Човек на Словото

Две неща доминираха в живота на служението на Уигълзуърт. Първо, той имаше безкрайна любов към Божието Слово. Второ, той имаше поразително доверие на Божието Слово. Това, което казваше Словото по даден въпрос, беше достатъчно на Смит, за да заеме категорична позиция и да я устоява. Той доказа, че желае да основе живота си върху това, което казва Библията, когато отказа да бъде опериран от апендисит. Следните цитати от Псалми добре изразяват неговите преживявания: „Колко обичам Твоя закон, цял ден се поучавам в него… Аз се радвам на Твоето Слово като ония, които намират много користи. Мразя лъжата и се отвращавам от нея, но закона Ти обичам… Много мир имат онези, които обичат Твоя закон и за тях няма спънки, в които да се препъват” (Псалм 119:97, 162-163, 165). Тези четири стиха от Писанието обобщават чертите в характера на Смит Уигълзуърт. Уигълзуърт никога не оставаше да минат повече от 15 минути, без да прочете от Божието Слово. Той правеше това, независимо къде се намираше и в чия компания беше. Когато бяхме заедно на масата, винаги разнообразявахме храненето с разговор върху Божието Слово.

Уигълзуърт казваше нещо пълно с благодат, а не просто някакво изречение или понякога изпяваше песен на хваление със своя дрезгав глас. След това ние изяждахме първото ястие. После той прочиташе нещо и се молеше и преминавахме към следващото блюдо. Най-накрая, независимо дали имаше последно ястие или не, Смит отново четеше и се молеше. Ето така живееше той, но животът му не се състоеше в монотонно повторение. Един от моите братя особено силно се увери в любовта на Уигълзуърт към Божието Слово след един ден негов престой у нас.

Брат ми го карал с колата към следващото място, където трябвало да послужи. Те били пътували около десетина минути, разговаряйки за настоящи събития, когато Уигълзуърт изведнъж извикал: „Спри!” Брат ми спрял незабавно, мислейки, че нещо не е наред. Но Уигълзуърт навел глава и се помолил: „Господи съжалявам. Ние разговаряхме за всичко друго, само не за Теб, Твоето Слово и душите на хората. Моля те, прости ни.” След това се обърнал към брат ми и казал: „Сега можеш да тръгнеш.” Темата на разговора била променена през останалата част на пътуването.

Веднъж някой попитал Уигълзуърт, дали може да му препоръча добра книга за божественото изцеление. Той отговорил: „Да, има само един учебник върху този предмет – Божието Слово.”

Един от братята ми, на когото Уигълзуърт бе положил ръце, препоръчвайки го за изцелително служение, бе повикан да се моли за човек, умиращ от рак. На болния му давали само няколко седмици живот. Брат ми казал на мъжа: „Няма да се моля за теб сега, но ще се върна след седмица. През това време искам да прочетеш всички чудеса в Новия Завет.”

Брат ми го посетил отново, както бил обещал и попитал мъжа, дали е прочел чудесата. Той отговорил, че ги е прочел няколко пъти за тази седмица. Веднага брат ми му положил ръка и той бил изцелен. В Псалми е писано: „Защото си възвеличил Словото си повече от цялото си име” (Псалм 138:2).

Смит Уигълзуърт беше научил тайната на силата в Божието Слово. Той казваше: „Аз разбирам Бог чрез Неговото Слово. Аз не мога да разбера Бог чрез впечатления и емоции. Аз не мога да позная Бог чрез чувства. Мога да позная Бог единствено чрез Неговото Слово.”

Той казваше: „Опасно е да действаш, управляван от чувствата си. Ние сме спасени не чрез емоции, но чрез Божието Слово. Спасението не е нещо изменчиво, както чувствата.”

