Г Л А В А 14 – Подредбата на Божия Дом

Първоначалната и делегираната власт

Божият Дом е установен върху властта на Самия Бог. Той даде тази власт на Исус като първоначален и специален дар.[1] С обличането на тази власт, Исус стана неоспоримия Цар на небето и на земята. Неговите права са неограничени и установяват абсолютно превъзходство срещу всички други права на власт. Тя Му принадлежи, и Той нито може да бъде лишен от нея нито може някога да се отчужди от нея. Бог никога няма да я отнеме от Него, тъй като се е заклел с клетва да установи Исус като потомък на Неговия Дом. Следователно, никой друг не може да претендира за първоначална власт на небето и на земята.

Идването на Исус в света се случи според тази клетва.[2] По време на Неговия живот на земята, Бог обяви раждането на Исус чрез ангели и Го представи в началото на Неговото служение като Неговия Син, свидетелствайки за подходящността на Исус да представлява Бог, чрез знамението на Святия Дух слизащ върху Него и Божият глас говорещ от небето. Накрая давайки Му цялата власт на небето и на земята, Бог Го възкреси от мъртвите, и пред очите на тълпа от свидетели, Исус се възнесе на небето.

Първото послание, което учениците на Исус проповядваха беше на Деня на Петдесятница, десет дена след Неговото възнасяне на небето. Петър използва случая да съобщи на юдейската нация, че Исус беше царят, чието идване е пророкувано отдавна. Петър беше част от една група от дванадесет свидетели, необходими според законовите изисквания по него време за установяване на доказателство на някакво събитие. Те предлагаха свидетелство на очевидци, че Исус е възкръснал и се е възнесъл на небето, изпълнявайки стандартите за идентифициране на Царя, които бяха установени от цар Давид.[3]

Който твърди, че има власт в небесната и земната област, трябва да покаже законна връзка с неограничената власт на Исус, понеже някой може да претендира за такава власт единствено, ако е делегирана от Христос. От Своето място от дясно на Татко, Исус насочва употребата на Своята власт на земята във всичките й проявления. Той е назначил Святия Дух за главният Си делегат и е предал на Духа Своята власт за установяване на Неговото Царство на земята. Властта на Исус дойде на земята когато благословеният Святи Дух беше „излян“ върху всички хора.[4]

Святия Дух подрежда всички взаимоотношения, които оформят Божият Дом и контролира как функционират те. Той също така присъства във всеки човек, който е част от Божия Дом. Централното присъствие на Святия Дух е, което позволява подреждането на Божиите синове в колективното семейство. Ако Бог не може да общува с духа на отделния човек, Той няма да може да поддържа необходимото влияние върху характера или действията на човека. Това общение функционира на основата на взаимоотношението с Бог като Баща: „Защото онези, които са водени от Божия Дух са Божиите деца“.[5]

Святия Дух

Тъй като никоя институция няма жив дух, с когото Святия Дух да може да общува, невъзможно е за Святия Дух да донесе ред или дисциплина за някоя институция. Институциите са просто функциониращи представители на един действащ орган, съществуващи само докато са упълномощавани от група или управление. Властта на една институция се корени в целите на упълномощаващото тяло, а не във взаимоотношение с Бог. Не е възможно за никоя институция да претендира за взаимоотношение със Святия Дух. Все пак, Святия Дух действа чрез Своето взаимоотношение с човешкия дух. Без необходимото взаимоотношение с представителя на Христос, Святия Дух, никой човек или институция не може да претендира за властта на Христос, тъй като Святия Дух е единственото средство, което Той е назначил за управлението на Неговата сила. Всички институции, следователно, са извън потока на делегираната власт на Христос.

Святия Дух упълномощава уникалния дух на отделен човек. По време на живота на човека, неговия дух подслонява Божия Дух, което го превръща в син, който отразява Татко в Неговото управление. Твърдението, че даването на власт от Исус на определен човек в последствие може да се запази в една институция, и после да се предава чрез управлението на тази институция, пренебрегва факта, че Святия Дух постоянно управлява такова даване на власт чрез взаимоотношението с духа на някого. Когато човека, който е получил даването на власт умре, целта на неговия уникален дух приключва, и силата, която му е предадена става невалидна; съдбата му е приключила. Святия Дух не продължава да управлява даването на власт в някоя институция. Институциите никога не могат да подслонят Божия Дух, тъй като те не съществуват като живи същества с духове.

Силата на Христос е делегирана, за да упълномощи хора под контрола на духа, да изпълнят Божията съдба определена за тях. Всеки опит да се представя силата на Исус Христос по някакъв друг начин освен чрез Святия Дух, представлява предизвикателство за мястото на Святия Дух и за самата власт на Христос, на Когото Той е изключителния представител.

Духа подрежда Дома

Святия Дух назначава бащите за синовете и синовете за бащите, съчетавайки способностите на бащите с уникалните нужди на синовете. Бащите са преценени за достойни да бъдат бащи поради тяхната демонстрирана зрялост. Духа знае уникалната съдба на всеки син, понеже Той е запознат с намерението в Божия ум зад създаването на всеки човек.

