ТАЙНАТА ЗА МОЛИТВАТА НА ВЪРЗВАНЕ И РАЗВЪРЗВАНЕ
Исус е нашият защитник, ходатай, адвокат и Господ (Господар). Той стои между нас и Отец. Няма място в Библията, където да е записано, че Исус е казал на учениците си да се молят на Него. Те при всички случаи трябваш да се молят на Отца, в Неговото Име.
Ако искаме молитвата ни със сигурност да достигне, трона, трябва да дойдем според правилата записани в Божието слово. Йоан 16:23-24 казва: „И в онзи ден няма да Ме молите за нищо. Истина, истина ви казвам, каквото и да попросите от Отца в Мое име, ще ви бъде. Досега нищо не сте искали в Мое име, искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна“. Забележете, че Той казва: „В онзи ден няма да ме молите…“ Исус каза това точно преди да ги напусне. Той говореше за застъпническото си място от дясно на Отца, когато се възнесе и седна горе. Един друг превод казва: „В онзи ден няма да се молите на Мен.“ Исус каза да се молим на Отца в Неговото име. Няма друг път.
Можем на Исуса да кажем колко Го обичаме и ценим, но когато се отнася до молене и просене (искане), трябва да молим Отец чрез Господа Исуса.
Ефесяни 3:14-15 казва: „Затова прекланям колене пред Отца на Нашия Господ Исус Христос, по Който се наименува цялото семейство на небето и земята“. Не е важно в каква църква членуваш, а към кое семейство принадлежиш.
Мнозина знаят за молитвата към Бога, но не знаят нищо за молитвата към Отца. Те не говорят като хора, които наистина Го познават. Той е Бог на света, а за мен – Баща. Истинска радост е да знаеш, че Отец ще отговори на молитвите ти.
Смит Уигълзуърд работил по ремонта на една голяма къща един ден, когато дамата от семейството влязла в стаята и заключила вратата. Тя попитала Уигълзуърд: „Какво може да е това, което предизвиква прекрасното изражение в лицето Ви?“ Той й казал, че на закуска същата сутрин дошла съпругата му и му съобщила, че две от децата са болни. Казал й, че преди да започнат да ядат, те се качили горе положили ръце на тях и те били моментално изцелени. Той бил така щастлив, защото бе поискал и получил и радостта му бе пълна. Тогава дамата го попитала дали и тя може да Го познае като такъв. На това място тя приела Господа като неин Спасител. Тогава го попитала дали може да остане дълго в това преживяване, а той й казал, че единствения начин да го запази е да го предаде, да каже и на приятелите се за спасението.
Както виждате, Уигълзъурд би бил твърде разтревожен и печален, ако децата му продължаваха да бъдат болни. Напротив лицето му сияело. Вярвам че така трябва да е с всички християни. „Искайте и ще ви се даде, за да бъде радостта ви пълна“. Трябва да имаш тази радост дори преди отговорът да е дошъл.
Друг път Уигълзуърд бил изправен пред голяма финансова криза. Той бил на гости у един много богат човек, но нищо не казал за своя проблем. Бил предал всяка грижа на Господа и си подсвиркал весело. Богатият не бил в настроение и казал на Уигълзуърд, че би дал всичко, което притежава, за да има неговата радост. Уигълзуърд му казал, че не би му струвало нищо. Всичко, което трябвало да направи било да предаде грижите си на Исуса.
Преди няколко години проповядвах в една църква близо до къщи. Пастирът ме помоли да остана и да проповядвам по-дълго, след като бях стоял цяла седмица. Попита ме от каква заплата имах нужда. Казах му и той отговори, че това било повече, отколкото бе получавал кой да е евангелизатор, но за мен биха дали. Тогава се съгласихме да вярваме, че моите нужди ще се отговорят. В неделя преди вечерната служба, си отидохме у дома и докато бях там открих, че нови нужди бяха се появили и аз се нуждаех от няколко стотин долара повече. Знаех, че когато се върнех да проповядвам в неделя, пастирът ще бъде разочарован. Бях вече се задължил да бъда у него за две седмици, затова всичко, което можех да направя беше да се моля Господ да направи всичко.
