Дух на святост

Уигълзуърт вярваше, че като храмове на Святия Дух ние трябва да пазим себе си чисти и да не позволяваме никога нищо да оскверни храма на нашите тела. Павел писа на коринтяните относно този въпрос: „Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух който е във вас, Когото имате от Бог, защото сте били с цена купени, затова прославете Бог с телата си и с душите си, които са Божии” (І Коринтяни 6:19-20). За Уигълзуърт беше велика привилегия да бъде с тялото си храм на Святия Дух. Той поддържаше своя духовен живот чрез общуване с Бог, като живееше в постоянна близост с Него. Когато Божиите деца престанат да жадуват за праведност и чистота, твърдеше Уигълзуърт, в тях влиза сатана. Уигълзуърт веднъж отбеляза: „Когато за пръв път поех глътка въздух от Святия Дух, аз зарязах всичко и всички, за да бъда в Неговото присъствие и да чуя какво има да ми каже.” Той беше много чувствителен към движението на Святия Дух.

Доста често аз чувам хора да заявяват: „Бог ми каза…” Знаейки как живеят някои от тях, мен направо ме хваща страх, когато чувам такива изявления. Никога не съм се безпокоял за Уигълзуърт, когато съм го чувал да говори така, защото той го правеше много рядко. А не беше и нужно. Каквото и да кажеше, той го бе получил от Бог. Всичко, което беше той и всичко, което правеше, бе резултат от движението на Святия Дух. В своя молитвен живот, често се молеше в Духа. Казваше, че нещата са твърде дълбоки, за да бъдат разбрани от нашия ум и твърде богати, за да бъдат изразени с естествения език. Вярваше, че човек може да се движи в тези области единствено чрез своя дух. Когато Смит говореше на език, той често и го тълкуваше. Чувал съм го в много случаи да го прави и всеки път за мен е било незабравимо преживяване. Тълкуванията наистина съдържаха огромен смисъл.

През годините, истинността на тази практика е била оспорвана, но тя е напълно според Словото: „Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува” (І Коринтяни 14:13). Смятам, че всяко несъгласие с това е безпочвено. Когато слушах как Уигълзуърт тълкува посланията си на небесен език, аз чувствах, че това излиза директно от сърцето на Бог.

Едно от доказателствата за това бе промяната в неговия естествен език. Като се има предвид, че Уигълзуърт беше човек без образование и обикновено граматиката му беше под всякаква критика, не е ли чудно, че когато тълкуваше свое небесно послание, той спазваше правилата на английската граматика с абсолютна прецизност? Без съмнение тези проявления бяха свръхестествени. Научил тайната на молитвата в Духа, Смит достигаше области далеч над своите естествени възможности.

Това, което Павел писа в І Коринтяни 14:14-15 Уигълзуърт научи от опит: „Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод. Тогава какво? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си”. Когато Уигълзуърт се молеше на непознати езици, можеше да се забележи, че молитвата му не е еднотипна през цялото време, но се променя. Езикът му се видоизменяше, когато той преминаваше от област в област в духовния свят. Той често се молеше по този начин, когато срещаше критична нужда. Това беше стъпване върху стиха от Римляни 8:26-27, който казва: „Така също и Духът ни помага в нашата немощ; понеже не знаем да се молим както трябва, но Самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания, а този, който изпитва сърцата знае какъв е ума на духа, защото Той ходатайства за светиите по Божията воля.” Христовата църква има нужда да научи тайната, която Смит Уигълзуърт знаеше и в която се движеше – тайната на молитвата в Духа.

следваща глава Духът на смирение