„Това, което никое око не е виждало, което никое ухо не е чувало, и което никой човешки ум не е схващал“ – това са нещата, които Бог ни е разкрил чрез Духа Си. Духа претърсва всичко, дори Божиите дълбочини.[6]

Святия Дух държи бащите отговорни за това да се отнасят правилно със синовете, и изисква от синовете да признават Неговата власт в бащите и да бъдат отговорни пред тях. Подреждането на взаимоотношението е замислено за доброто на синовете. Реда установен от Святия Дух е предназначен да направи синовете зрели, както и за да направи целия Божий Дом инструмента, чрез който Бог извършва вечната Си цел на земята.

Божият Дом не е цел сам по себе си, но средство за дадена цел. Когато един Божий син израства в зрялост, Бог го надарява с повече познаване на неговата съдба и по-голяма мярка на сила и власт, достатъчни, за да изпълни увеличаването на неговата съдба, поверена му по това време. След това Святия Дух обединява съдбата на всеки син в развиващото се проявление на Божията корпоративна цел. Точно както Исус разкри природата на Татко и Татко прослави Сина, така също корпоративния Христос разкрива волята на Татко. Святия Дух подрежда корпоративния Христос, така че всеки син също е разкрит, на нивото на неговата зрялост, докато се показва пълнотата на Христос.

Тъй като сте възкресени с Христос, поставете сърцата си на горните неща, където седи Христос от дясната страна на Бог. Сложете умовете си на горните неща, а не на земните. Защото умряхте, и живота ви сега е скрит с Христос в Бог. Когато Христос, Който е вашия живот, се яви, тогава вие също ще се явите с Него в слава.[7]

Всички Божии синове, правилно подредени като Божий Дом и функциониращи чрез властта на Христос, установяват на земята картина на Божият небесен ред. Този алтернативен начин на живот ще стои в абсолютен контраст на формата на живот, в която е било скрито влиянието на Сатана и е имало дългосрочен ефект на заслепяване на човека за реалностите на Божията любов.

Възстановяването на реда на Божия Дом е замислено, за да покаже пълната картина на Божията природа, както е разкрита чрез Христос по времето когато беше на земята. Божието намерение е да примири човечеството със Себе Си чрез корпоративния Христос.[8]

Копие и сянка на това, което е в небето

Бог е планирал да донесе реалности на земята, които преди са съществували в небето, по същия начин, по който съществуват в небето.[9] Тези реалности са за ползата на цялото човечество, но особено за тази част от Неговия дом, която живее на земята.[10] Едновременното съществуване на тези небесни неща в двете реалности е предназначено да хармонизира стандартите на земята с тези на небето. Това винаги е било част от цялостния план на Бог да изкупи човечеството в Своето първоначално намерение за тях.

Божият Дом на земята е територията, чрез която Бог въвежда стандартите на небесните реалности на земята. В областта на земята, Божият Дом е замислен да покаже небесните реалности. Средата в тази територия е едновременно съответстваща на небесните мандати, докато е чужда на нормалната среда на земята. Въпреки че е била предназначена да бъде полезна за човечеството, нейната странност за културата на земята често причинява да бъде гледана с подозрение, неразбиране и дори с враждебност.

Исторически, Бог е подредил образи и сенки на тези небесни реалности сред Своите хора в придвижване към идването на реалностите, за да напомнят на хората Му обещанията, които Той е направил, които ще се изпълняват прогресивно, докато реалностите се прехвърлят на земята от небето. Тези образи и сенки са изпращани, за да изострят културата и да се предразположат душите им да приемат небесните предавания. В такива времена, Божиите хора, които ходят в разбирането снабдявано от образите и сенките, са светлини за народите, в които са поставени.

Съществуването на сянка на небесно нещо доказва, че самото нещо все още не е прехвърлено на земята. Например, „[Левитските свещеници] служеха в светилище, което е копие и сянка на това, което е в небето….Но в същност служението на Исус се приема като толкова по-превъзходно от тяхното колкото завета, на който Той е посредник е по-превъзходен от стария, тъй като новия завет е основан върху по-добри обещания“.[11] Павел пише в Евреи 8, че наричайки завета донесен от Исус „нов“, стария завет обслужван от левитското свещенство е направен „излязъл от употреба; а това, което е излязло от употреба и е остаряло, скоро изчезва“.[12] Докато копието е стояло, било е сигурно, че реалността все още не се е била появила.

Святия Дух е показвал чрез това, че пътя за Пресвятото място все още не е бил открит, докато първата скиния все още е функционирала. …Но когато Христос дойде като първосвещеник на добрите неща, които вече са тук, Той мина през по-великата и по-съвършената скиния, която не е направена от човешки ръце, което ще рече, не е част от това творение.[13]

Докато копието стои, сигурно е, че достъпа до реалността все още не е даден, но когато реалността се появява, тя е подкрепяна от нужната сила и власт, които я правят способна да функционира, и е съпътствана от нужния ред, за да се изпълни целта, заради която е била предназначена.

