Дух на поклонение и служение

В своето общение с Бог, Уигълзуърт бе научил тайната на хвалението и поклонението. Много пъти ние се напъваме да се покланяме на Бог и го правим много изкуствено. Но поклонението е истинско, когато извира от дълбочините на дух ни, когато се ражда от дълбините на нашето същество.

Уигълзуърт беше разбрал от опит какво имаше предвид Исус, когато каза: „Ето, идва час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отец с дух и истина и ония, които Му се кланят, с дух и истина трябва да се кланят” (Йоан 4:22, 24). Хвалението, което Уигълзуърт принасяше, беше с дух и с истина. То се раждаше от най-съкровените му преживявания с Бог и не спираше да се излива дори през времената на най-тежки изпитания. От своето общуване с Бог той бе научил и тайната да предава на другите, това което е в него. Разбираше важността на това служение и дори се беше изкачил на още по-високо ниво. Той можеше да предава благословение върху хората, дори без да им полага ръце. Недалеч от дома на Уигълзуърт се намираше красивият Манингамски парк – обществен парк с прекрасни алеи и чудна растителност. Днес не мога да мина през този парк без да си спомня за Уигълзуърт и хората, които са били благословени там. Когато нямаше пътувания, той обичаше да отива в този парк и да прекарва известно време там. В повечето случаи някой сядаше до него на същата пейка. Ако човекът не беше спасен, Уигълзуърт се помолваше тихо за него, да се почувства изобличен и да се спаси. Каквато и нужда да имаше, той я усещаше и разпознаваше. Не му се налагаше да разпитва хората за каквото и да е. Не след дълго, привлечени от Святия Дух, почти без да разберат какво става, те изливаха сърцата си пред Уигълзуърт. Всеки си тръгваше благословен.

Смит винаги казваше: „Ако не носиш живот, ти ще носиш смърт и ще оставиш своя ближен в по-лошо състояние, отколкото, когато си отишъл при него.”

Да бъдеш на „поучаващо събрание” със Смит Уигълзуърт беше голямо преживяване. Той не наричаше своите служби, както някои „очакващи събрания.” Той казваше на хората: „Не трябва да чакаш, за да получиш Святия Дух. Той вече е даден: Той е тук. Не го чакай, а Го приеми.” След като хората вече бяха седнали, той им казваше да приемат благословенията си чрез вяра. След това заявяваше: „Когато преброя до пет, направете това, което ви казах.” Когато той стигнеше до пет, хората започваха да говорят на езици – сякаш вълни заливаха цялото място. Уигълзуърт смяташе, че има разлика между проповядване и служение. Павел, един от апостолите на Исус Христос, по Божията воля се считаше и наричаше служител. В Послание към римляните той писа по този въпрос с пределна яснота: „Защото копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето утвърждение.” В Римляни 1:11 и І Солунци 2:8 пише: „беше ни драго да ви предадем не само Божието благословение, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.” Това „предаване”, което Павел имаше предвид, е даване чрез Святия Дух. Никой не може да даде нещо, което не притежава. Върху това се базира категоричното мнение на Смит: „Ако не носиш живот, ти носиш смърт.”

Призванието да си християнин слага върху теб огромна отговорност. Не можем да живеем, както си искаме. Уигълзуърт твърдо вярваше, че независимо дали си възрастен или дете, независимо какви са обстоятелствата, ако ти живееш живот на праведност, можеш да служиш посредством вяра чрез Духа. Ако не даваме плод, ако нямаме резултатите, които би трябвало да имаме, наложително е да изпитаме нашите сърца и да открием защо това е така. Апостол Йоан пише: „Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме дръзновение спрямо Бог, и каквото и да Му поискаме, получаваме от Него, защото пазим заповедите Му и вършим това което Му е угодно” (І Йоан 3:21-22). Стандартът е висок, но винаги трябва да помним, че потенциалът на вярващите е почти неограничен в сила и в сфера на влияние. Служението на Уигълзуърт свидетелства за това.

Говори се, че когато Уигълзуърт посетил Сан Франциско, толкова много били хората, които искали да го чуят, че той проповядвал и служел, вървейки по улиците. Хората изнасяли болните си и ги слагали навън върху одеала, така че да може да мине сянката му върху тях и те наистина се изцелявали. Това е новозаветното служение, за което четем в Деяния 5:15 „…даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та като минеше Петър поне сянката му да засегне някои от тях.” Уигълзуърт доказа, че апостолското служение, такова, каквото е заръчал Исус Христос, не е престанало да съществува след смъртта на първите апостоли. И то ще продължава да действа, докато изпълни своята крайна цел. Поради това, че църквата е ставала непокорна и е губела своята сила през вековете, някои хора са заключили, че това новозаветно служение е било само за времето на ранната църква. Но вижте поръчението, което Исус даде в Марк 16:15-18 „И рече им (на учениците): Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден. И тия знамения ще придружават повярвалите: В Мое име бесове ще изгонват, нови езици ще говорят; змии ще хващат, а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват.” Ако времето на чудесата вече е отминало, както някои твърдят, как тогава си обясняват това, че Уигълзуърт – човек от 20 век, служеше със същата свръхестествена сила, както и апостолите? Възкресението на мъртви, изгонването на демони, изцелението на болни и всички други чудеса бяха в неговото служение. Уигълзуърт беше дълбоко уверен, че всяко Божие дете има в себе си потенциала да върши чудеса. Големият въпрос, който се надигаше в сърцето на му бе: „Защо тогава вярващите не реализират своя потенциал?” Има свидетелства и е документирано, че в различни моменти от човешката история са живели християни, които са реализирали този потенциал. Как ще отговорим на предизвикателството на тези мъже и жени, служители на живия Бог, които са оставили такава искряща следа, и са повлияли така мощно на света? Ако развиваме характера си и изграждаме служение, по примера на Смит Уигълзуърт, това ще ни помогне и ние да бъдем също толкова успешни за Бог. Дори и само един човек да се хване за тия думи, да се преобрази според тях и да тръгне за Бог, ще си струва труда, който съм хвърлил в писането на това послание.