Когато се върнах в събранието не казах нищо на пастира. По-късно той ми каза, че бюджетът не стигал и не могат да ми платят и минимума. Тогава аз му казах, сумата която ми беше необходима да си посрещна нуждите. Той много се разтревожи, но аз му казах, че имам вяра и той успя да се съгласи с мен. По-късно съпругата му ми каза, че забелязала, че всичките притеснения не ме тревожат и аз изглеждам толкова радостен, както винаги. Когато службата свърши, аз имах парите. Слава Богу! Виждате, че нуждата се появи и беше задоволена. Той ми даде дори повече, отколкото се нуждаех, защото вървях с вярване, а, не с виждане. Ефесяни 5:20 казва: „Като благодарим винаги за всичко на Бога и Отца в името на нашия Господ Исус Христос“, Павел ни казва, че на Отца, а не на Исуса да благодарим.
Чрез името на Исуса имаме достъп (идваме) до сърцето на Отца. Когато желаем да получим отговор, нека следваме учението на Словото. Молете се на Отца, в името на Исуса.
Ако отидеш в банката с чек и помолиш касиера да превърне чека в пари за някой приятел той ще попита дали имаш пари в депозит като гаранция. Или пък, ако чекът е на името на човек, който има сметка точно в тази банка, няма да те питат нищо. Понякога молитвите ни остават безплодни, защото начинът ни е грешен.
Благодаря на Бога, че Исус стои в небето. Той е единственият достъп до Отца. Нека да използваме мощното Му Име, което е дадено на нас. Той ни даде сила на осиновление, чрез която викаме в Неговото име.
Казва се: „В Мое име бесове ще изгонвате“. Имаме право да използваме това име срещу дявола. Имаме право в това име да заповядваме на демоните, които връзват човешката душа.
Преди няколко години провеждах събрания в Източен Тексас и там изследвахме въпроса за молитвата. Две неща се случиха, които промениха целия ми живот. Винаги съм вярвал в Божественото изцеление, но имаше някои случаи, от които се страхувах. Това бяха заболяванията на ума или пък обладани хора. Тогава Господ ми даде това сравнение. Това е като човек, който отива до колата си, за да я отключи. Той може да казва, че е отключил колата, но в същност не той, а ключът е извършил отключването. Когато пали колата, не той, а ключът извършва действието. Ключът започва горенето. Ключът е значимият фактор във всяка ситуация.
Започнах да гледам на нещата от тази страна: аз няма да извърша изгонването на демона. Но Исус ми е дал ключа да го извърша. Исус е самият ключ. Страхът ми от изгонването на демони изчезна. Второ, прозрях и нещо друго, когато си лежах в леглото си и учех. Следете внимателно, след като прочетете Словото внимателно и размишлявате, духът ни има нужда от обучение и трениране. Това, че само четете Словото, не значи, че духът ви е обучен. Мога с часове да седя и да чета огромен научен материал, без да разбирам какво чета. То трябва да проникне в теб, докато получиш откровение в сърцето си.
Преди години четох теорията на относителността на Айнщайн и не разбирах какво четях. Когато свърших четенето знаех по-малко, отколкото, когато започнах. Обърках се съвсем.
Мисля, че много пъти, когато хората започнат да четат Словото, те не знаят какво четат. Опитват се да Го разберат с ума си. Трябва да получиш откровение в сърцето си. Както си лежах и четях, започнах да размишлявам върху стиховете, които бях прочел. Започнах да виждам нещо, което никога до тогава не бях прозрял. Видях, че дяволът е автор на всичкото зло и че той е богът на този свят. Сатана е ослепил и вързал хората. Започнах да виждам, че хората от моето семейство, които не бяха спасени са вързани от дявола! Никой не би карал колата си със 100 км в час и не би се опитвал да се убие, ако е с нормален разсъдък. Но един умопомрачен или пиян човек би го направил, защото не знае какво върши.
Никой интелигентен човек не би прекарал живота си, като кара стремглаво и директно към ада, ако е с нормален разсъдък. Когато блудният син се завърнал у дома, Библията казва: „той дойде на себе си“. Такова откровение получих по този въпрос, че се промених.
Бях се молил за най-големия си брат, който се луташе в мрака, но изведнъж открих, че всичките ми молитви и пост са били правени в неверие.
