Духът на смирение

Уигълзуърт беше наясно с опасността от гордост. Той никога не си позволяваше да накърни святостта на неговото взаимоотношение с Бог. За да не губи това, той вземаше Господна вечеря всеки ден. Голгота беше винаги пред очите му като противоотрова срещу гордостта. „защото който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждение за себе си.” „Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете тая чаша, възвестявате смъртта на Господ, докато дойде Той.” (І Коринтяни 11:26). Често пъти Уигълзуърт беше сам, когато ядеше хляба и пиеше виното – сам пред своя Бог, той приемаше символите на нараненото тяло и пролятата кръв на Исус Христос.

Някои може би се питат какъв ли е процентът на християните, които вземат хляба и виното, без въобще да се замислят за огромното значение и отговорност на това действие. Много от тях го правят по традиция или съвсем механично. Вземането на Господна вечеря е толкова сериозно действие, че то може да означава благословение или проклятие, в зависимост от отношението, с което се прави. Уигълзуърт взимаше Господна вечеря с абсолютна искреност и с пълно съзнание за отговорността в това. Ето защо той живееше в неразривно общение със своя Бог – една постоянна лична връзка, която го държеше винаги готов за служение. Нито едно предизвикателство не можеше да го свари неподготвен. Той често казваше: „Ако ти се налага тепърва да спираш и да се подготвиш пред една отворила се възможност – ти вече си я изпуснал. Прекалено си закъснял – тя вече си е отишла и може никога вече да не се появи отново.” С такава нагласа Уигълзуърт никога не стоеше в недоумение какво да прави в каквато и да е ситуация. Ето един пример.

Пастирът на една църква, в която Уигълзуърт бил дошъл да послужи, го помолил да посетят един член от неговата църква – една жена, която била болна. Уигълзуърт се съгласил. Когато наближили къщата, Уигълзуърт явно усетил в духа си, че тази жена няма право сърце пред Бог. Двамата служители били заведени в стаята, където жената лежала на легло. Множество шишенца с лекарства стояли на нощното й шкафче до нея. Пастирът казал: „Дошли сме да се помолим за теб.” Но Уигълзуърт й казал в очите: „Няма да се моля за теб. Ти се наслаждаваш на своята болест. Ти не искаш молитва.” С тези думи той си излязъл от стаята и се върнал в колата, за да чака пастира.

След като утешил жената, пастирът, много разтроен дошъл при Уигълзуърт в колата, и казал: „Ти направи лоша услуга на нашата църква. Тази скъпа сестра е давала толкова пари за нас.” Смит възразил: „Да, но и точно това е проблемът.” „Хубаво”, казал пастирът, „предполагам, че повече няма да я видим в църквата.” „Напротив, ще се върне и то много скоро”, отговорил Уигълзуърт напълно спокойно. Те се отбили в дома на пастира да пият чай и след това отишли в църквата за вечерната служба. Болната, която само преди няколко часа била на легло, сега била дошла на събрание. Тя излязла напред за молитва за изцеление. Уигълзуърт я попитал: „Сега вече готова ли си?” „Готова съм” отговорила тя и после добавила. „След като си тръгнахте този следобед, аз се почувствах изобличена и осъзнах, че това, което ми казахте е вярно.” Тази вечер тя била изцелена.