Дух на разпознаване

От служението на Уигълзуърт става ясно, че той познаваше ума на Духа. Като младеж аз чувствах върху себе си Божият призив да отида в Африка като мисионер. Това мое убеждение се потвърждаваше от всяко събитие. Един ден, когато седях с Уигълзуърт в неговия дом, той ме погледна в очите и ми каза: „Ти няма да заминеш за Африка като мисионер, това не е Божията воля за теб.” „Но всяко обстоятелство подсказва, че това е Божията воля. Вратите са отворени.” „Може и така да е”, отговорил той, „но вратите ще се затворят, помни ми думите.” Аз изчаках. За по-малко от месец вратите се затвориха и то толкова здраво, че изчезна всяка възможност за тяхното повторно отваряне. Думите на Уигълзуърт се изпълниха, защото той познаваше ума на Бог.

Често пъти хората казват, че един човек не може да знае Божията воля за друг човек. Но понякога съществуват изключения от това правило и моят случай беше едно от тях. Въпреки че всичко свидетелстваше, че Божията воля за мен е да отида в Африка, Уигълзуърт знаеше, че аз няма да отида; Божията воля за мен наистина беше различна. Това, че Уигълзуърт знаеше ума на Духа, можеше да се види също и в това, как той безпогрешно разпознаваше източника на заболяването при даден човек. На едно събрание Уигълзуърт послужи на двама души, чиито проблеми за всички, освен за него, изглеждаха абсолютно идентични: и двамата бяха глухонеми. Уигълзуърт постави пръсти в глухите уши на първия човек и каза: „Бъдете отворени в Името на Исус.” След това постави ръката си на устните на мъжа и каза: „Език, бъди развързан.” Човекът беше изцелен. Но към втория човек той подходи по абсолютно различен начин. Той го погледна право в очите и каза: „Ти глух и ням дух, излез в Името на Господа Исус!” Човекът беше прекрасно изцелен. По-късно Смит обясни: „Ти не полагаш ръце на дявола. Няма какво да му предаваш. Трябва да го смъмриш и да му заповядаш да си иде. Но трябва да си в съответната позиция пред Бог, за да можеш да го направиш.”