Човек на съчувствие и изобличение

Уигълзуърт обичаше хората и проявяваше голяма загриженост към тези, които са в нужда.

Джеймс Салтър разказва какво се случило, когато веднъж го придружавал в пътуването му до Лондон, където щял да проповядва. На спирка „Кингс Крос” в Лондон те се качили на един автобус, който щял да ги закара до крайното им местопредназначение. Имало само две свободни места – едно отзад и едно в предната част. Уигълзуърт казал на Салтър: „Ти седни тук”, и му посочил задната седалка, която била по-близо. (Качването и слизането от рейсовете в Лондон става отзад).

Смит отишъл да седне отпред. Извадил своя Нов Завет и се изправил сред пътниците. С ясен глас той казал: „Чуйте това”, и прочел част от Писанията. След това обяснил простичко и разбираемо Словото на Живота. Джеймс Салтър по-късно ми каза: „Това направи голямо впечатление на хората и имаше силен ефект. Някои плачеха. Уигълзуърт минаваше по пътеката между седалките като полагаше ръце на хората и се молеше за тях. Кой друг, освен него, би дръзнал да направи такова нещо в обществено превозно средство!” Със своя Бог Уигълзуърт бе смел като лъв.

Друг път Уигълзуърт се качил на влак от Бредфорд, за да се придвижи до Лондон. Той си избрал място в края. След малко още пет човека се настанили в същото купе. Според обичая си, той извадил своя Нов Завет и започнал да чете, и да се моли тихо. Смит не проговорил нито дума на своите спътници. Когато оставали около 30 мили до Лондон, Уигълзуърт отишъл в коридора. Когато се върнал отново в купето, човекът, който седял до него казал: „Не знам от какво беше това, но докато седях до вас, ме обзе ужасен страх. Уплаших се от това, че ще умра. Защо стана това?”

Тогава всички други също споделили, че са преживели същия смъртен страх. Уигълзуърт им разяснил осъждението върху човечеството и им посочил пътя за спасение. Те всички коленичили на пода в купето и приели Исус. Уигълзуърт е служил по този начин и в други ситуации. Той сграбчваше възможности като тези, виждайки потенциално спасен всеки човек, когото срещаше. Той знаеше кога да говори на някого и кога мълчаливо да чака първо Святият Дух да извърши Своята работа. Той носеше изобличение със себе си, но едновременно с това и съчувствие, което човек буквално можеше да почувства. За да бъдеш успешен ловец на души, какъвто Смит Уигълзуърт определено беше, е много важно да притежаваш и двете гореспоменати качества.

Веднъж когато гостувах в дома на Уигълзуърт, дъщеря му Алис ми разказа за едно негово изключително преживяване. Веднъж, когато отворил пощата си, из между много писма той намерил едно много кратко писмо, което гласяло: „Моля Ви елате. Имаме голям проблем.” – и това било всичко. Със сълзи, стичащи се по неговото лице, той подал писмото на Алис, но то не й говорило нищо. „Не разбирам татко – казала тя – ти получаваш стотици писма, в които те молят за помощ. С какво е по-различно това писмо от другите?” Без да й обяснява, той отвърнал рязко: „Трябва да отида.” Облякъл палтото и излязъл. На адреса се озовал пред голяма къща, подобна на палат в британски стил, и натиснал звънеца. Отворил му изискан мъж. На лицето му била изписана голяма скръб. Уигълзуърт се представил по обичайния си маниер: „Аз съм Уигълзуърт. Получих писмото Ви.” Мъжът протегнал ръка и го поканил да влезе. По късно Уигълзуърт разказал: „Той ме хвана под ръка, поведе ме през красивия и луксозен хол, после изкачихме няколко стъпала, без той да промълви нито дума, и се отзовахме пред една врата. Мъжът отвори вратата, направи ми знак да вляза и след това затвори вратата след мен. Мъжът останал отвън.” Уигълзуърт видял нещо, което никога нямало да забрави. Трима яки мъже се опитвали да удържат красиво седемнадесет годишно момиче, което е било абсолютно голо. То буйствало, обладано от демони и мъжете едвам можели да го задържат. Бащата на момичето, който бил заможен човек, не искал дъщеря му да стои заключена в клетка и затова не я бил изпратил в психиатрия, а наел тези мъже да я пазят, да не се нарани.

Изведнъж момичето забелязало присъствието на Уигълзуърт и престанало да буйства. Поглеждайки го свирепо, то казало: „Знам кой си. Ти си Уигълзуърт, служителят на Всевишния Бог.” Колко похвално за демоните, че разпознаха Божия човек! Уигълзуърт казал: „Млъкни, в името на Господа Исус Христос.” Момичето отстъпило в най-отдалечения ъгъл на стаята, а Уигълзуърт го последвал. Момичето, взирайки се в Уигълзуърт с ужасен поглед, изръмжало: „Тя е наша!”

Уигълзуърт казал: „Не съм дошъл тук да споря с вас, нечисти духове. Излезте от нея и не я тормозете никога повече!” С отвратителен писък дванадесет демона излезли от момичето. В същия момент момичето се видяло, че е голо и с вик побегнало от стаята. Мъжете се затичали след нея, но Уигълзуърт ги възпрял и им обяснил какво се е случило. Десет минути по-късно той чул как вратата на съседната стая се отваря и затваря и след това доловил звука на леки стъпки, които слизат по стълбите. Тогава Уигълзуърт също слязъл по стълбите и седнал на чаша чай с щастливите родители и с едно от най-симпатичните момичета, които човек може да си представи – момичето, което само преди петнадесет минути било обладано от демони и буйствало грозно. След като се прибрал у дома, Смит споделил с дъщеря си: „Алис, да знаеш каква прекрасна гледка беше. Колко е чудесен Исус!”

Често хора са ме питали, каква според мене е тайната на неговата сила. Те са няколко. Една от тайните на Уигълзуърт беше неговата любов и съчувствие към хората в нужда. Какво се казва в Библията за Исус? „А когато видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир” (Матей 9:36). „И идва при Него един прокажен и му се моли, коленичил пред Него казвайки: „Ако искаш можеш да ме очистиш”. А Той се смили, простря ръка и се допря до него и му каза: „Искам, бъди очистен” (Марк 1:40-41).

Добре е казано в един химн: „Исусе, Ти целият си съчувствие; чиста и безкрайна любов си Ти.” Уигълзуърт беше човек на съчувствие.

следваща глава Човек на молитвата