Било е необходимо тогава, копията на небесните неща да бъдат очиствани с тези жертви, но самите небесни неща с по-добри жертви от тези, защото Христос не влезе в светилище направено от човешки ръце, което беше само копие на истинското; Той влезе в самото небе, сега, за да се яви заради нас в Божието присъствие.[14]

Само след като този преход се е случил, достъпа до реалността може да бъде даден, и е нужна съпровождаща служба за влизане.

Относно самият Божий Дом, той е съществувал преди в образ и сянка в дома на Авраам. Подредбата на дома на Авраам беше копие и сянка на Божия Дом, замислен да запознае земята с реда на святата нация. Реда на Авраамовия дом, следователно, е полезен, за да се развие разбирането на откровението за Божия Дом на земята.

От Халдея до Ханаан 

Бог даде обещанието на Авраам, че той ще бъде бащата на велика нация, чрез която Христос накрая ще дойде в света. Въпреки че Бог даде обещанието на Авраам директно, бегло описание на формата на обещанието започна да се появява едва след четири поколения – щяха да минат четиридесет и две поколения от времето на обещанието до крайното му изпълнение. Четири поколения след обещанието, дванадесетте синове бяха родени на Яков, и нацията започна да се оформя. Тези дванадесет сина щяха да станат патриарсите на племената, които щяха да оформят рамката за бъдещата нация. Обаче, едва след четиристотин години, когато Израел излезе от Египет, Мойсей ги подреди във формата на нация.

Точното време на Господа е жизненоважен компонент от Неговите обещания. От времето на излизането на обещанието до изпълнението му, са необходими много промени, за да се изпълни обещанието. Без тези промени, обещанията или няма да бъдат изпълнени или изпълнението им няма да бъде благословение  за тези, които приемат обещанието.

В случая с Авраам, преходите на тези хора бяха решаващи за изпълнението на обещанието. Авраам започна живота си в Ур Халдейски и беше възпитан в едно общество с много богове. Въпреки че самия Авраам вярваше в единия  истински  Бог, той произлизаше от семейство, което имаше домашни богове.[15] Знаейки това, той не би позволил на сина си Исаак да напусне Ханаан, дори да отиде да си намери жена сред неговите роднини. Вместо това, слугата му Елиезер беше изпратен на мисията.[16] След като Авраам беше избавен от влиянията на политеистичната култура, той не желаеше да позволи на сина на обещанието да дойде под това влияние. Бяха необходими три поколения за преход в монотеистичната култура. В четвъртото поколение, бащите на нацията бяха родени.

До тогава, културата беше напълно променена. Промяната беше очевидна, когато Йосиф пророкува възкресението на нацията от Египет и даде указания на Израел да вземат останките му обратно в Ханаан за окончателно погребение. Въпреки че той можеше да има една от най-богатите гробници в Египет, поради издигнатото му положение, за него беше важно да се идентифицира с културата на бащите си и с тяхното уникално обещание.

Бог възнамеряваше да изпълни обещанието към Авраам като доведе Изкупителя в света чрез една цяла нация, тъй като щеше да е нужна цяла нация, за да се оформи културата, която щеше да дойде с изпълнението на обещанието, показваща скрития небесен ред. Този образ и сянка приготвиха пътя за появата на Божия Дом, в който пълнотата на това Кой е Христос и на това, което Той извърши щеше да бъде показано чрез една свята нация.

Сравнението между реалността и нейното минало е очевидно. Исус също започна да оформя святата нация с дванадесетте човека, които Бог Му даде. Забележителната разлика между Авраам и Исус беше, че като живия Бог от Исус не се изискваше промяна в културата, и Неговите ученици можеха да научат небесната култура от Неговото съвършено представяне.

Стария завет разкрива в детайли реда на нацията, която излезе от Египет, чрез един инцидент, който се случи скоро след като Израел влязоха в Обещаната земя. Когато стигнаха до първия град в Ханаан, Бог изискваше всичките сребърни, златни, медни и железни предмети от град Ерихон да бъдат посветени на Него и да бъдат поставени в съкровищницата на Господния дом.[17] Факта, че не всички се подчиниха на това не беше открит веднага. Бойните сили на Израел очакваха втора чудотворна победа над град Гай, докато се придвижваха в позиция да атакуват града.

