоверие в Божия ред на власт и дори до съревнование между съпруга и съпругата. Манията на отделния човек за снабдяване и защита е изкормила взаимоотношението баща и син и е разделила наследството на семействата за поколенията. Загубата на тези родствени модели е довела до разрушаване на тези основи за определянето на целта и продължителността за поколенията. Единствените останали благонадеждни основи, на които хората могат да се облегнат са законните защити предоставяни им от закона, процедурите и институциите на нацията, на която те са граждани.

Дори един сирак е граждани на нация. Последната надежда на човека за сигурността от снабдяване и защита е в законите и управлението в дадена нация. Тази подредба, обаче, е подчинена на контрола на силния и на мощния и все повече идва под влиянието на опитния и безскрупулния.

Земята е в отчаяна нужда от модел на ред и мир, в който проблемите на човечеството са подчинени на дълготрайно разрешение. Решението се намира в нация от хора „от всяко племе, език, хора и народ“, която разкрива тайната на Бог Бащата и Исус Христос Сина, като демонстрира добротата на Бог. Редът на святата нация има силата да изкупва хора за Бог от най-големите дълбочини на тяхното съкрушено и паднало състояние. Това е обещанието за свята нация.

Нека да бъдат едно в Нас

Татко, часът дойде. Прослави Сина Си, за да може и Синът Ти да те прослави. Защото Си Му дал власт над всички хора, за да може да им даде вечен живот на всички, които Си Му дал. А това е вечен живот: да познаят Тебе, единствения истински Бог, и Исус Христос, когото Си пратил. …за да бъдат всички едно, Татко, както Ти Си в Мен и Аз Съм в Теб. Нека и те да бъдат в Нас, за да може света да повярва, че Ти Си Ме пратил. Аз им дадох славата, която Ти Ми даде, за да могат да бъдат едно както и ние сме едно – Аз в тях и Ти в Мене – за да могат да бъдат доведени до пълно единство. Тогава света ще познае, че Ти Си Ме пратил и Си възлюбил тях както Си възлюбил Мен.[11]

Исус се моли на Татко всички вярващи да бъдат едно в модела на Неговото взаимоотношение с Татко, който преди това беше поставен. Мнението на Исус отправяйки тази молба беше, че хората по света ще видят, че Татко ги обича по същия начин, по който обича Исус. Това крайно изразяване на многото като едно капсулира евангелието с любовта на Татко.

Исус се моли за конфигуриране на единство, моделиращо взаимоотношението между Бащата и Сина, в една корпоративна форма, която е видима за света. Христос възнамерява да представи Своето взаимоотношение с Татко чрез тази корпоративна форма, на света, който не познава нито Бащата нито Сина. Намерението Му е, чрез това специфично представяне, света да бъде запознат с природата на Бащината любов – не само към Исус и към корпоративното тяло от вярващи, но и към света. Най-пълния израз на евангелието на Бащата и на Сина е запазен за тази форма.

Света не може да види духовното Тяло на Христос; духовните неща се разпознават духовно.[12] Тяхното виждане на духовното Тяло на Христос трябва да им бъде представено в позната форма, за да го разпознаят и да разберат посланието, което то е конфигурирано да им предаде.

Тъй като всяко човешко същество принадлежи на някоя нация, Бог е определил изразяването на Тялото на Христос да функционира като нация сред нациите на човечеството. Като такова, управлението на тази нация трябва да бъде ясно и различимо, така че да може да се наблюдава от света, а качеството на живота, който произлиза от тази форма на управление носи директна връзка с реда на тази нация. Бог, следователно, е замислил свята нация, за да приеме хора от всяко племе, език, хора и народ, за да бъдат подредени под властта на Христос като „царско свещенство [и] свята нация“.[13] Йоан беше поканен в небето, за да бъде свидетел на официалната небесна декларация на неговото посвещение да представи славата на Агнето в тази форма на земята.

Тази свята нация е замислена, за да покаже как хората от всички подразделения на човешкото общество могат да бъдат реформирани в духовни семейства, домочадия, родове, племена и накрая, в нация способна да приема всеки човек във всяко състояние и да го развива до мястото на зрял Божий син. Хора с най-съсипания живот могат да бъдат изкупени и възстановени до такава завършеност, че да са способни да показват самата природа на Бог във формата, в която са създадени да я показват.

Този възстановителен процес се корени във взаимоотношение на човешки баща, който точно копира ролята на Бог Бащата в живота на човека. Духовния баща е важен за реда, който избавя човека и възстановява съдбата му. Човек спасен по този начин е поставен в контекста на свята нация, която го упълномощава и му дава възможност да показва всичко, което Бог е определил той да бъде.

