Човек на молитвата

Уигълзуърт беше пълен със състрадание към грешните, болните, угнетените, обладаните от демони и всички нуждаещи се, защото той прекарваше толкова дълго време в присъствието на Господ, че беше станал като Него. Веднъж някой попитал Уигълзуърт дали редовно прекарва дълго време в молитва. Той отговорил: „Рядко прекарвам повече от половин час в молитва без да спра, но и никога не оставям да мине повече от половин час, без да се помоля.”

Молитвата беше неговият живот. Това беше нещото, което той обичаше най-много от всичко. Това беше една от тайните на неговата сила. Когато хората получаваха изцеление в резултат на служението на Уигълзуърт, това не беше просто отговор на молитва, защото често вместо да се моли за нуждаещите се, той им говореше Божието Слово. Когато Петър и Йоан отиваха да се молят в храма, те се сблъскаха с покъртителната нужда на един човек, куц по рождение, който беше поставен край вратите на храма да проси милостиня. Този човек очакваше някаква парична помощ от двамата апостоли. Но вместо това, те му казаха: „Погледни ни” (Деяния 3:4). Ние може би щяхме да коментираме „Що за поведение! На какви се правят тия?  Не мислят ли, че са малко дръзки?” Но Петър изговори тези незабравими думи: „Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в Името на Исус Христос Назарянина, стани и ходи. И като го хвана за дясната ръка, вдигна го и начаса нозете и глезените му добиха сила. И той като скочи, изправи се и проходи; и влезе с тях в храма та ходеше и скачаше и славеше Бог.” /Деяния 3:6-8/. Забележете думите „но каквото имам, това ти давам” (стих 6). Уигълзуърт служеше по този начин.

Веднъж той ми разказа едно свое чудесно преживяване, което имал, когато бил в дома на помощник-енорийския свещеник на църквата в Англия. Той и помощник-свещеникът седели и разговаряли след вечеря. Със сигурност предметът на разговора е бил около това, че човекът бил с отрязани крака. Изкуствените крака по онова време въобще не приличали на съвременните модерни протези. Съвсем неочаквано Уигълзуърт казал на мъжа: „Иди и си купи чифт нови обувки утре сутрин.” (Това беше типично в негов стил.) Нещастният човек си помислил, че това е някаква шега. Но след вечеря, когато и двамата си легнали всеки в своята стая, Бог казал на помощник-свещеника: „Направи, както ти каза Моят служител.” Какво прекрасно обръщение: „Моят служител”! Бог изявяваше отношението Си към Уигълзуърт. Тази нощ човекът повече не могъл да заспи. Той станал рано, слязъл в града и застанал, за да чака да отворят магазина за обувки. Най-накрая собственикът дошъл и започнало работното време. Помощник-свещеникът влязъл и седнал. Веднага при него се приближил човек от обслужващия персонал и казал: „Добро утро, господине. Мога ли да Ви помогна с нещо?” Човекът отвърнал: „Да, бихте ли ми дали чифт обувки, моля?” „Да, господине. Какъв да бъде цветът и размерът?” Той се поколебал какво да избере. В един момент служителят забелязал състоянието на мъжа и казал: „Извинете, господине, не можем да Ви помогнем.” А човекът казал: „Няма нищо, младежо, но аз наистина искам чифт обувки, номер осми, в черно.” Служителят отишъл да донесе исканите обувки. След малко се върнал и му ги подал. Човекът пъхнал единия дървен крак в обувката и моментално се оформили крак и стъпало! Същото се случило и с другия крак! Той излязъл от онзи магазин не само с нов чифт обувки, но и с нов чифт крака! Уигълзуърт не се учудил. Той очаквал този резултат. Той често правел забележки от рода: „Що се отнася до Бог, за Него е еднакво лесно да създаде нов крайник и да възстанови счупена кост.” Важното е, че Уигълзуърт не се молил за мъжа, само му казал какво да направи, и той го направил.

Някои може би си мислят, че възкресението на мъртвец е най-великото чудо. И все пак, когато апостол Павел говореше на Цар Агрипа, той каза: „Защо да се мисли между вас, че не е за вярване, че Бог възкресява от мъртвите?” (Деяния 26:8) Лично аз знам за 14 случая на възкресение по време на служението на Уигълзуърт. Понякога се молеше, а друг път той просто изговаряше Божието Слово. Сега ще ви разкажа два случая за възкресение на починали хора. Веднъж Уигълзуърт посетил един дом, в който оплаквали загубата на петгодишно момченце. По онова време, когато човек умирал, тялото му не се отнасяло в моргата, както в наши дни. Имало обичай тялото да остане в дома на семейството, където близки и приятели могат да дойдат и да му отдадат последна почит.

Когато бащата открил лицето на мъртвото дете, Уигълзуърт приближил и се загледал в него. Сълзи започнали да се стичат по лицето му, докато гледал как грехът е поразил тази невинна млада жертва и сега тя лежи безжизнена и студена в смъртта си. Уигълзуърт поискал да го оставят сам в стаята. Той заключил вратата. След това вдигнал неподвижното тяло на момчето от ковчега и го изправил в ъгъла на стаята. Той смъмрил смъртта в името на Господ Исус и й заповядал да напусне своята жертва. Поразителното чудо се случило – детето се върнало към живот. Когато Уигълзуърт вдигнал момчето, той нямал никакви съмнения относно развръзката. При друг случай скъп приятел – мой и на Уигълзуърт, който беше пастир на църква в Англия ми разказа за възкресението на човек от неговата област. Когато човекът умрял, повикали Уигълзуърт. Той се помолил и мъжът се върнал към живот, но продължил да страда от болестта, която причинила смъртта му. Уигълзуърт открито казал на семейството, че ако всички те не се покаят и не започнат да живеят живот според Божието Слово, мъжът ще умре отново. След тези думи семейството се покаяло и Уигълзуърт се помолил за тях. Господ изцелил болния мъж и той живял още 30 години.

Уигълзуърт влизаше в положението на хората, които страдат. Обикновено хора, които са силни физически, трудно могат да разберат положението на хора, които са в немощ и страдание. Но Уигълзуърт не беше такъв. Въпреки че беше човек силен физически, той можеше да се постави на мястото на угнетените, защото беше силен в Бог. Уигълзуърт разкрива тайната на своята сила в Бог в следното изявление: „Не си спомням да е имало време, когато да не съм копнял за Бог. Винаги съм Го търсил. Още като малко момче падах на колене и Го молех за помощ.”

Това, което Уигълзуърт беше станал в Бог, не се беше случило изведнъж. Той се изграждаше години наред и този процес на изграждане съвсем не беше лек за него. Смит срещаше не само физически изпитания, но и гонения от така наречените християни. Но въпреки трудностите, през които трябваше да премине, особено гоненията, които имаше на европейския континент, той винаги оставаше мотивиран от любовта си към хората, от омразата си към греха и гнева към неговите поражения, от своята надвишаваща всичко друго жажда да познава Бог.

следваща глава Човек на вяра