Толкова уверени бяха те в изхода, че според препоръките на разузнавателната си група, взеха само една символична войска от около три хиляди човека. Те бяха напълно изненадани от свирепостта на бранителите и побягнаха в поражение, загубвайки 36 члена от атакуващата група в схватката. Исус Навин, сега лидера на Израел, след смъртта на Мойсей, претърпя първото си голямо поражение и беше опустошен. В своята мъка и объркване, той си раздра дрехите и падна по лице на земята пред Господа и остана в тази позиция няколко часа.[18]

Господ каза на Исус Навин: „Стани! Какво правиш паднал на лицето си? Израел съгреши; те нарушиха завета Ми, който им заповядах да пазят. Те са взели някои от посветените неща; откраднали са, излъгали са, сложили са ги при вещите си. Ето, защо Израилтяните не могат да устоят срещу неприятелите си; те обърнаха гърбовете си и побягнаха, защото станаха уязвими за унищожение. Повече няма да бъда с вас, ако не унищожите между вас това, което е посветено на разрушение“.[19]

След това Господ даде на Исус Навин специфични инструкции за това как да открие греха сред народа, което също така разкрива  подредбата на тази нация. Те трябваше да се осветят докато се приготвяха да застанат пред Господа на следващия ден.

На сутринта, се представете племе по племе. Племето, което ГОСПОД избере да се приближи род по род; рода, който ГОСПОД избере да се приближи семейство по семейство; и семейството, което ГОСПОД избере да се приближи човек по човек. Който се хване с посветените неща да бъде унищожен чрез огън, заедно с всичките му притежания. Той е нарушил завета на ГОСПОДА и е направил ужасно нещо в Израел![20]

Чрез тези инструкции, Бог разкри как е свързал взаимоотношенията, които оформят нацията на Израел.

Това беше Божият замисъл за свързване на един човек с цялата нация, и нацията с човека. Преуспяването и благосъстоянието на цялата нация определяше състоянието на отделния човек, а действията на отделния човек можеха да определят какво се случва на цялата нация: „Но Израилтяните бяха неверни по отношение на посветените неща; Ахан син на Хармий, сина на Завдий, сина на Зара, от племето на Юда, беше взел някои от тях“.[21] Въпреки че Ахан действаше сам, действията му бяха преписани на целия Израел, придружаващите последици бяха понесени от цялата нация. Когато Бог говори по въпроса на Исус Навин, Той не спомена греха на Ахан, а греха на Израел. Цялата нация беше осквернена от греха на един човек, и всички претърпяха последиците еднакво.

Едно допълнително изследване на историята на Ахан дава ценни прозрения в това как Бог е структурирал нацията на Израел като образ и сянка на Своя духовен дом.

Рано на следващата сутрин Исус Навин накара Израел да се приближи по племена, и Юда беше избран. Родовете на Юда се приближиха и заровците бяха избрани. Той накара рода на Зара да се приближи по семейства, и Завдий беше избран. Исус накара семейството му да се приближи човек по човек, и Ахан сина на Хармий , сина на Завдий, сина на Зара, от юдовото племе, беше избран.[22]

Заради откритието, че проблемите на Израел бяха свързани с действията на Ахан, той беше изправен пред цялата нация и призна грешката си. Той беше взел за себе си определено количество злато и сребро, заедно с една красива вавилонска дреха. Той беше скрил тези неща под главния кол на палатката си.[23]

Последствията, които последваха са зашеметяващи. Ахан, синовете му и дъщерите му, заедно с добитъка му и всичките му други блага и притежания, беше заведен на полето Ахор. „…Тогава целия Израел го уби с камъни, и след това убиха и останалите, и ги изгориха. Върху Ахан натрупаха голяма камара от камъни, която напомня за този ден….“[24] Най-близките му роднини бяха убити с него, и родословието му беше отсечено от Израел. Последствията от неговите действия бяха толкова крайни лично за него колкото бяха и за народа на Израел. Исус Навин и армията загубиха битката с Гай и дадоха 36 жертви. Ахан загуби живота си и този на синовете си и на дъщерите си, действително заличавайки родословието си от Израел.

Семейства и домочадия

Историята на Ахан разкрива един особен социален ред. На първото ниво на този ред беше семейството. Ахан имаше собственото си семейство, състоящо се от синовете му и дъщерите му. Той беше избран изсред децата на баща си, Хармий, който на свой ред беше избран изсред синовете на своя баща, Завдий. Не се знае дали бащата и дядото на Ахан са били живи, но той беше изсред семействата, които идваха от коляното на Завдий. Понеже самият Ахан имаше семейство, отнасянето към семейството на дядо му Завдий е отнасяне към групата от семейства позната като домочадие.

Когато Писанията говорят за семейството на Завдий, загатването е, че всички семейства от това коляно бяха избрани изсред рода на заровците. Тъй като близките роднини на някой човек са част от фамилното семейство, правилно е и двете да се споменават като семейство. Обаче, термина „домочадие“ е подходящ когато е нужно да се направи разлика между близки роднини и група от семейства. В този контекст, домочадието ще се отнася към единица състояща се от много семейства, докато едно семейство ще се отнася до индивидуална семейна единица, като „Ахан…синовете му и дъщерите му….“[25] Докато думата домочадие (баит) може да се отнася до здание като крепост или тъмница, или дори съоръжение, което подслонява семейство, специфичното й приложение е за семейство, което се състои от няколко семейства.[26]

Домочадието на Авраам тогава, се състоеше от много семейства. Като глава на своето домочадие, Авраам беше глава не само над своите близки роднини, но и над своите родственици. Съответно, когато дойде известие до Авраам, че племенника му Лот беше отвлечен, „той повика 380-те обучени мъже, родени в домочадието му и отиде да преследва похитителите“, понеже племенника му Лот беше част от домочадието му.[27] Лот беше от домочадието на Авраам преди да отдели семейството си и да тръгне по пътя си.

