Служение, водено от Святия Дух

Тъй като Смит Уигълзуърт никога не бе пращан и гарантиран от който и да е религиозен управленчески орган, неговите неофициални удостоверения, че е това, което е, бяха неговото помазание и ръководство от Святия Дух. С тези „препоръчителни писма”, Уигълзуърт не можеше да посети дадено място, без скоро да стане известен в цялата област. Неговата ревност за Бог смайваше всички, които го срещаха. От дните на „Мисия по улиците на Боуланд” до последния ден на своя плодоносен живот, Уигълзуърт беше в непрекъснато служение. Поради верността му дори в най-малките неща, които много хора пренебрегват, неговото служение бе мощно помазано. Уигълзуърт постигна това, което постигна, без начално образование и въпреки това този неучен Божий човек достигна много интелектуалци. Тайната на неговата сила бе помазанието на Бог. Той обичаше да казва: „Библиотеките правят големи глави, но Божието Слово прави широки сърца.” За Смит помазанието бе първото необходимо условие за служение, главна мотивация и източник на сила за християнина във всяко начинание. Той не можеше да разбере вярващи, които не признават тази истина.

Веднъж в Кардиф, Южен Уелс, един човек, който истински бил загрижен за Божието дело, свикал голяма конференция на християнски лидери. Разискваните теми били единство и хармония, но имало наблягане върху двете необходими условия за служение – Святия Дух и святост в личния живот, които Уигълзуърт смятал за най-важните изисквания. Страхувайки се да не засегнат някого, говорителите разисквали този проблем в твърде общ план. Мероприятието вървяло гладко и организаторът бил напълно доволен от сдържания тон и безконфликтния му характер. Изведнъж Уигълзуърт бил разтърсен от дълбочините на своето сърце. Той си помислил: „На всички тези хора им липсва Божието най-добро. Няма ли да е престъпление, ако замълча и не кажа на хората от това голямо събрание, че има мощно кръщение в Святия Дух за всеки един от тях, кръщението, което получиха учениците в деня на Петдесятница? Пораждайки не малко смут, той свалил палтото си и се качил на платформата, за да им даде това голямо предизвикателство. Той започнал така: „Приятели, ако аз имах всичко това, което вие имате сега, преди да бъда кръстен в Святия Дух, тогава какво получих чрез това преживяване? Какво повече имам аз сега?” След това продължил със своето свидетелство.

„Аз се спасих в Методистката църква, когато бях на осемгодишна възраст. Бях утвърден от епископ за член на Английската църква. Бях кръстен с водно кръщение в Баптистката църква и получих основи върху учението на Библията в „Плимут Бредрен” /Plymouth Brethren/. Бях в редиците на Армия на Спасението, където се научих да евангелизирам на открито и получих благословението на освещението чрез учението на Ридър Харис и Петдесятния съюз. Изисквах чрез вяра дара на Святия Дух, като чаках десет дни пред Господ. Когато бях в Съндерланд през 1907, аз коленичих пред Бог и имах преживяването от Деяния 2:4, получих Святия Дух и проговорих на нови езици, както учениците по време на Петдесятница. Това, което е записано в Библията, потвърждава, че моето преживяване безспорно е било новозаветното кръщение. Бог ми даде Святия Дух, както Го даде на учениците Си в началото.” Той продължил: „Аз също искам хармония, единомислие и единство, но ги искам по Божия начин. В Деяния на апостолите говоренето на езици беше белегът за изпълването и изливането на Святия Дух. Аз не вярвам Бог да е променил Своите методи.” Когато Уигълзуърт приключил, атмосферата в залата била доста напрегната. Председателят побързал да закрие събранието, но било вече твърде късно. Уигълзуърт вече ги бе поставил лице в лице с предизвикателството. Осъзнавайки, че кръщението в Святия Дух не може да бъде омаловажавано в името на религиозната хармония, Уигълзуърт никога не направи компромис с този стандарт. Запалено и смело той прокламираше, че това преживяване неминуемо се придружава от говорене на езици, както Духът дава изговор.

Смит непрестанно предизвикваше всичките християни да стъпят върху следните принципи:

Живейте в готовност. Ако трябва да се подготвяш едва, когато възможността се изпречи на пътя ти, ще бъде твърде късно. Открилата се възможност не те чака дори, когато се молиш. Ти не трябва да имаш нужда да се подготвяш, ти трябва да живееш в готовност по всяко време.

Изпълвайте се със Святия Дух. Това означава цялото ти естество да бъде пропито с Духа. Бъдете толкова пропити, че всяка нишка от тъканта на вашия живот да бъде съкрушена от Духа. Тогава, когато цялото его е изцедено, всичко, което ще извира от теб, ще бъде естеството на Исус.

О. Г. Майлс, пастир и голям приятел на Уигълзуърт, разказва една забележителна случка, илюстрираща водителството на Святия Дух в живота му. Един ден Уигълзуърт и Джеймс Салтър посетили Майлс в дома му в Лийдс. Неочаквано Уигълзуърт казал на двамата си приятели: „Бог ми казва да отида в Икли Муър”. Ставаше дума за едно красиво и посещавано курортно градче на около 16 мили от там. Поради войната имаше голям дефицит за бензин, но Майлс се съгласил да ги закара.

Когато пристигнали, те спрели колата на едно прекрасно място, познато под името „Кравата и скалите на телетата”. Там нямало жива душа, но те седели в очакване. Когато минало известно време, без нищо да се случи, Майлс и Салтър започнали да се питат дали Уигълзуърт не е направил грешка. Но самият Смит нямал никакви съмнения и не след дълго неговото безпогрешно водителство се потвърдило. Един младеж с раница на гърба се появил и седнал до Уигълзуърт да си почине. Скоро двамата се заговорили. Младият човек за известно време се бил върнал в света, но също както блудния син от притчата на Исус, сега той бил разочарован и отвратен от живота в грях. Само след няколко минути младежът коленичил заедно с Уигълзуърт на поляната и се върнал при Бог. „О, какво молитвено събрание имахме този ден там, в местността Икли Муър!”, разказваше после Майлс.

След това, също толкова неочаквано както преди, Уигълзуърт казал: „Джорджи, сега вече можеш да ме върнеш обратно. Изпълних това, което Бог ми каза да направя.”

Каква лична връзка имаше този човек с небето и как очакваше да чуе и да се покори на всичко, което Бог му нареди! А и Бог определено знаеше кого да изпрати на тази съдбоносно важна мисия – Своя верен и надежден приятел Смит Уигълзуърт. Поддържането на постоянна лична връзка с Тронната зала и слушането гласа на Божия Дух бяха всичко, което имаше значение за Уигълзуърт. В това се състоеше тайната на неговия успех. Той можеше да каже заедно с Исус: „Моята храна е да върша волята на Онзи, който ме е пратил и да върша Неговата работа.” (Йоан 4:34).