Показването на Божията любов в този контекст е и девствено и благонадеждно, тъй като всички взаимоотношения са наредени от Бог и потвърдени от участниците. Тези доброволни взаимоотношения свързват хора в една корпоративна форма, която не се обляга на естествените човешки връзки като раса, етнос и социално-икономически съвместимости, за своята сила и мощ. В тази нация, няма да е необикновено за взаимоотношението на бащата и сина да предизвика преобладаващия социален ред. Ще е нещо обикновено, например, за арабин да бъде баща на юдеин, и юдеин да бъде баща на иранец. Няма да е нещо необикновено за индианец да бъде баща на африканец, и бял човек да бъде баща на тъмнокож, или обратното. Духовните семейства се състоят от разнообразия, които биха били невъобразими в традиционното общество.

Бащите дават възможност на синовете да изпълнят съдбите си, като подготвят пътя за тях и като им дават наследство от всякакъв вид, за да дадат възможност на техния напредък към зряло представяне на Бог. Тази свята нация е свободна и от ксенофобия и от духа на геноцид, и двете от които са напасти, които показват нищожната природа на човешките същества. Съпрузите обичат съпругите си както обичат себе си в модела на Христос и Църквата; а съпругите заместват съревнованието със съпрузите си с точно представяне, което представя картина на единство, което силно контрастира на настоящия ред на семейни взаимоотношения. Всички, които имат власт управляват в полза на тези, които са под тяхната власт, показвайки картината на Божието управление, а тези, които са под власт разпознават ползата си от това да се подчиняват на тази власт, така че да могат да се наслаждават на една обстановка на мир, докато растат в собствената си пълна зрялост.

Нация, която показва любовта на бащата към сина си в своите форми на ред и управление ще стои в абсолютен контраст на всички други нации.

Град поставен на хълм

А в последните дни

Планината на ГОСПОДНИЯ дом

Ще бъде установена на върха на планините,

И ще бъде издигната над хълмовете;

И хората ще се стекат към нея.

Много народи ще дойдат и ще кажат:

„Елате, и нека да се изкачим на планината на ГОСПОДА,

До дома на Бога на Яков;

Той ще ни научи на Своите пътища,

И ние ще ходим в пътеките Му“.

Защото от Сион ще излезе закона,

И словото на ГОСПОДА от Ерусалим.

Той ще съди между много хора;

И ще смъмри силни народи надалеч;

Те ще изковат мечовете си на плугове,

И копията си на сърпове;

Народ няма да вдигне меч срещу народ,

Нито ще се учат повече на война.

Но всеки ще седи под лозата си и под смокинята си,

И никой няма да ги плаши;

Защото устата на ГОСПОДА на войнствата говориха.

Защото всички народи ходят всеки в името на своя бог,

Но ние ще ходим в името на ГОСПОДА нашия Бог

Завинаги и винаги.

„В онзи ден“, казва ГОСПОД,

„Аз ще събера куците,

Ще събера изгнаниците

И онези, които съм огорчил;

Ще направя от куците остатък,

И от изгнаниците силна нация;

Така че ГОСПОД ще царува над тях в планината Сион

От сега и до века.[14]

Въпреки че популярното ударение на евангелието дълго време е отразявало един фокус на бягство от настоящия зъл век, като отидем на небето, Исус говори за евангелие, което показва природата на Татко. Исус спомена това пророчество и инструктира учениците Си, че те са „светлината на света“ и „град, който е поставен на хълм, [който] не може да бъде скрит“.[15] Бог винаги е възнамерявал да завърши века на хората с изразяване на евангелието в света. Самия Исус дойде, за да ни покаже Татко и се моли всички, които повярват в Него да живеят корпоративно в модела на това как Той и Татко живеят. Пророчествата относно реда на Църквата в края на века никога не говорят за едно бързо бягство пред лицето на растяща опозиция. Вместо това, те представят една картина на хора, чийто живот се характеризира от праведност, мир и радост в един век на поквара, беззаконие и хаос.

Божия Дом стои като една свята нация сред нациите на света, докато циклите на войната, насилието и несправедливостта погубват надеждата на човечеството и държат хората на земята дълбоко разделени. В Божия Дом, народите ще дойдат до такава хармония и мир, че ще „изковат мечовете си на плугове и копията си на сърпове“.[16]

Икономиката на Божия Дом по никакъв начин няма да бъде посветена на секторите на войни и конфликти. Докато сред народите на света ще има постоянни цикли на „войни и слухове за войни“,[17] в Божия Дом, същите тези народи, които са във война един с друг в света, ще живеят заедно като бащи и синове.

Докато текущата религиозна мисъл сериозно се надява на мир и прави изказвания за тази цел, не остава никакъв модел за инструктиране на народите в това как да преминат към този резултат. Мира остава неуловим, и задаващите се конфликти едва не карат сърцата на хората да се отчайват. Понеже религията не успява да види модела на свята нация, въпреки, че той е многократно представян в Писанията като решаващото предложение на Бог за човека, предвиждайки пълния израз на Божията любов, религиозните разделения продължават да бъдат главния допринасящ фактор за човешката безнадеждност.