В един отделен случай, Бог реши да не крие от Авраам решението Си да унищожи град Содом, където живееше Лот със съпругата си и с двете си дъщери. Бог реши да каже на Авраам какво щеше да направи, знаейки, че Авраам щеше да Го помоли да не унищожава Лот в процеса. Господ каза:

Да скрия ли от Авраам това, което ще направя? Авраам със сигурност ще стане велик и мощен народ, и всички народи по земята ще бъдат благословени чрез него. Защото Съм го избрал да заповяда на децата си и на домочадието си след него, да пазят пътя на ГОСПОДА, като вършат това, което е правилно и справедливо, за да изпълни ГОСПОД на Авраам това, което му е обещал.[28]

Божият план за Авраам беше да го обучи вярно да се подчинява на Божиите пътища. Той също така беше инструктиран да заповяда на децата си да спазват внимателно и да съчетават като главен принцип на семейния живот, Божията воля, от поколение в поколение. Резултата щеше да бъде, че дълго след като Авраам е умрял, домочадието му щеше да узрее в една свята нация.

Бог установи семейството като средата, в която децата да бъдат запознати с културата на небето, чрез обучението и инструктирането на техните бащи. Принципните отговорности на бащата бяха да насади покорство и почитание към заповедите и постановленията на Бог и да надзирават дисциплинирането и обучението на всяко едно дете. Бог специфично държеше бащата отговорен за тези резултати.

Тези са заповедите, постановленията и законите, които ГОСПОД вашия Бог ми заповяда да ви науча, за да ги спазвате в земята, заради която прекосявате Йордан, за да я притежавате, така че вие, децата ви и техните деца след тях да могат да се страхуват от ГОСПОДА вашия Бог докато живеете, като спазвате всички постановления и заповеди, които ви давам, и за да може да се радвате на дълъг живот. …Тези заповеди, които ви давам днес да бъдат върху сърцата ви. Запечатайте ги върху децата си. Говорете за тях когато седите у дома и когато вървите по пътя, когато лягате и когато ставате. Вържете ги като символи на ръцете си и ги превържете на челата си. Напишете ги на рамките на вратите на къщите ви и на портите си.[29]

Под настойничеството на бащите, децата щяха да имат прозрение в пътищата на Бога, и щеше да им бъде дадено подходящо водителство, като продължават да ходят в това знание.

Насадете тези Мои думи в сърцата си и умовете си; вържете ги като символи на ръцете си и ги превържете на челата си. Учете на тях децата си, говорейки за тях когато седите в къщи и когато ходите по пътя, когато лягате и когато ставате. Напишете ги на рамките на вратите на къщите ви и на портите си, за да бъдат много дните ви и дните на децата ви, в земята, която ГОСПОД се закле да даде на предците ви, колкото са дните когато небесата са над земята.[30]

Отговорността на бащата била да снабдява последователност от инструкция относно изискванията на обещанието, което отделяло тази нация от народите по земята. Като нация, те носели семето на изпълнението на обещанието:

В идните дни когато синът ви ви попита: „Какво означава това?“ кажете му: „С мощна ръка ГОСПОД ни изведе от Египет, от земята на робството. …Ето защо аз жертвам на ГОСПОДА първородното мъжко от всяка утроба и изкупвам всичките си първородни синове“. И това ще бъде като белег на ръката ви и като символ на челото ви, че ГОСПОД ние е извел от Египет с мощната Си ръка.[31]

Докато обещанието не бе изпълнено в Христос, нацията държеше необходимата отговорност да поддържа една култура, която беше благоприятна за изпълнението на обещанието. Тази отговорност беше възложена строго на бащите, а самата култура беше предназначена да бъде подхранвана и пазена в семейството.

Отговорности и ползи от принадлежността към домочадие

В модела на Авраамовия дом, семействата са предназначени  да се оформят заедно в домочадия, и накрая в нация. Лошото поведение на някого е можело да има фатални последици, не само за неговото семейство, но също и за домочадието, към което принадлежало семейството, и накрая дори за цялата нация. Мястото на семейството в домочадието идва и с отговорности и с ползи. Отделните членове на семейството са предназначени да бъдат част от едно по-голямо общество, към което те дължат отговорността да поддържат доброто име и репутация на семейната линия. Тъй като Божиите обещания са към бащите и техните поколения след тях, никой не е бил предназначен да живее и да функционира изключително като индивидуалност. Имало е установено чувство на отговорност не само пред някой баща и близките роднини, но също и пред тази група от семейства, която идвала от общия прародител.

