Въведение

Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас.[1]

 

Преди Бог да създаде света, Той направи завет със Себе Си да установи целта и реда на човечеството в творението. Света щеше да бъде мястото на действие, където щеше да се изпълни завета, а човека основния актьор в драмата на неговото развиване. Бог знаеше края на историята от началото.

Неговите цели за създаването на света бяха да покаже Своята природа на любов и да изличи  покварата на греха от творението. Бог създаде син, Адам, на когото даде мандата да управлява. Той подреди реда на творението, за да улесни управлението на Своя син и облече сина Си с авторитета да представя културата на небето на земята.

Врагът, който се разбунтува срещу това, че Бог избра човека за Свой наследник, въведе греха в творението чрез Адам. Неминуемо, и Адам и Христос, синовете изпратени от небето, за да покажат природата на Божията любов, бяха определени да контролират врага. От неуспешната конфронтация на Адам, отделянето от Бог и съпътстващата липса на баща, произлезе културата.

Когато човека отдели себе си от своя Баща, неговата природа се промени от такава на син в природата на сирак, което стана де факто човешката природа. Културата на син се различава напълно от тази на сирак. Един син на Бог в творението е определен да излъчва славата на Божията природа и да представя точно природата на своя Баща като управлява в областите на своята власт както би го направил Бащата. Той е поддържан в тези две заповеди от ресурсите на дома на своя Баща; докато сирака разчита изключително на себе си за своето снабдяване и протекция, и неговата цел е да оцелее. Падението на човека въведе тази култура като алтернатива на първоначалното намерение на Бог за създаването на човека.

В завета на пресътворяването, Бог се погрижи за изкуплението на Неговия дом „Агнето [беше] убито още при създаването на света“, за да могат мандатите свързани с Божия син на земята да бъдат доведени до пълните си изяви.[2] На правилното време, по тази причина, Бог изпрати друг син да изкупи Неговия дом и да установи наново Неговите цели за Неговите синове. Исус се яви на правилното време, за да изкупи човека от резултатите от избора на Адам.

Христос успешно се конфронтира с врага и успя в премахването на всички последствия на неговата измама. Исус живя на земята по начин различен от този на всички други човешки същества. Той показа на човека, че е възможно да се чува Бог и да се ходи в божествен ред всеки миг от живота. Неговата декларация, че „човек няма да живее само чрез хляб, но чрез всяко слово, което излиза от Божиите уста“, беше предназначена да обясни как живееше Той и кой беше Той, защото Той беше също така Хляба от небето и Словото, което излизаше от Божиите уста.[3] Неговия живот беше пълно излагане на Божия живот, който Той първоначално възнамеряваше Неговите синове да живеят на земята. Той беше направил възможна, за цялото човечество, възможността да бъде примирено с Бог Бащата и да показва Божията слава, Неговата любов.

Бог възкреси Исус от мъртвите като „Господ и Христос“. Христос се отнася за общото помазание, в което всички Божии синове, новородени от Духа, са събрани като Негово тяло. Самия Исус се възнесе на небето и сега седи на торна на Бог като главата.

Постижението на Исус във връзка с премахването на измамата на врага доведе повторно въвеждане на властта на небето като алтернативна основа на сила и власт, подкрепяща действията на Божиите синове на земята. Тази основа на власт е позната като Божието Царство. Божието Царство е функционираща реалност на земята, която дава ред и форма на Божиите деца когато те преследват Божиите цели, колективно, като Тялото на Христос.

Божият дом

Божието семейство на земята е духовно семейство, извадено от всички класи на човечеството и оформено в подредба, която представя основната природа на Божията любов. Божиите синове, които съставляват това семейство са духовни същества, тъй като Самият Бог е дух. Въпреки че в техните взаимоотношения един с друг Божиите синове могат да бъдат мъже и жени, от различни раси, от различни етнически произходи и от различни социални класи, в тяхното взаимоотношение с Бог Бащата, те всички са синове. Целият Божий дом е подреден така че да показва любовта на един баща към сина си и доверието на един син към баща си.  Тази най-главна ценност е представена с по-голяма сложност чрез подредбата на едно духовно семейство, домочадие, род, племе и накрая нация.

Духовното тяло, включващо всички Божии синове, съществува едновременно в небето и на земята, и това е Божият дом и в двете реалности. Редът на тази подредба е замислен да показва културата на небето на земята. Основата на тази култура е редът на баща и син, чрез който Божията любов е представена на земята както е на небето.

За почти две хилядолетия, религиозната мисъл е била фокусирана на това да се спечели достъп до небето в задгробния живот и не е предлагала никакво обяснение защо Бог е поставил човека на земята. Всички разкази започват с една развиваща се история, започваща с Едемската градина. При тази начална точка, фокуса излиза, че е на нуждата от изкупление на човека. Не е дадено никакво обяснение на предшестващия въпрос защо Бог създаде човека като Свой син и го постави да управлява на земята.

Тази книга разказва историята на Божието първоначално намерение за създаването на човека и обяснява как жертвата на Исус на кръста препозиционира човека в Божията воля, така че той да може да изпълни Божието намерение за създаването му.



[1] Йоан 14:18.

[2] Вижте Откровение 13:8 NKJV.

[3] Матей 4:4; Лука 4:4. Вижте Йоан 1:1 NKJV: „В началото беше Словото, и Словото беше с Бог, и Словото беше Бог“.