Смирен човек

Уигълзуърт никога не търсеше слава за себе си от което и да е изцеление. Единственото, което искаше, бе да бъде видян Исус. Той презираше величаенето от хора. Всъщност той каза, че веднъж Бог му говорил следното: „Уигълзуърт, Аз ще те изгоря дотолкова, че да не остане нищо от теб: тогава единственият, който ще се вижда в теб, ще бъде Исус.” От тогава той никога не търсел да бъде видян. Никога няма да забравя последния път, когато бяхме заедно. Ние седяхме на масата в неговия дом. Това беше една седмица преди неговата смърт. Гледайки към мен, със сълзи на очи, той каза: „Кога ще влезеш в областта, до която все още не си се докоснал, и ще започнеш да ходиш за Бог?” Той продължи: „Аз съм стар човек – вече на 87 години. Може би не ми личат: определено мога да кажа, че не ги чувствам и може да не им обръщам внимание. Но все пак не мога да споря със свидетелството си за раждане, а то ми казва, че съм на 87. Така че, аз трябва да приема този факт, независимо как се чувствам. Днес в пощенската си кутия имам покана за Австралия, за Индия и за Цейлон, също и за Америка. Хората са насочили погледа си към мен.”

Тогава той се разрида така, сякаш сърцето му се късаше. „Какъв нещастник си Уигълзуърт”, хлипаше той. „Какъв провал, като си помисля, че хората гледат на мен. Бог никога няма да отстъпи славата Си на друг; Той ще ме свали от сцената.” Аз си помислих: „Боже мой, ако този човек се смята за провален, то какво да мисля за себе си?”

следваща глава Смъртта на Уигълзуърт