Г Л А В А 13 – Не наричайте никой човек на земята ваш баща

В центъра на взаимоотношението между Бог и човека е Бащата. Човешката идентичност, цел и съдба са тясно свързани с разбирането за баща. В установяването на това взаимоотношение като основен принцип, Божията цел е, реда в небето да бъде копиран точно на земята в Божия Дом, който несъмнено е патриархален.[1]

Културата на сирака в настоящото общество се противопоставя на идеята за патриархален ред с разпалена страст и суров критицизъм към бащите. За малка част от цялото човешко население, „бащата“ поражда най-дълбокото чувство на задоволство и благополучие. Обаче, за повечето хора, „бащата“ поражда емоции, които варират от страх до отвращение. Културата на сирака типично откликва с преобладаващ негативизъм към термина „баща“.

Въпреки че голям брой хора са доволни с това да си скроят един живот лишен от всяко споменаване на „бащата“, взаимоотношението с бащата остава неразрешен конфликт в основата на живота на повечето хора. Както дискутирахме в по-предишни глави на тази книга, провала на бащите е бил и личен и систематичен в хрониката на еволюцията на културата на сираците, от нейното начало в Едемската градина до настоящите й проявления. Понеже е нямало ясна възможност за разрешаване на този емоционален конфликт, хората са полагали големи усилия, за да избягват дискусия или дори споменаване по въпроса.

Съответно, обществото като цяло е развило предпочитание за език, който поддържа този модел на отбягване. Това предпочитание се проявява в тълкуванията на Писанието, които се опитват да намерят сигурност и благополучие отделно от реда на бащи и синове. Много често, онези, които се противопоставят на патриархалния ред цитират изявлението на Исус: „не наричайте никого на земята ‘баща’, защото имате един Баща и Той е на небето“,[2] за да подкрепят една идея, че единствената правилна употреба на термина „баща“ е насочена към Бог. Всяка друга употреба е противна на думите на Исус и поставя човека в позиция предназначена изключително за Бог. Обикновено, тази идея е следвана от един аргумент, предлагащ, че единствения ред или власт, на които човек трябва да се подчинява е директно на Бог. Това е станало личното тълкувание на Библията за много хора, или в повечето случаи, историческото виждане, според което те съгласуват статуса на ортодоксалността.

Обаче, едно бегло разглеждане на Писанието разкрива несъстоятелната природа на тази гледна точка, особено като се имат предвид писанията на апостолите  на ранната църква. Павел описва своето взаимоотношение с вярващите в Коринт и с Тимотей, по следния начин:

Не пиша това, за да ви засрамя, но за да ви предупредя като мои скъпи деца. Дори и да имате десетки хиляди наставници в Христос, нямате много бащи, защото в Христос Исус аз станах ваш баща чрез евангелието. Затова ви моля да ме имитирате. Поради тази причина ви изпратих Тимотей моя син, когото обичам, който е верен в Господа. Той ще ви напомни за моя начин на живот в Христос Исус, който е в съгласие с това, което уча навсякъде във всяка църква.[3]

Павел идентифицира себе си като баща на коринтяните и идентифицира Тимотей като свой син. Той също твърди, че това взаимоотношение съществува „в Христос“, и е в съгласие с това, което той учи навсякъде сред вярващите. Понеже Тимотей беше неговия духовен син, Павел можеше да го изпрати като представител до коринтяните. Тимотей беше отгледан и запознат с пътищата на Павел и затова можеше да напомни на църквата в Коринт за „Христоцентричния живот“ на Павел. Павел разбираше своята роля като баща на коринтските вярващи и на Тимотей, и неговата роля на баща беше основополагаща за ученията, които проповядваше навсякъде.

Не само че Павел приемаше и проповядваше тази форма на ред, но в своите взаимоотношения с коринтяните той активно защитаваше своята бащинска отговорност да се изправи пред тяхната нужда от дисциплиниране. Той даде Тимотей като временно решение, но посочи, че сам той ще отиде по-късно, за да им донесе корекция в пълния ред на това, което беше нужно по  това време, казвайки:

Някои от вас са станали арогантни, като че ли няма да дойда при вас. Но аз ще дойда при вас много скоро, ако иска Господ и тогава ще видя не само как говорят тези арогантни хора, но и каква сила имат. Защото Божието царство не е въпрос на говорене, а на сила. Какво предпочитате? Да дойда при вас с тояга на дисциплиниране, или да дойда с любов и нежен дух?[4]

Това писмо показва ясно, че Павел беше бащата на коринтяните.

