ПРИСТИГАНЕТО НА ТЕРИ

Тери дойде следобед с една линейка. Майка му го придружаваше. Носеше някои дребни лични вещи в един стар куфар. Линейката беше поръчала леля и Тери беше превозен най-внимателно. Въпреки това беше много уморен. Когато го положиха на леглото и той впери тъжните си очи в листата на дървото навън, лицето му изглеждаше бяло като възглавницата.

Оставихме го сам, но след малко аз се върнах при него. Погледът му все още беше забоден в листата; изведнъж чух хълцане. Тери плачеше. Спомних си за моето преживяване сутринта и казах:

– Не е ли забележително? Тази сутрин бях тук и наблюдавах изгрева; толкова беше хубав, че и аз плаках. Изгледът е чудесен, нали Тери?

Но бедният, уморен Тери беше прекалено разстроен за да отговори. Той лежеше мълчалив, вперил поглед в листата, а по бузите му се търкаляха едри сълзи. Най-после той се овладя и ми каза с треперещи устни:

– Много ми стана…

В този момент влезе майка му с една купичка супа. Тя коленичи до леглото и започна да го храни. Винаги се удивлявах от промяната в нея, когато се грижеше за Тери. Цялото й естество беше съсредоточено само към него.

Остатъка от ваканцията премина спокойно. Тери изглеждаше много щастлив. По цели часове лежеше с пъхнати под главата ръце и гледаше през прозореца. Всичко, което виждаше му доставяше радост. Той остана удивен колко много може да се види, когато се гледа внимателно. Буковото дърво до прозореца ставаше все по-пъстро от ден на ден. Той гледаше дълго менящите се очертания на облаците, разцъфтелите далии и последните разцъфнали рози, чиито уморени листенца падат на земята. В тия дни лястовиците се събираха на големи ята, за да поемат пътя си на юг. Нощем цвърченето им го успокояваше. Полските мишки сновяха насам натам. Тери различаваше вече и най-малкия шум и това занимание запълваше дните му. Чудех се на спокойствието му.

Филип се стараеше да получи стипендия и вечер четеше до късно. Затова аз търсех компанията на Тери. Често му четях нещо, а друг път сядах на неговото легло, облягах се на перваза на прозореца и дълго си бъбрехме в тъмнината.

Говорехме за хиляди неща, като се стараех да го отклонявам от мисълта за тежкото му положение. Често се връщахме към спомените си за онова щастливо време, когато играехме заедно в гората. Понякога говорехме за падането му, за болницата, за дългите, тъжни дни в тъмната му стая. Говорехме за моите родители и затова как те ще се зарадват да видят Тери при нас.

– Рут, какво става когато човек умре? — запита ме веднъж неочаквано той в тъмнината.

Почувствах се много натясно. Започнах да си търкам краката един в друг.

– О, не знам — отговорих аз, — но вярвам, че става нещо много хубаво. Знам, че човек отива на едно прекрасно място, където е Исус и всички там са щастливи. Защо, Тери?

– Защото в болницата чух думите на доктора — Тери хвърли бърз поглед към вратата, сякаш се боеше някой да не чуе. — Бях ти разказвал, нали? Той каза: «Бедното момче, не може нищо да се направи…» А това означава, че аз ще умра.

– Но това е било толкова отдавна — подхвърлих аз.

Тери повдигна мършавите си рамене.

– Ставам все по- зле. Рут, всички хора ли отиват там?

– Не съм сигурна — бавно започнах аз, — вярвам, че човек трябва да принадлежи на Добрия Пастир. Но това е съвсем лесно, Тери! Просто трябва да Го помолиш и Той ще те намери, също като овцата от картичката.

Тери смръщи чело и промълви несигурно:

– Аз съм лош. Аз крадях всичко, каквото ми попаднеше. Веднъж полицаите за малко щяха да ме спипат.

Побързах да го успокоя:

– Вярвам, че въпреки това всичко ще се оправи.

Тери, ще помоля п-р Робингер да те посети. Той ще ти обясни всичко по-добре от мен.

Замълчахме. Тери не изглеждаше очарован от една среща с пастира. Най-сетне каза:

– Рут, къде е картичката? Дето беше я дала на майка.

– Моята? Не знам, майка ти знае. – Искам пак да я видя. Бях казал на майка да я махне. Не можех да гледам оная овца увиснала на скалите; уплашена, че пастира няма да я извади. Но ако пастирът е Исус, ще може ли Той да я стигне на това опасно място или не?

– Разбира се! — извиках аз от цяла душа. — Исус може да отиде навсякъде! От Него никой не може да избяга така, че да не може да го стигне. Пастирът ми каза това. Не се страхувай за овцата; с нея всичко е наред.

– Как бих желал — замечтано прошепна Тери, — да имам друга картичка, на която вече да видя овцата в ръцете на пастира — спасена и избавена…

– Наистина ли, Тери? Обещавам ти, че ще ти намеря такава картичка! Ще търся докато намеря.

Лека усмивка пробягна по лицето му. Но той бе крайно изтощен, за да продължи. Останахме в мълчание, докато дойде майка му, за да го нагласи за спане.

Изтичах долу да видя дали Филип е свършил с уроците си.

следваща глава КЪМ ДОМА