Сърцето на Уигълзуърт беше винаги отворено за Духа и затворено за плътта. Той обичаше да казва: „Ако Святият Дух не движи мен, аз движа Него.” Това изявление предизвикваше остра критика от страна на много хора, които го оценяваха като еретично и непочтено. Но тези упреци към Смит не бяха справедливи. Неговите критици не разбираха горещата му любов и ревност за Бог и Неговите неща. Да присъстваш на събрание, водено от Уигълзуърт, бе незабравимо преживяване.

Когато и да посетеше нашата местна църква, моят пастир предоставяше службата изцяло в неговите ръце. Още щом застанеше на амвона, Уигълзуърт казваше: „Всеки от вас, който желае нещо от Бог, нека си вдигне ръката.” Из цялата зала се появяваха вдигнати ръце. След това отново проговаряше: „Всички вие, които сте уверени, че ще бъдете благословени, вдигнете си и другата ръка.” Почти всички присъстващи вдигаха и другата си ръка и стояха с ръце, издигнати във въздуха.

После той заявяваше: „Дръжте ръцете си издигнати, и ако възнамерявате да вземете със себе си благословението си, когато се върнете у дома, станете на крака.” Изпълнявайки това, почти всички се изправяха на крака, като продължаваха да държат ръцете си, вдигнати нагоре. В този момент вълни на слава заливаха цялото събрание. Атмосферата винаги беше като наелектризирана. Огромно число нужди бяха посрещани в същия час. Ето това имаше предвид Смит, когато говореше за движение в Святия Дух. Нито един от неговите критици не можеше да оспори движението на Божият Дух на такова събрание. Той обясняваше чудесата, които се случваха на тези събрания по следния начин: „Вярата се задвижва първа. След това Бог се задвижва в отговор на вярата.”

Една от неговите специалности бяха проблемните бракове. Уигълзуърт винаги използваше Божиите методи, затова разрешението на всеки един проблем беше истинско и дълготрайно.

Веднъж една жена дошла при Уигълзуърт за помощ относно брака на нейния син. До едно време младежът обичал Бог, дори си бил намерил прекрасна съпруга, но после отпаднал от вярата и бракът му дотолкова се влошил, че той напуснал жена си и се преместил да живее при майка си. Тази ситуация била тежка за майката и много я разстройвала. Уигълзуърт казал на жената: „Дай ми носната си кърпичка. Когато тя му я подала, той я сложил между дланите си и се помоли: „Господи, подействай в сърцето на този човек с дух на изобличение.” Връщайки кърпичката на жената, той я посъветвал да я сложи под възглавницата на младежа, без да му казва нищо. Когато майката се върнала у дома, синът й не бил в къщи, така че тя направила така, както й казал Смит. Когато синът й се прибрал, било доста късно и жената била вече в леглото. Малко след като се прибрал, младежът отишъл в стаята си, съблякъл се и си легнал. В момента, в който допрял глава до възглавницата, той почувствал ужасно изобличение. Бързо станал от леглото, паднал на колене и оправил отношенията си с Бог. След това се облякъл, отишъл при майка си, макар и да било полунощ, и й съобщил: „Не се тревожи, мамо. Връщам се при жена си. Ще се видим утре. Чао.” Веднага след това си излязъл.

Когато се върнал при съпругата си, те с радост се помирили.

Множество бракове са били спасявани чрез служението на Уигълзуърт и то по свръхестествен начин, а не поради това, че постъпвал особено тактично. Много пъти неговият подход и действия бяха като на слон в стъкларски магазин. И все пак неговата заразителна ревност и неговата загриженост към хората проблясваха като лъчите на слънцето в облачно време. Уигълзуърт имаше в себе си любов и съчувствие, искрени чувства, които не можеха да останат скрити за дълго зад привидно грубото му държание. Скоро, след като брачната двойка се съвземаше от първоначалния шок, в резултат на неговия необичаен подход, двамата съпрузи изливаха сърцата си пред него. Той ги изслушваше и често сълзи се стичаха по неговото лице. Всяка двойка, която идваше при него за съвет, си отиваше освободена от проблемите в брака си. При подхода си в такива случаи, християни често правят грешката да изхождат от съветите на психолозите – човешкото естество обича да се осланя на науката и опита. Но Уигълзуърт винаги се вслушваше, да чуе с отворени уши гласа на Бог. Той не искаше да пропусне какъв съвет има да даде Отец! Смит не работеше по определени методи.

Уигълзуърт не си беше изработил универсални техники за ефективност. Той бе мотивиран единствено от Божията любов в своето сърце. Смит знаеше, че без това, и най-добрите техники не струват нищо. Той живееше на принципа от І Коринтяни 13:1-2 „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти или кимвал, който дрънка. И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание и ако имам пълна вяра, тъй че планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.” Уигълзуърт изявяваше този принцип чрез своя живот и своето служение. След това пасажът продължава така: „Любовта дълго търпи и е милостива” (ст. 4). Любовта дава възможно най-положителното отношение към всяка ситуация; тя открива заложеното добро дори и в най-ужасния характер. По тази причина единствено любовта никога не отпада; чрез нея се печелят битки, които чрез нищо друго не биха могли да бъдат спечелени. Тази любов беше една от тайните, които донесоха огромния успех в служението на Уигълзуърт.

следваща глава Дух, който печели души