Щитът на вярата

Въпреки че Уигълзуърт рядко имаше дълги молитви и постове, никой не можеше да отрече, че той живееше един живот на постоянно доверие в Бог. Той приемаше думите на Исус в буквалния им смисъл. Когато Яир, началникът на синагогата, бе информиран, че дъщеря му е умряла, Исус каза: „Само вярвай!” (Марк 5:36). С годините, един припев, който съдържаше тези така скъпоценни за него думи, стана негова любима песен. Тя можеше да се чуе на всяко събрание, водено от Смит. Ако хвалението не я изпееше, тогава Уигълзуърт я изпяваше: „Само вярвай, само вярвай! Всичко е възможно. Само вярвай.” След това той променяше думите на: „Господи, аз вярвам” и се получаваше още един куплет. Често пъти ефектът беше поразителен – хората биваха изцелени и благословени просто, както си стояха по местата. Друг път, докато рефренът се пееше, цялото събрание се изправяше на крака. Когато се вдигнеше „духовния градус”, Уигълзуърт казваше: „Всеки друг може да бъде обикновен, но човек, изпълнен със Святия Дух, трябва да бъде необикновен.”

Говорейки по въпроса: „Какво е вяра”, Уигълзуърт цитираше Евреи 11:1-2: „А вярата е даване на твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, убеждение за неща, които не се виждат, защото поради нея за старовременните добре се свидетелстваше”. После добавяше: „Хората на вярата винаги имат добри свидетелства.” Друг негов любим девиз гласеше: „Страхът гледа, вярата скача.” Той често заявяваше на публиката: „Не съм тук, за да ви забавлявам, а за да ви заведа на мястото, където можете да се присмеете на невъзможното.”

Той обичаше стиха в Лука 1:37, който казва: „Защото с Бог нищо не е невъзможно.” Това му беше толкова реално, че той не можеше да проумее, защо християните се съмняват в него. „Ние трябва да се отървем от нашата нищожна мярка вяра, защото Божията мярка е много пъти по-голяма от нашата мярка, която не може да се измери.” Това бяха негови думи.

Големите битки изграждат голяма вяра. Уигълзуърт беше в най-плодотворния период на своето свръхестествено служение точно, когато преминаваше през най-жестоките си физически страдания. Един лекар, негов много добър познат, го убеди да се прегледа на рентген. Главно, за да бъде наясно със степента на своето заболяване, Уигълзуърт се съгласи. Рентгеновата снимка разкри наличие на камъни в бъбреците в напреднал стадий. Докторът му каза, че няма друга алтернатива, освен да се оперира незабавно. На това Уигълзуърт отговори: „Бог, Който е създал това тяло, е Този, Който може и да го изцери. Никога нож няма да мине през това тяло.” „Но какво ще правим с камъните?”, попитал докторът. „Бог ще се справи с тях.” Клатейки глава, докторът казал: „Ако Бог някога направи това нещо, ще бъда безкрайно учуден.” „Да, ще бъдеш.” С течение на времето, болките ставали все по-силни и Уигълзуърт преживявал неописуема агония. Когато служел на остров „Айсъл ъф мен”, той изгубил толкова много кръв, че лицето му станало бледо като платно. От там той отпътувал за Швеция, където провел събрание, пълно с Божията слава. Зет му Джим Салтър, който го придружавал, по-късно ми разказа: „Нощ след нощ Уигълзуърт почти не можеше да мигне, опитвайки се да изкара камъните. Понякога буквално се гърчеше на пода в ужасна агония. И все пак, той нито веднъж не отложи събрание, като благославяше приблизително хиляда болни всеки ден.” Въпреки че Уигълзуърт бил в по-тежко състояние от много от тези, за които се молел, пак велики чудеса се случвали. Когато той се събличал вечер, бельото му цялото било пропито с кръв.

От Швеция Смит заминал за Норвегия. Болките все още продължавали. След това отпътувал за Швейцария, където събранията му предизвикали голямо съживление. Огромни множества се спасявали и изцелявали, но той не намирал облекчение от страданията си. Малко хора знаели, че през този период, той минавал през най-страшното изпитание на своя живот. Чрез вяра той го издържал.

Смит отишъл в Америка и цялата страна се подпалила като от прериен огън. Хиляди били спасени и изцелени по време на този благославящ поход. По това време той се борел за живота си вече шест дълги години. Джеймс Салтър казва: „През всички тези години ние деляхме една и съща стая. Аз бях смаян от неугасващата ревност, с която той проповядваше и от безкрайното му съчувствие към болните, на които служеше. Виждал съм служители, които са се пречупвали пред далеч по-леки изпитания от неговото. Той издържа изкарването на стотици камъни. Това беше чудо.”

Уигълзуърт излезе от това изтощително изпитание с изпитана чрез огън вяра, която бе по-силна от всякога и с упование в Бог, което и целият ад не можеше да поклати. Този период на славно служение остави незаличима следа в света и влияние толкова голямо, че може да се почувства и сега и ще продължи да се чувства до идването на Исус.

Когато Уигълзуърт сподели с мен, една седмица преди смъртта си, че Бог ще го свали от сцената, това не беше само предположение. Той го изговори чрез Святия Дух. Петнадесет години по-рано той беше казал: „Аз моля Бог за още петнадесет години живот и служение.” Бог отговори на тази молба с точност дори до седмицата. Смит беше помолил Бог за това, когато беше на 72 години. По време на тези прибавени петнадесет години на славно служение Уигълзуърт проповядва и служи по цяла Европа, Америка и Южна Африка. Той имаше голям товар и за своята родина – Англия.

Знаете ли какво става, когато има вяра?”, питаше той. „Аз мога да получа повече от Бог, като вярвам една минута, отколкото, ако викам към Него цялата нощ.” Уигълзуърт ревностно защитаваше вярата, която проповядваше и упражняваше. Веднъж каза: „Не се задоволявай с нищо по-малко от най-доброто. Няма нищо по-добро от живота на вяра – той е вълнуващ живот на предизвикателства.” Той често казваше: „Има две неща, които ще ти помогнат да излезеш от себичността и да влезеш в Божиите обещания. Едното е чистота, другото е вяра. При Бог няма място за хора, които гледат назад, които мислят за задното и които действат по старому.”

Когато говореше за дързостната вяра на Уигълзуърт, Джеймс Салтър често казваше: „Ние го придружавахме при неговите славни походи с малко трепет, защото никога не знаехме какво може да направи в следващия момент. Винаги имахме опасение да не отиде „твърде далеч”. Но това никога не стана. Той винаги казваше: „Ти не можеш да идеш „твърде далеч” с Бог; въпросът е, че не отиваш достатъчно далеч.” Бог, верен на Своето Слово, което никога не се променя, нито веднъж не изостави Смит. В Марк 11:23-24 Исус каза: „Истина ви казвам: Който каже на тази планина: Дигни се и се хвърли в морето и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва се сбъдва, ще му стане. Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили и ще ви бъде.” Уигълзуърт живееше и действаше върху този принцип и Бог му отговаряше.

Добре е да се стараем да имаме същата вяра, любов и посвещение, които характеризираха живота и служението на Смит, но не и да го имитираме. Когато вземаме пример от който и да е човек, освен от Господ Исус Христос, колкото и велик да е той, съществува потенциална опасност.