Първа среща с Уигълзуърт

Смит Уигълзуърт и аз се срещнахме за първи път, след като бях изцелен по свръхестествен начин. Когато бях момче, майка ми и аз посетихме неголямо служение в гр. Уейкфилд, Западен Йоркшир, Англия. Беше студена, влажна февруарска вечер през 1923 г. Спомените ми са изключително ясни за всичко, което се случи през онази вечер. Дори си спомням химна, който хората пееха, когато влязохме в залата. Майка ми, въпреки че беше много религиозна и посещаваше редовно Английската църква, никога не беше познавала Исус като свой личен Спасител. Онази вечер тя Го прие в своето сърце. Когато се върнахме в къщи от събранието, тя каза на цялото семейство, че е „спасена”, но те не разбраха.

Баща ми имаше твърд характер. Той работеше в мината /както и тримата ми по големи братя/, беше шампион по билярд и ненаситен комарджия. И в същото време беше клисар и помощник в местната църква. Братята ми също участваха в дейността на църквата, като пееха в хора. Реакцията на баща ми относно изявлението на майка ми беше доста враждебна. Той й забрани да ходи на онова място повече. Но поради влиянието на братята ми, майка ми и аз продължавахме да посещаваме събранията, които провеждаха там. Когато наближи Великден, аз се разболях. В началото болестта ми не изглеждаше нищо сериозно, но по-късно се оказа, че карам двойна пневмония, която по онова време не се лекуваше. Изпаднах в дълбока кома. След като ме прегледал мозъчен специалист, той казал, че никога няма да се върна в съзнание и предположил, че това ще бъде за мое добро, тъй като мозъкът ми бил толкова увреден, че дори и да се върна в съзнание, съм щял да бъда умствено и физически неспособен за нормален живот.

Малкото служение, което майка ми и аз посещавахме, провеждало Великденска служба в едно от близките села. Във Великденската събота аз съм бил в кома от една седмица. Лекарят казал, че състоянието ми бързо се влошава и според него аз няма да доживея до вечерта. По молба на майка ми, баща ми отишъл на службата, за да поиска да се молят за мен. Пастир Ричардсън, който беше много добър приятел на Смит Уигълзуърт и Чарлс Бъкли – един от проповедниците на събранието, придружили баща ми до вкъщи. Когато те пристигнали, докторът тъкмо си тръгвал.

Когато г-н Ричардсън се поинтересувал за състоянието ми, докторът отговорил, че не ми остават повече от един-два часа живот. Цялото семейство се събрало в болничната стая; всички, освен майка ми, мислели, че това е краят. Въпреки че бях безнадеждно болен, те всички искаха да бъдат до мен в този час. Тъй като бях най-малкият, аз бях любимец на семейството.

Г-н Ричардсън и г-н Бъкли влезли в болничната стая. Тогава г-н Бъкли се обърнал към семейството: „Бог ни откри, че днес тук ще се случи чудо” – казал той. – Как ще реагирате, ако Бог изцели това момче?” Моят най-голям брат, приятен младеж, отговорил: „Ако Бог го изцели, ние ще Му служим”. Г-н Бъкли казал: „Вие осъзнавате, че обещанието ви не е пред мен, а пред Бог”. Брат ми отвърнал: „Да, осъзнаваме това”. „Сега ще се помолим”, – казал г-н Бъкли, и после добавил: „Но изцелението може да не стане моментално, затова не се обезкуражавайте. Бог ще ни даде знамение, преди да си тръгнем.” Когато те се помолили, на пръв поглед нищо не се случило. След това слезли да пият чай, който сестра ми била приготвила за тях. Тъй като били закъснели за следобедната служба, те щели да отидат направо за вечерната.

Братята ми ми били купили Великденски шоколад, който седял на нощното ми шкафче. Аз си спомням как излязох от комата и извиках: „Мамо, къде ми е шоколада?”

Бях изцелен съвършено. Семейството ми отиде на събрание с г-н Ричардсън и г-н Бъкли и там всички бяха спасени. Баща ми беше първият. Толкова изобличаващо беше това чудо, че за съвсем кратко време 57 човека, близки и роднини, бяха спасени. Разбира се, дяволът не можеше да преживее такова поражение, без да се опита да опровергае победата на Бог. Скоро след това аз получих пристъп на остър апендисит. Докторът дойде и каза, че животът ми може да бъде запазен единствено, ако спешно ме оперират. Майка ми каза: „Ако Бог не го изцели до два часа, ще се съглася на операция”. Докторът каза, че не може да поеме риска за тези два часа. „Много добре”, отговори майка, „ако вие не сте готов да изчакате тези два часа, аз поемам цялата отговорност за това, което може да се случи”. Докторът казал: „Аз ще се върна след два часа.” Когато се върнал, аз съм бил заспал, отново свръхестествено изцелен. Въпреки, че г-н Уигълзуърт живееше само на 20 мили от нашия дом, ние до този момент не се бяхме срещали. Но наскоро след това събитие ние се срещнахме и той искаше да научи всички подробности около моето чудо. Той се радваше на всичко, което Бог беше извършил, така, както, ако сам би бил инструментът за това изцеление. От този момент нататък той и нашето семейство станахме близки приятели.

следваща глава Смирен човек