И по име и по функция ранната Църква беше основана на взаимоотношението между отделните личности като бащи и синове. В допълнение на споменаването на Тимотей в няколко други случая като негов син,[5] Павел също говори и за Тит и за Онисим като за синове,[6] и той функционираше като техен баща. На Тит, Павел пише: „До Тит, моя истински син в нашата обща вяра…. Причината, поради която те оставих в Крит беше да можеш да довършиш това, което остана недовършено и да поставиш стареи във всеки град, както съм ти заповядал“,[7] показвайки, че Тит представляваше Павел и Павел го инструктираше като баща. Подобно, Павел умоляваше за снабдяването на Онисим и го третираше като син, пишейки:

Аз не те моля като друг, а като Павел – един старец, а сега и затворник на Христос Исус – за моя син Онисим, който стана мой син докато бях в окови. Някога той беше безполезен за теб, но сега стана полезен и за теб и за мен. Аз изпращам този – който е самото ми сърце – обратно при теб.[8]

Петър също говори за Йоан Марк като за негов син,[9] а Йоан често споменава групи от вярващи като негови „деца“.[10]

Няма конфликт в Писанието между инструкцията на Исус „не наричайте никого на земята „баща“, и думите на Павел, Петър и Йоан. Обяснението е доста просто. Повечето езици описват много значения на една дума и определят особеното значение според контекста на употребата и познанието на човека на различните начини, по които този термин може да се използва правилно. Например, един англоговорящ ще разбере, че има много различни употреби на думата „свят“. Ако човек каже: „Пътувал съм по целия свят“, той ще има предвид различно значение от това, ако каже: „Моя приятел, един абстрактен мислител, живее в свой собствен свят“. Първото изявление използва думата „свят“ географски, посочвайки, че говорителя е пътувал от страна в страна, докато в последното изявление употребата говори за интелектуално построяване относно интересите и дейностите на приятеля.

Съответно, лесно е да се разбере, че когато апостол Йоан казва: „защото Бог толкова възлюби света“,[11] той говори за един различен свят от този, който е имал предвид когато казва: „Не обичайте света или нещо, което е в света. Ако някой обича света, любовта на Татко не е в него“.[12] Въпреки че използва един и същ термин за свят, той има предвид две напълно различни неща. Едното се отнася за човечеството, докато другото за системите, които Сатана е създал, за да се съревновава с Божието Царство. И двата случая правилно използват термина „свят“, но световете, за които се отнасят са напълно противоположни един на друг.

Подобно, споменатите употреби на „баща“ от Исус и Павел означават различни употреби и значения на една и съща дума. Няма противоречие, например, в отнасянето към един естествен баща като „баща“, и към Бог като „нашия небесен Баща“. Възможно е да бъдеш роден от двама бащи, тъй като едното е естествено раждане, докато другото е духовно.[13]

Духовни бащи

Има девет различни употреби на думата „баща“ в Писанията. Юдеите могат да се отнесат към Авраам, Исаак и Яков като към техни бащи, тъй като те са техните древни родоначалници. Изявлението на Исус се отнасяше за определена употреба, а именно, че Бог е Бащата на нашите духове, ако сме новородени от Святия Дух. Павел очевидно разбираше това, когато написа:

И ако Духът на Този, Който възкреси Исус от мъртвите живее във вас, то Този, Който възкреси Христос от мъртвите ще даде живот и на вашите смъртни тела, поради Неговия Дух, Който живее във вас. …Духа, Който сте приели не ви прави роби, за да живеете отново в страх; по-скоро, Духът, Който сте приели носи вашето осиновяване като синове. И чрез Него ние викаме: „Авва Татко“. Самият Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца.[14]

Павел очевидно е разбирал, че когато сме новородени, духовете ни стават превъзхождащи над душите ни и ние ставаме нови създания, въпреки че продължаваме да живеем в същите тела. Тъй като да бъдеш новороден е възстановяването на правилния ред на духа и душата в човека, Бог започва да говори отново на духовете ни, както е правел преди с Адам в Градината. Той става „Бащата на нашите духове“,[15] тъй като сме новородени чрез работата на Духа на нашия Баща.

Като духовни същества, ние извличаме съществуването си и идентичността си от Бог нашия Баща, в контраст на това да бъдем родени от естествените си бащи. Трябва да се отбележи, обаче, че единствения, който може правилно да нарече Бог „Баща“ е новородения от Неговия Дух, тъй като Самият Дух е, Който свидетелства с нашите духове, че сме Божии деца. Би било неподходящо да говорим за някой друг като този, от когото извличаме духовното си съществуване.

