Корав отвън – горещ отвътре

Уигълзуърт беше изключително чувствителен към движението на Святия Дух. Но понеже като човек той беше външно корав, някои от действията и думите му изглеждаха груби. Спомням си една моя леля, която отиде при него, за да се помоли за оплакванията й в стомаха. Той я удари с юмрук в корема. Тя изпищя, но беше изцелена. Не знам някой да е имал лоши последствия от подобна, наглед груба намеса от страна на Уигълзуърт. По-скоро знам обратното. Хората, подложени на такива действия, оздравяваха. Човек, който служи на хората с такъв маниер, трябва да познава Бог; в противен случай подобни действия могат да се окажат фатални.

Спомням си как Уигълзуърт веднъж отговори на въпроса, защо понякога удря хората. Той каза: „Аз удрям дявола. Но ако човекът се окаже на пътя ми, какво мога да направя?” Той казваше: „Ти не можеш да се отнасяш нежно с дявола, нито трябва да го утешаваш – той обича това.”

Много теолози не бяха съгласни с него, но въпреки несъгласието си, те не можеха да произведат неопровержимите свидетелства, който той имаше в своето служение, за да подкрепят своите теории. Уигълзуърт гледаше на дявола като на нещо реално и вземаше власт над него. Тези особени действия бяха начинът, по който той изразяваше своя авторитет в духовния свят. За мен това беше ясен пример на „постигнатото оправдава средствата”.

Ние слушаме толкова за действията чрез вяра. Но какъв е смисълът, който влагаме в това? Питам това, защото съм виждал хора да се опитват да правят неща, които си мислят, че са дела на вяра, но да имат посрамващи резултати, които със сигурност не прославят Бог. Ако ние искаме да имаме делата чрез вяра, които Уигълзуърт имаше, то ние трябва да живеем живота, който Уигълзуърт живееше. Да се опитваш да действаш на вяра, без да живееш съответен живот на вяра, е наистина безпочвена самонадеяност. Виждал сам това да се случва много пъти. Уигълзуърт винаги твърдеше, че Божиите деца са в позиция на сила, за да се справят с дявола единствено, когато живеят праведно. Той беше абсолютно предаден на принципа на святостта. Беше много прям и решителен в служението си. Никога не се извиняваше за това, което е казал. Пример за това е реакцията му на едно събрание, на което аз присъствах. Една дама, която при други случаи е изговаряла послания на езици, които Уигълзуърт е тълкувал, започна да говори на език. Разпознавайки, че жената този път не следва ръководството на Духа, Уигълзуърт я прекъсна рязко: „Седни си, жено, това е по плът.”

Уигълзуърт беше човек, който обичаше истината. Нямам предвид само истината, която се намира в Библията като писано Слово. Говоря за самите му действия, за това, че той се беше привързал и живееше според тези духовни принципи. Той никога не преувеличаваше нещата в която и да е област. В сферата на евангелизаторството на човек понякога му е от ясно по-ясно, че броят на спасените и изцелените, който се оповестява в даден репортаж е доста преувеличен. Уигълзуърт винаги описваше подробностите в своите събрания точно, както са били, без да ги до украсява.

Всичко, което той казваше, беше 100 % истината. Всичко, което обещаваше, той го изпълняваше, без да се отмята. Ако имаше и най-малко съмнение, че може да не успее да изпълни дадено обещание, той предпочиташе въобще да не го дава. На събрание другите лесно можеха да забележат, че Уигълзуърт се влива в Духа. Великденските дни бяха много почитан празник в Престън, Англия. За специалната служба, която се провеждаше там по това време, знаеше цялата страна. Въпреки че Уигълзуърт пътуваше много, той винаги гледаше да е в Престън за тези събрания и обикновено той ги организираше. Тези, които проповядваха на празника, свидетелстваха за голямата свобода, която имаха там, защото домакините не се опитваха да създават контролираща атмосфера. Когато Уигълзуърт станеше да говори, се изливаше вълна на благословение, защото той не се опитваше да привлече вниманието върху себе си като човек или проповедник, но към Христос.

Християнската църква не е успявала да има такива резултати в света, каквито би трябвало да има, поради егоцентрични стремежи. Смит Уигълзуърт презираше точно тези амбиции и открито ги изобличаваше. Той напълно приемаше Колосяни 1:17-19 „И Той /Исус/ е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява. И глава на тялото, тоест на църквата е Той, Който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко. Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота.” Зад грубоватата външност на Уигълзуърт беше скрито необикновено състрадание. Докато четеше хилядите писма, в които го молеха за помощ, сълзи се стичаха от неговото лице. В такива моменти цялата му същност се разтърсваше – той осъзнаваше ужасяващите поражения на греха. Това откровение беше една от тайните на неговото служение.

Често е повдиган въпросът защо Исус плака пред гроба на Лазар, когато знаеше, че гниещият труп ще бъде преобразен от думите на възкресение. Ако Той знаеше, че Лазар ще възкръсне, защо тогава плачеше? Много просто. Исус беше наясно с пораженията на греха и Той осъзнаваше скръбта на тези, които стояха около гроба, и това, че те са жертви на погубващата сила на греха. Защо Исус се обърна към жените, които плачеха, докато Той отиваше към Голгота и им каза: „… недейте плака за Мен, но плачете за себе си и за децата си.” (Лука 23:35). Той разбираше какви са последствията от греха и какво е действието му в момента. Смит Уигълзуърт често плачеше, когато виждаше нуждите на хората, защото той, както Исус, осъзнаваше пораженията на греха.