Духовен глад и жажда за Бог

Някои може би се чудят как Уигълзуърт успяваше да поддържа такъв висок стандарт и винаги да има това „правилно стоене пред Бог”, както той го наричаше. В отговор на това, нека ви разкажа личните спомени на Уигълзуърт за това, как се е спасил. На осемгодишна възраст той посетил малка Методистка църква заедно със своята баба. Там хората се събирали около малка, старомодна камина и пеели стари химни така, както само старите методисти умеят да ги пеят: „О, Агнето, кървящо Агне, Агнето на Голгота, Агнето, което беше заклано и което възкръсна, за да ходатайства за мен.”

Те танцували около старата камина и лицата им били огрени от Божията слава, когато Уигълзуърт почувствал присъствието на Божия Дух, и изведнъж осъзнал, че Исус е негов Спасител.

В този момент той се новородил. От този ден нататък Уигълзуърт никога не се усъмнил в своето спасение. За него това преживяване било съдбоносно, тъй като той от ранна възраст мразел всяка половинчатост. Всяко нещо, на което не можел изцяло да се отдаде, той предпочитал въобще да не го прави. Той никога не можеше да си представи спасението като нещо половинчато.

За Уигълзуърт спасението беше нещо непокварено и чисто, без каквито и да е примеси от света. Точно поради същата тази черта той никога не се задоволи с нещо по-малко от всички благословения на спасението, за които човек е призван. В резултат на това Смит имаше ненаситен глад за Бог. Не че беше недоволен от това, което има, но колкото повече получаваше от Бог, толкова повече желаеше да получи още и още от Него. Веднъж ми изпрати картичка със следния текст: „Всичко от себе си, нищо от БогПо-малко от себе си, повече от БогНищо от себе си, всичко от Бог.” Това добре изразява мнението на Уигълзуърт по този въпрос. Гладен за всичко, което Бог е приготвил за него, Уигълзуърт чакаше пред Бог, докато бе напълно преобразен и очистен от небето. Той разбираше, че Божият план за Неговите хора е, те да имат сила. Представата за един немощен, хладък християнин го отвращаваше и бе неприемлива за него. Той никога не би искал да види себе си или другите християни като такива. Беше наясно с духовния растеж. Уигълзуърт не оспорваше нивата, през които трябва да минеш и времето, което е нужно, за да се изградиш, но той бе поставил пред себе си един стандарт и независимо на каква цена, беше решил да бъде като Христос. Това бе неговата висока цел. Уигълзуърт не можеше да си представи да стане служител, без да има съответната сила да върши Божията воля. Постоянно търсейки Бог, веднъж той чул за изливането на Божия Дух в „All saints Anglican Church” в Съндерланд. Решил да отиде там най-вече, защото чул, че хората там се кръщават в Святия Дух, както в деня на Петдесятница. Уигълзуърт смятал, че вече е кръстен в Святия Дух според както бил учен, но не разбрал защо ги няма езиците. Когато отишъл в онази църква, Уигълзуърт им казал, че иска да чуе езиците. Хората там му отговорили: „Това, от което се нуждаеш е кръщението в Святия Дух”, но той отвърнал: „Аз вече имам кръщение в Святия Дух.” Един ден Уигълзуърт ми разказваше за това посещение. „Видях, че тези хора са добри, ревностни хора за Бог, но аз не бях съгласен с тях по въпроса за езиците.” Той влязъл в остър спор с един мисионер, но след това прекарал цяла нощ в молитва със същия човек. После били заедно още четири дни. „След тези четири дена”, разказваше Уигълзуърт, „аз не исках нищо друго, освен Бог.”

Но все пак се наложило да се върне към земните неща. Той казал на домакина си, че трябва да се върне на работа. Преди да си замине, той отишъл при съпругата на онзи служител и казал: „Вече си тръгвам, а още не съм получил езиците.” Тя му отговорила: „Не са езиците, от което се нуждаеш, а от кръщение в Святия Дух.” „Аз имам кръщението”. Той все още гледал на кръщението в Святия Дух и говоренето на езици като на две отделни преживявания. Но в своя глад за Божиите неща, Уигълзуърт казал: „Искам да ми положиш ръце.” Бог погледнал на копнежа му, и както се казва в Словото, Той наситил жадната му душа (Псалм 107:9). По-късно той разказва: „Огънят падна върху мен. Аз бях чист. Видях Исус във видение. Видях скъпоценното и нищожното. Видях празния гроб. Проговорих на чужди езици. Тогава разбрах, че в този момент бях кръстен в Святия Дух.”

Когато разказваше това свидетелство, той добави: „Ако знаехме какво благословение е това, да бъдем изпълнени с третата личност на Троицата, щяхме да оставим настрани всичко друго и да чакаме да получим Неговата пълнота.”

следваща глава Дух на святост