Също така е имало много ползи за човека, който е принадлежал към домочадие. В случаите с вдовици и сираци, домочадието е имало специални задължения да се грижи за тях. Тази култура е съществувала преди народа на Израел. Тара, бащата на Аврам, Нахор и Харан, напусна Ур Халдейски след като сина му Харан умря. Той взе със себе си Аврам, своя внук Лот (сина на Харан), и снаха си Сарайа и се отправи към Ханаан. По-късно, когато Тара умря, Господ каза на Аврам: „‘Излез от страната си, от народа си и от бащиното си домочадие и върви в земята, която Аз ще ти покажа.’ …И така Аврам тръгна, както ГОСПОД му беше казал; а Лот тръгна с него….“[32] Първо, Тара прие отговорността за своя внук Лот, а след смъртта му, тази отговорност беше прехвърлена на Аврам, неговия най-голям син. Аврам беше на седемдесет и пет години по това време, и нямаше деца, тъй като Сарайа беше бездетна. Във всяко отношение, племенника му, Лот, беше негов наследник.

Ролята на домочадията е била решаваща за стабилността на ранните градове, и бащите на домочадията са действали в полза на семействата под тяхната защита. Понеже древните народи са се установявали в родови земи, земеделското и животинското стопанство е оформяло значителни части от икономическия живот на тези общества. С времето, градовете са се оформили, за да се улесни търговията и защитата. Тези градове са се населявали от домочадия. Бащите на домочадията се събирали при портите на града, за да ръководят всички въпроси по споровете. Порядъка на тяхното управление бил скритата основа за мира и преуспяването на семействата, които съставлявали града. Тези градове били част от наследството дадено на рода.

Родове, племена и нация

Домочадията на Завдий били част от рода на заровците, а рода на заровците бил сред многото други родове, които съставлявали племето на Юда. Самият народ на Израел се състоял от дванадесет племена, сред които било племето на Юда. Всеки един от разделите на нацията бил определен да изпълнява специфична функция тясно свързана със самата причина за съществуването на нацията.

На всяко племе му бил даден дял от земята като негово наследство. Родовете се заселвали в областите на земята дадена на тяхното племе, и накрая създавали градове в тези области. Тъй като племената и родовете, както и домочадията, идвали от един общ прародител, семействата, които били свързани заедно от обща кръвна линия и обща история населявали всичките градове в дадената наследствена земя. Това допринасяло за максимална местна стабилност и накрая за националната стабилност. Това била основата и на националната идентичност и пророческата цел. Въпреки че всеки човек бил отделен индивид с уникална съдба, всеки бил съзнателен за принадлежността му към едно по-голямо цяло. Личната съдба била подкрепяна от по-голямо чувство за обща история и наследство в земята. Законите на Израел признавали важността на поддържането на връзката на човека с имота в земята.

Главен пример е Юбилейната година, която била предназначена да възстановява семейства към тяхната връзка с тяхната наследствена идентичност, осезаемо свързана с притежанието им на земята. Всяка петдесета година, всички земи отчуждени от първоначалните им притежатели поради затруднения или бедствия се връщали на директните собственици, които били живи по това време.

Осветете петдесетата година и прогласете свобода по земята за всичките й жители. Това ще бъде юбилей за вас; всеки от вас да се върне в семейното си притежание и в рода си. …В тази Юбилейна година всеки да се върне в собственото си притежание. Ако продадете земя на някои от своите хора или купите земя от тях, не се възползвайте един от друг. Купувайте от своите хора въз основан на годините оставащи до Юбилейната година. …Земята не трябва да се продава за постоянно, понеже земята е Моя и вие живеете в Моята земя като чужденци и странници. …Ако някой сред вас обеднее и продаде нещо от притежанието си, най-близкият му роднина да дойде и да изкупи това, което е продал.[33]

В Левитския кодекс, много правила снабдявали изкупуването на земеделска земя, къщи в градовете и дори договори за лични услуги. Законите, които управлявали репатрирането на семействата в техните наследствени имоти в земята били ясно замислени да поддържат една продължаваща връзка с тяхната уникална цел като потомците на Авраам. Те направили това като създали и поддържали една култура, която държала хората заедно. Редът обновявал нацията на всеки петдесет години, като поставял наново семействата в тяхната бащиния и наследство.

Дори идеята за патриарха била свързана с даването на земя. Исторически, думата „патриарх“ се отнасяла и за баща и за наследствен родина. Термина „патриа“ произлиза от този корен и като цяло се отнася за родината на бащите на някого. Когато Господ даде обещанието на Авраам, Той го даде на него и на потомците му, „…тази земя от Египетската река до голямата река, Ефрат – земята на кенейците, кенезейците, кадмонейците, хетейците, ферезейците, рафаимите, аморейците, хананейците, гергесейците и евусейците“.[34] Започвайки с Авраам, обещанието за Месията включваше даването на земята.

