Духовна битка

За да можем да разпознаваме сатанинските проявления, ние трябва да живеем в присъствието на Святия Дух. В противен случай, много лесно ще станем жертва на дяволските заблуди. Ако имаме правилно разбиране за греха и неговите последствия, ако имаме отношението, което Исус Христос имаше, то ние никога няма да се боим от дявола или от това, което той може да направи – по-скоро той ще се бои от нас. Ето един пример от живота на Уигълзуърт. Веднъж, в началото на едно събрание, той тъкмо приближавал амвона, когато изведнъж някакъв човек от присъстващите започнал да крещи с ужасен глас. Уигълзуърт се затичал към човека, а той побягнал в обратната посока. Докато те се гонели между редовете, разбутвали хора, събаряли столове и въобще се създала суматоха. Когато мъжът вече щял да се измъкне през вратата, Уигълзуърт успял да го догони и го задържал. Двамата се сборичкали и паднали на земята. През това време Смит извикал: „Излез от него, дяволе, в името на Исус!” Моментално човекът бил освободен и приел Господ Исус Христос.

Святият Дух бил разкрил на Смит, че мъжът е под влиянието на нечист дух. Нечистият дух беше разпознал Святия Дух в Уигълзуърт и бе изпаднал в ужас. Затова се бе състояла тази гонитба.

Уигълзуърт никога не се боеше от конфронтацията със силите на тъмнината. Доколкото знам, той никога не се е провалял, когато си е имал работа с обладани от демони хора. Такива хора винаги бяха освобождавани, защото мощта на Святия Дух, действаща чрез Смит, винаги надделяваше.

За да разпознаваме духовете на изкушение и съблазън, които действат в това последно време, ние отчаяно се нуждаем от помощта на Святия Дух. Веднъж, когато Уигълзуърт ми описваше едно място, което посетил, той отбеляза, че хората там били под такова демонично заблуждение, че техните бракове тотално се разпадали. Чудя се какво ли би си помислил Уигълзуърт, ако видеше какъв процент от днешните бракове, дори и християнските, поголовно се разпадат. На него му ставаше болно заради демоничните стратегии срещу святостта на брака, които идват и които той беше предвидил. Неговите лоши предчувствия напълно се оправдаха. Според Смит човек, който е воден от Духа, може никога да не се превръща в роб на желанията на плътта, каквито и да са те. Той беше уверен, че животът в Духа може така да доминира човешкото съществуване, че физическото тяло и неговите желания да бъдат поставени напълно под контрола на Святия Дух.

Смит вярваше, че човек не просто остарява, а отива към все по-голяма зрялост. Не естествената възраст или времето, от което си християнин, определят твоето духовно ниво, а степента, в която си воден от Святия Дух. Свидетелството за зрялостта на Уигълзуърт беше това, че той винаги бе на правилното място, в правилното време и при правилните обстоятелства. Поради това, че той винаги беше воден от Духа, никога не губеше самоконтрол. Той обичаше да казва: „Да бъдеш изпълнен със Святия Дух е голяма привилегия. Според мен единствено нещата, които са направени в Святия Дух, не са провал.” Понеже Смит беше изпълнен с Духа на Утешителя, не беше нищо необичайно, когато това излъчване караше както грешници, така и хора, претендиращи, че са християни, да се чувстват еднакво изобличени в присъствието му. По същата причина, вярващи и служители, преминаващи през тежки изпитания, намираха голямо утешение, когато бяха заедно с него. Той казваше: „Ние трябва да бъдем като фенери, които прогонват тъмнината. Където и да отидем, духовната атмосфера трябва да се очиства и силите на нечестието трябва да отстъпват пред светлината.”

Веднъж попитах Уигълзуърт как обича да си почива. Той отговори: „Аз си почивам най-добре в присъствието на Господ. Това е всичко, което ми е нужно. Всякаква друга форма на почивка не е за мен, защото аз съм в постоянна битка с дявола. Всяка почивка или развлечение извън присъствието на Бог ще ме направи уязвим пред моя противник.” Не е чудно, че той вършеше велики дела за Бог. Силите на тъмнината не криеха заплаха за него, защото когато и да се сблъскаше с тях, той беше свеж и подготвен от чистата атмосфера на Божията Тронна зала. Смит носеше със себе си това очистващо действие в замърсената духовна атмосфера на тоя свят. Това караше демонично обладаните хора, които разпознаваха в него служител на Всевишния Бог, да викат от ужас в негово присъствие.

следваща глава Мечът на Духа