ПОСЕЩЕНИЕ В ПАСТИРСКИЯ ДОМ

Останалите дни от ваканцията просто прелетяха, защото имахме още толкова работа. В деня след бедата, още щом чухме бръмченето на колата, се хвърлихме към лекаря през вратата.

– Чакайте, чакайте! — вдигна ръце той. — Ако така ме обсипвате с въпроси, няма да мога да ви кажа нищо. Тери е жив, но е много тежко ранен в главата и гърба и ще трябва да остане още седмици в болницата. Майка му е почти през цялото време там. Веднага щом се посъвземе, ще го преместим в специална клиника за костни счупвания. Няма да можете да го посещавате, защото е твърде далеч. Но ще можете да му пишете.

Това бе достатъчно да премахне страховете ни. Тери беше жив и в сигурни ръце. Може би скоро и ще оздравее, както аз оздравях от шарката или от настинката. Забравихме грижата си и спокойно се отдадохме на насладата от последните свободни дни.

Решихме да посетим още веднъж нашите приятели. Филип посети любителя на птиците, а аз — господин  Танер. Но старият овчар нямаше време за по-дълъг разговор, понеже бе зает със стригането на овцете.

Бяхме запазили един ден за посещение при пастира. Тръгнахме рано сутринта — знаех, че никак няма да е зле да сме там по време на закуската! По пътя говорихме за нашата вече обща тайна и аз с неудоволствие се връщах към спомена за първото ми минаване по тоя път. Колко гневна, пълна със злоба и нещастна бях тогава; колко щастлива днес!

– При теб сигурно не се чувства такава разлика, защото ти не си бил толкова лош и гневлив като мен — казах на Филип.

Филип духна едно глухарче и се загледа в безбройните парашутчета, които излетяха от него.

– Напротив, аз чувствам, че сякаш съм намерил нещо, което дълго време съм търсил и желал.

– Сериозно! — възкликнах удивена аз. — Никога не съм предполагала, че можеш да мислиш за такива неща. И никога нищо не си ми казал.

– Смятах, че няма да ме разбереш — обясни Филип. — Изобщо, аз не можех да си обясня какво ми липсва. Преди доста време бях веднъж сам в гората. Ти беше наказана да останеш в къщи. Тогава намерих едно току-що излюпено врабче — то лежеше полумъртво на земята. То пискаше слабо, но тялото му беше полуизстинало. Бе паднало от гнездото и умираше. Взех го и се опитах да го върна в гнездото, но не можах, защото бях още малък. Тогава коленичих и се помолих да дойде някой по-голям, за да вдигне врабчето в гнездото. Едва бях казал амин, когато дойде Яков, младият селянин, за да събира дърва за горене. За него бе дреболия да свърши това. Явно Бог се грижи за малките врабчета — си помислих аз. На следващата неделя в църква чух да се чете, че ни едно врабче не се губи без знанието на Всевишния. Заслушах се. Пастирът каза, че ние сме много по-скъпи от врабчетата и ако принадлежим на Бога, Той ще се грижи за нас. Не мога да си спомня точно всичко. Но помня, че още тогава пожелах да стана Негов, но не знаех какво да направя. Оттогава винаги, когато нещо не ми върви, пожелавах същото, но все по-неясно ми беше какво трябва да сторя и ставах все по-нещастен. Когато ти ми показа картичката и ми разказа как мога да намеря Бога, си помислих: Открих входа! Затова сега съм щастлив, че Исус ме обича и ме прибра като паднало врабче в Своето гнездо.

За Филип това бе дълга и трудна реч. Той я завърши зачервен и смутен, като веднага се шмугна в един храсталак, преструвайки се, че търси гнездо. Аз продължих да шляпам весело по пътя, като си повтарях колко прекрасна е нашата тайна и какъв свят открива тя пред нас. За мен Исус бе Добрият Пастир, Който носи Своето агне в обятията Си. За Филип Той беше Оня, Който се грижи за врабчетата — но това бе един и същ Исус.

Достигнахме селото и похлопахме на познатата врата. Убедих се, че наистина сме добре дошли. Пастирът, запретнал ръкави, работеше в градината. Той ме позна от пръв поглед и явно бе щастлив, че ме вижда пак. Не ни запита дали искаме кафе, а направо каза:

– Дойдохте точно навреме!

И действително бе така, защото едва бях му представила брат си и влезе жена му с пълен поднос. Сам пастирът отиде и донесе още ябълкова торта и шоколадови сладкиши. Сякаш знаеха какво обичаме.

Закуската бе царска. Ядохме до насита, защото домакинята ни уверяваше, че в кухнята има още много от всичко. Тя бе съвсем млада, с красива коса и топли очи. Помислих си, че така би изглеждала най-добрата майка на света. После разбрах, че тя наистина е майка на две близначета, които спяха в количка под един бук.

– Ако останете до пет и половина, ще можете да присъствате на къпането им — каза жената.

Уверих я, че можем да останем, защото леля ще ни чака за вечеря и спокойно ще се приберем.

– Добре! — каза госпожа Робингер. — Ще ви извикам, когато всичко е готово.

Тя излезе с подноса. Филип и аз се спогледахме малко напрегнато.

– Разказвай, Филип! — подканих го аз.

– Не, ти разказвай — възрази той. — Ти започна всичко.

– Е, добре. Искаме да ви открием една тайна, господин пастир. Сега ние двамата принадлежим на Добрия Пастир. Ние Го молихме да ни намери и да ни прости всичко зло, и сега сме щастливи.

Лицето на пастира просветна, както преди и господин  Танер, когато му разказах случилото се с мен. Тия две лица не си приличаха ни най-малко, но изразът бе един и същ в този момент. Пастирът се наведе към нас и ни подкани:

– Разкажете ми всичко!

Разказахме му историите си. Излязохме вън и аз, коленичила, а Филип — легнал по корем на тревата, с подпряно на длани лице, се чувствахме толкова свободни и близки с този човек, който ни слушаше така внимателно и радостно. Пастирът ни зададе с тихия си, топъл глас много въпроси. Той ни посъветва особено подчертано да четем Библията.

– Вие трябва да гледате на нея така, като че чрез нея ви говори лично Добрият Пастир — какво иска да направи за вас и какво очаква от вас да правите. За всеки ден си определяйте по един стих и размишлявайте върху него като изпратена ви от Бога вест. Ако той ви повелява да бъдете любезни и внимателни с околните, молете Бога да ви помогне да станете такива. Ако стихът съдържа обещание, молете Бога то да се изпълни и за вас. Ако е някоя случка, опитайте се да откривате каква поука се съдържа в нея. Мислете целия ден върху стиха. Така ще се научите да следвате винаги гласа на Добрия Пастир.

– Това можем да правим заедно! — подскочих аз. — Колко весело ще бъде да изберем стих, нали Филип?

– Да — отговори той, — може би. Но как да знаем кое трябва да четем? Библията е дебела книга и не всичко в нея е особено интересно, особено за деца.

Не — обясни пастирът, — наистина има откъси, които ще разберете едва когато пораснете. Но все пак в нея има достатъчно неща, които могат да бъдат разбрани от деца.