Много християни тепърва трябва да разберат това. Те се влияят от колебанията на чувствата. Много хора са идвали при мен за помощ и в пълно отчаяние са ми казвали: „Знам, че би трябвало да съм спасен, но аз не чувствам нищо по-различно. Аз просто не чувствам да съм спасен.” Уигълзуърт знаеше, че ние не трябва да се притесняваме от чувства, но да се храним със Словото на Бог. Чувствата са променливи и дори емоциите на християните могат да продължат да бъдат нестабилни за известно време, но Божието Слово – никога, и в края на краищата То започва да управлява чувствата. Някой беше казал: „Вярата в Словото е коренът. Чувствата са плодовете.” Ако се грижиш добре за корена, няма нужда да се притесняваш за плодовете. Веднъж се провеждаше някакво събрание в концертната зала на един град в Англия. Във фоайето на залата бяха изложени много религиозни книги за продажба. Мой приятел, който искаше да си купи Библия, приближи един от продавачите и каза: „Бих искал да си купя Библия, но не виждам да е изложена.” Младият човек отговори: „Ние не продаваме Библии. Те не ни трябват в момента. Сега ние имаме Духа.” Но ние трябва да изпитваме всяко преживяване, дали е основано върху Божието Слово, независимо колко правдоподобно ни изглежда. Уигълзуърт открито осъждаше вяра, основана върху опитности в противоречие с Божието Слово. За него Библията беше най-великото нещо и не можеше да я сравни с нищо друго.

Благодарение на някои хора, които са предвидили, че ще бъде полезно да водят записки за живота и поученията на велики генерали като Смит Уигълзуърт, сега хиляди са благословени и вдъхновени. Уигълзуърт казваше, че няма нищо, което може да замести Божието Слово. Една от причините за неговото успешно служение бе, че той живееше в Словото и Словото живееше в него. Поради това неговото служение беше пълно с живот и донасяше живот.

Уигълзуърт говореше Словото на Живота и слепите очи проглеждаха; глухите уши започваха да чуват; немите уста проговаряха. Той говореше Словото на Живота към изсъхнали крайници и те започваха да туптят с нов живот; към поразени от болести тела и те се изпълваха със здраве. Той говореше Словото на Живота на обладаните от демони и служителите на смъртта трябваше да напускат. Той говореше Словото на Живота на мъртви тела и те преживяваха силата на възкресенски живот. Уигълзуърт не си пестеше силите и даваше всичко от себе си, за да разбере силата на Божието Слово. Според него времето, прекарано в четене на други книги, бе загубено, защото по-добре би било да се прекара в четене на Библията. Уигълзуърт наистина бе човек на Словото. Той разпознаваше, че едно от проявленията на Святия Дух е поучаването. Но по отношение на интелектуалния подход при поучаването той определено имаше резерви. В много случаи и при множество ситуации той казваше: „Някой хора обичат да четат Библията на еврейски, други на гръцки, но аз обичам да я чета в Святия Дух.” Когато Петър и Йоан застанаха да отговарят пред религиозните водачи, обвинени за вълненията, повдигнали се след изцелението на куция човек, Библията казва, че като „бяха вече забелязали, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исус” (Деяния 4:13). Явно Спасителят бе поставил белега Си върху тях.

По същия начин бе очевидно кой е бил Учителят на Уигълзуърт. Когато тълкуваше Писанията, без да знае нито дума на еврейски или гръцки, той често достигаше до някоя мисъл, която можеше да се изведе единствено от граматическите основи на тези езици, и това шокираше дългогодишните изследователи в тази област. Не един или двама питаха „Що за човек е той?”

Уигълзуърт би бил много недоволен, ако някой кажеше, че се е случвало да прави нещо, без помазание, но през многото пъти, когато съм го слушал да проповядва, независимо дали пред малки или големи събрания, или в частен разговор, аз никога не съм го чул да говори без помазание. Тъй като той никога не беше чел каквито и да е теологически тезиси, неговият ум не беше наблъскан с никакви объркващи теории. Напротив, беше винаги отворен за Святия Дух, и откровенията, които получаваше, бяха велики. Последното нещо, което той правеше, преди да заспи, бе да напълни ума си с чистото Божие Слово. Докато спеше, здравословното Божие Слово работеше върху неговото подсъзнание и често на сутринта се събуждаше с някое прекрасно откровение или мисъл.

Веднага щом се събудеше, той се обръщаше отново към Словото на Бог. Той казваше, че е особено важно да пуснеш Божието Слово в ума си, преди да е успял да се вмъкне светът. Има една мисъл на Уигълзуърт, която обобщава неговото отношение към Библията: „Бог го е казал. Аз го вярвам. Това решава всичко.” Такъв беше стандартът, по който Уигълзуърт живееше и служеше. Той не му измени дори и до самия край. Уигълзуърт не срещна смъртта според човешките представи за край на живота. Нищо около него не носеше дъха на смъртта. Той просто отиде на Небето.