Пророчествата относно издигането на статута на Божия Дом до този на град поставен на хълм предвиждат, че когато корпоративния Христос е издигнат по този начин, народите ще бъдат привлечени към Него за отговори. Докато, религиозната Църква исторически е била позиционирала себе си за неучастие в културата на народите и да разпространява своите политики  като начин за създаване на благоприятен климат за приемане на нейното послание, Божията стратегия представена чрез една свята нация е такава на една различна алтернатива, отделена и различна в своята съдба и управление. Тази ясна алтернатива е, която Бог иска да използва в последните дни, за да представи посланието за Бащата и Сина, като завършен израз на Божията любов.

Божият Дом е Неговата свята нация, която Бог предвидя когато въведе Адам в света. Управлението на правдата е реда на Божия Дом. Бог първоначално даде на Адам господство над земята, за да въведе този начин на небето в естественото творение. Исус дойде, за да възвърне този мандат и да му даде пълен израз като модела, върху който Неговото корпоративно Тяло да функционира. Бог възнамеряваше корпоративното Тяло на Христос, функциониращо глобално като свята нация сред нациите на човечеството, да изразява това послание напълно. Бог се закле в Себе Си преди световете да бяха основани, да доведе века на човека до завършек като покаже Себе Си на земята в славата на това тяло.

Седмия ангел наду тръбата си, и имаше силни гласове на небето, които казваха: „Световното царство стана царството на нашия Господ и на Неговия Месия, и Той ще царува завинаги и винаги“. И двадесет и четирите стареи, които седяха на престолите си пред Бог, паднаха на лицата си и се поклониха на Бога, казвайки: „Ние Ти благодарим, Господи Боже Всемогъщи, Този, който е и който е бил, защото Си взел великата Си сила и Си започнал да царуваш.[18]

Но съдът ще седне, и силата му ще бъде отнета и напълно унищожена завинаги. Тогава суверенитета, силата и величието на всички царства под небето ще бъдат предадени в ръцете на святите хора на Всевишния. Неговото царство ще бъде вечно царство, и всички управници ще Му се поклонят и ще Му се покорят.

Това е края на това нещо….[19]



[1] Римляни 16:25-27 (дискутирайки взаимоотношението баща и син като тайна): „А на Този, Който може да ви установи според моето евангелие, посланието, което прокламирам за Исус Христос, държейки откровението на тайната, скрита за дълго в миналите векове, но сега разкрита и направена позната чрез пророческите писания по заповедта на вечния Бог, така че всички езичници да могат да дойдат до вяра и покорство – на единствения мъдър Бог да бъде слава завинаги чрез Исус Христос! Амин“ (NIV 2010). Вижте Ефесяни 5:31-32 (дискутирайки взаимоотношението съпруг-съпруга като „дълбока тайна“): „Поради тази причина човек ще остави баща си и майка си и ще се съедини с жена си, и двамата ще станат една плът. Това е дълбока тайна – но аз говоря за Христос и за църквата“ (NIV 2010).

[2] Йоан 14:9. Продължаващата дискусия на Исус в тази секция дава допълнителни доказателства за еднаквата същност, която Той има с Баща Си: „…Всеки, който е видял Мен е видял Татко. Как можете да кажете: ‘Покажи ни Татко’? Не вярвате ли, че Аз съм в Татко, и че Татко е в Мен? Думите, които ви говоря не ги говоря от собствената Си власт. По-скоро, това е Татко, живеещ в Мен, Който върши Своята работа. Вярвайте Ми когато ви казвам, че Аз съм в Татко и Той е в Мен; или поне вярвайте на доказателството на самите думи. Много вярно ви казвам, всеки, който има вяра в Мен ще върши делата, които Аз върших, и ще върши дори и по-велики дела от тези, защото Аз отивам при Татко. И ще направя каквото поискате в Мое име, за да може да се прослави Татко в Сина. Можете да Ми искате всичко в Мое име, и Аз ще го направя“ (Йоан 14:9-14 NIV 2010).

[3] Йоан 10:30.

[4] Евреи 1:5.

[5] Вижте Откровение 1:9-19.

[6] Вижте Откровение 2-3.

[7] Откровение 4:1.

[8] Откровение 5:5.

[9] Откровение 5:9-10.

[10] Ефесяни 4:12-16 NIV (2010).

[11] Йоан 17:1-3, 21-23 NIV (2010).

[12] 1 Коринтяни 2:14 (NIV 2010): „Човека без Духа не приема нещата, които идват от Божия Дух, но ги смята за глупост, и не може да ги разбере, понеже те се познават само чрез Духа“.

[13] 1 Петрово 2:9.

[14] Михей 4:1-7 NKJV; също Исая 2:2 NIV (2010): „В последните дни планината на ГОСПОДНИЯ храм ще бъде установена като най-високата планина; ще бъде издигната над хълмовете, и нациите ще се стичат на нея“.

[15] Матей 5:14 KJV.

[16] Исая 2:4; Михей 4:3.

[17] Матей 24:6; Марк 13:7.

[18] Откровение 11:15-17 NIV (2010).

[19] Данаил 7:26-28 NIV (2010).