По времето на Исус Навин, Бог даде на Израел наследството в земята, която беше обещал на Авраам. Исус Навин контролираше правилното й разпределяне. На всяко племе беше му дадено неговия дял, с изключение на племето на Леви, тъй като те трябваше да служат като свещеници сред народа.[35] Всяко племе подраздели земята си сред родовете на племето, а домочадията на рода допълнително разделиха делът си сред семействата на домочадието. Израел получи и завзе земята според този ред.

Този ред продължаваше до Вавилонското робство. Когато цар Давид установи реда на скинията, той разпредели отговорностите по племена, родове, домочадия и семейства.[36] Същия ред беше пренесен в Сломоновия храм, който последва. Векове по-късно, когато Израел беше възстановен в земята на дедите си след седемдесет години на робство във Вавилон, и Ездра и Неемия, лидерите на Израел по това време, възстановиха нацията като пренаредиха завърналия се остатък според същия древен ред.[37]

Тази подредба на нацията пазеше в човешка култура реда, който представляваше небесните реалности. Нацията беше подредена по този начин, за да съдържа небесния ред на Бащата и Сина и да показва тази небесна култура сред народите по света. Тъй като Бащата и Сина са Дух, за да се покаже пълната степен  на живота в тях, се изискваше цяла нация. Любовта, която един баща има към сина и доверието, което един син има към бащата е централната форма на този ред. Пълното показване на всички аспекти на това централно взаимоотношение може да бъде демонстрирано в своята пълнота единствено чрез една нация.

От отделния човек до цялата нация, Бог възнамеряваше да влее този ред с небесната реалност. Никой ред не може да съществува корпоративно, ако не съществува индивидуално, тъй като корпоративното изразяване е обобщение на  това, което съществува в индивидуалните компоненти. Ако отделния човек почита и уважава Бога, тогава нацията ще отразява същото почитание, и съответно, ако отделния човек не познава Бога или не избере да Го почита, нито нацията ще го прави.

Обобщение на целта за реда на дома       

В подредбата и на естествената и на духовната нация, целта на реда беше една и съща. На всички нива на своето функциониране, реда беше предназначен да възстанови човека към неговия Баща и да го свърже наново с природата на Татко, както е изразена чрез културата на правилото. Веднъж когато това взаимоотношение се случи, следващата стъпка е да го възстанови в статуса на син, така че да може да бъде обучен да представлява своя Баща. Крайната цел на процеса е да възстанови съдбата му и да го упълномощи да функционира в нея.

В резултат на това, че е бил възстановен към своя Баща, той е поставен в семейството на своя Баща. Тази първоначална стъпка съдейства за две важни цели. Първо, той се научава за природата на Бащата; и второ, той се научава как да се свързва с другите като с братя. Научавайки пътищата на Татко, той се научава как да управлява в своята сфера на влияние за ползата на другите, вместо да използва властта си и влиянието си, за да снабдява за себе си и да се защитава. Свързвайки се с другите като с братя, той се учи как неговия Баща вижда всеки син, и той е изкупен от една култура на съревнование и егоизъм. Накрая, когато е напълно зрял, той може да положи живота си за братята си, както би го направил баща му.

Когато Адам се отдели от Баща си, за едно поколение, духа на геноцид навлезе в човешката култура, когато Каин уби брат си Авел. Със смъртта на Авел, всички поколения, които трябваше да бъдат родени от него също бяха унищожени. Корена на напастта на геноцида е обезценяването на брата поради липсата на обща идентичност определена от бащата. Възстановяването на ценността на брата е съществено за изкореняването на културата на геноцид от човешкото общество. Духовното семейство е значително по-горно от биологичното семейство в постигането на този резултат , тъй като в духовното семейство, мирното съвместно съществуване на раси, полове и социални класи, като синове на един и същ духовен баща е земен модел на божествено понятие.

Духовното семейство

Духовният баща обучава синовете индивидуално, въпреки че те са част от общото семейство, така че никой не е пропуснат или пренебрегнат. Инструктирането е лично както и общо, и уместното инструктиране винаги се предава лично, така че приложението облагодетелства сина в неговото настоящо състояние. В този модел, информацията не става заместител на бащата, и общите събрания не заемат мястото на живота в семейството. Членовете на семейството се познават един друг по духа. Това означава, че те са запознати с духовните дарби и божествения призив на всеки член от семейството и са наясно с нивото на тяхната зрялост и се отнасят към тях въз основата на тези фактори. Те редовно осъвременяват своето разбиране за семейните членове, за да отразяват растежа и зрелостта на всеки член, така че никой не трябва да се бори за мястото си в семейството. Ролята на бащата е жизненоважна за потвърждаването на растежа и напредъка на всеки син.

