Смъртта на Уигълзуърт

Два дни по-късно моят пастир, г-н Ричардсън се прибра да бъде с Бог. Неговото погребение трябваше да се състои точно една седмица след моето посещение в дома на Уигълзуърт. Трима от братята ми и аз бяхме помолени да носим ковчега на погребението. Ние седяхме на една странична пейка в предната част на църквата, която беше препълнена до крайност. Когато г-н Уигълзуърт влезе, всички очи се обърнаха, да гледат как с изправена стойка се отправя и сяда на първия ред.

Към края на службата Уигълзуърт се насочил към баща ми. А той гледал как тази изправена фигура става от мястото си и се изкачва по стълбите към служебната стая, по-скоро като човек на 60, отколкото на 87 години. Вече вътре, в стаята, Уигълзуърт целунал баща ми и го попитал за сестра ми, която беше болна. Докато баща ми отговарял, Уигълзуърт неочаквано залитнал напред. Баща ми протегнал ръце, за да го задържи и после внимателно го положил на пода. Но Уигълзуърт вече бил при Бог. Джеймс Салтър, който водеше службата, излезе от служебната стая и съобщи на хората: „Трябва да ви съобщя, че моят тъст, Смит Уигълзуърт току-що почина.” Беше 12 март 1947 г. Присъстващите бяха потресени. Само преди минута го бяха видели да влиза в страничното помещение напълно здрав, без болест, без болка, той беше си отишъл у Дома.

Лекар, когото познавам доста добре, бе повикан в църквата. Докато преглеждал тялото, той коментирал: „Какъв пример на съвършено здраве! Умрял е в разцвета на мъжката си сила и няма никаква видима причина за смъртта. Точно както, когато работник се връща от работа вкъщи, сваля си палтото и се отдава на почивка.” Мисля, че е успял да го илюстрира добре.

По закон, лекарят трябва да е извършил аутопсия, за да се определи причината за смъртта, преди да се даде разрешение за погребение! Но това не беше направено в случая. Законът на естествената област бе прескочен, въпреки че изрично беше описан начинът на процедиране! Това е единственият подобен случай, който ми е известен. Доколкото знам, друг път не се е случвало подобно нещо. /Тогава аз си спомних изявлението, което Уигълзуърт направил пред своята жена: „Никога нож няма да се докосне до това тяло, докато съм жив, и след смъртта ми.”/

Когато Уигълзуърт работел като водопроводчик в Брадфорд, Англия, той получил остро възпаление на апандисита. Жена му повикала лекар, който му казал, че се нуждае от спешна хирургическа намеса. Когато Уигълзуърт казал „не”, докторът продължил по своите обиколки, но в един момент се почувствал толкова притеснен, че се върнал да провери състоянието на своя пациент. Когато г-жа Уигълзуърт го уведомила, че съпругът й е тръгнал за работа, докторът отговорил: „Ясно, значи скоро ще го донесат като труп”. Но това не се случило. Бог го изцелил.

Уигълзуърт имаше воля да държи на решението си, да не минава нож през неговото тяло, докато е жив, но определено въпросът за след смъртта е друго нещо. Как можеше да реши подобно нещо? Мога само да заключа, че той е пророкувал с вяра. Наистина стана точно така, както той беше казал. Но вземайки такова решение, то неминуемо щеше да бъде изпитано…

След като влязъл във служение на пълно работно време, Уигълзуърт започнал да страда от камъни в бъбреците. С бельо, цялото пропито с кръв, той казал на Господ: „Можеш да ме изцелиш, защото няма да се подложа на операция.” И наистина никога не го направил. След време той изхвърлил всеки един от тези камъни, като някои от тях – абсолютно свръхестествено.

Докато стоях с другите край гроба на Уигълзуърт, един евангелизатор, работещ към Хоум Мишън Бюро, ми каза: „Алберт, какво ще правиш сега?” Гласът му бе изпълнен с патос. Всичките му надежди бяха погребани заедно с този Божий човек. „ Аз продължавам”, отвърнах аз, „А ти?”

Бог не иска ние да имитираме Смит Уигълзуърт. Той си беше уникален. Но Бог иска ние да бъдем ние, да погледнем на това, което можем да бъдем в Бог, защото в много случаи има голяма разлика между това, което сме и това, което можем да бъдем в Бог. Ние можем да бъдем също толкова успешни в нашата област, в която работим, както Уигълзуърт беше в своята, ако сме готови да платим цената.