Скромен (обикновен) човек

Уигълзуърт можеше да стане много богат човек, но той не гледаше на нищо, което притежаваше, като на свое. Той осъзнаваше, че всичко, което има, и той самият, принадлежи на Господ. Той можеше да живее в палат, но вместо това избра да му бъде достатъчна една каменна къща в Бредфорд, Англия. В този дом духовната атмосфера беше както в Тронната зала на Бог. В него можеше да се почувства реалното Божие присъствие. На мен винаги ми беше приятно да го посещавам. Това беше, като да влезеш в светилището на Бог и да бъдеш обгърнат от облака на слава.

Уигълзуърт не само достигаше и благославяше хора по целия свят, но също и даваше с радост за мисионерски служения. Той даваше личните подаръци, които получаваше и които по право бяха за него, за делото на Бог. Евангелизаторската мисия в Конго беше много близко до неговото сърце. Дъщеря му Алис и зет му Джеймс Салтър работеха на това мисионерско поле. Всъщност Салтър и Бъртън бяха основателите на тази мисия, която днес наброява 4 000 църкви.

Уигълзуърт беше много практичен. Спомням си веднъж, точно бях на излизане от неговия дом, след като го бях посетил през една студена, влажна вечер, той положи ръце върху мен, да ме благослови, и след това ме посъветва: „Закопчай се добре и си вдигни яката. Грижи се за това тяло. То не принадлежи на теб, а на Господ и ти ще бъдеш отговорен за него в деня на Съда.”

Уигълзуърт беше абсолютно против вижданията, че хората могат да очакват Бог да ги изцелява, ако те се отнасят със своите тела, както им падне. Той не гледаше снизходително на хора, които си навличат болест в резултат на собствената си глупост.

Уверен в това, че лошият външен вид не прославя Бог, Уигълзуърт винаги се обличаше добре. Във времето на материална криза имаше хора, които го критикуваха за тези му привички. Но когато напусна работата си като водопроводчик, за да бъде в служение на пълно работно време, той беше казал на Господ: „Първия път, когато остана със скъсани обувки и панталони, които трябва да бъдат кърпени, аз се връщам на старата си работа.” Той твърдеше, че ако човек уповава на Бог, никога няма да му се налага каквото и да е, защото Бог се грижи за него. Уигълзуърт доказа правотата на своята гледна точка – никога не му се наложи да иска нещо от някого и никога не му се наложи да се върне отново на работа като водопроводчик, въпреки че имаше семейство, което трябваше да осигурява. Той винаги казваше, че Бог не е стиснат, но Бог е който снабдява изобилно и дори дава възможност да послужиш на другите чрез своето изобилие. И Уигълзуърт го правеше.

следваща глава Свят човек