Когато всеки син е готов да приеме по-големи мерки на управление и влияние, бащата типично е първият, който отива при сина и прави път за неговия напредък към новите нива на власт и отговорност. В същото време, семейството потвърждава неговия напредък и подкрепя сина докато той встъпва в своето място на по-голямо влияние. Наследена ценност от тази култура е ценността на отделната личност за цялото семейство. Напредъка на един означава напредък за всички, докато последствието от лошо поведение на един отслабва всички.[38]

Тази култура признава, че отделните личности са като частите на едно тяло и съществуват в хармонично и симбиотично подреждане. Една от метафорите, която описва това подреждане е Тялото на Христос.

По-големите нива на сложност описвани чрез домочадието, рода и нацията позволяват на отделния човек да действа в преследване на своята съдба в по-големи полета на старание, както и с по-голяма подкрепа. Неговия живот в домочадието влияе на града, докато живота му в рода влияе на цялата област, и накрая живота му в нацията влияе на народите по света. Културата вкоренена във взаимоотношението баща и син по дефиниция е за поколенията. Когато тази култура е носена посредством една свята нация, нейните ефекти променят културата без бащи и не се разсейват с времето.

Откровението за една свята нация, заедно с реда на нейната подредба, означава, че човечеството е навлязло в нов сезон, в който този духовен ред е установен в нова изява на земята. Човешките създания, които имат заместител на това божествено нареждане са съблечени от своята претенция и са показани в цялата им голота и вулгарност. Човешкото общество вече се е обърнало от тези отклонения в своето търсене на отговори. Сред народите има растеж, дори и неопределен, има желание за автентичната истина. В тази среда е, където Бог е избрал да постави сегашното откровение за тази истина. Той събира хора от всяко племе, език, народ и нация, които ревностно желаят да бъдат част от небесната реалност – дори и да не осъзнават ясно, че това е, което търсят.



[1] Матей 28:18-20: „…Всяка власт на небето и на земята е дадена на Мен. Затова вървете и правете ученици от всичките народи, кръщавайки ги в името на Бащата, на Сина и на Святия Дух, и учейки ги да се покоряват на всичко, което ви заповядах. И със сигурност Аз съм с вас винаги, до самия край на века“.

[2] Евреи 1:8-9 NIV (2010): „За Сина Той казва: ‘Твоя престол, О, Боже, ще трае вечно; скиптър на правосъдие ще бъде скиптъра на Твоето царство. Ти Си възлюбил праведност и Си намразил беззаконие; затова Боже, Твоя Бог, Те е поставил над твоите другари като Те е помазал с мирото на радост’“.

[3] Вижте Деяния 2.

[4] Деяния 2:17.

[5] Римляни 8:14 NIV (2010).

[6] 1 Коринтяни 2:9-10.

[7] Колосяни 3:1-4.

[8] Вижте 2 Коринтяни 5:18-21.

[9] Вижте Матей 6:10: „Твоето царство да дойде, Твоята воля да бъде, на земята както е на небето“.

[10] Ефесяни 3:14-15: „Поради тази причина аз коленича пред Татко, от Когото получава името си всяко семейство на небето и на земята“.

[11] Евреи 8:5-6 NIV (2010).

[12] Евреи 8:13 NIV (2010).

[13] Евреи 9:8-11 NIV (2010).

[14] Евреи 9:23-24 NIV (2010).

[15] Вижте Битие 31:30.

[16] Вижте Битие 24:1-9.

[17] Вижте Исус Навин 6:24.

[18] Вижте Исус Навин 7:1-6.

[19] Вижте Исус Навин 7:10-12.

[20] Исус Навин 7:14-15 NIV (2010).

[21] Исус Навин 7:1 NIV (2010).

[22] Исус Навин 7:16-18 NIV (2010).

[23] Вижте Исус Навин 7:20-21.

[24] Исус Навин 7:25-26.

[25] Исус Навин 7:24.

[26] Стронг по-горе от H1004. Баит, ба‘-ит; вероятно от 1129 съкращение; дом (в голямо разнообрази от приложение, по-специално семейство и т.н.).

[27] Вижте Битие 14:14.

[28] Битие 18:17-19.

[29] Второзаконие 6:1-9.

[30] Второзаконие 11:18-21 NIV (2010).

[31] Изход 13:14-16.

[32] Битие 12:1-4 NIV (2010).

[33] Левит 25:10-25 NIV (2010).

[34] Битие 15:18-21 NIV (2010).

[35] Вижте Исус Навин 13:14.

[36] Вижте, например, 1 Летописи 23, 27, показващи организацията на Давид на левитите  и описание на главите на всяко домочадие от всяко племе.

[37] Вижте, например, Ездра 8; Неемия 7, 11 (описващи изгнаниците по семейства и показващи провинциалната организация по семейства на племена).

[38] Римляни 5:16-17 NIV (2010): „Нито може Божият дар да се сравни с резултата от греха на един човек: Осъждението последва един грях и донесе осъждение, а дарът последва много престъпления и донесе оправдание. Защото, ако чрез престъплението на един човек, смъртта царува чрез този един човек, колко повече тези, които получават Божието изобилно снабдяване на благодат и дарът на правдата ще царуват в живот чрез един човек, Исус Христос!“