Духовният баща е Божият начин да снабди представяне на Себе Си за Своите деца, за да ги доведе до пълната им зрялост. Бог възнамерява този ред да бъде в съответствие с почитта и уважението, които отразяват важността, която Той е прикачил към него. Очевидно, Павел е осъзнавал, че Бог е наредил реда на Своя Дом, за да отразява тази небесна реалност на земята и да възстанови културата на небето за човечеството. Относно целта на неговата роля като баща, Павел по-късно пише на коринтяните: „Ревнувам за вас с божествена ревност. Обещах ви на един съпруг, на Христос, така че да мога да ви представя като чиста девица на Него“.[16] Той също пише на галатяните: „Скъпи мои деца, заради които отново съм в родилни болки докато Христос се изобрази във вас, как искам да мога да съм с вас сега и да променя тона си, понеже съм озадачен заради вас!“[17] Павел разбираше своята роля като човек назначен от Бог да произвежда зрели синове за Бог. Той беше този, чрез когото те приеха евангелието на Христос, така че той ги бащинствуваше във вярата, и приемаше една постоянна отговорност за техния растеж и зрялост.

Подобно, Исус даде отчет за дванадесетте, които Бог Му беше дал, казвайки: „Аз Те разкрих на тези, които Ти Ми даде от света. Те бяха Твои; Ти ги даде на Мен и те се покориха на Твоето слово“, и „Аз Те направих познат за тях, и ще продължавам да Те правя познат, за да може любовта, която имаш към Мен да бъде в тях и Аз да бъда в тях“.[18] И Исус и Павел разбираха, че Бог се грижи за Своите деца в света, като ги предава на определени бащи, на които е предадена отговорността да ги доведат до зрялост.[19]

Двата фактора на културата на сирака, и историческата злоупотреба и пренебрегването на бащите са създали един климат на неприязън към реда на Бог за подредбата на Неговия Дом. Всяко схващане на Писанието, което подкрепя и дори легитимира климата на неприязън спрямо Божият ред е неправилно.

Бог напълно възнамерява да възстанови реда на бащи и синове в Дома Си и да структурира форма на управление, която оформя тази реалност. Целта на тази форма е да се облагодетелстват синовете чрез преобразяване на тяхната култура чрез функциониращата реалност на духовни бащи, които ефективно оформят характера на Бог Бащата. Възстановяването на небесната култура е необходимата основа, върху която синовете се довеждат до зрялост. Чрез зрели синове, Бог се удоволства да предлага Своето управление като алтернатива на присъщото робство в царството на Сатана. Бог разрушава притегателната сила на това царство чрез праведната алтернатива на Своите зрели деца.

Неговия Дом е замислен да приеме всички онези, бягащи от тъмнината на царството на Сатана и заслепяващото въздействие от културата на сирака върху виждането на човека. Чрез своя ред, Божият Дом свързва наново сираците с баща, възстановявайки тяхната съдба и установявайки ги с продължителност на целта през поколенията.

Реда на подредбата на Божия Дом е контекста, в който властта на Христос се приема на земята. Функционирането на Божието Царство е управленческата основа на подкрепа на цялата структура на живота, която оформя реда на небето на земята. Подредбата на Божия Дом е предназначена да свърже наново човека с Бога, да възстанови функционирането на властта му и да го постави отново в неговата съдба.[20]



[1] Вижте Стронг по-горе от H1 „аб“. (показва девет отделни значения на думата за „баща“ както е използвана в Стария Завет, включително „главата или основателя на дом, група, семейство или род“; при G3962, “патер“ (идентифицирайки коренната дума за патриарх, като има няколко различни значения, включително това на близък или далечен родоначалник на семейство или народ).

[2] Матей 23:9.

[3] 1 Коринтяни 4:14-17 NIV (2010).

[4] 1 Коринтяни 4:18-21 NIV (2010).

[5] Вижте Филипяни 2:22; 1 Тимотей 1:2, 18; 2 Тимотей 1:2; 2:1.

[6] Вижте Тит 1:4-5 NIV (2010).

[7] Тит 1:4-5 NIV (2010).

[8] Филимон 1:9-12 NIV (2010).

[9] Вижте 1 Петрово 5:13.

[10] Вижте 1 Йоан 2; 5:21.

[11] Йоан 3:16.

[12] 1 Йоан 2:15.

[13] Йоан 3:6: „Плътта ражда плът, а Духа ражда дух“.

[14] Римляни 8:11-16 NIV (2010).

[15] Евреи 12:9.

[16] 2 Коринтяни 11:2.

[17] Галатяни 4:19-20.

[18] Йоан 17:6, 26; вижте също Йоан 17:9-12: „…Не се моля за света, а за тези, които Си Ми дал, защото те са Твои… Никой не е загубен освен обречения на погубление, за да се изпълни Писанието….“

[19] „Продължавайте постоянно да се подчинявате на своите управници, и постоянно да им се покорявате; защото те самите постоянно бдят за душите ви, знаейки, че ще дават отчет, за да могат да правят това с радост, а не с оплакване, защото това няма да е полезно за вас“ (Евреи 13:17 Wuest Exp. Trans.).

[20] Бележка за изучаване: това е историята на блудния син.