Станах с Библията и казах: „В името на Господа Исуса Христа, ти нечисти дяволе и демон от ада и вие духове, които връзвате душата на моя брат, аз ви връзвам, в името на Господа Исуса Христа“. Бях много, радостен, защото знаех, че това беше равносилно на реална победа. Поставих Библията долу и излязох навън като си подсвирках и пеех.
След около две седмици, както ходех из спалнята, чух глас, който ми каза: „0, ти нали не мислиш, че той наистина ще бъде някога спасен?!“ Спрях като закован, като премахнах тази мисъл от ума си и дори не си позволих да мисля за това въобще. Но дълбоко вътре в себе си се смеех. Казах на дявола, че съм претендирал за спасението му и знаех, че то ще стане.
След два дни, на същото това място, аз чух гласът отново. Зададе същия въпрос. Отново спрях и го отстраних от ума си. Казах на дявола, че съм претендирал за спасението му и съм разчупил силата на сатана над моя брат.
След няколко дни получих писмо от съпругата ми, която ми съобщава, че брат ми бе спасен. Писах й веднага, какво се бе случило и й обясних, че знаех това преди 2-3 седмици. Името на Исуса принадлежи и на тебе. Това име има власт на земята. Ако дяволът, владее арената на мислите ти ще ядеш много бой от него. Ако го държиш в арената на вярата, той е вече твоя жертва. Бори се с оръжието на вярата.
Петър казва: „Вашият враг дяволът, като рикаещ лъв, обикаля и търси кого да погълне: на който противостоите твърдо във вяра, като знаете, че същите страдания се понасят и от братята ви в света“ (І Петрово 5:8-9). Трябва да вярваш със сърце и душа, че това което Словото казва е истина. Виждате, дяволът се бори с мен два пъти. Той се опита да ме победи в царството на мислите: „Нали не мислиш, че брат ти някога ще се спаси?“ Ето какво ми казваше постоянно. И ето точно по този начин стои въпросът у мнозина – умът. Те се объркват, те са болни и притеснени, носят неприятни гримаси на лицата си.
Вие, обаче трябва да се водите от вътрешния човек от сърцето и духа си. Исус казва: „Каквото изповядате с устата си и не се усъмните в сърцето си, но повярвате ще ви бъде“.
Същата година проповядвах в Порт Артур, Тексас и службите протичаха добре, с много изцеления. Една методистка посещаваше събранията и накрая дойде да ми благодари за проведените уроци. Каза ми, че е била болна от 20 год. и не можела да работи. Дори не можела да става и да приготвя закуската на съпруга си. Била на 40 год. и имала две големи дъщери. Лекарите не могли да й помогнат. Присъствала на много изцелителни събрания, но не успявала да получи изцелението. Но на моето събрание, каза тя, съм я научил какво да направи.
След известно време, получих писмо от същата лейди, с едно дарение, тя казваше, че искала да има участие в изцелението на други. Казваше, че до тогава не знаела огромното значение на Словото на Бога и името на Исуса. Усамотена у дома си тя чела от Писанията, вдигнала Библията и казала: „Сатана, ти си връзвал тялото ми през всичките тези години, аз разчупвам твоята власт над моя живот и обявявам моето освобождение и, изцеление“. Тя добавяше, че за първи път от 20 години сама си свършила всичката домакинска работа. Шест месеца изминали и тя била здрава. Казваше, че има енергията и пъргавината на юноша.
После пишеше за съпруга си, който не бил спасен. Не искал да ходи с нея на църква, въпреки че бил добър съпруг. Тя взела Библията и в собствения си дом казала: „В името на Исуса аз разчупвам силата на дявола върху моя съпруг и обявявам спасението му”. Това подействало като магическа пръчка. През нощта той станал ново създание. Казва, че те били най-щастливи в този момент от живота си. Пишеше за дъщерите си, които пушели и ходели на танци. Тя отново вдигнала ръце към небето и разчупила властта на дявола върху тях и претендирала за спасението им. За десетина дни те станали нови създания. Били освободени от всеки навик, който ги държал и дом им станало небето.
Писанието казва: „Мощното Име, името на могъщия, принадлежи на църквата и на Божието чадо. Сега отворете устата си и изречете това Име, защото това име носи власт на небето, земята и под земята, между човеци, ангели и демони. И те ще се покорят на твоя глас в това Име.“